Tag: колоездене

Снощи писах до два и нещо блога ми за карането уикенда, настроих си алармата за 6:00 сутринта с идеята да направя Варна-Кранево-Варна. Приготвих си дрехите, раницата, колелото, заредих батериите на стопа и фара, легнах и като звънна телефона в 6:00 бях в будна кома. Дори не можах да отлепя. Завих се през глава и си обещах вечерта да карам.

Мина работния ден (доста интересно. Вече си имам git проект за който ще пиша скоро), прибрах се, облякох се набързо и тръгнах към Аладжа Манастир. На излизане на един завой от мъглата поднесох доста неприятно, но стабилизирах. През целия път се чувствах много добре. Въртях на около 65-70%, бях без слушалки, гледах, дишах. Беше приятно като единственото, което леко разваляше идилията беше мъглата, която се беше спуснала на места (целия ден беше мъглив в града), но за това пък имам стоп, който свети прилично.
На отиване мислих да изкарам и баира на Аладжа манастир (около 1200 м. със среден наклон около 6%), но реших вместо това да изкатеря Почивка, че му имам зъб от последния път, когато си прецаках сегмента. На връщане видях две ПТП-та. Едното беше лек удар между две коли като на едната ѝ я нямаше част от бронята, но второто ПТП беше по-необичайно.

Почти стигнал до табелата “Варна” видях в далечината кола, която беше обърната срещу движението. Намалям и гледам – колата прави обратен, шофьора на другата кола тъкмо излязал претичва да си прибере предната броня от средата на пътя. Бях WTF :D

Днес ходих да въртя като хамстер във фитнеса и резултата ми е личен рекорд за час – 33.92 км! Беше зверско въртене, но съм много доволен. В Събота ще изляза за по-дълго каране да видим там как са ми се отразили тренировките в залата.

Иначе днес Злати ме покани на кино, но с условието да не ми казва какво ще гледаме. Отидохме и гледахме La La Land. Искаше ми се да отидем още като излезе, но така и не го предложих.

La La Land е модерен мюзикъл с участието на Ryan Thomas Gosling и Emma Stone (или по цяло име Emily Jean “Emma” Stone), които играят очарователно. Раян Гостлинг освен, че е добър актьор е и още по-добър певец и много впечатляващ музикант. Когато свиреше на пианото бях напълно убеден, че не свири той. И за моя огромна изненада сгреших. Оказа се, че е доста добър пианист. А Ема Стоун с нейната момичешка усмивка и добър глас прави двойката много приятна.

И не на последно място участва и John Legend. По ирония той е свири на пиано и споделя в едно от интервютата си, че малко го е хванало яд като е разбрал, че няма да му се наложи да свири, но пък интересното е, че за филма се е научил да свири на китара.

Ето и песните от филма (OST):

Зимата си има огромния чар и карането на свеж, макар и студен въздух е нещо много освежаващо. Но за разлика от лятото подготовката дори за каране в парка е много по-голяма.

Тази година смея да твърдя, че се подготвих доста добре за зимата и ще ви разкажа за моята стратегия.

Облекло

Облеклото разбира се е едно от най-важните неща, които трябва да подберем внимателно преди излагане на ниски температури. В следващите точки ще ви разкажа какво смятам за задължително при подобно време

