Tag: нова работа

Смених работата and why I love nitropack.io

След като преминах от света на QA към DevOps нещата при мен се развиха много динамично. Ама много. За поледните четири години не съм спрял да уча и за секунда всичко от което имам (или нямам :D ) нужда – основно AWS (в който вече съм AWS Certified Solutions Architect Associate), linux, git, CI/CD, методологии, технологии и практически всичко, което ми се е изпречвало на пътя.

Но при всичките работи, които съм сменил държа на няколко основни фактора като единия, който често пропускаме умишлено или не е фирмената култура. Това понякога е много по-важно дори и от заплатата, защото ако работиш с да речем сърдити лелки и чичковци е трудно, меко казано.


ТА преди по-малко от 2 месеца се свърза с мен HR-ката на nitropack и реших да се чуя с нея, защото job description-а беше доста интересен, интервюто беше супер приятно, без помпозности и обещания, грандомански изпълнения и каквото се сетите още. Светна ми зелената лампа в главата и след като се уговорихме за разговор с технически човек бях доста развълнуван. Чухме се след няколко дни и интервюто прочете страхотно – пак приятно отношение, а не все едно съм крепостен селянин, точни въпроси, време да помисля на глас, говорихме си за Linus Tech Tips и homelab и като приключи разговора знаех, че ще приема офертата ако са ме харесали. Имайте предвид, че те дори и не използват AWS! Е, 40 минути след като приключих техническото интеревю ми звънна HR, разбрахме се за 5 минути какво, кое и как да направя, оповестих на текущия си работодател и се разбрахме да си стиснем ръцете още за същия ден (за което съм наистина благодарен, защото момента беше много подходящ (между два проекта)) и след 2 дни бях в София на първия си работен ден в nitropack.io. Офисът се намира в CampusX и вътре цареше много спокойна и приятна обстановка, бяха много приятелски настроени колегите и започнахме с onboarding-а.

Месец по-късно съм в Боровец с още 36 чудесни човека и правим team activities, смеем се и пием бира, разказваме си вицове, но аз си пазя най-смешните (или най-тъпите по-скоро) за вечерта, защото предложих да направим един dad jokes contest в който два отбора от двама човека си разказваме вицове на които ако другия отбор се разсмее губи точка. Беше супер забавно, а аз щях да пукна от стискане да не се разсмея като ученик на две глъдки бира. И самият факт, че ей така вмъкнаха една простотия, която знаете, че може да ескалира много бързо ако се бъзикна с някакви not okay неща, в програмата за вечерта и че всички се събраха и се смяхме като побъркани ми даде ясен сигнал, че това е моето място.

Работата за момента е супер – правим CI/CD, занимаваме се с k8s и срещам разнообразни проблеми, които решавам сам или с помоща на хора, на които мога да разчитам.
Абе като цяло съм доволен. Плюс използвах техния плъгин (free версията, която си е доста щедра) в блога преди да кандидатствам изобщо и съм им и фен освен другото. Ако сте забелязали, че блога е по-бърз, а той е по-бърз е от плъгина. За бога преди година и нещо отделих няколко дни да го забързам малко, а сега имам 100 от 100 точки в google page speed за десктоп и 93 за mobile!

Едит – ей, забравих да напиша, че Нитропак е най-динамичната IT компания за 2021 г. Още едно мега признание за това какво прави компанията и в какви обеми оперираме + какви отговорности има всеки един от нас в екипа.

Смених работата, вече съм DevOps

Ето, че след десет години в Quality Assurance смених посоката. Или почти.

През последните години взимах активно участие във вдигане на няколко staging и един production environments, интереса и любопитството ми към системната част винаги са били силни, блога, който четете е на VPS кръстен на вечно депресирания хуманоиден робот от Пътеводителя – marvin, също съм си го вдигал сам. Но никога не ми стигаха топките за да сменя полето и да отида там, където ще започна отначало. Но едно страхотно стечение на обстоятелствата основно базирано на няколко бири и приятелски разговор позволи това да се случи. След няколко дни сериозно мислене реших да напусна Немечек и да се отдам на devops.

