Snuff стана на 16

28 Sep 2008 или преди 16 години за пръ път чух Snuff. И противно на очакванията ми да си счупя главата в някой ръб от куфеене започна бавно и протяжно.

Хм. Хм? Хмммм.

Това ми беше реакцията. На 22 години човек няма търпение да изчака, да усети, да преживее. Snuff е част от албума All hope is gone в който са вечните класики като Psychosocial, Sulfur, Dead memories, ‘Till we die. Част от моето детство юношество. Но Snuff… Fast forward, 2024 година пея с цяло гърло докато рева като малко дете (188 см, 110 кг по това време) аз и почти цялата тълпа покрай мен. Треса се целия докато сърцето ми, разбито и преди това, се разкъсва на още по-малки съставни части. Усещам милиони малки пробождания в цялото тяло, слушам как Кори припява последния куплет:

So, break yourself against my stones
And spit your pity in my soul
You never needed any help
You sold me out to save yourself
And I won’t listen to your shame
You ran away, you’re all the same
Angels lie to keep control
Ooh, my love was punished long ago
If you still care, don’t ever let me know
If you still care, don’t ever let me know

Дори не се опитвам да спирам сълзите вече. Съжалявам, искрено съжалявам за това колко счупен може да бъде един човек, за това как това ще потроши и други хора, за себе си, за децата. Искрено, дълбоко, ужасно разтърсване, осъзнаване.

Брадата ми е подгизнала, песента свършва, засичаме си погледите с един чичак, той си бърше все едно челото, но му личи, че и той, както повечето около мен дори не са решили да скрият сълзите на болка, тъга, на края на нещо, на спомена.

Окопитвам се, изпивам няколко големи глътки бира за да се съвзема и тоя ми ти Кори ли е, Тейлър ли е, започва следващата песен, моментално и с първите ноти ми е ясно, че няма да се прибера същия от този концерт. Започва нещо, което не знаех, че изобщо ще чуя на живо. Започва първия куплет, аз не чувам нищо около себе си защото викам и пея като обезумял. Като ранено животно, което се опитва да си избяга, но не може. А думите са:

Under the water
It’s cold and it’s grey
My torrid autumn
Another season decays
Open up the hollow
And my walls come down
I tell you it’s a problem
Just when no one’s around

Малко след това идва и Trough glass и аз вече съм дал всичко от себе си. Празен съм отвътре. Като шушулка, ако ме духне вятъра ме е страх да не изхвърча към някакви други мисли. Тъжен съм, Кори казва “До нови срещи” като всички знаем, че вероятно повече няма да се видим никога, светлините светват и всички си тръгват.
А аз докато вървя няколко километра докато се прибера си пея на глас:

You sold me out to save yourself
And I won’t listen to your shame
You ran away, you’re all the same

QA: Challenge Accepted 10

Бях лектор на последната версия на QA: Challenge Accepted. Мина и то според мен успешно (освен, че трябва да слушате на 0.75 скорост). Имам доста за разказване, но това – по-натам като ми остане малко време.

Презентацията можете да намерите тук:

Въпроси можете да задавате тук, валидността на формата е една седмица от днес.

25.09.2024

Ден пореден в София.

Вчера се видяхме с хората с които обсъждахме и се фокусирахме цяла година за Дунав Ултра – Краси и Иван.

Срещата беше глътка свеж въздух – много приятна компания, много интересни неща си споделихме и за велосипедите и за плановете занапред кой какво смята да кара и да прави и други неща.

Да речем, че шанса пак да стартираме заедно на Дунав Ултра 2025 не е нулев.

Освен другото се уговорихме с Пешо с който за пръв път отидохме на Дунав Ултра през 2018 г. и я изкарахме в рекордното за нас време от 48 часа. За това е и една от най-четените истории в блога – Мина Дунав Ултра 2018. Отплеснах се. Та се уговорихме с буквално едно изречение, че догодина освен, че ще се срещнем на старта на Дунав Ултра и ще сме екип. Както през 2018. Ще видим как ще ни се отразят седемте години на резултатите.

