Tag: работа

29.02.2020 – dump

Просто дъмп – смесени изречения опитващи се да дадат форма на ненормалните дни, които се случват около мен.

На първо място е сватбата – тооооолкова много детайли, толкова много детайли, толкова много …. да, детайли. Хубаво е, но е ненужно сложно. Все едно да използвам Oracle cloud да обслужва базата на блога.

После идва работата, която смених преди няколко месеца. Още не мога да повярвам, че всеки ден уча по толкова много неща, че имам повече табове в конзолата (както се шегувахме с колегите) отколкото в браузъра, Ubuntu пак ми е основна OS и съм доста щастлив от това (макар, че гледам с прикрита завист на новата конзола на микромеките, която изглежда доста прилично), работя си от нас и като цяло нещата изглеждат прилично.

После идва липсата на тренировки – мина много време откакто карах за последно, което е долу-горе момента в който паднах и се пребих. После ходих да катеря връх Ботев с MTB, история за която тръгнах да пиш на няколко пъти, но сигурно няма да види бял свят, там се запознах със супер приятните хора (и още едно доказателство, че MTB хората са далеч по-сърдечни и приятни отколкото някои шосейни “състезатели” (можете да ми теглите една в коментарите, но знаете, че е така).

И накрая, но не на последно място – котката Иво е още жив, има козина и там всичко останало и даже отвреме на време като работя идва и се сгушва в мен докато дъни Rotting Christ или Lee Hazlewood.

И говорейки за музика, смятам да направя един отделен пост с музикалните ми открития от миналата година – има някои истински находки, които са били скрити от мен толкова много време.

И малък тийз – Жлъча издаде нов албум, Вяра, мога да го сравнявам с брилиантната поезия от неговите Вода и вино (2017) и Удар (2015).

И НАКРАЯ, да, да, знам, обещавам, за последно – текат последните ми приготовления за QA: Challenge Accepted 2020. Там ще си говорим за това как да не изпадаме в панка на сцената, малко психология, малко орхан мурад джоукс, малко съвети и после, надявам се, величествен биропой. Ако някой от хората, които четат блога е там ще се радвам да се видим там.

Да видите как си спазвам обещанията от горния абзац, guess what – има още! Последно време събирам кратки и тъпи вицове (don’t ask) та ето ви малко:

Баща на седем дъщери в отчаянието си кръсти осмата Иван
- Мамо, мамо, къде е костенурката?
- На балкона, чупят орехи с баща ти!
Синът на Джепето - Джешесто.
Разговор между идеалния мъж и идеалната жена:
- Скъпа, искаш ли да отидем до бижутерията и да ти купя пръстен с огромен диамант?
- Не.
Tази вечер смятам да назнача Джак Даниелс за министър на вътрешните ми работи.
Както си чистих ухото с отвертката и изчезна звукът на телевизора...

Студенти, стаж и работа

Миналата седмица изнесохме две лекции респективно в Икономически Университет и Технически Университет във Варна.

Поговорихме доста за компанията, за условията, но най-важното бяха въпросите. Ще се постарая отговорите да са универсални, защото така или иначе статията не е с рекламна цел.

 

Колко опит трябва да имам за да започна стаж?

За започването на стаж обикновено компаниите търсят студенти (или ученици), които имат интерес в сферата, но професионалния опит не е задължително изискване. Ако ви е интересно и сте правили задачки във вас или в университета и имате някакъв фундамент значи сте готови да се гмурнете в занаята.

Колко време ще съм стажант?

Обикновено стажовете продължават между 3 и 6 месеца (така е в Немечек например), като след като приключи предварително уговорения срок изборите са два:

