Tag: музика

11.01.2016 – След Леми почина и Дейвид Боуи

Баси майката.
С това ще започна. И ще свърша. 2-3 дни преди началото на 2016 година на 70 години си замина машината, легендата и основателя на епичните Motörhead от рак на мозъка.

Много се пошегуваха, че са учудени как черния дроб на Леми Килмистър (Lemmy Kilmister) не е поддал първи, но с шеги или не доста хора са пораснали с неговата музика. Леми беше основател и фронтмен на Моторхед от 1975 до 2015 година.

Повече няма да пиша за него. Думите май са излишни. Да почива в мир.
 

 

А днес Кремена сподели статия на NYTimes, че Дейвид Боуи (David Bowie) е починал днес два дни след 69 си рожден ден. Странен, ексцентричен и гениален Боуи си замина днес след две години борба с рака.

Не мога да напиша повече. Тъжно ми е.
С последните си редове ще ви покажа върха на неговия музикално/театрален гении и как превърна предвещаната си смърт в нещо, което промени частичка от мен.

Представям ви песен от “Blackstar” – последния, 25 албум, на David Bowie носещ името на Lazarus (Lazarus в превод носи името на Свети Лазар, който е възкресен четири дни след смъртта си):

 

 

David Bowie – Lazarus

Look up here, I’m in Heaven!
I’ve got scars that can’t be seen
I’ve got drama, can’t be stolen,
Everybody knows me now
Look up here, man, I’m in danger!
I’ve got nothing left to lose
I’m so high, it makes my brain whirl
Dropped my cellphone down below

Ain’t that just like me?!

By the time I got to New York
I was living like a king
Then I used up all my money
I was looking for your ass

This way or no way
You know I’ll be free
Just like that bluebird
Now, ain’t that just like me?

Oh, I’ll be free
Just like that bluebird
Oh, I’ll be free
Ain’t that just like me?

 

Edit – Попаднах на страхотен gif на David Bowie и всичките му периоди:

 

Edit 22.11.2021 – Попадна ми наново последното видео та ъпдейтнах поста.

29.10.2015

Нов ден, ново начало. Днес реших да отида в офиса с колелото (аз съм на кон). От нас до офиса са 2 км или общо ги минах за 7 минути без да се състезавам с градския транспорт :)

Чувството е хубаво, малко хладно, но се свиква бързо. Влизам в офиса, правя си чай, пускам turbo mode-а, youtube и първата песен, която пуснах на random беше супер приятна изненада от деткор (как смотано звучи в “превод”) бандата Thy art is murder и едноименната песен от последния им албум “Holy War“. Текст – тук.

По послание ми напомни много за Serj Tankian – Empty Walls макар и с малко по-различно послание.

Днес ще съм на deathcore & Serj Tanakian. И по някое време като превключа мога да си пусна любимия концерт за пиано №3 на Рахманинов.

Преди 10-тина години когато Стефан ме зарибяваше по Lamb of God го гледах странно, но като чух последния им албум – Hiatus and VII: Sturm und Drang се влюбих по отделно във всяка една от техните песни. И най-вече 512. Бррр.

Хубав и ползотворен ден от мен.

 

Дойде обяд, свърших доста работа и беше време за разходка плюс хапване. Не се чувствах особено добре и реших да се поразтъпча до пазар Чаталджа. Вървя аз и прекаленото много мисли в главата ми започнаха да придобиват вече почти нормалното за мен главоболие. Вървя и стискам зъби и на светофара на Чаталджа виждам една жена на около 60, видимо не беше много с всичкия си, но едвам се държеше по пътните знаци и околни опори (имаше проблем с краката) (ако не беше сериозно щях да кажа, че беше като Спайдърмен, но ще си замълча). Беше неугледна и миришеше лошо. Помоли едно момиче (на не повече от 25 според мен) да я преведе през улицата, че тя очевидно сама нямаше как. Мацката ‘щото е много яка (ръйш ли) се направи, че не я чува и аз ѝ подадох ръка ей тъй, напук на всеобщото, на всичките лайна, които се случват в момента в държавата ни и точно същите, които ни карат да бъдем разединени и чужди. Жената се учуди хич да не е, но благодари и пресякохме. Не мисля, че беше кой знае колко сложно упражнение нито за глухата мацка нито за кой да е друг, но това няма да го коментирам, че трябва да сложа +16 в заглавието на темата.