1. Термо бельо – обикновено под формата на потник или тениска то трябва да може да не задъжа потта (карайки на -6 съм се прибирал с подгизнал потник) и да я извежда към втория слой.
2. Втория слой при мен често е джърси с дълъг ръкав при по-студеното време или джърси с къс ръкав за температури над 8-10 градуса. Този слой е най-важен за да запази температурата на тялото. Трябва да е удобно, по вас и с добри топлозадържащи качества.
3. Най-горния слой е дебело джърси, което ползвам за да запазя телесната си температура и най-вече да се спася от студения вятър + сняг или ръмене.
   1. hint – като избирате зимни дрехи имайте предвид ширината на всеки един от слоевете и най-вече ръкавите и яките. В моя случай не мога да закопчея двата слоя до горе, защото са с еднакъв диаметър на врата и ме задушават (б’ат Герги, б’ат Герги…).
   2. hint – не използвайте памучни или синтетични тениски. По-добре е да вземете джърси или от втората употреба една спортна тениска.
4. Долнище – за краката ползвам само един слой, така че той трябва да е добър. В най-студеното време в което съм карал използвах 1-2 пъти и термо клин, но е неудобен и може да доведе до протривания. Долнището трябва да е плътно по вас, подложката му (или памперса както го наричат някои) трябва да е удобен и да не ви създава дискомфорт. Аз предпочитам долнища с презрамки (представете си тези на щангистите) и “презрамки” за стъпалата за да не може крачолите да се качват нагоре при каране. Презрамките слагам върху втория слой за да съм сигурен, че няма да имам място, което е изложено на студеното време навън и за да знам, че двата слоя са плътно прилепнали към мен.
5. Чорапи – зимни вело чорапи. Трябва да ви пасват перфектно за да нямате проблеми с претриването. Материята трябва да бъде много плътна за да не си натъртите ходилото при натискането на педалите. Обикновено зимния вело чорап е с дължина от петата нагоре около педя;
6. Обувки – обувките трбява да са зимни, защото не искате да ви влиза леденостуден въздух през вентилационните отвори на летните такива. Аз ползвам летни и след няколко премръзвания горещо ви препоръчвам зимните.
   1. hint – ако имате повече от един чифт обувки следете състоянието освен на педалите а и на парчетата им, защото особено при SPD педалите това е  много важно.
7. Overshoe – това е нещото, което слагаме върху обувките за да си запазим краката сухи и да не губим телесна температура. Има и летни варианти, които се използват от хората, които са по-големи фенове на аеродинамиката.
   1. hint – докато карате не забравяйте да си движите пръстите на краката от време на време за да стимулирате кръвопотока към пръстите, защото след като те измръзнат и започнете да не ги усещате ще стане много по-трудно.
   2. hint – като се приберете вкъщи с измръзнали пръсти или крайници в никакъв случай не пускайте горещата пода под душа. За да се климатизира човек трябва плавно преминаване от по-ниска към по-висока температура.
8. Ръкавици – ръкавиците трябва да са зимни и меки (или поне в долната част на дланта). Има хора, които ползват ски ръкавици (втора употреба са на доста добра цена) и нерядко се слагат върху летни вело ръкавици. Удобна екстра е и touch-screen пръстите, но ако ви е нужно нещо спешно винаги можете да използвате носа си (не се шегувам).
9. Шапка/бъф – Вело шапките са нефункционални зимата, защото не помагат със защита на скалпа и ушите. Бъф-а от своя страна представлява един “ръкав”, който може да бъде сложен на главата или китката по безброй начини. Тук можете да видите и видео с някои от тях. И още едно страхотно предназначение на бъфа е спиране на кръвотечение при сериозни травми. Има и специални бонета за мокро/студено време, които имат протектори за ушите. В Декатлон има едно такова ветроупорно (не водонепромукаемо) за 29 кинта.

Вело аксесоари

Вело аксесоарите са критични дори и за най-малките карания (аз лично дори и за 15 км каране взимам 90% от долуизброените)

