Има дни в които искаш да си отрежеш крака от яд.
Снощи се заключихме пред вратата на квартирата – ключаря взе 40 кинта, днес лоши новини за колата, кафе машината беше пълна, изчистих я, пуснах – вода нямаше. Напълних. Пуснах. Кафето свърши. Напълних, направих си кафе и вече не ми се пие кафе. :D А на всичкото отгоре и преди 2 дни си скъсах кабела на слушалките.
Деба. Нищо – поне успешно приключихме спринта, задават се нови и още по-интересни задачки.
Вчера Светлин Наков ми писа – нещо, което не очаквах. Особено като подстрекавах да му нарисуваме пишка на челото като заспа на афтър-афтър партито на Varna Conf 2013 :D
Та това ми даде надежда, че блога и цялата енергия, която хвърлям за него (и marvin, на който живее той) не са напразно и че все се намират по 1-2 човека дневно, които да го четат :)
Днес още ми е Таралежково. Явно лятното-бургаско-лежерно звучене ми е липсвало прекалено много време и сега наваксвам.
И толкоз.