  • Започване на Junior позиция в компанията:
    • Очакванията към вас са оправдани и двете страни са доволни. Следват промяна на възнаграджението (което трябва да е упоменато в договора ви още като започвате стажа си) и други придобивки (ваучери, втори монитор или каквото друго предлага компанията). Освен това четири други неща ще се променят:
      • Задачите ви ще станат по-отговорни и шанса да имате парче код, което ще работи при клиент е много вероятно. Вашите ментори вече няма да са с вас на всяка крачка, но ще продължат да бъдат на разположение. Тогава трябва и смяна на начина на комуникация – въпросите да са по-малко, по-структурирани и да сте се подготвили сериозно преди да ги зададете;
      • Вероятно ще имате втори изпитателен срок – това също е честа практика и отнема време. Не бъдете нетърпеливи, защото за няколко месеца/година ще влезете в бранша и оттам всичко остава във вашите ръце;
      • Бъдете самоинициативни – ако някой процес не ви хареса или имате идеи за развитие, курсове, споделяне на добри практики или каквото и да е било друго не се срамувайте, а говорете с вашия Team lead.
      • Бъдете готови да помагате на другите около вас без значение от това дали не са от 20 години в бранша или са стажанти. Бранша ни е толкова мащабен, че всеки може да даде ценна троха знания на всеки около него.
  • Прекратяване на Стажа ако една от страните не е доволна от другата:
    • Ако не се харесате с компанията в която работите и решите да я сменяте, го направете по възможно най-коректния начин. Това е първата ви компания и е важно да се разделите в добри отношения (без значение дали са били добри с вас или са били абсолютните задници). Пък и не е рядка практика HR-ките да звънят на предни фирми, в които сте работили за да разпитат;
    • Ако сте доволни от компанията, но не и от заплащането винаги можете да договорите. Съвет от мен е при преговори да се подготвите предварително с план в краткосрочна и дългосрочна перспектива. Това включва подобряване на hard skills (например ученето на нова технология) и по-трудното – работа по някой soft skill (комуникация, работа с екипа и т.н.);
    • Ако са ви пръснали от работа и това е причината да напуснете – тогава expectations management-а и на двете страни не е сработил добре. За това в началото при даването на задачите ако усетите, че има вероятност да не се справите разпитайте, прочетете повече и преговаряйте. Ще се учудите колко отворени са хората. И е нормално да не дадете супер точен estimation. Това идва с опита.

Колко време ще ми е нужно да стана Mid и Senior?

 

Всяка компания има политика за определяне на това кой в какъв seniority level e. За да придобиете представа ще дефинирам четирите основни нива:

  • Intern (стажант) – често млад и надъхан студент или ученик, но може да е човек, който сменя бранша. Обикновено има човек, който се грижи за него – ментор, който му дава задачи, оценява го как се справя и т.н. Очакванията към него са да е нахъсан и да му се учи, да се адаптира бързо към средата и да му е интересно;
  • Junior – стъпка над стажанта, вече може да се чувства, че опита му започва да става професионален. Задава си въпроси, които като стажант не е можел да си отговори ясно (например накъде да копае – frontend или backend, някоя конкретна технология или каквото се сетите). Задълженията му нарастват и вече има задачки за него, които не са тренировъчни, а реални. Трябва да можете да комуникирате ясно и стегнато и да знаете на кого да зададете въпросите си. Очаква се от вас ако имате мнение по някой въпрос касаещ кода, проекта или процесите да ги обсъдите с вашия Team Lead. Очакванията са да си задържите и засилите интереса към това, което правите и да се стремите да сте по-добри;
  • Mid – вероятно най-често срещаната позиция в бранша. Това са хора с изграден вече професионален опит, които имат добър фундамент, справят се с много голяма част от задачите, които има за правене по проекта. Те могат да виждат голямата картинка, да разбират бизнеса и да работят самостоятелно. Не е рядкост към Mid (програмист, QA, PM, изберете си сами) да закачат някой стажант или junior като човек за помощ и подкрепа, а понякога и направо като ментор. Очакванията са да са самоинициативни и самодостатъчни, да комуникират с лекота с всички членове на екипа и да знаят как работят нещата отдолу, да могат да се справят със заплетени проблеми и както обичам да казвам – да са настъпвали възможно най-много мотики за да знаят какво и къде да правят;
  • Senior – освен солидната техническа грамотност трбява да са мотивиращи и лидери (не е задължилно да са lead-ове), да могат да помагат на другите, да дърпат проектите напред и да бъдат хората, които като някой има въпрос да са там и да имат желание да помагат. Тези хора Виктор ги нарича oracles. Освен това дълбокото разбиране на проблемите и ясната позиция при решаването им са много важни. Комуникация с клиенти също е често срещано. И накрая, но не на последно място senior хората трябва да са израснали вътрешно – да са спокойни и да знаят как да приоритизират.

Както виждате за всички позиции човек трябва да е надъхан, да му е интересно и да рови. Ако нямате подходящия attitude сте обречени на вечно мънкане и бърз бърнаут.

Какво трябва да мога и какво ще науча освен техническата част?