1. Каска – едно от най-важните неща, които един велосипедист може да има. Напълно задължителна по закона за движение по пътищата и може би единствената ефективна защита при евентуален инцидент. Да не забравим преди 2 години като паднах, че каската ме спаси до голяма степен да не съм зеленчук днес. Каските от среден клас са страхотни и не много скъпи. Избора на каска е личен и трябва да пробвате преди да си купите една.
2. Гел против протриване – особено ако сте с повечко килограми (като мен) е задължително използването на гел против протриване за по-дългите дестинации. Ако пък продължавате да имате проблеми тогава вижте височината и наклона на седалката и проверете долнището заедно с памперса. Аз имах случай с разшит от едната страна памперс и не беше приятно чувството при по-дълго каране.
   1. hint – има специализирани такива мазила, но можете спокойно да използвате и крем против подсичане на Бочко. Пробвал съм го на два бревета и върши добра работа.
3. Светлини – едно от най-важните неща, които трябва да носите със себе си без значение колко дълго ви е карането и дали е през деня или не. Предната светлина трябва да ви позволява да се ориентирате при пълен мрак, стопа трябва да е силен за да сте видими колкото се може по-далеч. Аз минах на фар и стоп с LED, който се зарежда през mini USB и има LI-ion батерия за да мога при дълги и ултра-дълги дистанции да мога да ги зареждам в движение. Избягвайте фарове/стопове със собствени изходи за зареждане (като някои модели на Sigma) за да можете с един кабел да се справите с фар, стоп и телефон вместо да носите по няколко.
   1. hint – Аз винаги нося монтирани върху велосипеда фар и стоп без значение дали съм излязал сутринта или следобеда и съм 100% сигурен, че ще се прибера преди залез. Случвало ми се е неведнъж да излязат непредвидени ситуации в които без фар и стоп съм за никъде.
   2. hint – фара трябва да е с няколко милиметра под хоризонта на велосипеда за да виждате едновременно пътя ( и неизбежно – дупките) и какво става пред вас;
   3. hint – аз винаги използвам мигащата функция на стопа ми, защото първо, че е много по-икономична от към разход на батерията и второ – според мен е дори по-видима от далеч или в мъгла от постоянно светещата.
4. Очила – в студено време поне моите очи сълзят супер много ако не нося очила. А ако вали сняг става още по-страшно. Всякакви очила ще помогнат като избягвайте тези със стъклени и метални елементи. Аз карам с Dragomir Onratio и съм много доволен.
5. Термо бидон – никога не е приятно да сте капнали, прегрели (нищо, че навън е 2 градуса) и да пиете леденостудена вода. На помощ идват термо бидоните, които използват материали със силно термоизолационни свойства като полиетиленова пяна и метлно фолио. Аз изпозлвам два бидона Zefal Arctica 55. Преди тръгване ги пълня с много топла вода и имам около час докато не се стоплят.
   1. Друг трик, но по-скъпо струващ е да си вземете раница с camel back. Камел бека представлява плик с обем най-често между 750 мл до 2 л., който стои между вас и багажа, който носите. От непосредствения контакт с вас водата остава много по-дълго време на топла.
6. Смазка за веригата/лубрикант – при интензивното въртене на дълги разстояния (над 120-150 км да речем) в зависимост от смазката (лубриканта) веригата ви ще има различни смазочни нужди. Ако използвате суха смазка като Squirt Lube през 100-130 км е препоръчително да смазвате допълнително. Другите смазки държат повече, но и събират със себе си повече мръсотия. Намерете малко шишенце, което можете да носите (Squirt Lube предлагат опаковка от 15 мл) и ще си спестите още един проблем. Ако пък навън е кално или вали не искате да въртите на измита уха верига още 100 км например.
   1. Аз съм фен на Squirt Lube защото преди тествах няколко други, които повече се доближават до тъкното машинно масло и след няколко по-щедри намазвания имах смазка и по ушите. И понеже движенията ми са сиви (като хромирани) сухата смазка им се отразява по-добре, не цапа много и има от малки 15 мл разфасовки, които са супер удобни за използване.  За подбалканското предизвикателство смятам да съм с една 15 мл. Ако пък карате интензивно можете да вземете като мен една 120 мл разфасовка и една от 15 мл. Това ще ви осигури лубрикант за поне една година, а ако карате от време на време ще стигне за много повече.