И нещо интересно се случи. Като я хванах за ръката и тръгваме да пресичаме някак ми минаха нещата, които ме тормозиха. Защото понякога нещата, които са ни на главите не са чак толкова спешни/важни/от изключително значение пък и понякога сериозно забравяме нещата, които имаме – здраве, дрехи, родители и приятели, човек до себе си. Продължи час и беше the second best thing that happen on that day. За първото, разбира се, е виновна Златито.

Та тъй де – не е трудно да повървиш няколко крачки с някого. За нас – здравите са нищо работа, но за хората, които не са или са прекалено възрастни това е целия им свят. Или поне светът им за следващите няколко дни.

 

Та тъй де – бъдете добри и не се страхувайте от странни погледи когато помагате на някого. После чувството на лекота и идиотската усмивка, която не можете да скриете са най-хубавото нещо.

19.10.2015

Днес денят започва с успиване. В офиса боря един много неприятен бъг заради който не успяхме да релийзнем в петък.
Започнах от сутринта с Dark Tranquillity. Тия момчета заслужават много повече внимание от широката аудитория. Много добри неща имат.
Мятам нещата да видим до къде ще ги докарам.

Днес се наложи да тествам достъпността на фирмения сайт от други държави и ми трябваше някакъв списък с безплатни proxy-та, които да поддържат HTTPS.
След като намерих няколко списъка реших да потърся и extension, които лесно да switch-ва няколко proxies или да работи по някакви правила (примерно фирмения сайт да го прекарва през proxy, но youtube-а – без) и попаднах на FoxyProxy.
Не е лесна работа човек да намери безплатни proxy-та с HTTPS, които да работят и то прилично (под прилично разбирам сайта да се зарежда за до 3 секунди…).
След няколко опита и нищонеслучване реших да потърся друго решение и попаднах на ProxyAC. Много интересен extension, който основно оперира с техния website и не се налага да setup-вате разни неща като IP/port и други а просто избирате от листа кое прокси искате да използвате. С два клика бях готов с това, което ми беше нужно. Имат и добър филтър по държава, порт, дали проксито да е анонимно или не и дали да поддържа Https/Ssl.
E – намерих и един бъг – като се опитаме да дефинираме различен от очаквания път ( http://www.proxyac.com/private-proxy-list/ вместо http://www.proxyac.com/proxy-list/) ми плясна “Notice: Undefined variable: component_contentMain in /home/proxyac/public_html/c/page/basicLayout.phpt on line 124” :)
Единственото, което виждам като основен недостатък е, че не мога да определя разни правила кога трафика да минава през proxy-то и кога не.

Ако искате да направите проверка за да сте сигурни, че сте се закачили и “минавате” през нужното прокси можете винаги да проверите това с някой Online checking tool като например whatismyipaddress.com – ip lookup.

Btw днес си поговорихме с Марто за избор на машина с която да обработва снимките си и обърнахме темата към home NAS storage. Аз имам такава идея от прекалено много време и май скоро ще взема един 1TB хард диск и ще пусна една стара машина в нас да работи. На нея ще живее Samba, GitLabm, LAMP и разни мои неща. Смятам да разпиша схемата подробно в моя GitHub акаунт и ще я пусна за общо ползване. Не, че ще открия топлата вода, но ако поне един човек има подобна нужда и му помогна дори и малко ще съм доволен.

 

It’s tango time @ Kremena dance center

На тренировка съм. Нещо съм яхнал метлата.

След няколко нови поддръжки ми мина. Хубав е живота с танго. Май.

Те

Вдъхновен от страхотната бургаска милонга и хората, които присъстваха не се сдържах и още тогава нахвърлих няколко реда в моето малко тефтерче за спешни музи, които така и не редактирах. Редовете в общи линии описаха вероятно някакво желание или по-скоро виждане вдъхновено от невероятната музика и танцуващи.

И молба към вас – моля, под статията да постнете вашата любима танго/милонга/танго валс мелодия.

 

 

Те

Прожектори – цветни, три.
Светят в очите – поздравяват.
Четири несбъданити животи,
Четири небивали, неродени любови
Остават три, две, една.

Една необичайно дълго задържала се история
Смеят се.Танцуват.
Не говорят.

Споделят два свята в един.Един нероден, но със сигурност заминаващ си скоро.
Последни ноти, Финал. Край и сбогом.

О, почакай. Усмивка срамежлива, една, скоро цели две.

Може ли този временен безвечен свят да просъществува?

01.05.2014 г.

Н.