v 0.5 | It gets easier. Every day it gets a little easier, but you gotta do it every day. That's the hard part. But it does get easier.
Днес ориентацията ми към офиса беше отлична и освен крайно натъпкания градски транспорт всичко беше супер. Дори успях в някакъв момент да почета малко.
Пак се сетих за Bring me the Horizon, та:
In other news:
Първи ден в софийския офис. Сутринта се събудих и Злати ми съобщи страхотната новина – навън най-накрая заваля снях. Е – не обилен и натрупващ, но пак много по-добре от нищо. Доволен съм.
Приготвих се и се изстрелях навън. -1, кал и киша, но ентусиазма ми беше несломим за разлика от адекватността на Google Maps. Завъртях се 2-3 пъти из квартала докато намеря спирката на трамвая. Качих се в отвратителната тъпканица и не можах да се добера да си купя билет. Не беше честно да се возя гратис 15 спирки, слязох, пак не намерих билетен център. Качих се пак и с неистови усилия се добрах, взех един билет и зачаках. Google Maps пак ме прееба и откачи напълно (това се случи след последния ъпдейт на Paranoid Android-а на моя OnePlus One). Anyway – спрях 1-2 спирки по-рано и вървях до офиса.
С влизането в офиса на Немечек ме посрещнаха разни колеги, направихме няколко дълго отлагани срещи, хапнахме и деня взе, че свърши. Прибра ме един от клегите, а после реших да помогна малко на момичетата, взех малката (на почти 3 седмици е) и така стояхме някъде от 20:00 до 23.30 вечерта. Изтръпнаха ми и ръцете и краката, но си струваше :)
Бебета. Едното плаче, другото ме дърпа за косата докато аз съм на пост, а Злати и кака ѝ готвят, чистят и правят подготовка за баня и там каквото друго трябва.
Към края на Хари Потър и Огнения Бокал съм и екшъна ме държи на тръни.
Още си чакам снега!
През деня обикаляхме по задачки и привечер тръгнахме към летището. Полета беше в 21:55. Времето не беше най-страхотното и имаше доста турболенция на моменти, но пък стигнахме успешно в София :)
Бяхме посрещнати от 2 спящи бебета и сестрата на Злати.
Утре се надявам да направим една разходка и си чакам снега!
Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.
От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.
Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.
Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.
Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.
Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.
След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.
Преди време писах за блогването, а тези дни започнах да реализирам една стара идея – да направя списък с повечето (активни) български блогове (най-вече персонални, не от типа на lifehack.bg, който е добър, но извън моя интерес.
За сега съм събрал около 20 като за всеки ще има малко информация – активен ли е, основна тематика, кога е създаден и т.н.
Ако имате други идеи съм отворен.
А аз пак се опитвам да направя писането в блога ежендневен процес, но понякога не ми дава съце да напиша нещо от типа на “Днес деня беше насран, искам да спя”. Като не носи някаква дори и минимално полезна информация за вас като читатели не виждам голям смисъл.
The Fifth of November
Remember, remember!
The fifth of November,
The Gunpowder treason and plot;
I know of no reason
Why the Gunpowder treason
Should ever be forgot!
Guy Fawkes and his companions
Did the scheme contrive,
To blow the King and Parliament
All up alive.
Threescore barrels, laid below,
To prove old England’s overthrow.
But, by God’s providence, him they catch,
With a dark lantern, lighting a match!
A stick and a stake
For King James’s sake!
If you won’t give me one,
I’ll take two,
The better for me,
And the worse for you.
A rope, a rope, to hang the Pope,
A penn’orth of cheese to choke him,
A pint of beer to wash it down,
And a jolly good fire to burn him.
Holloa, boys! holloa, boys! make the bells ring!
Holloa, boys! holloa boys! God save the King!
Hip, hip, hooor-r-r-ray!
(Повече информация за стиха можете да прочетете тук)
Днес е особено добър момен човек да гледа отново V for Vendetta. Съвсем в края на деня се сетих, че сме 05.11.
Ако горните редове са ви познати може би имате право – откъс от гореспоменатия филм е.
Приятна неделна вечер ;)
Помня първия ми учебен ден. Беше преди 22-23 години. Бях рус, с черно костюмче и държах един голям букет увит в целофан в ръце, майка, татко и брат ми бяха около мен. Всички се вълнуваха супер много, а в двора на училището цареше невероятен глъч. Помня огромния коридор, огромния чин и немалката раница, която до последно татко държеше в ръце да не ми тежи. Влезе началната ни учителка и започна да ни показва смисъла на света около нас, научи ни да четем, да смятаме, а в нас ме научиха на също много неща.
Времето минаваше и аз останах много тих, срамежлив и бях най-малкия по размери от всички в класа ми. Дойде края на осми клас и се преместих в ново училище. Там от първия ден помня Директора, учителката по информатика, тази по математика, по БЕЛ и т.н. Те всички за мен бяха Будители. Събуждаха в мен любопитството, желанието за знания и нуждата от такова, а аз попивах колкото можех.