7. Реперационен инструмент за велосипед – обикновено прилича по формата на швейцарско ножче, но много по-полезно за един колоездач. По принцип можете да вземете такова за 10 лв или за 50 лв – разликата я има, но и първото може да ви свърши страхотна работа. По-долу съм писал за спици и верига – има някои тулове, които имат и такива инструменти, но са доста по-скъпи. Препоръчвам отделните такива.
8. Резервни гуми – понеже аз карам шосеен велосипед и взимам вътрешните си гуми от Decathlon за скандалната цена от 5.30 лв. за две не мисля, че има смисъл да лепя гуми на сред нищото при положение, че  удачно да лепя гуми на пътя (а ако е в дъжда или външната гума е съдрана става още по-интересно).  При карания до 60-70 км нося една резервна гума, за повече от това – две. Не заемат почти никакво място, но ако спукаме две едновременно (случвало ми се е ) са най-безценното нещо, което можем да носим със себе си. Петьо от КК “Одесос” на Париж-Брест-Париж (с обща продължителност от 1200 км.) носеше четири резервни гуми със себе си. Смяната на вътрешна гума е лесна, но задължително човек трябва да се упражнява сам вкъщи поне няколко пъти за да може при евентуална авария да реагира за минути. Например при едно от неделните карания с КК “Одесос” спуках гума на дванадесетия километър и Карен демонстрира как може да я смени точно за  90 секунди! Тук можете да видите видео от GCN за бърза смяна на вътрешна гума. Аз лично препоръчвам използването на външни 25 мм гуми, защото смяната става значително по-лесно от тези на 23 мм. Смяната на вътрешна гума изисква и няколко неща, които трябва да носим със себе си:
   1. Щанги за сваляне на външна гума – те са компактни, супер леки и евтини. Предствляват два профила с кривина от едната страна и кукичка от другата. Ако имате плоски спици по-добре пробвайте на място дали кукичката може да се закрепи добре за спицата, че имам в нас едни, които в последствие не паснаха заради плоските спици :)
   2. Добра помпа – помпата очевидно е критична за смяната на гума. Има два известни стандарта при винтилите – presta (за шосейни гуми) и т. нар. автомобилен винтил. На нас ни трябва presta. И колкото и реклами да ни правят търговците, че помпа с размерите на показалеца ми може да направи 7 бара първо помислете добре. За да ви е полезна една помпа трябва да може да качи поне 6 бара, което е много. Ако искате компактна помпа потърсете такава, която помпа в двете положения за повече ефикасност. Аз имам такава с мека връзка от помпата към винтила за да съм сигурен, че няма да го счупя при помпане.
      1. Имал съм идея, но така и не я реализирах – продават се автомобилни винтили към преста и са супер малки. Това ще ви е от дяволски добра полза ако сте около бензиностанция и ръчната ви помпа не може да надуе до адекватно налягане.
9. Екстра мерки – при много дълги преходи можете да се замислите и за следните допълнения (на почти всеки бревет чувам как някои носят от долуизброените):
   1. Външна гума – при по-редки случаи можем да станем свидетели на пръскането или разкъсването на външна гума – признак за фабричен дефект, много износена или сме минали през нещо остро. В нито един от случаите ще ни е приятно. Има сгъваеми гуми, които заемат малко място. Минуса е, че са сравнително скъпи, но представете си ако карате сам и сте по средата на 400 км преход.
   2. Верига с бърза връзка – Преди година и половина 20 минути преди старта на двеста километровия бревет “Долината на тракийските царе” един от членовете на КК “Одесос” скъса верига по някаква причина. Слезе, извади резервната, сложи я за минута-две и продължи like a boss. Допълнителната верига е тежка и може да си мислите, че само пречи, но когато сте на 75 км от дома и имате да карате още толкова в мъгла и мизерия и скъсате верига (както се случи и на мен на нос Калиакра) ще оцените наличието на резервна такава. Единственото условие е веригата да има бърза връзка за да можете да я смените лесно и без специалния инструмент за целта. Можете да използвате и старата си верига (стига да е със същата дължина) и няма да ви се наложи да настройвате скоростите.
   3. Спици – Адаша в Гърция скъса спица два пъти. Преди това го гледах странно като ми каза, че и спици си носи, но явно е патил и преди това. Вземете същите спици с които карате в момента (ако сте с различни на двете колела го имайте предвид) + инструмент за (де)монтирането им. Когато приключите и преди да тръгнете се уверете, че каплата е права и няма кривини.
   4. Медицински (латексови)  ръкавици –  веднъж по време на бревет видях колега да си сменя вътрешната гума с обикновени латексови ръкавици. Решението е идеално, а и е кофти човек да се омаца с масло и да кара така в продължение на няколкостотин км.