Понеже обичам bullet points:

  • Трябва да се научите да комуникирате с хора – да сте спокойни и да задавате правилните въпроси, да можете да говорите с лекота както с програмистите, с вашия team lead и ако щете със CTO-то ви. Задаването на правилните въпроси носи удовлетворение и ефективност и в двете страни, но значи и че трябва да се научите да си структурирате въпросите правилно както и да четете предварително преди да задавате такива;
  • Научете се да … учите – в нашия свят много често се налага да навлезем много бързо в някоя непозната за нас технология и това е напълно нормално. И виждам как хора научават в движение Go или React и се справят отлично. Тайната е това, че тези хора имат стабилен фудамент на който да стъпят и разбират и методика на учене;
  • Да се стремите да виждате голямата картинка. Януари тази година бяхме с екипа в САЩ и там се срещнахме с нашия CEO и съответно имахме време да си поговорим на дълго и на широко. Още от първото изречение видях, че моя и неговия мироглед са толкова различни, че чак е стряскащо. Той гледа с няколко години напред, усеща кога идва нещо голямо и каква е голямата картинка. Аз към този момент (в аспекта на текущия ни проект) се грижих за абсолютно микроиоскопичните детайли. Такива разговори действат отрезвяващо и карат човек да се замисли за това;
  • Да се научите да вършите работата си по определен начин. Както във всеки проект текат различни процеси, които го държат стегнат и праволинеен така и вашата работа трябва да се основава на нещо подобно.  Всеки обича чистото и подредено бюро, но не всеки се замисля дали е проблем това, че работим едновременно по 6 различни задачи и имаме 145 отворени таба на браузъра.
  • Работа в екип – в идеалния случай екипът се събира като части от пъзел – лесно и безпрепятствено. Понякога обаче е все едно сте призовали 8 демона, които се бият с лопати през няколко минути. Без значение от коя страна сте работата с хората във вашия екип трябва да е първо на професиоанлно ниво и да оставите на заден план личните ангажименти. Защото ако в пъзела има една част, която не пасва тя обикновено бива изхвърлена. И е признак на зрялост желанието за подобряване на отношенията в екипа;
  • Да държите на критика. Ако сте програмист ще има цял екип от малки демони, които ще тестват вашата работа и ще логват къде адекватни, къде не проблеми, ще има колеги, които няма да харесат вашия pull request и ще пишат коментари, много коментари. И ще изглежда, че всичкие са гъзове и че не ви харесват и че изглежда, че ви казват, че за вас ще е по-добре да пасете овце/крави на село, но това не е така. Всеки в един работещ екип има една основна цел – проекта да върви напред. А за да върви напред качеството на работа на всеки един от екипа трябва да е на високо ниво. Не забравяйте, че качеството и ефективността на всеки екип е равно на този с най-малко опит;
  • Бъдете пич (пич е state of mind, а не полово определение, моля, моля!) – когато човек е пич нещата вървят по-лесно. Дребнавостта, нуждата за внимание на всяка цена и всякакви малки злободневни неща могат само да подразнят колектива.

 

И пак си бях обещал да не правя 100 страници пост и пак не ми се получи :)
Надявам се да съм бил полезен. Ако имате въпроси ги задавайте под статията в секцията за коментари.

 

P.S. Споделям с вас страхотния материал на WaitButWhy.com – How to Pick a Career (That Actually Fits You). Отделете му време, съветите са брилиантни.

27.11.2017

Тези дни се занимавам с Raspberry Pi B (съвсем първия Raspberry Pi) заедно с Adafruit 2.8″ TFT 320×240 и  Pi Camera. Освен това правя и един интересен проект за домашен Weather Station с esp8266, но ще почакам да ми дойде bme280. Голяма гъзарийка се задава, stay tuned.

 

Новината на деня е, че излязоха видеата на OpenFest 2017, които могат да бъдат намерени тук:

 

In other news:

  • Златина ми показа Zen Pencils – страхотни комикси базирани на поезия;
  • Дискретният чар на демокрацията – страхотно видео с неподправимия Китодар Тодоров (не е политически ориентирано така, че можете спокойно да си го пуснете);
  • The Biggest and Weirdest Commits in Linux Kernel Git History (където можете да видите достатъчно на брой извращения);
  • Firefox Quantum – Firefox пак на гребена на hype-а, обещаващ значително подобрение на производителността. Разцъках го за ден и ми се стори доста добре, но още не мога да преживея силно грозния inspector. Ще видим какво ще ме накара да премина на FF, но Quantum е добра стъпка към правилния път;
  • How I hacked 40 websites under 7 minutes

22.11.2017

Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.

От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.

Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.

Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.

Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.

Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.

След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.

19.07.2017

Обещавам си за незнамкойсипът, че ще пиша по-често и накрая – 4 поста за месеца.

 

Тия дни нещата вървят добре – започнах пак да карам, вчера излизах с познат да покараме малко, купих си CO2 помпа, което отчитам за малко рисково, но ще видим как ще се представи по бревети и по-критични ситуации.

