Tag: музика

Снощи хорих да карам и реших да го карам спокойно, защото иначе с темповете с които карам по поринцип няма да изкарам повече от един ден на голямото каране :) Та отидох до Галата и през морската и се прибрах. Малко по-късно заваля приятен дъжд.

Днес станах в 6.30 да закарам колата на ремонт (за да изтърва задръстванията). Полу-разпаднатия Ситроен дрънчеше на умряло докато 20 минути не намерих майстора. Спрях и започнах да чакам. Усетих как мигрената ме ритна в главата и спрях да чета, опитвах се да игнорирам болката и да си мисля положителни неща. Дойде майстора, много културен човек, прие колата и тръгнах. Района на зеленчукова борса е кошмарен. Там се разхождат едни кучета, цигани, срудени сгради има на всеки 10 метра, абе апокалипсис.
Хванах такси, за 2 км. ми взе 5 кинта, слязох на Гранд МОЛ и оттам до офиса пеш. Главата ми имах чувството, че беше притисната с менгеме. Докато стигна до офиса болката отшумя.
Сега се занимавам с perforce и си автоматизирам малко environment-а и ми е интересно. Ако на някой му е интересно може да споделя.

Днес се сетих и за една нестихваща моя любов към група, която имат няколко нечовешки песни. И са в пъти по-добри в концертните си изпълнения отколкото в записите си.

Представям ви Blue October:

Още едно от малкото останали парченца, които направиха моето детство и мен се отчупи днес – Честър от Linkin Park се самоуби. Като Крис Корнел, на неговия рожден ден, който щеше да бъде днес, по същия начин – с въже.

Именно Честър изпя Hallelujah на Ленард Коен, който почина преди почти година, на погребението на Крис Корнел.

Много хейтиха Linkin Park, включително и аз за новия им албум, но истината е, че ако си на върха от толкова много години хоризонта се замъглавя, депресията те хваща за гърлото и започва да те дърпа надолу, а ако с това има и алкохол с наркотици нещата просто продължават по извесния за всички ни начин.

Честър няма да е нито първия, нито посления, който ще си замине от този свят с тяло обляно от сълзите на неговите фенове. Няма да е и първия за който ще тръгнат някакви кофти слухове, няма да е първия, който ще остави шестте си деца и вдовица.

Но ще е този за който като чуем, че си е отишъл нещо ще ни опъне душата и ще заболи. Ще си спомням как като чух Linkin Park за пръв път преди около 15 години не си признавах пред приятелите, защото си мислих, че ще ми се смеят, че слушам толкова “лек” метъл. Много неща се промениха от тогава.

Детството ми си отиде отдавна, но под вече побеляващата ми коса и изморените очи винаги ще има място за шепа неща, които ще са старателно опаковани в светлосин станиол с панделка. И всеки път, когато се случи нещо такова като днешния тъжен повод едно от тях ще започва да избледнява и накрая сигурно ще изчезне. И така докато последното добре опаковано нещо от детството ми изчезне. Тогава ще изчезна и аз.

Почивай в мир, Честър Бенингтън.

И за да заболи повече намерих запис на Linkin Park и Chris Cornell:

И още едно мое любимо видео с невероятната английска публика

Ся, признавам си, че ми е трудно да се развълнувам мощно като ви разказвам за това. Причините са три и може би повечето, които са чували Arch Enemy, но не са мега фенове ще се съгласят:

• Анджела за мен беше гласа на Arch Enemy. Алиса изглежда добре, добра е в това, което прави, но имам чувството, че melodic-а ѝ е повече от death-a в нея. Не, че е нещо лошо де, но за някоя друга банда;
• Arch Enemy е melodic death metal (мелодичен умрял метъл, както биха го превели от man.bg) банда и това, което могат беше силно концентрирано в далечната 2005 година с техния потресаващ албум “Doomsday Machine” и главорезници като Enter the Machine, TAKING BACK MY SOUL (която се превърна в емблема на мелодичния дет метъл), която Анджела изръмжа жестоко пред трудната токийска публика преди няколко години и ме спечели като техен фен, Carry the cross, My Apocalypse и разбира се Slaves of yesterday са камъните, които построиха Arch Enemy и устояха на времето и претенциите на публиката;
• Струва ли ми се или китарите вече не са толкова прогресивно-агресивни както в първите албуми? Имам чувството, че слушам няколко ритъм китари без душата, която се носеше преди от тях?

Та за новата песен от предстоящия албум на групата – The world is yours. Можете да видите официалното ѝ видео тук:

Текста, взет от genius.com, на The world is yours:

[Verse 1]
Rise into the light and fade to the night
Sick of being told how to run your life
Their rules
They’re fools
Empty words they promise so much
The present status quo remains untouched

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Verse 2]
Every empire was raised by the slain
Built through the age and you can destroy it in a day
Turn the page
Unleash your rage
Burn your golden cage and walk away
On your path toward ultimate power

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Bridge]
Striking at the leash
Foaming at the mouth
No more subservience
Justice will be done

There was only so much
You could take
There was only so much
You could tolerate
When the bough breaks, the empire will fall

[Chorus] (whispered)
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours.

И без помпозност и някакъв ненужен хейт ще оставя това тук – изпълнението на Arch Enemy в Токио за което говорих по-горе.
Btw препоръчвам да слушате целия концерт.

След като света изгуби един от най-добрите си музиканти на 17 май тази година много се каза, много се чу и включително и аз приехме с огромна тъга това, че Крис Корнел е решил по една или друга причина да сложи край на живота си.

Интересно защо, но не чух нито един хейт за него. Поне този път. Никой не посочи пръст и не го обвини в някакви налудничеви неща, никой не писа гневни излияния по сайтовете, нищо. Или живея в балон от хора и ресурси, които ми показват нещата едностранчиво или мога да бъда щастлив, че поне веднъж целия ми свят най-накрая реши да бъде единен и да повярва в красивото, в истините от музиката на Крис Корнел, в това, че даде целия си живот за своята кауза. И това го направи безсмъртен.

Днес излезе видео към послендия му сингъл “The Promise”. Видеото само ще видите, че е насочено към бежанците, към неоправданите изгонените и към тези, които правят всичко това да се случи. Песента е и саундтрак към филма “The Promise” в който участва и Крисчън Бейл.

Боли, когато човек слуша последните му думи и прокрадващата се болка в тях, последния акорд и това, че повече няма да има Крис Корнел.
Но аз смятам, че от 17 май Крис стана безсмъртен. Неговите песни живяха в нас от малки и ще продължат да живеят. Ще бъдем свидетели как Крис Корнел ще живее още в сърцата и умовете ни.

И едно видео за да се види една трошичка от любовта на хората към Крис Корнел.