Tag: музика

Крис Корнел си замина…

29/05/2017 / Недко / 0 Comments

Има дни в които човек иска да изчезне поне за малко или да накара времето да спре или просто да е на правилното място в правилното време за да накара някой да се откаже от правенето на някоя глупост.

И понеже нямам влияние на нито едно от гореспоменатите физични величини мога само сравнително делово да кажа нещо, което целия свят научи за часове – на 18.05.2017 година си замина един от вероятно най-големите изпълнители, донесъл повече усмивки и сълзи от всеки друг, кърдавия човек, който завинаги остана на 52, който пя, смя се и правеше велики концерти само с една китара, стол и микрофон на сцената – Крис Корнел (Chris Cornell).

Обесил се, вероятно заради микс от лекарства, намерен сам в банята си в хотела. А отвън същата вечер с него са пеели десетки фенове.

Започнах да пиша този текст три пъти и с всеки път той ставаше по-малкък и по-малък. Рядко се жегвам толкова много, но това ме събори.

Мога да кажа само “Баси майката” и да спра до тук.

Ще цитирам думите, които ми попаднаха във facebook пост по темата:

We were the 90’s. We were Cornell and Cobain. We were Grohl and Vedder. We were Weiland and Ament. We were Moreno and Kiedis. We were Alanis Morissette and Shirley Manson. We were Breeders and L7. We were Billy Joe Armstrong and Gwen Stefani. We were Yorke and Corgan. We were Blur and Oasis. We were Temple of the dog and Mother love bone. We were Stiltskin and Collective soul. We were Cats in the cradle and Shitlist. We were Dogma and Reality bites. We were Alicia Silverstone and Winona Ryder. We were Mat Dillon and Eddie Furlong. We were Beavis and Butt-head. We were Airheads and Singles. We were Trainspotting and What’s Eating Gilbert Grape. We were Tom Green and MTV’s Alternative nation. We were 3 times oversized clothes and long hair. We were a short dress and combat boots. We were angry and anxious. We were desperate, extreme and addicted. To the intense feelings. To the ultimate emotions. And every f*cking sad day like today reminds us that we still ARE.
RIP Cornell. Thank you for having your music in my life.

Ето едно негово изпълнение в Пловдив. Концерт, който ме боля като разбрах, че няма да мога да отида, но сега… смятам, че съм изтървал един цял live event.

31.03.2017 – Яд

31/03/2017 / Недко / 0 Comments

Днес е един от онези дни, които започват добре и продължават катастрофално. Бесен съм, яд ме е и искам да си захапя трахеята сам.
Но ще мине. Както обикновено минава.

Иначе вчера ходих да карам от офиса към Белослав през Страшимирово и обратно през Константиново. Извода е, че със себе си трябва да нося или огнехвъргачка или картечница. На ШЕСТ пъти улични кучета ме гониха и за пръв път ме хвана сериозно бъза. Не е яко да те гонят кучета на средата на нищото.
Но пък това си има и добрите страни – например това, че счупих два свои рекорда по скорост в някои отсечки :D

Ето и Strava трака

И още нещо – онзи ден Mr. Freesk издаде нова песен. До сега не го бях чувал, но Матю ака Жлъч го препоръча и му дадох шанс. “Къса коса” е лавина от рими, смисъл и житейско изпяти по цветен и доста добър начин.

Интересни неща, които намерих днес:

WordPress Plugin Stack – листинг с полезни плъгини за WordPress. Списъка е ограничен, а някои от плъгините, които имат безплатна и платена версия грешно са отбелязани като само платени, но все пак списъка е информативен и поднесен по приятнен начин;
Списък от цели 250 SEO инструмента категоризирани и предоставени по сравнително употребяем начин;
Gangbox и статията им за “Автоматично следене на позициите в Google” изглежда бая интересна и ще тествам написаното скоро;
И една сърцераздерателна статия със заглавие “2 Ways Test Automation Can Break Your Heart“. Automation QA да му мислят :D

Стеван Вълдобрев и песента, която (не) е за любов

14/03/2017 / Недко / 1 Comment

Стефан Вълдобрев издаде съвместен албум с Обичайните Заподозрени преди почти година носещ заглавието 10½. Не знам защо, но не му обърнах особено внимание до скоро.