Ако някой, който работи или си е подал CV-то в Немечек чете това и търси моето мнение, може да го прочете най-долу в поста.

Та DevOps. Мда, това ми беше някаква тайна мечта от доста време. И ето, че дойде мой приятел, който ми предложи идеята и след няколко дни машината се задейства. А компанията в която работя, TransportAPI, е съвършено различна от корпоративната машина и с всяка стъпка напред усещам как моето свободолюбие всъщност изобщо не е било такова. Тук усещането за идентичност е огромно, изборите се правят със служителите, огромна част от процесите са прозрачни, дефиниция като “тъп въпрос” и “ти си виновен” няма. Или в 2 приказки – доволен съм.
Работа има за целия китайки народ, което ми е важно, технологиите са много, разлини и обемни, което ми прави делника много различен с всеки един ден.



Относно Немечек:

  • Немечек са страхотни. И го мисля. Имах няколко претенции, говорихме с нужните хора и всичко, което беше практично беше прието на драго сърце;
  • Успяха да ми развият потенциала в насока системната част (и по-точно docker);
  • Но винаги ще съм благодарен на Съби Ангелов (Senior Team Lead с който работих), който ей така, съвсем случайно, ме побутна лекичко и докато се усетя вече говорих пред 500 човека на QA: Challenge Accepted 4.0, говорих на QA: Challenge Accepted 5.0 пред 700 човека (и двата пъти с оценка от анкетата като най-добър лектор, умря циганката, нали), сега се готвя за ISTACon и Dev.bg. Ако не беше той, заедно с Миро Кошутански, които да бутнат идеята, че мога да изляза пред толкова хора без да припадна и да им бъда полезен, щях само да мечтая за сцената.

Жив съм!

Новините една по една:

  • Жив съм.
  • Смених работата. Да – така се получи, не – нямах проблеми с предишния работодател, да – коректен беше до последно, да – новия за момента е много обещаващ (проект/работодател/условия), да – ще пиша, но по-натам повече и къде;
  • На ръба съм да стана 93 кг. Нещо, което тялото ми не е виждало от няколко години;
  • Тренирам, да. И постигам учудващи резултати. Е – маршрута ми е еднообразен, но пък за сметка на това с почти всяко каране успявам да науча по нещо ново, да си слушам тялото повече, както и велосипеда. Все по-често се случва да доближа 30 км/ч средна скорост за 30 км, а преди няколко дни карах в равна Добруджа (Генерал Тошево – Крушари – Генерал Тошево) като се изкъртих от каране (практически беше ТТ през цялото време) със средна скорост от 29 км/ч за 90 км. Скандално каране беше плюс малко допинг от черешите по пътя;
  • Започнах по-често да бягам – може да е веднъж седмично/на две седмици, но май се очертава тенденция. Скоро направих традиционните 5km run за 5.05 min/km , което беше най-бързото ми бягане до момента. Това не може да се каже обаче за благотворителното бягане, което направих последния уикенд, но пък имаше интересни моменти;
  • Продавам си колелото. Да – ще изневеря на стоманата и Dura-Ace-а, да – сигурно ще мина на карбон, да, да – знам. Ето и линк към обявата. Много се надявам да попадне в ръцете на ценител и да го кара още много километри;
  • Ще съм в София на командировка две седмици така, че който ми чете блога и иска да се видим да пише – ще имам достатъчно време след работа за биричка :) И да – ще си нося колелото и живот и здраве ще покараме с Пешо, Велосити и още сума ти народ. Ще е епично.
  • Днес разбрах каква е разликата между == и === в JS – просто второто сравнява освен по value и по тип.

Нова работа

Бях се наканил да пиша по няколко поста седмично, но пак не се получха моите планове.

Големите новини в изминалото време са:

  • Смених работата. За това – отделно ще пиша;
  • Взех изпита за Радиолюбител клас 2 (очаквам от КРС официалните си инициали скоро);
  • Направих традиционния 200 км бревет “Тракийска есен”.

Покрай работата има супер много задачи, но и уча с пълни темпове така, че скоро ще направя цяла серия с интересни неща + как да търсим работа – the right way