Tag: пиене

София, ден 2

Днес беше първия ми ден в офиса на Немечек София.

Реших да се замъкна по-рано за да имам буфер ако нещо се случи по някаква причина (задръстване, поредица грешки от моя страна и т.н.) и отидох навреме. Просто задръстването беше малко повече от очакваното. неприятно.

Видяхме се с моя team lead – показа ми офиса – отвътре е скандален. Имаме няколко етажа от сградата, две джаги, билярд, просторни стаи и още и още. Колегите са доста приятни и гостоприемни. Силно обещаващо е всичко за момента.

Днес ходих на лекцията на DEV.BG на тема jMeter. Лекцията беше малко скучновата, защото беше за напълно начинаещи, а и нямаше много динамика. Иначе на лектора му личаха тия безброй часове в които си е блъскал главата с jMeter. В отделен пост ще напиша малко повече за лекцията и моя knowledge по темата.
А първото нещо, което видях като влязах в Бетахаус беше Боби – един суперактивен софийски QA, който също обича да споделя масивния си опит с хората и е постоянно усмихнат. Беше приятна изненада.

А стигането от офиса до Бетахаус и обратно беше лесено, особено с помощта на google maps и метрото. След това от офиса цъфнах в апарт хотела (очаквах нещо по-различно. Апарт хотела е скан-да-лен) и сгънах няколко бирички за да разтоваря.

В самия комплекс има малка Billa и тъкмо бях надул Parkway Drive на слушалките и се чудя какво да си взема освен бирите и чипса и един чичак ми маха от края на коридора – “Момче, хайде към касата, че затворихме”. И така се озовах с четири кенчета и един голям чипс за вечеря. Не, че се оплаквам, де. :)

 

Видях един софийски залез, една улица, която се казва Розова долина и точно зад табелата имаше няколко храста рози, няколко талибана, препълнено метро и супер много хора от моята порода в Бетахаус (всяка четвърта дума беше “QA” и аз по навик се обръщам като гладен сурикат като я чуя в нормален разговор :D).

 

Те така – от час слушам Joe Cocker (да почива в мир), стана 03:00 и не ми се спи. Утре прогнозирам, че ще се наредя повече от два пъти до кафемашината.

 

btw, защото съм голям хакер и всичко ми е супер-хипер защитено по сайтовете и т.н. и т.н. често става така, че слагам много ниски права за писане във wp-content на блога и не мога да качвам снимки (и се чудя поне по 5 минути защо).

С тази команда ще направим всички директории с достатъчни права за запис (като приемем, че WordPress инсталацията е във /var/www/nedko.info):

find /var/www/nedko.info/wp-content -type d -exec chmod 755 {} \;

Те така.

Утре се надявам да отделя време и да напиша статията за jMeter.

 

И малко n00b-ски телефонни снимки от днес:

09.02.2017 – Whiskey tasting

Миналата седмица се бяхме разбрали с приятели да се видим в тях и да дегустираме няколко уискита. Те са почитатели и ни изненадаха приятно с цели седем вида.
Ще се опитам да опиша доколкото помня кое какво впечатление ми е направило. Имахме листи в които описвахме по точкова система от 1 до 5 така, че резултата ще е подобно описан и тук:

  1. Highland park single malt:
    1. Аромат – 4 (опушен)
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 5
  2. Singleton single malt scotch, 12 годишен:
    1. Аромат – 3
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 3
  3. Jack Daniels made in Germany tennessee:
    1. Аромат – 4
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 3
  4. Jack Daniels made in USA:
    1. Аромат – 4
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 4
  5. Islay barley single malt:
    1. Аромат – 5
    2. Вкус – 5
    3. Завършек/послевкус – 5
  6. Ballantines scotch:
    1. Аромат – 2
    2. Вкус – 2
    3. Завършек/послевкус – 2
  7. Glengrant:
    1. Аромат – 3
    2. Вкус – 3
    3. Завършек/послевкус – 3
  8. Jack Daniels Honey:
    1. Аромат – 4
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 3

 

Аз бих класирал топ 3 от гореизброените по следния начин:

  1. Islay Barley – опушен и много плътен вкус Islay Barley е от онези уискита, които не можеш да пиеш в промишлени количества. Силно опушения му вкус му придава жестока индивидуалност и крайна специфичност;
  2. Highland Park – мек и деликатен Highland Park в малки количества гали небцето. Вкуса му е изискан и нежен, не като Islay Barkey например. Подходящ е за консумация в приятна компания от дами и господа;
  3. Glengrant – Страхотно и много балансирано уиски, което е страхотно и с 5-6 капки вода (на стайна температура) в него. С точно това изкарахме една сватба (на нашите домакини снощи) и беше повече от страхтен избор.

 

Както може би забелязахте точки 3 и 4 са с Jack Daniels. Така стана, че домакините имаха две бутилки от различен произход – от Германия и САЩ. Оказа се, че това от САЩ е малко по-тъмно и с много по-приятен (после)вкус. Разликата беше осезаема дори и за лаик като мен.