Няма да говоря нито за “По-полека”, нито за “Холивуд”, нито за “Бряг с цвят най-зелен”.
Ще говоря за “Тази песен не е за любов”. Spoiler alert – тази песен е за любов.

Стефан Вълдобрев издава първия си, емблематичен албум (О-о-обичам те, мила) преди 23 години. След това издава още десет албума. Всеки различен, цветен и със своите красиви елементи и трески за дялкане.

Но ще говорим за песента, която не е за любов. Не мога да разбера как за 23 години Стефан Вълдобрев не се изхаби, не запя чалга-поп-like еднодневни песни, които да се въртят като бесни по клубовете. С всеки албум се усеща една болезнена доброта, която струи от него. И премереност, красота. Като виното, което колкото повече остарява става още по-хубаво. Между другото той е на 46.

Момчешката любов, дерзания и трудности. Любов, която е била възможна преди, по времето на нашите родители, по времето на техните родители, но не и в нашето. През последните години майката на Вълдобрев боледува и той решава да напише песен за нея и покойния му баща, вероятно с надеждата да се съберат там горе. Така и става. Майка му си заминава миналия ноември, песента остава.

Публикувам текста и видеото. Отделете им 10 минути, заслужават си.

Текст:
Добър вечер… Хей!
Кой ме търси?
А! Ти ли си това?
Ти ли си това…
По-добре недей.
Не се ли свърши
старата игра…
Старата игра.

Стана време
да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме последвала?
И до мене остани.

Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
До днес останали хванати един за друг.

Няма вина
в любовта,
ако тя е стъбло
без сърцевина.
Затова си тръгни.
Билото-било.
Тази песен не е
за любов.

Да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме настигнала?
И до мене остани.

Лягаме в едно легло –
гледаме различни филми…
Лягаме в едно легло,
но сънуваме различно.

Ти ми каза, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял,
да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…

Мъча се, но все не мога
да се помиря със Бога,
да обичам без цена,
всичките си тъмни бесове
да укротя.
Не, не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
да живея, сякаш никога
не сме се вричали,
да живея, сякаш никога
не сме обичали,
да живея, сякаш никога
не сме били до тук
създадени един за друг.

22.02.2017

22/02/2017 / Недко / 0 Comments

Преди 2 години почина Джоко Росич. Роден преди 84 години Джоко участва в над 110 филма. Работил е 17 години като журналист на БНР, после до 2012 г. отдава живота си на актьорското майсторство (първия филм в който участва е от 1962 година, когато е бил на 30 години). Голям, груб и със страхотен глас той е един от хората, които са пели едни от най-романтичните по мъжко му песни, които съм чувал.

02.02.2017

02/02/2017 / Недко / 0 Comments

Днес ходих да въртя като хамстер във фитнеса и резултата ми е личен рекорд за час – 33.92 км! Беше зверско въртене, но съм много доволен. В Събота ще изляза за по-дълго каране да видим там как са ми се отразили тренировките в залата.

Иначе днес Злати ме покани на кино, но с условието да не ми казва какво ще гледаме. Отидохме и гледахме La La Land. Искаше ми се да отидем още като излезе, но така и не го предложих.

La La Land е модерен мюзикъл с участието на Ryan Thomas Gosling и Emma Stone (или по цяло име Emily Jean “Emma” Stone), които играят очарователно. Раян Гостлинг освен, че е добър актьор е и още по-добър певец и много впечатляващ музикант. Когато свиреше на пианото бях напълно убеден, че не свири той. И за моя огромна изненада сгреших. Оказа се, че е доста добър пианист. А Ема Стоун с нейната момичешка усмивка и добър глас прави двойката много приятна.

И не на последно място участва и John Legend. По ирония той е свири на пиано и споделя в едно от интервютата си, че малко го е хванало яд като е разбрал, че няма да му се наложи да свири, но пък интересното е, че за филма се е научил да свири на китара.

Ето и песните от филма (OST):

27.01.2017

27/01/2017 / Недко / 0 Comments

Новината на деня – Evanescence ще идват в Пловдив, България!