И ето, че моето “кратко” писание за зимното каране прерасна в какво да носим по време на (не само зимно) каране. Очаквам вашите коментари и добавки/корекции по статията и дано е била в помощ на някого.

Ваш,

Недко.

Съботата беше спокойна. Сутринта дори имах време да изкарам колелото на първата си разходка за годината на -2 градуса. Явно въртенето във фитнеса ме поддържа в някаква форма, но за подбалканското предизвикателство имам още много тренировки да изкарам. Ето ми го и трака в relive.cc

Трябва да напиша статия за това как да се подготвяме за каране през зимата.

Edit – ето я и статията за това какво трябва да знаем за колоезденето (и през зимата)

Тези дни преминаха основно в тестване и тренировки. Започнах интервалните тренировки и за сега съм много доволен.
Миналата седмица си счупих рекорда – за 60 минутно каране направих 33.6 км. Да видим като се пооправи времето на шосе какви ще са ми резултатите.

In other news вече имаме организацията по най-голямото ми годишно приключение – “Подбалканско предизвикателство” – София – Варна за под 20 часа. Ще е трудно и ще боли, 20 часа ще въртим с малко почивки за храна и вода, но съм супер надъхан да го направя. Ще се видим в София на 17 Юни.

Днес гледах (за пръв път!) как се сплайсва оптика. В нас в коридора. Защото котката Иво я прегриза и саботира най-святото ни вкъщи!
Времето най-накрая отпусна и има шанс уикенда да мръднем на някъде.

След два дни ще има един много екстремен бревет – “Загоре 200 км” – Твърдица, Казанлък, Загоре, Раднево. За жалост няма как да отида, но пък се глася за “Странжда 200″(Февруари),  “Тракийска пролет 200” (Март), “Варна 300км”  (Април) и ако моите ме приемат да спя в Шабла може и да участвам на международната седмица на предизвикатеството в частта на Белослав-Варна-Калиакра до Шабла (400 км.) или целия бревет от общо 600 км. После ще последва скоростното каране с Пешо София – Бургас под 20 ч. или София – Варна под 24 ч.
За тези неща ще пиша отделен постинг + план за това как ще процедирам, подготовки и прочее.

Интересни неща, които намерих днес:

1. Годишната LUG-BG среща ще се проведе в Пловдив на 11.02.2017 г. Търсят се лектори;
2. CodeAnywhere – много интересна идея – мултиплатформен облачен IDE за разработка. Рекламират, че с него ще можете да имате достъпност до кода си от всякъде. Аз лично бих деплойнал gitlab на marvin;
3. Not An Imposter: Fighting Front-End Fatigue – статия за това какво е да си frontend developer. Обърнете внимание на списъка в началото на статията с тегнологиите, които един себеуважаващ се FE dev трябва да има понятие (всъщност написано е от страна на FE, но backend developers изобщо не им е по-лесно);
4. RadoRado говори за това “Защо имаме глад за програмисти” (обърнете внимание и на коментарите);
5. Geek-and-Poke с нов комикс, посмяхме се в офиса;
6. Бреветен календар за 2017 г.

Сутринта малко след като съм се събудил, но още в мощна просъница усещам, че някой тихо отваря вратата. В стаята влиза един двегодишен рошав мухикан, взима пакетиран хляб от масата и излиза.

Като хлопна вратата излязох от WTF режима и се усетих, че имаме гости. Малкия просто е бил гладен и решил да се обслужи :D

Снощи правих hamster ride – тоест въртях велотренажора като гламав във фитнеса, но пък си струваше. Счупих си рекорда за час – направих 31.7 км. Доволен съм.

В офиса нещата вървят добре – свърших си onboarding-а на Intershop и вече започвам да свиквам със странностите му.

Довечера се готвя да пробвам Quebes OS да видим защо я хвалят толкова.