Освен това в офиса нещата са интересни – имам задачи, които кефят, колегите и те са шест точки (като изключим, че ме малтретират на Mortal Kombat, но и това ще се промени!).

Освен това миналата седмица ходихме с брат ми и жена му на палатки и смятам в отделен пост да пусна списък с нещата, които са нужни за едни кратки палатки.

 

In other news чакам WordCamp Varna да пуснат списък с одобрените лектори. Ако съм сред тях ще стане приятно – хем ще говоря за нещо интересно, хем може дори и на някой да му привлека вниманието.

Довиждане София, Варна – добре дошла

И минаха две седмици в които бях извън Варна. Не помня последните години да съм бил извън Варна за толкова време и това беше добро упражнение.

Ето и малко мои впечатления свързани със София:

  • Културния живот там има огромна разлика от варненския – има опера, концерти (от които и много алтернативни), има няколко театъра;
  • Трафика е ок. Преди ми се струваше, че трафика е убийствен, но с помощта на Google Maps и телефон в ръка се справях много добре пеш и с колата. Транспорта е добре огранизиран и структуриран (освен проклетите трамваи – не мога да свикна да има и още един играч в платното за движение и като карам покрай трамвай продължавам да изтръпвам);
  • Дилектите са много и смесени. Понеже във Варна и Добрич (от където съм родом и живял прилична част от живота си) диалектите са практически еднакви е трудно да приема как всеки втори говори по различен начин. Което пък от своя страна е ок, защото и аз сигурно им звуча странно (особено като кажа, че е патладжан, а не син домат (а историята за чушка vs пипер изобщо няма да я започвам, че може да ям бой :) )). Пък и има много хора от всички краища на страната там и не е изобщо за учудване. Голям град – много хора и от всякъде;
  • Таксиметровите шофьори са измекяри. Точка;
  • Метрото е огромно предимство, а хората си познават града добре;
  • Имат си планина, която е само на няколко километра извън столицата;
  • Чешмяната вода не само, че не струва, ами и има вкус на пестициди и уран взети заедно. Поне водата в хотела беше такава;
  • Парковете са пълни с хора. На втория ми ден в София излязохме с колегите за по бира в парка и нещо ме сви – парка беше пълен с хора – деца, младежи за по биричка на пейката и възрастни хора – всякакви се бяха събрали. И ми припомни едно време като се събирахме на Бункера с метълските тениски и кецовете и как цъкахме хек и пихме биричка. Сега там е пусто…
  • Въздуха е малко странен – първо, че няма почти никакъв вятър (което беше нещо, което ми отне много време за да свикна във Варна) и второ – няма почти никаква влага. Тези две неща ме караха първите 1-2 дни да се чувствам странно и за първи път ми липсваше и морето. Все го приемах за даденост, а то…
  • Заведенията са много и разнообразни, има много бирарии и малки ресторантчета. Отнема време човек да ги обиколи;
  • В зависимост от това къде се намира човек въздуха варира от отвратителен и трудеш за дишане до ок.

 

За две седмици там, извън офиса направих следното:

  • Вървях много и в различни посоки. Всеки ден ми отнемаше около час и половина отиването и прибирането от хотела до офиса и респективно почти не шофирах в града;
  • Срещнах се с приличен брой мои близки хора и изпихме още по-прилично количество бира;
  • Покарах с Велоприключение малко в Тетевенския балкан на изтощителни жеги (имам си вече и аграрен фен, йей…) с хора, които не познавам, но беше супер яко приключение;
  • Със Злати ходихме на Hills of Rock в Пловдив. Чухме Контрол, Epica, Evanescence, Three Days Grace, Immencence, Revaneye, Мерудия. Беше брутално яко!
  • Разходихме се с Вик, Катина и Алек в Люлин планина;
  • Запознах се със супер много нови хора (покрай офиса) и още на втория ден привикнах с тях;
  • Направих първата си презентация новата фирма пред колегите. Говорихме си за performance testing с jMeter (цялото заглавие на презентацията беше jMeter and other strange animals) и беше много яко;
  • За пръв път се спуснах по пързалка, която е между два етажа в офиса. Беше епично;
  • За пръв път бях на масаж (изключая онзи път преди първия ми бревет в който щях да умра от болка и отидох да ме видят и те взеха, че ме оправиха). Беше странно и в офиса;
  • Свалих 2 кг за 2 седмици и бия нов рекорд от 94.5 кг. Не знам дали да се радвам, защото не бяха качествено свалени, а от нередовното ядене  в комбинация с джънк;
  • Изслушах около 80% от нещата на покойния Chris Cornell. Има някои, които чувам за пръв път и смятам, че съм идиот, за това,че не съм ги намерил по-рано.

