Малко background за хората, които не ме познават покрай фотографския ми период. Преди 14-15 години някъде се зарибих жестоко по фотографията и си взех Пентакс к100д с китовия му 18-55. Страхотен апарат със стабилизация в тялото и потвърждение на фокуса на стари ръчнофокусни обективи. Тогава съдбата ме срещна с може би най-доброто стъкло с което съм снимал – Pentax 50/1.7 (произвеждан между 1977 и 1984 г.). Какво великолепно цветопредаване имаше този обектив направо не е истина. А бокето? Пф. Велико.
Но се разделих с Пентакса преди доста време, после изкарах още много без техника, а после си взех Canon 1, който е бил възможно най-високия филмов клас навремето и с него имам също невероятни спомени, но в този свят няма как да нямаш и цифрово тяло. Та доста години време карах с една абсолютна класика – Canon 350d с китов 18-55 и няколко ръчнофокусни. Преди 3 години реших да взема един 50/1.8 (имах до преди това 50/1.8, но ръчнофокусен, а без “глухарче”, което да потвърждава фокуса е трудна работа), но излезе оферта за малко повече за Canon 450d.
Разбирам объркването ви, но се дръжте, скоро приключвам.
Та мина се някакво време и Марто, мой приятел, ми даде своя Canon 5D със Sigma 17-50/2.8. Еми ебахти и обектива бих казал. Страхотна динамика, бърз автофокус, аберации и винетиране няма в day-to-day снимките ми, плюс покрива много важен диапазон – такъв са снимане на деца вкъщи – хем широк (Борко много обича като ме види, че ще го снимам и да се навре в мен), хем светлосилен.
Та ходих скоро да снимам изписването на малката Лора и Марто ми даде обектива си и това беше последната капка. Казах си, че ако не взема нещо такова по-добре да си запаля техниката и никога повече да не снимам с нищо по-различно от пребития ми телефон.
Отне ми 2-3 дни да намеря нещо читаво в лицето на 90% идентичния със Сигмата – Tamron SP AF 17-50mm f/2.8 XR Di II VC LD IF. И за да не съм голословен ще ви разчета абревиатюрите вместо да търсите:
- SP – “Super Performance.” или част от по-високия клас на Тамрон обективите
- AF – Очевидно е Auto Focus
- 17-50mm е фокалната дължина на обектива
- f/2.8 е апертурата му или това колко светлина може да поеме. Колкото по-малко е числото толкова по-добре
- XR – Extra Refractive Index – технология на Тамрон за намаляне на размера и теглото на обектива, абсолютно ненужно ако питате мен
- Di II – Digitally Integrated Design II – тоест обектива е с дизайн специално за crop (APS-C) тела
- VC значи, че има стабилизация
- LD – Low Dispersion – технология за намаляне на хроматичната аберация, особено при по-широкия край на обектива
- IF – хитринка, която я има във (всички?) съвременни обективи – при фокус обектива не ходи физически напред или назад, а дейстивето се извършва в него самия.
Та след 20 минути ресърч за да не ви подведа докато писах горните редове идвам да кажа, че с две думи обектива е китов, но на стероиди. Не е от елитната L серия на Canon да речем, но със сигурност е по-добър от китака. Като цяло аз за момента разцъквам само в нас и на високо ИСО, но това, което съм видял е супер. Скоро време ще го изкарам навън да видим как се справя.
Спирам да пиша, че в тези късни доби сигурно ще се изпусна и ще разкажа как снимахме цици на една стробистка (знам, знам, но не е маструбистка) среща в Добрич преди поне 15 години, хъхъ.
