Вчера Злати повдигна една интересна тема:
Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър, да имам много, в които да съм в съвсем начално ниво или това, което работя да ми бъде и хоби
Ето и моята гледна точка:
- Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър – това е за хора, които са със силен състезателен дух и не се отказват, докато не стигнат до възможно най-високата възможна точка:
- Положителна страна – Имате реален шанс да станете наистина добър или най-добрия в това, което правите, притежавате състезателен дух, който в повечето случаи, обуздан добре може да е от огромна помощ;
- Не толкова положителна страна – В преследването на целта понякога човек забравя да се наслади на хубавата страна от пътуването, да си почине и понякога това натоварва много. И от желанието да сме най-добри в това, което правим, се превръща в задължение пред нас и обществото, което винаги натежава. Резултата не е задължително да е 100% успех, а ако това се случи, индивида няма да изпита насладата от всичкото време посветено в това, което прави;
- Да имам много хобита, в които да съм в съвсем начално ниво – това е за хора, които са по-несъстезателни натури, които имат сърца за повече от едно нещо. Не искат да са най-добрите в него и дори понякога се задоволяват със съвсем начално ниво.
- Положителна страна – Експериментите с много неща, в комбинация с не толкова състезателен дух и желание да сме възможно най-добри, кара хората да се чувстват свободни и заредени с енергия. Времето отделено за тези хобита обикновено има добра възвръщаемост на енергия и желание за повече социална активност;
- Не толкова положителна страна – Можем да се запишем на 5-6 вида танци, рисуване и спорт, но в нито едно от тях няма да сме възможно най-добрите, дори и да усещаме, че можем повече от това. Получаваме широка, но плитка обща култура. Ако сте OK с гореизброеното, значи това, което четете не трябва да е в графа “Не толкова положителна страна”.
- Да превърнем работата си в хоби (или обратното) – това се случи с мен преди 8 години – превърнах хобито и това, което обичах в професия, която работя и обичам до ден днешен. Обикновено това включва 8-9-10 часов работен ден, а вечерите (и почивните дни) работа по собствени проекти. Един прекрасен пример за това е Юлиян Сапунджиев (на който скоро му взеха интервю от БНТ), който неведнъж доказа, че може да е добър в това, което прави и още по-добър в хобитата си. Както и Орлин Димитров, Иван Чолаков, Невен Боянов, Кремена Колева и още супер много хора, които няма да изброявам тук. Така, че да имате хоби, което да работите не е невъзможно.
- Положителна страна – Правите това, което обичате през цялото време и печелите пари (и удоволствие) от това. Евентуално ставате много добър и име, в това с което се занимавате;
- Не толкова положителна страна – Трябва да намерите това, което наистина ви е интересно, защото ще отдадете живота си на него. Другия минус е, че отнема време и ако влечението ви към нещото, което сте си избрали, е временно, могат да настъпят известни вътреличностни катаклизми като честа смяна на нещата, с които се занимаваме ( в очите на външни лица честата смяна на интереси може да бъде интерпретирана като несериозно поведение ) или продължаваме да правим първото, което сме избрали, но със затихваща мотивация.
Аз бях от третия и в последствие втория тип. Никога не съм бил мега добър в нещо толкова, че да кажа на себе си – “Ей, човеко, ти наистина си добър в това”, но пък правя това, което обичам, а от няколко години имам и други занимания като колоездене, което отнема все повече и повече от свободното ми време, танците (и участията покрай тях), блогването и на последно място – писането.
Много хора смятат, че мотивацията е само за спортисти, но не е така. Има хора при които дори и едно потупване по рамото с думите – “Брато, това решение е наистина добро”, може да свърши чудеса.
И тук е времето да кажа, че това е моето виждане и не е задължително човек да пасне на 100%, в някоя от трите точки. Все пак човек не е тетрадка от десет листа, а книга (понякога от няколко тома) и е напълно възможно някой да пасне на повече от едно от нещата в списъка или да си има своя си, четвърта точка, която да пасва като онези матраци по теб и просто да не искаш повече.
Вие от кой тип сте? Има ли друга категоризация според вас?
Пишете в коментарите вашите мнения.