Tag: колоездене

Днес ходих пеш до офиса. Навън времето беше особено – валеше (и продължава да вали) сняг и дъжд едновременно.

И понеже имам време да размишлявам необезпокояван 30 минути се сетих за две мои карания в подобни условия – едното беше сухо и крайно студено със спускане от над 20 минути при температура навън от 2-3 градуса като карахме с Пешо за Трети Март и изкачвахме Шипка (от Велико Търново). Помня как бях примрежил погледа, ръцете и колената ми бяха измръзнали, оглеждахме се трескаво за заледени участъци и когато слънцето започна да ни стрелка със срамежливи лъчи усетихме блаженството да караш на десетина градуса.

Втория ми спомен беше от преди две години когато май за първия сняг отдох да карам към Белослав. Два часа и малко на -6 градуса ми дойдоха толкова отрезвително, пречистващо и спокойно, че ако можех щях да направя още една обиколка. На ферибота стоях навън и гледах как тихо и леко падат огромни снежинки, а движение почти нямаше.

Ех.

Тази година започна силно и приключи като издут наполовина балон. Последните почти 4 месеца не съм карал/тичал и това ще е една от целите ми за следващата година.

2017 година в цифри:

• Колоездене:
  • Средно колоездачно разстояние на тренировка – 32 км;
  • Най-дълго каране – 219 км (Велико Търново – Казанлък – вр. Шипка – Велико Търново);
  • 84 пъти съм подобрявал личните си рекорди;
  • Обща дистанция – 3780 км (не съм карал последните 4 месеца от годината);
  • Общо 197 часа прекарани в колоездачни тренировки;
  • 135 карания;
  • 2 бревета – първия го изкарах за под 10 часа за 200 км, а следващия ден на 300 км. се провалих и минах едва половината. Оказа се, че все пак не съм чак толкова fit колкото си мислих и 500 км. за два дни са прекалено;
  • Карах 3-4 пъти MTB преди и по време на двата дуатлона. Със сигурност се чувствам доста по-уверен от първия си дуатлон, който беше екшън и половина, но все пак не мисля, че това е нещото за мен.
• Бягане:
  • 68.4 км бягане от които 23 км. в две карания на два дуатлона;
  • Направих най-бързите си 5 км до сега за 26 минути за което писах.

Тук можете да видите и видеото, което ми генерира Strava.

Цели за следващата година:

• Да участвам и изкарам в контролното време Дунав Ултра
  • Малко повече информация – бях одобрен за участие в Дунав Ултра 2017, но започнах нова работа и везните наклониха към работата. Следващата година силно се надявам да успея да участвам.
• Тази година исках да направя 5000 км. на колелото от които направих под 4к. Ако бях продължил с каранията може би щях да ги направя. През 2018 г. ще гоня поне 5000 км. (което е 14 км средно на ден) като ще гледам да се концентрирам върху бреветите (200 км +300 км + (евентуално) 600км );
• Ще изкарам първия си маратон (42.195 км.). Да, знам, дебел съм. И не – няма да се оставя така. Целта ми ще е да изкарам един пълен маратон в контролното време като вероятно ще се пусна и на един half-marathon да видя как се движа;
• Имам една крайно извратена мечта и тя е да се пусна на триатлон, но не съм сигурен, че ще успея да се подготвя за една година.

Днес бяхме на Коледното парти на Немечек. Беше добро, но няма да задълбавам в това.

Две неща се случиха този ден за които научих след като се прибрах в нас:

• Орлин писа, че Ана Борисова си заминала на този ден. С Ани не бяхме супер близки, но се познавахме от варненските милонги, които посещаваше от време на време. Беше грациозна, вдъхновяваща, лека като перо и прощаваше всеки път като я настъпя. Не знам какво я е отнело от нашия свят, но се надявам да не я е боляло;
• Колоезденето е един от най-тежките спортове в света. И много хора с крайни амбиции се опитват да бъдат на върха. А този връх в покрит със спринцовки и всякакви жалки опити едни да станат по-бързи от други рискувайки живота и здравето си и най-вече – колоезденето в очите на феновете. Тръгнах да пиша за Ланс Армстронг, но се отказах. Примери можете да видите в Wikipedia и списъка им с допинг скандали в колоезденето. Списъка е толкова голям, че се отвратих от професионалната част на този спорт. Anyway новия допинг скандал се завъртя около Крис Фрум, три пъти печелил Тура  и десетки състезания и rock star в съвременото колоездене.

И малко във връзка с втората точка – ако не сте гледали Tour de Pharmacy ви го препоръчвам.

(Пиша този пост преди да съм забравил детайлите. Като излязат официалните снимки ще редактирам поста и ще добавя повече информация, за сега ще е сухо четиво :)

Както писах преди няколко дни участвах в Зеления Маратон в Аладжа Манастир (много близо до Варна). Единствената дуатлонова дисциплина беше от 20 км. горско каране и 10 км бягане.

По-голямата част от маршрута изкарахме с Нора (Злати и тя участва, но с мое старо и много тежко колело и логично се забави повече).
Трака беше много по-лек от предия дуатлон, денивелацията също беше доста по-малка и се справих за час и половина с 440 м положителна денивелация за 20-те км. Имаше една-две инфарктни ситуации, но като цяло мина доста добре.

Финиширахме (чакам 2-3 епични снимки), сложих шортите и хукнахме към десетте километра. Като цяло вървяхме бързо и около 1/3 тичахме, но като цяло усещането беше, че се движихме бързо. За час и половина направихме 230 метра положителна денивелация за десет километра.

И двата финиша беше епичен, Злати беше там и ме чакаше. След това хапнахме набързо, вървяхме на въже, на канго джъмп обувки и стреляхме с лък.

Като цяло усещането беше за по-интензивна тренировка отлкото от самоубийствена мисия като предния път.

Нямаше как да не споделя и паметните кадри на БНР, които за малко да заколят 5-6 човека с тоя дрон. Та има едноминутно видео и там (0:35 секунда) един идиот вика:
“ДАВАЙ, НОРО, ДАВАЙ, НОРО”.
Това беше на финала на колоезденето и минута преди началото на бягането. Реших да мотивирам малко Нора с която карахме и май ми се получи. Същото беше и на финала на бягането, но явно репортерите са си тръгнали. Беше още по-епично :D

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

Ваш,
Недко.

Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.

В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.

Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.

Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.

Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.

Мога с ръка на сърце да кажа, че не съм се вълнувал толкова много от месеци.
Голямото ми каране ще започне само след четири дни. 90% от техниката и екипировката са подготвени, ума ми – също.

Понеже имаше проблем с монтирането на багажника (като педалирам прав гумата се забиваше в рамката?!?) към рамката взех решението да отида с колата до Велико Търново и оттам с колелото до Казанлък. Оттам вече ще видя дали ще изкача връх Шипка и Бузлуджа или ще оставя за някой от следващите дни. След това следва прибиране във Велико Търново, транспорт, преспиване в колата и старт на следващия ден на ново и вълнуващо място и така следващите няколко дни. Основния ми таргет ще са ~100 км. дневно.

Утре остава да си свърша задачките в офиса и после това, което ще бъда аз следващата седмица ще е колоездене и авантюризъм.

Благодаря много на всички, които вярват в мен и на тези, коит овярват, но не одобряват това мое начинание :)

Седмица след това каране ще последва участието ми в MTB състезанието “Зелен маратон 2017” на което ще се пусна с 20 км. колоездене и 10 бягане. Тук можете да видите как преживях първия си дуатлон.