23.09.2024

Почти полунощ е, а аз стоя и какво правя вместо да си лягам, защото утре ще летя към София? Познахте – сменям си 2FA клиента. Понякога се чудя защо си го пречинявам. :D
А защо ще летя до София? Еми защото в края на седмицата е QA: Challenge Accepted и аз ще говоря там за четвърти (!!!) път. Честно казано съм малко горд от факта.

За какво ще си говорим ще попитате?

Ще си говорим за това как ми мина моя кариерен път от QA към DevOps и дали е страшно да смениш цялата професия от Senior QA към Junior DevOps на 32. Абе ще е яко. Ако четете това и ме видите на конференцията минете да кажете едно “Здрасти”. Ще се зарадвам.

13.09.2024 – книги

Да, ще има писание (писаниЯ даже) за Дунав Ултра. Мина, успях да финиширам. Повече – във Фейсбук и в LinkedIn.

Та, основах една групичка в офиса за книжни плъхове и си пишем ъпдейтите там + коментираме книги, обсъждаме всичко свързано с тях. Та не бях писал отдавна и реших да ги ъпдейтна, ще го постна и тук ако на някой му е интересно:

  • Диана Габалдон – в капана на времето, том {1,2} – не. Просто не. Исторически роман с някакво пътуване във времето, осноено всичко е насочено към Джейми – голям шотландец, но дотам. Само ебане и сечене има и то в много, много лошо качество написани. Много. Не препоръчвам.
  • Марио Пузо – Умират глупаците. Великолепна класика, написана изящно и много, много добре. Разказва за зависимостта от хазарта, за писането, за няколко човешки живота и за живота като цяло. Ако ви се чете нещо зряло – това го препоръчвам.
  • Елена Зелена Бърдарова – Селски туризъм – някъде около 2/5, писана от човек, който мисли, че може да пише, но всъщност, изненада, не може. Не.
  • Аз, ваксинаторът – любимия ми български писател в последно време – Стоян Николов – Торлака, пише на серевозападен и е супер забавен. Не очаквайте литературна висота, но шегите и атмосферата са супер.
  • Дейвид Балдачи – Част от секундата, Перфекният удар, Шестият са си мъжки чиклит – ФБР агенти, президенти, кой кого застрелял, кой кого намушкал, като цяло пише добре и го слушам с удоволствие (макар, че не може да се сравнява с Лии Чайлд!)
  • Ларш Кеплер – Свидетел на огъня, Хипнотизаторът, Договорът Паганини са жестоки (всъщност са мъж и жена зад псевдонима). Жесток психологически трилър и поредна част от поредицата за детектив Юна Лина. Препоръчвам силно (макар, че в определени моменти са малко грубички с кръвта и описанията)
  • Георги Бърдаров – За петата ракия (намерете разказа, беше най-четения в нашия интеренет до преди няколко години) – великолепен и майсторски разказ на Бърдаров за човешкото, за ракията, за забравените хора по най-крайните села на България, за враждите и прошките. Много, много препоръчвам.
  • Иво Иванов – Хроника на болката. Знам, че щях да рева на нея, но не очаквах това да стане още на първите 5 страници. Започнах я във втори ден на Дунав Ултра карайки между Никопол и Тутракан, стартирайки на километър 230 и финиширайки на километър 460, , изслушах я за няколко часа. Историите са толкова човешки (не само спортни, има дори (втората история)и за един от най-любимите ми изпълнители – Ленард Коен), че са пронизителни. Разказва за параолимпийци, за постижения извън това, което аз разбирам за екстремно, за отношения и човечност, която е извън възможното. Ако ще четете една книга тази година нека това е тази.
  • Георги Господинов – Градинаря и смъртта – на страница 10 съм и съм трогнат. Говори се, че това е може би върхът на писането на Господинов. Всичко е дълбоко, ошлайфано и поднесено на онези многото чинии, вилици и лъжици, които не знаете откъде да подхванете. Та да – нямам търпение да я изчета поне един път.

Линк към моя GoodReads.

10.09.2024

Ха, uptime robot ми светна, че сайта е бил долу през вечерта със супер информативното съобщение – “There has been a critical error on this website”. Любопитно, но се оказа, че го е счупил един google plugin, който не възнамерявам да връщам обратно.

