Часът е малко преди 03. Градът е притихнал и само лудите, влюбените и изгубените са будни.
Стоя и си мисля за самотата, за ситуацията си и просто не мога да се отпусна и да заспя. Децата са в другата стая, спинкат си сладичко. Днес денят с тях беше повече от отличен. Даже стигна времето да пийнем по нещо в Кубо (да се разбира два сока и едно еспресо). И все пак онази част от мен, която цял живот е ходила да задоволява нуждите на хората до мен стои празна. А тази празнота носи отровата на чувствеността, самотата и чувството за дълбоко отчаяние. Сигурно съвсем скоро ще започна пак да пиша. Последния път мисля, че пак подобно състояние на духа ме подтикна да нося онова черно тефтерче и химикал постоянно в себе си.
In other, brighter news си счупих рекорда по изслушани книги тази година – цели 70! За това ще пиша в отделен пост.
П.С. и да – за clever heads да кажа, че не съм прочел 1,19785717e100 книги, а 70 с пунктуационния знак ! накрая. Хехе.
За ужас на всички днес съм се хванал да разкажа малко повече за годината като цяло, защото много неща не останаха написани тук и докато са пресни бих ги записал в прашлясалия подкаст така, че се гответе идните дни за няколко кратки епизода на подкаста. И честита Коледа.
Отказвам да приема, че годината свършва! До скоро не приемах и че лятото си замина.
Утре пътувам и по традиция днес просто не мога да заспя. Опитах се и се въртях час и половина. Отказвам се. Винаги е било така, дори и за много големите карания като Дунав Ултра, например. Нищо не може да ме накара да заспя преди някакво вълнуващо събитие. Питайте ме какво ми беше ден преди да говоря на dev.bg all in one по-рано тази година. Та станах и реших да си пусна малко музика докато шавам из къщи да подреждам и тръгна на random ей този бисер:
И нещо ме присети, че сигурно съм писал вече за групата и ето, че наистина съм ей тук, преди десетина месеца – https://www.nedko.info/11022025-2/. Поста съм го писал в 01:04 сутринта. Човек трябва да се сеща и носи красотата в себе си и да я споделя.
И да не съм капо с този пост споделям СЛЕДВАЩАТА след тази песен, която тръгна. Е – има изпълнители, има и артисти. Има и двете като нашия приятел Асаф Авидиан:
И чувам някъде някой да казва – “Е как може да ти харесва това, но да ти харесва и това:”
Всъщност не знам. Може би просто обичам много неща. Харесвам чудовищното и непокорното. Още помня как ме гониха кучета около Сливенско минути преди да финиширам първия си (или втория?) за годината бревет, а в ушите ми беше песен на същата група, за която вече писах тук и тук.
А ако ме бяхте видяли миналата година да финиширам след 64 адски часа Дунав Ултра ревейки на глас, татко зад мен да ми осветява пътя и шибаната табела “Дуранкулак”, а в ушите ми Ronnie Radke най-еклектичната част на Watch the world burn:
The pain inside is the fuel that drives This flesh and bone through blood-red skies The death defying, hypnotizing One day you’re gonna figure out that Everything they taught you was a lie Watch the world burn
Има поезия във всичко около нас. Дали ще е невероятно нежен френски вокал или Ryan Vail (Synestia) – ако носи удоволствие при слушане – защо пък не? Изтърваме толкова много ако не обръщаме внимание и на другите стилове (без чалга и подобни, естествено).
Предколедна депресия в пълен режим, започнала от преди поне месец. Класика.
Но за друго пиша. Днес реших да видя нещо в man page-а на free и видях, че има аргумент --count, който върви ръка за ръка с --seconds, който ти изпълнява командата по веднъж през определен период. Супер полезно ако трябва да гледаме паметта при старт/стоп на някое приложение от инстанцията (а не от observability tooling-а):
С горната команда ще изпълним командата free -h 15 пъти. Удобно за бързи PoC от всякакъв тип, например да гледаме как някой memory leak ни пълни паметта на инстанцията и я убива пред очите ни.
Днес изпратихме Ники Йорданова – великолепен човек, усмихнах и сърцат. Много мислих дали да отида да ѝ кажа последно сбогом просто защото имам много травми по тези поводи, но се реших. Цяла седмица го мислих и така.
Видях приятели и познати с които не се бях виждал от години, поплакахме заедно, после изпратихме Ники. Беше сърцераздирателно, беше жестоко да гледаш как децата ѝ, майка ѝ я изпращат за последно сбогом.
Ники за мен ще си остане един от най-слънчевите хора, които познавам. С нея, Фло, Владо и компания сме си прекарвали неведнъж страхотно и ще запаза този спомен за лекота, смях и простото чувство да се чувстваш на място с други хора в себе си колкото се може по-дълго.
Сбогом, момиче.
Волно или не се сещам и за Нели, която изгубихме преди 9 години, която също като Ники беше бисер сред мръсотия и пош.
Сещам се и за баба, за дядо, за Явор, за Дидко и за още хора, които съм изгубил през годините. А те, както казват, си заминават истински само когато ги забравим. Аз нямам такова намерение.
Виновен Виновен съм, Не дадох на сърцето ти Смисъл силно да тупти Войни навън Не искам пистолет, а Всичко пак да е както беше преди Свободен съм Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би Може би всичко пак ще е интересно И може би Любовен сън Танцувам в бързо темпо Събуждам се, но пак боли Представям си, както пее Ленън Че всичко пак е както преди Свободен съм Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би Може би всичко пак ще е интересно Виновен съм Боли, но знам, че ще стане по- леко, а може би Може би всичко пак ще е интересно И може би ще сме свободни, свободни.
Днес е деня на тангото. Предвид факта, че имам цяла категория от статии за танго в блога следва да заключим, че бих го празнувал и бих написал нещо по темата. Може би, но не и сега. Тези дни. Междувременно правя dump от песните, които са ми отражение на настроението ми:
Питали ли сте се кога сте си направили Google акаунта? Не? Нормално. Но не и за аутист като мен. Тези неща са ми интересни и ми беше много любопитно да видя дали има някакъв лесен начин да проверя кога съм си направил моя.
Сутрин. DevOps-а на 8 кафета бори счупен деплоймънт от 4:30 сутринта, масата е покрита с вафли, пепел от цигари, преместил е кафемашината на бюрото си, а тяпочти не спира да прави от черното злато.
Накрая нашия човек, преди да получи лек аневмизъм и да го транспортират до някоя болница се присеща и прави най-доброто си изплъзване в живота – слага за 4xx и 5xx грешки страницата на cloudflare –> https://github.com/donlon/cloudflare-error-page
Клиентите, които чакат на опашка да пазаруват от магазина, който е долу от веченезнамколковреме вече не псуват всичките роднини на въпросния, а пренасочват вселенската си ярост към Cloudflare. Честно ли е? Не. Етично ли е? Also не. Върши ли работа? Вероятно пак не.
Май трябва да направя един TedX talk с повече съвети по темата.
Копирано от моя LinkedIn, който напоследък ми стана facebook.
Automated page speed optimizations for fast site performance
