Може да има спойлери!
Умът на Оруел е виждал много по-напред отколкото мнозина. Още в края на 40-те години той е предвидил събития и е очертал психологически граници, които днес са ежедневната реалност.
Изграждането на всеки герой – от Уинстън и Джулия до Голдщайн и О’Браян е брилиантно. Оруел показва границите на човека, на любовта и на ума. Показва колко сме зависими, как който контролира бъдещето контролира и миналото, колко човек може да се откъсне от студената обществена машина гъвкава точно колкото се иска да бъде. Оруел вкарва и няколко понятия, които плашат. Например двумисъл и подтискащата идея зад него, контролиращи органи като полиция на мисълта (като идеята за нея е базирана на японската секретна полиция просъществувала цели 64 години, от 1881 до 1945, наричана Kenpeitai, която можела да арестува граждани за непатриотични мисли!).
Мога да пиша много за книгата, но ще оставя на вас да вникнете в мрачния, гнусен свят на Оруел, който понякога показва миниатюрен лъч светлинка, после с ботуша си я премазва.
