28 Sep 2008 или преди 16 години за пръ път чух Snuff. И противно на очакванията ми да си счупя главата в някой ръб от куфеене започна бавно и протяжно.
Хм. Хм? Хмммм.
Това ми беше реакцията. На 22 години човек няма търпение да изчака, да усети, да преживее. Snuff е част от албума All hope is gone в който са вечните класики като Psychosocial, Sulfur, Dead memories, ‘Till we die. Част от моето детство юношество. Но Snuff… Fast forward, 2024 година пея с цяло гърло докато рева като малко дете (188 см, 110 кг по това време) аз и почти цялата тълпа покрай мен. Треса се целия докато сърцето ми, разбито и преди това, се разкъсва на още по-малки съставни части. Усещам милиони малки пробождания в цялото тяло, слушам как Кори припява последния куплет:
So, break yourself against my stones
And spit your pity in my soul
You never needed any help
You sold me out to save yourself
And I won’t listen to your shame
You ran away, you’re all the same
Angels lie to keep control
Ooh, my love was punished long ago
If you still care, don’t ever let me know
If you still care, don’t ever let me know
Дори не се опитвам да спирам сълзите вече. Съжалявам, искрено съжалявам за това колко счупен може да бъде един човек, за това как това ще потроши и други хора, за себе си, за децата. Искрено, дълбоко, ужасно разтърсване, осъзнаване.
Брадата ми е подгизнала, песента свършва, засичаме си погледите с един чичак, той си бърше все едно челото, но му личи, че и той, както повечето около мен дори не са решили да скрият сълзите на болка, тъга, на края на нещо, на спомена.
Окопитвам се, изпивам няколко големи глътки бира за да се съвзема и тоя ми ти Кори ли е, Тейлър ли е, започва следващата песен, моментално и с първите ноти ми е ясно, че няма да се прибера същия от този концерт. Започва нещо, което не знаех, че изобщо ще чуя на живо. Започва първия куплет, аз не чувам нищо около себе си защото викам и пея като обезумял. Като ранено животно, което се опитва да си избяга, но не може. А думите са:
Under the water
It’s cold and it’s grey
My torrid autumn
Another season decays
Open up the hollow
And my walls come down
I tell you it’s a problem
Just when no one’s around
Малко след това идва и Trough glass и аз вече съм дал всичко от себе си. Празен съм отвътре. Като шушулка, ако ме духне вятъра ме е страх да не изхвърча към някакви други мисли. Тъжен съм, Кори казва “До нови срещи” като всички знаем, че вероятно повече няма да се видим никога, светлините светват и всички си тръгват.
А аз докато вървя няколко километра докато се прибера си пея на глас:
You sold me out to save yourself
And I won’t listen to your shame
You ran away, you’re all the same