Покрай chip shortage–а последните месеци много продукти просто не могат да задоволят пазара – от телевизори, през видеокарти и накрая – PlayStation 5.
За рожденния ден от Златина получих подарък – PS5 и от там тръгна приключението ми, което завърши след само 2-3 дни постоянно refresh-ване на страниците на големите магазини в страната.
Как си намерих конзолата, как запалих колата и отидох в Бургас + всякакви други странични истории (защото аз ли ще съм ако не вкарам 15 допълнителни истории на въпрос от типа – “Как е времето”).
Tag: пътуване
23.02.2018
Продължавам да пиша 2017 по постовете си :D
Днес Златина има рожден ден. Пожелавам ѝ да може да ме търпи още доста време, да търпи и котката. Също така да рисува, да прави това, което обича и да го прави с кеф и с цялото време на света :)
Подаръците я чакат довечера. И понеже знам, че няма да прочете днес блога ми мога да пиша за това колкото пожелая. Та да – смятам, че този път сякаш ще ѝ хареса. Нямам кой знае каква картичка (предната я правих сам и беше катастрофа), но няма да ѝ подарявам дрелка де :)
Art-а е на Златина – картичка, която ми нарисува за празниците. Продължавам да твърдя, че трябва да отделя повече време за това. Получават ѝ се много добре нещата. <3
Иначе днес преоткрих Dimmu Borgir, които са били на Wacken неведнъж:
И понеже се чудих между горния клип и още един ще пусна и него. Епични, но сърцето ми се напълни когато видях момчето с тромбона да куфее
Мина Zara Code Week 2017
Мина втория ми за годината Code Week този път в Стара Загора само няколко седмици след Code Week Varna 2017.
Бях поканен от Венко Добрев, който е от ония суперактивни хора, които искат да правят света около себе си по-добър и не мрънкат, а действат. И понеже е и скромен ще опиша аз с какво се занимава – беше управител на Beehive за година и половина, два пъти е организирал Code Week Варна (като веднъж бях сред лекторите там), два пъти в Стара Загора, два Startup Weekend-а, бил е един от организаторите на TEDxStaraZagora, помага на брутално якия coworking space ZaraLab (Венко, ако четеш това прати малко снимки да покажем на хората колко яко е местенцето). Освен това започна нова образователна инициатива за мотивация на ученици и отделно младежи в неравностойно положение – “Аз и моят успех”. Опита се да направи нещата по-добри като работеше в община Стара Загора като младши специалист в отдел спорт, туризъм и младежки дейности и беше част от екипа писал кандидатурата за Европейски град на спорта 2017, която градът спечели. Сега работи като експерт в Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора по два международни проекта с колегите – единият за иновации в МСП в селските райони, а другият за зелени обществени поръчки. Сигурно има и други неща, които пропускам.
Та – той беше една от причините да пропътуваме 300 км. Другата бяха останалите лектори, които бяха епични копелета, а на трето, но изобщо не на последно място – хората, които щяхме да срещнем там.
Тръгнахме в Събота, 21 Октомври от Варна и за съжление изтървахме откриването и голяма част от лекцията на Петър Петров “Android between Java and Kotlin“. Това, което видях беше интересно и сигурно много практично за Android devs. Лекцията беше много chill, както и повечето от лекциите от двата дни. За Пешо хубаво или нищо! Дори вече не помня от къде се познаваме, но като го представям на някого обикновено споменавам, че първо се е научил да свири на гъдулка (ей, винаги съм си мислил, че е гайда, деба!) и после да програмира.
Последва може би най-епичната лекция от събитието с най-епичния лектор – Oрлин Димитров, който тръгна да говори за “Свързаност на елементите на роботизираните системи“, но след десетата минута и зададени 5 въпроса смени темата и изкара на freestyle почти два часа пълни с хардуер и софтуер и хумор, а в края залата беше залята от мощната вълна ентусиазъм, която Орлин хвърля винаги, когато говори пред хора. Той е и един от виновниците да се запаля по микроконтролите последните седмици. (Орлине – ти ще отговаряш пред Златина защо съм си дал половината заплата за контролери!)
