Остават 8 дни 07 часа и 13 минути до откриването на OpenFest 2025. И покрай това си правя темата и откривам много интересни неща. Ето и две четири от тях:
За да взема външното IP на машина, която има достъп до интернет използвам ifconfig.me. Но ето, че и AWS имали подобен сайт – checkip.amazonaws.com
А знаете ли, че curl е много повече от гледане на статуси и curl -v? В сайта им има описание на всичко, което поддържа (естествено го има и в man curl) и протоколите са много. Ама наистина много
И ако ще си говорим в един пост за curl и API-та лично Линус ще дойде да ми зашие два шамара ако не спомена и jq, което в едно изречение (от създателя му) звучи така – “jq is like sed for JSON data”. Интересен факт е и че първо е бил написан на Haskell и след това – пренаписан на C
Пак малко с музика, но имам две неща за вас днес. Едното е едно великопелно, издигащо душата аудио приключение:
Много ми хареса коментара под видеото – “The last human ever lived should play this as an outro for humanity as he finally passed”
Много сюреалистично звучи и някак по космически великолепно. Сетих се за нея преди време когато като се прибирахме с децата докато качвахме откритите стълби на къщата големия ми син – Борко, погледна нагоре и ахна. Чувството го изпитах и аз чрез него.
Другото е тотална противоположност – нещо ново от Тахома, Жлъч и Гривогор. Днес тествах Bose-то на Маздичката и останах доста доволен. За Маздата – в отделен пост.
18 Oct 2025 – Sofia – OpenFest 2025 – People & Culture Craftsmanship in IT
We rarely put our heart and soul into what we do anymore, rarely take pride in that specific piece of code. We copy, we paste, we replace. If asked to point out a piece of our code that we are proud of, we often won’t be able to provide an answer.Why? Because craftsmanship in our industry has been replaced by fast-paced work instead of well thought solutions. We rarely see the big picture and rarely give things more than minimal thought, simply because we have dozens of other tasks to handle. Our cognitive load is constantly increasing, and we need to do something about it.What can be done? You will learn in the talk “Craftsmanship in IT is dying”
Sep 2020 – QA: Challenge Accepted 6.0 – Sofia – “How (not) to talk at conferences“, BG, video, podcast (en), presentation
2019
March 2019 – Technical University of Varna – Varna – “Presenting Nemetschek brand to students, discussion about technologies, soft skills and tips to start a new job (as intern).“, presentation
March 2019 – University of Economics – Varna – “Presenting Nemetschek brand to students, discussion for technologies, soft skills and tips to start a new job (as intern).“, presentation
Apr 2019 – QA: Challenge Accepted 5.0 – Sofia – “Security testing – fast forward“, ~800 participants, BG.
Nov 2019 – Dev.bg – Sofia – “Security testing – from lizard to wizard in 40 minutes”, BG“, info, presentation
19 Nov – ISTACon 2019 – Sofia – “Security testing from wizard to lizard in 40 minutes“, done at the small room (300 persons), EN, presentation
2018
Apt 2018 – QA: Challende Accepted 4.0 – Sofia – “Performing performance testing – why, who, how – step by step“, ~500 participants, BG, presentation, video.
2017
Oct 2017 – Europe Code Week Stara Zagora – Stara Zagora – “Why QA?“, presentation
Jun 2017 – Nemetschek Bulgaria (ETeam) – Sofia – “jMeter and other strange animals“, BG, presentation
May 2017 – Technical University of Varna – “The secret life of QAs”, BG, presentation
Apr 2017 – Technical University of Varna “Unsung heroes of the software industry: Quality Assurance Engineers“, BG
Feb 2017 – WordPress meetup Varna – “Security of WordPress“, BG, slides, video.
2016
Apr 2016, University of Economics – Varna – “When business meets the education – the roles at SDLC“, BG. This lecture was at the club Masterclass at UE Varna.
2015
Oct 2015 – Masterclass at UE Varna – “Що е QA и има ли почва за него… у Вас“, BG, presentation
X, 2015 – Europe Code Week 2015 – Varna – “Quality Assurance and why it matters“, presentation
Вчера писах малко за музика и днес ми попадна случайно (или не) едно велико изпълнение – на Guthrie Govan на концерт на Ханс Цимер.
Гърти (?) свири на извънземно ниво, но това Ханс Цимер, един от най-великите живи композитори да си остави целия оркестър и да дойде да те слуша е едно ниво над най-високото възможно.
Гърти за точно две минути разказва история, но как разказва за бога – въвлича ни здраво, без да пита, и главозамайва в неговите орнаменти, бързина и великопелен, извънземен стил. А Ханц Цимер отстрани стои с усмивката на горд баща и го виждаме как не е на работа, а душата му си е намерила едно комфортно столче, седнала е там и се наслаждава с цялото си същество.
Представям ви едно от най-великите сола от последните 20 години:
Цяла седмица се опитва да вали и днес най-накрая заваля. Тих и спокоен дъжд.
Обичам да вали, но обичам най-много да вали вечер.