Набързо за white screen of death и стъпките за дебъгване:

  1. Проверка на това колко свободно място на диска и в RAM паметта имаме:
marvinator@marvin $ free -m
total used free shared buff/cache available
Mem: 1967 1752 66 64 368 214
marvinator@marvin $ df -h
Filesystem Size Used Avail Use% Mounted on
/dev/vda1 25G 18G 6.1G 74% /
/dev/vda15 124M 12M 113M 10% /boot/efi

Тук виждаме, че място на диска има, но имаме само 66MB свободна рам. Рестартирах нормалните виновници и по-точно MariaDB и php-fpm:

marvinator@marvin $ systemctl restart mariadb.service
marvinator@marvin $ systemctl restart php8.2-fpm.service

Да видим колко памет имаме освободена:

marvinator@marvin $ free -m
total used free shared buff/cache available
Mem: 1967 738 990 55 450 1229

Така е по-добре, от 66MB към 738MB. Това не е перманентно решение и ще трябва да си оптимизирам малко сървисите, но за сега – толкова.

2. Това не помогна да се реши проблема така, че отиваме в логовете на nginx (които взимаме от /etc/nginx/conf.d/{default}.conf) ей така (ако файла се казва default.com):

marvinator@marvin / $ cat /etc/nginx/conf.d/default.conf | grep "error.log"
error_log /var/log/nginx/nedko.info.error.log;

Правим един tail и с него гледаме какво се случва във файла след като refresh-нем страницата и ето го зайчето:

marvinator@marvin / $ tail -f /var/log/nginx/default.error.log

2024/09/10 07:58:14 [error] 2704424#2704424: *2661604 Failed to open stream: No such file or directory in /xxx/xxx/wp-content/plugins/google-site-kit/includes/loader.php on line 62;

Вероятно е минал някакъв ъпдейт, който е потрошил плъгина и оттам WordPress е изпаднал в паника. Решението ми беше да преместя или изтрия директорията от plugins и така да позволя на WordPress да си се зареди правилно.

Takeaways:

  1. Трябва да повече оптимизирам сървисите, които имам и да спра тези, които не използвам
  2. Трябва да спра (вече е направено) автоматичните ъпдейти на плъгините. Бях пуснал само тях преди време (без ъпдейт на WordPress core), но беше въпрос на време нещо да се наака
  3. Безплатния tier на UptimeRobot за веченезнамкойпът си върши работата чудесно.

26.08.2024 – pre Дунав Ултра

Последните дни освен децата, Ansible и билдове ми е в главата и колезденето. Отдавам му много повече тежест около Дунав Ултра и искам да бъда подготвен.

Тази година пак колоезденето ми е скромно по редица причини, но ето малко цифри за последната година:

Брой активностиОбщо километри за годинатаСредна дистанция за тренировкаНай-дълго каранеОбщо изгорени калорииОбщо изкачванеСредна скорост на всички карания
431150 км27 км173 км300008933 m19,4 км/ч

Това достатъчно ли е? Абсолютно не. Иронично, но Дунав Ултра е почти 700 км или ще бъде колосалните 64.29% от общия ми обем километри за годината, а да не говорим за изкачването. Там изкачванията на Дунав Ултра ще покрият 40.85% от общия ми обем баири за годината. Тук в моя защита мога да кажа, че в Добрич и околията, които обитавам към момента, няма ЕДНО нормално изкачване. Вчера ходих до Балчик за да катеря.

EDIT – мислих да пиша дълга статия за мотивацията и всичко, което ме дърпа напред, но ще оставя това за “Мина Дунав Ултра 2024”.

19.08.2024

Идвам набързо да ви запозная с Mastodon и откритието, което имах преди 2-3 години. Попадна ми случайно и понеже само ги бях чувал и си викам – “Чакай да ги чуя тия чичковци”.

Бах мааму. Това ми беше първата реакция.

След първите акорди на Брент Хиндс спрях каквото правих и реших да се концентрирам върху песента, защото вервенокос бабаит като Брент ще е или адски добър или ще е бууу. Излезе първото.