След като завърших желанието за знание не спря. Започнах висшето си образование и помня добре първия път когато един от преподавателите ми каза “Недко – искаш ли да водиш часове тук в Университета?”
Това беше повратна точка в живота ми. Не знаех изобщо дали ще се справя, нямах идея как да говоря пред хора, дали ще мога да преодолея болезненото чувство да изляза пред толкова народ и още поне 10 неща. Получих огромната подкрепа от която имах нужда от моите родители и след един семестър по водене на два предмета видях, че желанието да предам знанията си на други е по-силно от страха ми да изляза пред тях.
И така до първата ми конференция, която беше катастрофална до последната такава, която мина далеч по-гладко. И във всяка моя лекция казвам защо го правя.
Правя го защото вярвам в предаването на знанията.
Никой от лекторите с които сме водили не го прави за пари. Нито за слава или лична изгода. Правим го за да споделим знанията си ако успеем да запалим поне един човек с това, което сме разказали, да провокираме умовете им.
Ние всички можем да бъдем будители. Можем да събуждаме понякога дълбоко заспалите фейсбук умове и да провокираме, да даваме без да искаме нищо обратно.
Нека всеки от нас буди колкото може повече хора около себе си, нека всеки дава. Защото колкото повече даваме в тоя наш занаят толкова повече ще вземем. Ще взимаме усмивки, нови колеги, нови знания и не на последно място – огромни дози вдъхновение.
Честит празник на народните будители.
Нещо специфично около мен, което моите близки може би знаят е, че виждам света не като цветен/черно-бял, голям/малък, /хубав/лош, а като една много сложна комбинаторика. Виждам в космоса например изключителна комплексност, а не просто безкрайното черно петно с белите точки, в хората виждам десетки работещи по абсурдно добър начин системи, в отношенията – невероятно дълбока комбинаторика в която постоянно се опитвам да търся правилните комбинации.
За жалост това понякога вреди – виждайки и осъзнавайки света около себе си по този начин означава, че някои елементарни човешки дейности или разбирания за света около нас са ми супер трудни за осмисляне. Или при изкуството – в свиренето на китара започнах да “усещам” музиката след прекалено много време, в танците простите движения или “просто усети музиката” ми отнеха години. А да не говорим за фотографията – за мен всичко беше (май и още е до голяма степен?) бленда, скорост и композиция.
Има си и хубави черти това, разбира се – например в работата или като цяло в моя бранш някои неща ги хващам от половин оборот и привидно комплексни неща разбирам органично.
Та така де – стигна се до там, че по време на подготовката ни за едно представление преди няколко години нашата хореографка започна да придобива известни изкривявания като например “Завъртете се на 45 градуса”, “Направи две равни по дължина крачки, завърти се обратно на часовниковата стрелка и подай дясна ръка”. И тогава ми загря канчето.
“Зимата иде, зимата иде”, повтаряше лельоебеца.
Та още не е дошла, но навън втори ден вали. Намирам нещо много особено когато вали дъжд или сняг. Не ме прави тъжен, но някак замечтан, без да знам в какво. Може би това е нирвана? Или може би от толкова Java вече съм започнал да изключвам.
Не съм карал колелото от 2 месеца и това ме убива. Трябва да намеря време и да започна наново, че без спорт живота наистина започва да посивява.
Както питах скоро започнах да чета Хари Потър и днес метнах третата книга – Затворника от Азкабан. Последния път когато бях увлечен толкова силно по някоя книга беше поредицата на Галактическия Стопаджия. И за сетен път се кланя на седемте бога, че са измислили Kindle и още и още се кефя как мога да имам няколкохиляди книги в джоба си, как дисплея е крайно скандален и почти като хартия и как батерията ми трае седмици.
В офиса имам задачки около едни WordPress освен моите основни и честно казано супер много се кефя. Имаше интересни казуси и решения и съм доволен.
А за Zara Code Week 2017 ще пиша в отделен пост.
Връщам се обратно към дъжда. Сега се сетих. System of a Down ги обичам от малък, но има нещо, което е толкова различно, тяхно, че се радвам, че нямат друга такава за да се чудя коя да слушам по-напред.
И така по ред на номерата снощи докато карах в ебаси дъжда и ебаси реките да взема Злати от офиса та чак до този час се въртят тези ми ти любими дъждовно/сърцераздирателно/прекрасни мелодии:
Disturbed – The Sound Of Silence;
И после офисна пауза с дргуа музика, но като привърши работния ден пак на Крис Корнел и така до сега като започнем от The Promise (което той не спази и реши да лиши света от себе си, почивай в мир, Крис Корнел), Preaching The End Of The World, Hunger Strike (с Честър Бенингтън, като по-тъжно не може да стане, защото и той съвсем скоро си замина) и така. Явно ме дърпа към някакви по-особени настроения по-особеното време.