През последните няколко седмици се наслушах на мрънкащи хора, които не обичат работата си, града в който живеят, това което правят и още около 150 подобни неща.
Та си говорихме скоро за работата и се учудих на всеобщото мнение как, цитирам “Всички работодатели са лоши и те изстискват” и там каквото беше нататък.
Съвсем кратко, без да изпадам в излишни подробности, искам да споделя моя опит.
НИКОГА не съм започвал да работя нещо, което не обичам. От кабелджия опъвайки по цял ден кабели насам-натам носейки стълба, която беше тежка колкото мен за малък ISP (с тайното желание някой ден да стана системен администратор), през търговията с компютри, внедряването на софруер за управление на бизнеса (включително и за управление на индустриални съоръжения) та до последните години в които съм се квалифицирал основно като Software Quality Assurance Engineer. И никога и не съм попадал на “кофти работодатели”.
И ще ми кажете, че това е късмет, но мога да ви уверя, че не е.
А тези, които се оплакват, че работодателите им изстисквали последните сили, държели се лошо с тях, не им оценявали труда и т.н. и т.н. – ако сметнете, че проблема е в компанията в която работите, а не във вас – еми сменете работата, бе.
Относно заплатите и условията съм чувал толкова много, че ако го разпиша сигурно ще стигна max post size на wordpress. Имал съм познати, които като им опиша офиса в който работя, всичките излизания с колеги, teambuildings, работна среда и това с което се занимавам веднага започват с “Ама то сигурно там ви изстискват, сигурно шефовете са гадни, сигурно има страшно много работа” ала бала. Well – fuck off, dudes.
Всеки иска да започне да работи за 1500 лв . – 2000 лв. стартова, ‘щото видиш ли в IT бранша хора няма. Еми няма. Ква-ли-фи-ци-ра-ни хора няма обаче.
Не може човек, който е прочел общо 12 страници за HTML/CSS/JS/PHP/bash или каквото и да е там, който най-малкото не може да си настрои работната среда (и не се опитвайте да ме убедите, че примерно един PHP developer не трябва да разбира от Apache(nginx)/mySQL(MariaDB)/малко Linux (или съответно .NET developer с неговата среда) ) да очаква да започне на подобна заплата.
За това се изисква да си съдереш задника от четене, от анализиране, от мислене, от проби и грешки. И това да ти доставя удоволствие. Да – звучи малко садо-мазохистично, но ако не изпитвате удоволствие от това, което правите тогава не сте за тази професия.
Така, че следващия път като измрънкате, че нещо не ви е наред се сетете за този пост и предприемете нещо.
Note – сега се сетих за два страхотни примера за хора, които искат да се развиват:
- В университета в който учих ( и водих лекции по едно време ) имахме колега, който беше на около 60 години. С пъти по-надъхан от нас, с пъти по-заинтересован, по-аналитичен, по-добър и за пример. Не веднъж е спирал хора по коридора да пита кое как става, а с него сме прекарали доста време в разговори за IT частта. И беше абсолютното удоволствие да видиш човек, който няма абсолютно никакъв подобен background, който не разбира английски, компютрите му бяха табу да си записва всичко и на следващия ден да ти задава въпроси по това, което сме си говорили и като му кажем, че е точно така и да виждаме зле прикритото вълнение, което блика в него. Да е жив и здрав бай Данчо.
- Злати – от дизайнер реши да се преквалифицира на developer. Сега пише основно на C# като има и front end задачки. Пак аналитична, критична и надъхана. Удоволствие е да ѝ намериш бъг и да ѝ видиш погледа като ти покаже фикснатата версия. Пак задаваща въпроси и четяща много.
Note 2 – с писането на този пост се присетих, че няма да е лоша идея да разпиша един за това как аз избирам евентуален бъдещ работодател (research + комуникация с компанията), че често основно хора на които съм водил лекции някъде са ме питали. Така, че през следващите дни очаквайте нещо по въпроса.
Ваш (хейтещ),
Недко.