Последва почивка и след това дойде темата на Яна Славчева за чат ботовете, която не слушах много, защото си подготвях моята лекция и среда за изпълняването на тестовете. Тук нямам какво повече да напиша.
ИТ-ПОП-ИДОЛА Михаил Дучев известен сред своите приятели, колеги и врагове като Дучев, още по-известен като грамар-нацито на Интернета, бъг хънтъра на себеподобни, човека, който чупи всичко по пътя си и т.н. и т.н. Та той говори за Xamarin като се посмяхме, показа някои интересни неща и беше достойно (Дучев за 3 минути намери eastern-egg-а, браво :D) закриване на първия ден на Zara Code Week 2017.
Останахме да спим в Митака (Митак №2 всъщност), а преди това се събрахме на бърза и културна вечеря на местна кръчма (на която забравих името). Та там салатите бяха два типа – от 500 и от 1000 гр. Със Златина успяхме да смачкаме една 500 грамова с малко зор.
След като се правихме на културни за около 12 минути някой започна с първия виц и така до полунощ минахме от тъпи вицове, които всеки знае до най-дълбоките дебри на черния хумор. Беше абсолютно епично и още повече да говориш с такива хора, които имат толкова много неща да споделят (и хумора е само малка част от тях).
Прибрахме се и легнахме. На следващия ден аз бях с откриващата лекция.
Станахме в 7 и към 8:00 се замъкнахме в бизнес сградата в която щеше да се проведе събитието. Поръчахме по едно кафе и направих финални щрихи (тоест си донаписах презентацията :D) на презентацията (баси тъпото повторение), хората започнаха да се нижат един по един и в 10:30-10:40 излязох да говоря аз.
Минах набързо през основните неща, които казвам на лекциите си и се насочих към темата за сигурност. Разказах в известни детайли как да направим анализ на някакъв уеб ресурс, който в случая беше моя блог (не ми се искаше пак да чупим общинско/държавно on the fly), разказах за DVWA и накрая пуснах един dictionary attack към блога ми. Разказах малко за Google Dorks, a накрая имаше и малко performance testing с jMeter, за който не остана много време, че вече бях направил почти два часа.
Имаше доста дискусии и въпроси и се получи много cool цялата работа. Дори май бях и полезен.
След мен излезе Димитър Костов за да говори за Mobile scaffolding. Лекцията беше супер полезна и интересна, разказа доста неща и най-накрая научих какво е scaffolding. Също така беше и единствения лектор, който излезе и започна да говори за това, което прави от самото начало така, че да бъде разбран добре и от хора, които нямат никакъв опит в бранша. Получи се добра лекция.
Решихме след него да си ходим със Злати, но се оказа, че Митака и Тошко са към Варна и останахме за предпоследната лекция на Тодор Янков – “Интро в JavaScript”. Презентацията му беше web based с интеграции и най-вече – code snippet editor директно в нея.
Разказа ни за JS, react и направи един съвсем лек проект (взимаше JSON данни от weather provider и ги показваше на екрана). Имаше и супер много въпроси, дискусии и показа завидни познания по linux/zsh/vim.
Тръгнахме като ми беше терсене, че няма да чуем последната лекция на нашия домакин – Димитър Стефанов, който е backend developer в Big Mustache Game говори за “Grimm side of programming”. Самия той се занимава от безброй много години със C# .NET и MSSQL и разказа за C#, релационните база данни и концепцията клиент/сървър (това ми беше преразказано от Венко като каза, че лекцията е била доста добра).
Снимки – скоро.
28.02.2017 – София ден 2
Днес спахме до късно, после се мотахме в апартамента, почистихме от гостите (нищо счупено и изцапано, баси гостите…) и отидохме в Драг да ми сменят спуканата задна гума (сигурно помните разказа за трите спукани гуми…). Персонала на бул. България 7А си признавам, че е малко странен, но свършиха работа. Скоро смених шините с Fulcrum Racing 7 и имах проблеми със смяната на вътрешната гума та ги помолих те да ми я сменят. Всичко мина бързо (за пръв и последен път давам пари за смяна на гума) и се отправихме към Декатлон за да видим дали мога да си намеря очила, защото старите ги счупих (тук по-подробна история). И разбира се не намерих, ядосах се и си взех едни за 7 лева да не ме е яд като ги счупя и тях, 2 вътрешни гуми и се отправихме към лифта за хижа Алеко.