Иначе деня мина добре, не беше трагедия :)

А с подбалканското предизвикателство гледам да се подготвям повече и повече и с това намирам и няколко интересни случки. Например един китаец тръгнал да се прибира в родния си град с велосипед и след 500 км. го спрели ченгетата и като го попитали на къде е тръгнал станало ясно, че още в началото нашия е търгнал в съвсем грешна посока :D И статията в BBC с повече информация.

In other news:

Eдна статия с нещо за което не се бях замислял изобщо – Why is the P in WordPress Important?;
И един screenshot от github по време на войната в Киев. Не е смешна ситуацията там, но този коментар ме разби :D

26.01.2017

26/01/2017 / Недко / 0 Comments

Днес деня мина в тестове и четене на PCI DSS, което се оказа не толкова скучно и безвкусно отколкото си мислих. Смятам, че е хубаво всеки да го мине отгоре и да види дали ще му е интересно.

Disqus пак правят шашми. В пост от техния блог обещават някакви страхотни работи само, че Васил Тошков от Cloxy ги е систематизирал в една статия. С една дума – not cool. Никога не съм се кефил на third-parity система за коментари, но това вече е прекалено. Основните минути са изброени в четири точки, а цялата статия можете да прочетете тук:

Koмeнтapитe oт cиcтeмaтa вeчe нe ce индeĸcиpaт oт тъpcaчĸaтa Gооglе, c ĸoeтo цялaтa им ЅЕО cтoйнocт ce гyби. Peaлнo ниĸoя тъpcaчĸa нe ги виждa зapaди външния іfrаmе;
Dіѕquѕ зaпoчнaxa дa cлeдят пoтpeбитeлитe cи oт вaшe имe, чpeз биcĸвитĸи във Baшия caйт. Taĸa ce нapyшaвaт eвpoпeйcĸитe зaĸoни и pиcĸyвaтe coлeнa глoбa;
Зaпoчнaxa дa cлaгaт peĸлaми в caйтoвeтe нa пoтpeбитeлитe, въпpeĸи oбeщaниятa им ниĸoгa дa нe гo пpaвят. Πpeмaxвaнeтo им e плaтeнo, peaлнo cиcтeмaтa вeчe e плaтeнa;
Eĸcпopтиpaнeтo нa ĸoмeнтapи oт cиcтeмaтa e мaĸcимaлнo зaтpyднeнo c цeл дa нe мoжe лecнo дa ce пpeмecтитe нa дpyгa тaĸaвa. “Paзвoдът” e пoчти нeвъзмoжeн.

In other news днес ми попадна домейн, който се казва CabinPorn :D е – не е това, което си мислих, но пък е скандална селекция от малки къщи в средата на брутално красива природа.

Скайп и end-to-end encryption са си чужди като жираф и космос. И освен това скайп продължават да посещават линковете, които си пращаме. Страхотна новина. Signal ftw.

Четох ревюто за Воевода и ще го гледам със сигурност. Казват, че е един от най-успешните български филми та да видим.

И за последно, обещавам! Днес освен новата песен на Обратен Ефект намерих и нещо, което въртях почти през целия ден. Enjoy:

Обратен Ефект с нова песен!

26/01/2017 / Недко / 0 Comments

Днес голяма изненада ми поднесоха Обратен Ефект с новата си песен, която храни фейсбук хейтърите. Участва и Георги Бенчев, който е идеално подбран за клипа.

Enjoy:

ТЕКСТ:

Събуждам се намусен във седем сутринта,
веднага включвам Фейса с идея за кавга –
да видя кой е писал, какво е сътворил
и кой къде бил ходил и със к’во се бил напил…
Нюзфийда си преглеждам и лайкове броя
под снощните си мъдри и афиф послания,
нахъсвам се юнашки, запалвам смачкан фас,
сега ще ви разпердушиня с критики от раз!
Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот!

И ставам пак намръщен със задникът напред
Заяждам се със хората за сбъркан словоред,
за всяка запетайка изплювам аз змии,
кафето ми – утайка, а устата ми смърди…
И разни тъпанари се снимат в ресторант,
а други с няк’ъв смотан некадърен музикант,
пък трети на морето развяват си „онуй”,
на мене пък търбухът ми покрива моя… ой, ой!

Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот! /2

Изтривам своя профил във тъпия Фейсбук
реших да се самоизхвърля в кофата с боклук,
че писна ми от всичко, особено от мен,
така че ще ви пожелая аз УЖАСЕН ДЕН!

13.01.2017

13/01/2017 / Недко / 0 Comments

Снощи ходихме до фитнеса да го видим дали е още там. :) Залепнах за велотренажора, направих една загряваща петкилометрова и после пуснах програма за един час да видим колко ще мога да изкарам. Очаквах около 30 км/ч средна, но се оказа, че забих на 27.3 км/ч (което не е чак толкова много при положение, че нямам баири). И все пак не беше лоша тренировката.
Тегло от снощи – 99 кг. Има надежда.

Днес разбрах, че норвежеца Viljami Kuosmanen (това не мога да го произнеса на глас) показа на Google, Apple и Opera foundation как лесно може да се възползва от един елементарен security flow (макар, че по дефиниция не бих го нарекал така). Идеята е, че ако имам поле с id=name autofill на браузъра ще ми предложи да попълня полето, но хватката е ако имаме няколко скрити полета с margin-left:-500px. В случая са скритите полета са phone, organization, address, postal и city. Така при $_POST освен данните, които виждаме (name и email) ще постнем и останалите (ако са въведени в autofill-а). Хубавото в случая е, че пароли и CVV на кредитни карти не се изпращат.

Можете да разгледате live demo-то на скрипта и да си поиграете. Има го в github в горния линк.

In other news намерих един много приятен Online JSON viewer. Върши страхотна работа при визуализация на JSON и за по-лесно намиране на счупен такъв;
От същата поредица намерих и един много приятен online DIFF checker, който може освен да ви покаже в много приятен вариант разликите в два текста и да ви запази за определен период стринговете. Ето и един вариант – https://www.diffchecker.com/XuNaSlwI
Малко приятна фонова музика;
А случайно да имате ли проблеми със запомнянето на response codes като мен? HTTP Status Cats API е вашия помощник. Този малък инструмент събира двете най-важни неща в Интернет – котки и status codes. Якото е, че можете да го викате и по линк – https://http.cat/[response code]. Например едно от любимите ми https://http.cat/416 :D
Един малък thread за любими книги свързани с Quality Assurance Engineering. Като преглътнем индийците има някои интересни четива;

И за накрая едно тъжно интервю от Саймън Синек за хората на Новото Време като го наричахме преди или за децата израстли след 2000 година. Силно препоръчвам ако сте от тях или сте родители на такива деца.

Недко разказва: Отиде си и Глен Фрей от Eagles

19/01/2016 / Недко / 0 Comments

Този блог стана като една черна хроника последните няколко седмици.
Първо беше Lemmy от Motörhead, после David Bowie, сега и Глен Фрей (Glenn Frey) – китарист и бек вокал на Eagled до преди разпада им през 1980 г.

Глен Фрей е също и съавтор на Hotel California (1977 г.), която по него време става и Platinum сингъл в САЩ (1 000 000 продадени копия), Gold album (3 000 000 продадени копия), Silver single в United Kingdom (250 000 продадени копия). Eagled получават Grammy award през 1977 за Hotel California.

Ta тъй де. Глен Фрей свири с Eagles от 1970 година като първата му изява с тях е през 1971 година на един летен тур. И от тогава насам само нагоре. След разпускането на Eagles започва солова кариера около 1980 г. с няколко сериозни хита като “The Heat Is On” (soundtrack на Beverly Hills Cop), “You Belong to the City”, “Smuggler’s Blues” и други.

Появява се и на малкия екран в сериала “Miami Vice” (епизод “Smuggler’s Blues”), бил е в основната роля в “South of Sunset”, който за жалост е спрян след първия му епизод, Let’s get harry и т.н.
Причината за смъртта му (ако е важна изобщо) са усложнения с ревматичен артрит, пневмония и остър язвен колит. Грей боледува от миналата есен, но е абсолютна изненада за всички, че си е заминал.

Да почива в мир.

The Подкаст

Архивите говорят