Tag: книги

Тази година беше гадна. Беше ужасно отвратителна в много аспекти. И ми се наложи половин година да пътувам всеки ден по малко над 100 км. И остана много свободно време за слушане.

Аз съм почитател на Сторител от началото на 2019 г. Помня как колегите ми се сърдиха, че ходя да чета по пейките, а не ям с тях по обяд :D А от 2016 г. поддържам списък с книгите, които съм изчел. Както всяка година имам и статистика с всички изчетени книги, които са както следва:

• 2023 – 30
• 2022 – 42
• 2021 – 58
• 2019 – 15
• 2018 – 21
• 2017 – 9
• 2016 – 12

Бях забравил, че 2021 г. съм направил цели 58 книги! Тази година обаче бих всичките си рекорди и към момента (29.12.2024) съм приключил 62 книги и слушам номер 63.

Статистиката показва, че броя изслушани страници е 20,766, а най-chunky boy е Робърт Галбрейт – “Отприщен гроб” с цели 1016 страници (макар, че точно за нея бих искал да е поне с 200-300 страници повече). Най-кратка е на Бърдаров – “До последната минута” (да, същия Бърдаров с “За петата ракия и колко е хубав живота”, който и до ден днешен ми е от любимите разкази).
Средния обем на книгите е 334 страници.

Като имам малко повече енергия ще напиша и моите топ 10 ако на някой му е интересно и как да събере малко време да може да слуша такъв голям обем от книги.

А тук можете да видите и всичките изчетени книги за годината. Ще се ориенирате бързо в профила ми на интереси.

Омг омг омг, Георги Господинов има нова книга!
О МАЙ ГАД!!!

Новата книга на Г.Г. (както го наричам аз на галено) ще се казва “Времеубежище”. Площад Славейков писа вече и не искам да преразказвам, но две неща:

• Художник на корицата е адаша Недко Солаков;
• Книгата ще я има във вариант с меки и твърди корици с цена съответно от 20 лв. и 24 лв.
• Има preorder от днес 20.04.2020 г., а в разпространителната мрежа ще бъде от 29.04.2020 г. за версията с меките корици и 13.05.2020 г. за версията с твърдите корици.

Може да има спойлери!

Умът на Оруел е виждал много по-напред отколкото мнозина. Още в края на 40-те години той е предвидил събития и е очертал психологически граници, които днес са ежедневната реалност.

Изграждането на всеки герой – от Уинстън и Джулия до Голдщайн и О’Браян е брилиантно. Оруел показва границите на човека, на любовта и на ума. Показва колко сме зависими, как който контролира бъдещето контролира и миналото, колко човек може да се откъсне от студената обществена машина гъвкава точно колкото се иска да бъде. Оруел вкарва и няколко понятия, които плашат. Например двумисъл и подтискащата идея зад него, контролиращи органи като полиция на мисълта (като идеята за нея е базирана на японската секретна полиция просъществувала цели 64 години, от 1881 до 1945, наричана Kenpeitai, която можела да арестува граждани за непатриотични мисли!).

Мога да пиша много за книгата, но ще оставя на вас да вникнете в мрачния, гнусен свят на Оруел, който понякога показва миниатюрен лъч светлинка, после с ботуша си я премазва.

Снощи свърших “Хари Потър и Нечистокръвния Принц“. Никога не съм чел по-бързо 550+ страници. Четох сутрин преди работа, в обедната почивка, вечерта и когато имах възможност.
Сега хем искам да изям последната книга, хем не искам да свършва.

P.S. 2018 сме, стига съм писал 2017 по постовете! :D