Преди 2 години почина Джоко Росич. Роден преди 84 години Джоко участва в над 110 филма. Работил е 17 години като журналист на БНР, после до 2012 г. отдава живота си на актьорското майсторство (първия филм в който участва е от 1962 година, когато е бил на 30 години). Голям, груб и със страхотен глас той е един от хората, които са пели едни от най-романтичните по мъжко му песни, които съм чувал.
Този блог стана като една черна хроника последните няколко седмици.
Първо беше Lemmy от Motörhead, после David Bowie, сега и Глен Фрей (Glenn Frey) – китарист и бек вокал на Eagled до преди разпада им през 1980 г.
Глен Фрей е също и съавтор на Hotel California (1977 г.), която по него време става и Platinum сингъл в САЩ (1 000 000 продадени копия), Gold album (3 000 000 продадени копия), Silver single в United Kingdom (250 000 продадени копия). Eagled получават Grammy award през 1977 за Hotel California.
Ta тъй де. Глен Фрей свири с Eagles от 1970 година като първата му изява с тях е през 1971 година на един летен тур. И от тогава насам само нагоре. След разпускането на Eagles започва солова кариера около 1980 г. с няколко сериозни хита като “The Heat Is On” (soundtrack на Beverly Hills Cop), “You Belong to the City”, “Smuggler’s Blues” и други.
Появява се и на малкия екран в сериала “Miami Vice” (епизод “Smuggler’s Blues”), бил е в основната роля в “South of Sunset”, който за жалост е спрян след първия му епизод, Let’s get harry и т.н.
Причината за смъртта му (ако е важна изобщо) са усложнения с ревматичен артрит, пневмония и остър язвен колит. Грей боледува от миналата есен, но е абсолютна изненада за всички, че си е заминал.
Баси майката.
С това ще започна. И ще свърша. 2-3 дни преди началото на 2016 година на 70 години си замина машината, легендата и основателя на епичните Motörhead от рак на мозъка.
Много се пошегуваха, че са учудени как черния дроб на Леми Килмистър (Lemmy Kilmister) не е поддал първи, но с шеги или не доста хора са пораснали с неговата музика. Леми беше основател и фронтмен на Моторхед от 1975 до 2015 година.
Повече няма да пиша за него. Думите май са излишни. Да почива в мир.
А днес Кремена сподели статия на NYTimes, че Дейвид Боуи (David Bowie) е починал днес два дни след 69 си рожден ден. Странен, ексцентричен и гениален Боуи си замина днес след две години борба с рака.
Не мога да напиша повече. Тъжно ми е.
С последните си редове ще ви покажа върха на неговия музикално/театрален гении и как превърна предвещаната си смърт в нещо, което промени частичка от мен.
Представям ви песен от “Blackstar” – последния, 25 албум, на David Bowie носещ името на Lazarus (Lazarus в превод носи името на Свети Лазар, който е възкресен четири дни след смъртта си):
David Bowie – Lazarus
Look up here, I’m in Heaven! I’ve got scars that can’t be seen I’ve got drama, can’t be stolen, Everybody knows me now Look up here, man, I’m in danger! I’ve got nothing left to lose I’m so high, it makes my brain whirl Dropped my cellphone down below
Ain’t that just like me?!
By the time I got to New York I was living like a king Then I used up all my money I was looking for your ass
This way or no way You know I’ll be free Just like that bluebird Now, ain’t that just like me?
Oh, I’ll be free Just like that bluebird Oh, I’ll be free Ain’t that just like me?
Edit – Попаднах на страхотен gif на David Bowie и всичките му периоди:
Edit 22.11.2021 – Попадна ми наново последното видео та ъпдейтнах поста.