Признавам идеята за лифта е дадена от Злати и аз се дърпах по неизвесна дори и за мен причина. За жалост отидохме много късно и ни върнаха. Утре с нови сили ще отидем!
За утре освен хижа Алеко ще отидем сигурно и на минерални извори. Дано намеря камера преди това за да снимаме.
27.02.2016 – София ден 1
Както се бяхме разбрали със Злати станахме в 4.30. Аз станах в 4.30. Та – всички багажи бяха приготвени, натоварихме ги в колата и тръгнахме. Ако не бяхме с големия Ситроен нямам идея как бих събрал колелото плюс всичките багажи.
Тръгнахме към София през Бургас. Пътя беше добре, но малко след като се качихме на магистралата падна една отвратителна мъгла, която на моменти беше с видимост под 30 метра. Бях супер изморен и се усетих как ми е време за почивка. Спряхме 1-2 пъти, но не помогна. Накрая се ядосах, отбих и спах 15-тина минути. После с нови сили потеглихме към София.
Настанихме се и започнахме да подготвяме вечерята за гостите. Към осем и половина къщата беше пълна с хора. Говорихме си всякакви неща, като се оказа, че едно от момчетата се занимава сериозно с AI и свири на китара. Като цяло имаше пет програмиста и аз, самотния QA. Не ме набиха, за което съм благодарен.
Беше приятно. Утре ще почиваме ( и реахабилитираме).
16.12.2016 – Недко в Киев
Привет на всички от немногостуденинеособенослънчев Киев.
Тазгодишния тиймбилдинг се проведе в Киев и с колегите в Петък сутринта запалихме самолета към София. Полета ни беше в 8.45. Отидохме 2 часа по-рано с приготвени раници, паспорти и гривни (официалната украинска валута е гривна. На латиница се изписва напълно нелогично като hryvnya, на кирилица е гривня) и заредени батерии. Аз си носих киндъла и реших, че ще е перфектното време за четене. Бях си избрал “Бъдеще” на Бърнард Бекет. Излишно е да казвам, че не прочетох и една страница.
Пихме по едно кафе от Costa за 7.50 лв. и след като ми мина острата болка в сърцето дойде време за check-in. Мина проверката за багажа. Беше малко странно като се наложи да сваля кубинките и колана, но го преживях някак. Тогава за пръв път ме обля облекчението, че махнах дългата брада :)
Взеха ни с един Cobus (специализирано МПС от типа на автобус, но с малко седящи места, предназначен за транспорт на пасажери от терминала към самолета и обратно) и ни закараха до близкопаркиралия Airbus A320, който разполага със 150 до 180 места (180 в най-крайния си супер претъпкан вариант), една пътека и два реда седалки от по общо 6 места.