 

Нещата, които не можах да свърша:

  • И този път мечтата ми да карам на колодрума в Пловдив не се състоя;
  • Не можах да карам с Велосити. Ходенето ми в София съвпадна с няколко други вело събития и свободни хора на практика нямаше;
  • Не можах да карам много или да отида на 5kmrun в София.

 

За офиса ще напиша отделен блог пост.

Недко разказва: За “лошите” работодатели

През последните няколко седмици се наслушах на мрънкащи хора, които не обичат работата си, града в който живеят, това което правят и още около 150 подобни неща.

Та си говорихме скоро за работата и се учудих на всеобщото мнение как, цитирам “Всички работодатели са лоши и те изстискват” и там каквото беше нататък.

Съвсем кратко, без да изпадам в излишни подробности, искам да споделя моя опит.

 

НИКОГА не съм започвал да работя нещо, което не обичам. От кабелджия опъвайки по цял ден кабели насам-натам носейки стълба, която беше тежка колкото мен за малък ISP (с тайното желание някой ден да стана системен администратор), през търговията с компютри, внедряването на софруер за управление на бизнеса (включително и за управление на индустриални съоръжения) та до последните години в които съм се квалифицирал основно като Software Quality Assurance Engineer. И никога и не съм попадал на “кофти работодатели”.

И ще ми кажете, че това е късмет, но мога да ви уверя, че не е.

А тези, които се оплакват, че работодателите им изстисквали последните сили, държели се лошо с тях, не им оценявали труда и т.н. и т.н. – ако сметнете, че проблема е в компанията в която работите, а не във вас – еми сменете работата, бе.

Относно заплатите и условията съм чувал толкова много, че ако го разпиша сигурно ще стигна max post size на wordpress. Имал съм познати, които като им опиша офиса в който работя, всичките излизания с колеги, teambuildings, работна среда и това с което се занимавам веднага започват с “Ама то сигурно там ви изстискват, сигурно шефовете са гадни, сигурно има страшно много работа” ала бала. Well – fuck off, dudes.
Всеки иска да започне да работи за 1500 лв . – 2000 лв. стартова, ‘щото видиш ли в IT бранша хора няма. Еми няма. Ква-ли-фи-ци-ра-ни хора няма обаче.
Не може човек, който е прочел общо 12 страници за HTML/CSS/JS/PHP/bash или каквото и да е там, който най-малкото не може да си настрои работната среда (и не се опитвайте да ме убедите, че примерно един PHP developer не трябва да разбира от Apache(nginx)/mySQL(MariaDB)/малко Linux (или съответно .NET developer с неговата среда) ) да очаква да започне на подобна заплата.

За това се изисква да си съдереш задника от четене, от анализиране, от мислене, от проби и грешки. И това да ти доставя удоволствие. Да – звучи малко садо-мазохистично, но ако не изпитвате удоволствие от това, което правите тогава не сте за тази професия.

Така, че следващия път като измрънкате, че нещо не ви е наред се сетете за този пост и предприемете нещо.

 

Note – сега се сетих за два страхотни примера за хора, които искат да се развиват:

  1. В университета в който учих ( и водих лекции по едно време ) имахме колега, който беше на около 60 години. С пъти по-надъхан от нас, с пъти по-заинтересован, по-аналитичен, по-добър и за пример. Не веднъж е спирал хора по коридора да пита кое как става, а с него сме прекарали доста време в разговори за IT частта. И беше абсолютното удоволствие да видиш човек, който няма абсолютно никакъв подобен background, който не разбира английски, компютрите му бяха табу да си записва всичко и на следващия ден да ти задава въпроси по това, което сме си говорили и като му кажем, че е точно така и да виждаме зле прикритото вълнение, което блика в него. Да е жив и здрав бай Данчо.
  2. Злати – от дизайнер реши да се преквалифицира на developer. Сега пише основно на C# като има и front end задачки. Пак аналитична, критична и надъхана. Удоволствие е да ѝ намериш бъг и да ѝ видиш погледа като ти покаже фикснатата версия. Пак задаваща въпроси и четяща много.

 

Note 2 – с писането на този пост се присетих, че няма да е лоша идея да разпиша един за това как аз избирам евентуален бъдещ работодател (research + комуникация с компанията), че често основно хора на които съм водил лекции някъде са ме питали. Така, че през следващите дни очаквайте нещо по въпроса.

 

Ваш (хейтещ),

Недко.