Много ми хареса rendition-а на цялото нещо – от части как са го направили, част от студиото и клипа. От гласът на вокала, през барабаните, баса и китарите – всичко е изпипано абсолютно професионално, но в същото време изглежда така, че може да го изсвири на китара и на някой лагерен огън (или докато с меч разкъсва някой бизон, че с тия татуси по лицето…).
Та стига толкова – представям ви Mastodon – Toe to toes

13.08.2024

От малък музиката ми е била моето убежище. След време стана моето времеубежище. И понякога, знаете, песните действат повече от обикновено. Рядко, но и добре, че е така, защото иначе магията им щеше да се изгуби.

Последните години съм много флуиден откъм музика и обичам да казвам, че слушам хубава музика, а не фокус само връху метъла както преди. Можем да си говорим много и за Ren и за Вивалди, за Жлъч и за Дими Боргир. И няма да излъжа ако кажа, че определени песни са ме държали с месеци за гушата. Всеки ден, на repeat. Пример е да речем Ren – Hi Ren, Linkin Park – Closer (live версията разбира се!), Dimmu Borgir – Gateways (пак live), почти целия концерт на Таралежков (преди Таралеща) преди амнайсет години на Аларма Джаз фест, прекаленото много версии на Creep, които имам запазени в мой си плейлист, а какво ще кажете за концерта за пиано на Рахманинов? Да не започвам с всичките амнайсетквадральона танго мелодии и текстове на испански (не знам испански дори!). И още наистина много, много. И всички те са ме пипнали за правилните неврони така, че да може да ми останат в душата и дори и да са минали години пак да си ги спомням кристално (както почти цялата дискография на Manowar, например, за която ме открехна брат ми).

Е, с времето освен китарите и жестоките вокали дадоха място и на нежността, на неподправеното изкуство на това да обичаш чрез музика, да свириш и да пееш все едно това са ти последните 3.5 минути на Земята.

Но ето, че понякога се сещам за Ленард Коен и живота намаля бирзината си с два удара на сърцето.

Преди време писах за него, но това, което усещам докато пак прислушвам последният му, четиринадесети студиен албум, е абсолютното чувство за плаване някъде далеч или както казаха Leena и Taxoma:

То е там, където има тишина,
Където мислите витаят, но не са ни господар
То бяга от излишния шум и тая пуста суета
[…]

Представям си се (което е доста рядко) много ярко и цветно как съм в ъгъла на някаква много малка стая с пура в ръка, която по изключение не ми пари на очите, чаша с дванадесетгодишен Лагавулин или Лафораг и точно този, по артистично и тленно последен албум носещ скромното – You want it darker, по възможност на плоча.

Тогава, точно в този момент ви обещавам, че ще бъда щастлив.

12.08.2024

Вчера им върнаха колелото от ремонт. След 2 дни борене като диви прасета момчетата успяха да го докарат в може би най-добрата му форма в която е било до този момент. Детайли за ъпгрейдите и цялосния сетъп – скоро.

Ще ви разкажа за снощното им каране – излязох да тествам промените по колелото, защото те не са малко (от нови компоненти, през поправени такива и до микроскопични настройки, които имат доста голямо значение след 700 км на колелото). И излизам аз и реших да карам бавно за да мога да емулирам карането си и на Дунав Ултра – спокойно темпо, смяна на позиции, следене на метрики (скорост/каданс/HR zone и т.н.). Плюс това изпробвах и нова електролитна напитка. Еми не успях. Фейлнах грандиозно. В момента в който излязох от града и настъпах малко и си викам – “Айде малко темпо, колко му е”, после малко повече, после още повече, после – на абсолютния си максимум. Направо се разбих (от кеф и от каране). Ето и трака ако на някой му е интересно.

И още нещо – в някакъв момент свалих слушалките и раздиращият глас на Кори Тейлър секна и остави шумът на природата да ме обгради и да влезе в мен. Хиляди щурци пееха своята песен, птички си говориха някакви непонятни за мен неща, а как миришеше … ах как миришеше – на гореща земя, на слама, на прах и на живот. Мисля следващия път да намаля още повече времето, което прекарвам със слушалките и да дишам и слушам тази симфония на природа, моят дъх и звуците на веригата на колелото в синхрон с тихите прищраквания на командите.

Ех, Добруджа, моя любов.

Днес ако мога ще направя още едно каране. Време е вече да “кажа” на тялото си, че скоро ни чака много, ама много бой и трябва и двамата да сме подготвени. :D