Аз се паднах в секция А, която по техни дефиниции е най-добра и е най-близко до прозореда. Полета беше доста бърз. Общото ни време във въздуха беше малко над 30 минути, а средната скорост беше около 730 км/ч. Излитането беше бързо и нямаше момент в който да искам да върна кафето. Излитането и кацането по мое мнение бяха малко повече от перфектни (особено кацането). Всъщност полета беше толкова бърз, че стюардесата не можа да раздаде шоколадчетата, които ползват против прилошаване от единия до другия край на палубата :)
Кацнахме в София към 9:20 и до 11:00 трябваше да изчакаме до слеващия полет. Замъкнахме се към терминал 2 с един счупен Cobus, хапнахме набързо по един летищен сандвич, помотахме се малко и минахме към следващия check-in. Тук е мястото да кажа, че летище София е доста по-занемарено от Варненското. Пък и културата нещо не ме обля с желание да прекарам много време там. Първото впечатление като излязохме за да хванем летищния абтобус беше едно едро улично куче и една служителка, която мислихме, че е починала права. Или поне го докара на поглед :)
Издадоха ни билетите, извадих паспорта и се наредихме на опашка от EU към non-EU countries. И още на опашката започнах да се разпакетирам – кубинки, колан, телефон и портмоне + документи и билет и якето. Проверката мина бързо. Дойде време да хващаме самолета. Този беше доста по-малък и събираше между 50 и 80 пасажера. Имаше две колони – от едната страна седалките бяха само по една а от другата – по две. Аз пак се паднах на единична и логично – до прозореца. Набутах си целия багаж, който щеше една раница над мен, изкарах тефтерчето с химикала, power bank-а, телефона и kindle-а сякаш, че ще летим 12 часа и се приготвих за излитане. Този път излитането беше сякаш с малко повече ряз, но пак напълно конфортно. Минахме през Румъния и Молдова, прекосихме повече от половината Уркайна и видяхме р. Днепър от бая високо. По време на пътуването ни сервираха малък брънч, който се състоеше от един сандвич (1/10 по вкус :D) и напитка (безалкохолна!) по избор. Сгънах сандвича, че бях освирепял и се потопих в гледките. Когато се качихме над облаците беше повече от епично. Направих няколко снимки и се потопих в “Бъдеще”-то на Бърнард Бекет.
Кацането пак беше чудесно, слязох и първото мощно разочарование беше факта, че вън си беше направо топло. Предните дни през деня беше около -10, а баш този ден беше -5. И се зачудих защо съм си взел дебелите дрехи и кубинките като можеше и без тях. 4-5 часа по-късно щях да съм благодарен, че са с мен. Кацнахме благополучно и си имахме дори и група по посрещането – няколко наши супер слънчеви колеги. След малко ахо-ихо се насочихме към осигурения ни Mercedes Sprinter и се затътрихме към хотел “Рус”. Имаше прилично задръстване и имах време да разгледам от прозореца малко от Киев.
Киев по последни социологически данни към Юни 2016 г. е с население от малко под 3 милиона човека, което го прави седмия най-населен град в Европа. Кмет на града е Владимир Кличко, а най-ниските температури през Декември са били -32.9 градуса. За това и си носих дебелото яке и кубинките! Но греда. Та – не почувствах Киев като някакъв супер отдалечен град на над 1000 км от Варна, а точно обратното. Все едно си бях почти като у дома. За това говориха следните три много общи черти:
- Кирилица навсякъде;
- Пътните знаци и дупките са като нашите;
- Шофьорите взимат предимства като нашите. Че и повече :)
Влязохме в хотел “Рус” и се отправихме към рецепцията. Хотела е три звезди и 20 етажа висок. Партера му беше скандален – shiny and classy. След 15-20 минути чакане на рецепция (бяхме се събрали на куп повечето колеги от офисите извън Киев) се настанихме с Паскал в двадесет и трета стая на седемнадесетия етаж. Асансьорите бяха 6, но много малки (сигурно за да могат да развиват по-висока скорост). Стаята беше за двама, мъничка, но напълно достатъчна. Ударих един бърз душ и се приготвихме за събирането. След като се събрахме всички ни взе същия транспорт и се затътрихме по задръстванията към крайната ни цел – Freedom event hall. Мястото е огромно с малко над 90 маси, на два етажа (като първия е стъпаловиден), сцена и музика на живо. По данни бяхме почти 400 човека. Менюто се състоеше от богато начало с няколко вида салати, последвани от предястие, основно ястие (свинското беше нечовешко направо) и десерт. Сервираше се бяло и червено вино и шампанско.
Вчерта беше много интересна, пълна с нови запознанства и срещи с хора с които си говорим от последните 4 месеца, но така и не сме се виждали.
След като приключи вечерта с част от колегите отидохме в някакъв денонощен китайки (мда…) ресторант и си допихме там. Понеже те явно си нямат някакви разпространени националин бири (като Каменица, Пиринско и т.н. при нас) пих някаква немска, която забравих как се казваше, но беше скандална!
Легнахме към 3.30-4.00, станахме в 6 и в 6.30 пътувахме към летището. Имахме около 40 минут там и обиколихме duty free магазините. Взехме малко сувенири и зачакахме обратния полет.
Снимки – скоро.