Започнах да пиша този пост преди почти месец. И не го публикувах, защото написвайки го някак всичко ще се сгромоляса, ще се счупи и светът ми ще спре да съществува.
Днес, даже преди малко, видях едно видео на дядо, който се радва на Оги. Дядо вече не е тук, но ми напомни, че всичко тленно е временно и само любовта към децата остава. Е, 2024 беше без съмнение най-трудната година в живота ми.
- В развод съм, напълно опустошен съм и желанието ми за живот не е било никога по-ниско
- Дядо, на когото нося името си, си замина на 96
- Децата са добре, весели и щастливи, без да знаят, че животът им ще е по-различен от останалите
- Станах кум
- Мина Дунав Ултра 2024, финиширах за 64 часа и през целия път, през всеки сантиметър, осъзнавах, че животът ми ще е съвсем различен от този от преди само няколко месеца
- Бях лектор на QA: Challenge Accepted 2024 за четвърти път при рекордно пълна зала
- Бях лектор в DEV.BG и говорихме за impostor syndrome
Напълно опустошен съм. В една година дядо, който ковеше в работилницата си, който беше суперсилен и правеше каручки и файтони, си замина. Няколко години преди това и баба. После развода. И най-накрая – жестоката, крещяща тишина, когато децата са при майка си, стаите им са празни и само играчките доказват, че изобщо са били в къщата. Може би от всичко това е най-жестокото.
Нямам думи (инженера в мен провери колко думи съм написал в този блог от създаването му – в 827 поста имам 222,724 думи) да започна изобщо да говоря колко съм огорчен от всичко, колко отвратително нещастен се чувствам и как обричаме децата на това да са от разведено семейство и да ме питат всяка събота – “Тати, ние сега къде ще спинкаме – при теб или при мама”?
До сега знаеха много малко хора, но не виждам причина да го крия от някого. За сега, преди да приключи процеса най-малкото, няма да влизам в подробности.
Пред 2025 година най-много искам децата да са щастливи и здрави. Абсолютно всичко друго може да отиде по дяволите, I don’t give a shit.