Днес излизах с приятели с които не се бяхме виждали с години и на връщане се зачудих какви песни биха вървели добре със затихналия град, спокойния дъжд и уличните лампи. Естествено повече от ясно е, че първата песен, която ми мина през ума беше на Chris Rea – Road to hell:
След това дойде от самосебе си гениалния Joe Bonamassa – Drive:
И после умът ми отиде някъде към новооткритата ми стара любов – Deep Purple – High Hopes:
След фината настройка след Deep Purple умът ми отиде към един мой любимец още от времето когато оформях музикалната си култура – Gary Moore и неговата брилиантна:
Накрая като паркирах си пуснах може би един от най-любимите ми изпълнители – Leonard Cohen и едноименната песен от последния му (бирилиантен) албум:
И бонус точка за великолепната Beth Heart (в един нечовешки добър концерт), която си пуснах като се прибрах в нас:
Съвсем случайно тръгна Hand of Doom на Manowar и толкова много спомени ме връхлетяха, че не можах да не седна да напиша малко по темата.
Преди доста години брат ми ме зариби по Manowar – те бяха експлзивни, metal as fuck, жестоки за слушане. Абе – благодат. И една от първите песни, които ми пусна беше Hand of Doom. Още помня текста ѝ наизуст.
И виждаме сред всички великолепия и Manowar, които дойдоха 2007 и 2008 г. Бях на двата концерта. Всъщност до момента съм присъствал на всички концерти на Manowar в страната. Великолепие до безкрайна степен.
Преди години, когато ходихме с Вальо и Вельо на концерта на Manowar в София писах в блога за Manowar, а това ми костваше много откъм емоция. Припомних си за моя най-добър тогава приятел Стефан, за ходенето на първия Manowar с един Форт Ескорт от началото на осемдесетте, за палатките и топлата бира, за огъня, за това как всички ревахме когато Ерик Адамс ни еба майката като запя химна.
Интерсно е как човек може да бъде почитател на група или жанр в продължение на толкова време. През годините моя вкус към музиката се разшири значително. Смятах да пиша по темата за музиката пък и да видим дали няма да чуете нещо ново и интересно, но ще е огромна статия. Та през годините освен неща извън твърдата музика в метъл света вкуса ми се втвърди значително и отиде към диагонално противоположно на Manowar. Но любовта ми към тях си остана. Да – може да са малко quirky и остарели, но пламта с която свирят и пеят (за бога, Ерик Адамс е на 73!!!) няма равна.
Сега, когато децата ги няма бих си позволил да отида някъде извън страната да ги слушам и съм убеден, че ще си изкарам жестоко. Защото те го заслужават.
Днес като говорих на Dev.BG бях решил да не ходя на повече лекции до края на годината, нооооо явно ангелите ми са слаби. Пуснах се на OpenFest и само няколко дни по-късно сърцето ми подскочи като получих съобщение от тях:
Темата, както виждате, ще бъде – “People & culture Craftsmanship in IT” или с българска версия – “Майсторлък в ИТ”.
Винаги съм се възхищавал на дядо и татко с прилежната подредба на инструментите си и познаването как работят те. И това не е много по-различно от нашата работа, нали? За това ще събера моите наблюдения от 15-16 години работа с програмисти и ще повдигнем няколко теми за размисъл.
В края на лекцията ще ви оставя с няколко идеи за това как да бъдем по-добри в това, което правим.
Ще ви очаквам на 18 Октомври в 14:00 в зала В. Продължителност – около 40 минути.
Понеже конференцията е безплатна препоръчвам на всички от и около бранша да дойдат – два дни с много лекции и с големи имена в бранша.
Днес намерих един великолепен ресурс на тема преходници от стари ръчнофокусни обективи към конкретно Sony A7 тела. Такива колосални трудове трябва да се споделят.
Бях деактивирал от години google analytics-а на блога, но ми е любопитно какво търсят хората и дали не мога да предоставя по-добро качество на постовете си (което последно време … не е топ откъм технологична част).
От друга страна пък поне от Китай имам приятели, които ми правят трафи към блога. Е, вярно го блокирам, но пък поне се забавлявам. За последните седмици имам почти 100 000 блокирани request-а само от Китай (и от общо 5-6 IP-та). Не се отказват диванетата:
През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на… приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства…
В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре.
– Да не смяташ да спираш? – попита Снежният човек, усетил намеренията му.
– Май… няма голямо значение – тихо отвърна Сърцето.
– Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата.
– Май наистина няма чак толкова голямо значение – още по-тихо каза Сърцето.
– Трябва да говориш по-силно, ако искаш да те чуя! – посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира.
Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по-силно:
– Виж сега… Не може да спираш посред зима… Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш… И изобщо… Защо ще спираш???
– Май наистина няма…
Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека-полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най-голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика:
– Толкова приятно студено е! И без друго животът ми не е от най-дългите, не е честно да вземеш да спреш във най-вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?!
– Тъжно ми е. Обаче, не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце?
– Не… Ъ, да… – Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце – Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. Напролет всичко свършва.
– Кратко и ясно – каза Сърцето.
– Просто и ясно! – поправи го Снежният човек.
– И… и е тъжно.
Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е – кратък, бял и тих… Имаше своята зима и тя му беше достатъчна.
– Искаш ли да направиш нещо за мен? – внезапно поде Снежният човек – Искаш ли да ми разкажеш за… За пролетта… Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея.
– Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да боядисва – тук ще избере оранжево, там- жълто, после – розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят… А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата. Слънцето… Ех, Слънцето… Такава е тя! Слънцето, да… Топло е.
Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта.
Пролетта изпрати първите си топли дни.
Automated page speed optimizations for fast site performance
