Tag: музика

Последните дни съм щастлив – с децата съм, грижа се за тях, постоянно има “тати, тати, татииии”, което ме прави (прощавайте за думата, но) безмерно щастлив.

И трябваше да си доработя преди да си легна и реших да си пусна малко музика, че имах нужда и си отворих 289-те си плейлиста в ютуб (да, преброих ги специално за вас и да – имам проблеми). Погледа ми се заби моментално върху плейлиста на плейлистите ми – “All time favorite” и зареях изморен поглед върху песните. Обикновено се славя пред света с шокиращо слабата ми памет, но понякога, просто понякога, спомените ми имат аромат, температура и някаква енергия. Това се случва само върху определени снимки, които аз съм заснел (помня с шокиращи подробности от къде съм минавал когато съм видял нещото, което съм заснел, помня дали е било студено или топло, помня даже и настроението в което съм бил докато съм го снимал, помня още много метадата), песните (особено в танго периода ми мога да ви кажа точно кога съм я чул за пръв път и някакъв спомен докато сме били по милонгите) и два много ярки спомена за двата пъти, когато разбрах, че Борко и Оги са се родили и са добре. Друго почти не помня.

Но да се върнем на музиката. Там както се досещате и сами е абсолютна кочина има Тигран Хамасян, който свири дед метъл фолк инфюжън джаз музика, има SoCalledCrew (които скоро станаха на 13 между другото), има турско танго, Кори Тейлър и много, много други.

И се замислих колко всъщност съм богат. Имам всичкото това на мое разположение, всичките тези 119 вселени (толкова са песните като съм се старал да слагам там само тези, които натискат определени струни в душата ми) готови да бъдат пуснати с един клик и да ме зареят там, където искам да бъда – дали Честър и Димо от ПИФ ще ми пеят последните си песни, дали Стивън Уилсън ще изпее сърцераздирателната си песен Drive Home или ще послушам един от най-великите live-ове от една скромна пицария в която Майк Мас и Джеф Хол правят може би един от най-добрите кавъри на Space oddity. И пак осъзнавам колко много имам.

Хубаво е човек да се замисля за тези неща, защото често не се замисляме какво имаме докато не го изгубим (което ми напомни да си направя бекъп със заглавията на песните някъде).

Edit – хвърлих един поглед над плейлистите и имаше няколко с по 1-2 видеа вътре и няколко близки по тематика така, че намалих с цели 25 плейлиста всичко и сега имам 264. Още около 200 трябва да махна, че да придобие смисъл, но и това ще стане някой ден.

Все влизам в приключения. Преди няколко дни писах за новия албум на Linkin Park и мой познат ми писа – “Абе Недко – искаш ли да ти публикуваме статията в Metal Hangar. Доста се учудих предвид, че статията както виждате и вие, не е някакво журналистическо постижение, но тук си използвам външната валидация и реших – “Защо не?”. Ето я и нея в малко по-съкратен вариант – https://metalhangar18.com/site/linkin-park-from-zero.mh18

Чувството някой друг да те публикува изобщо не било лошо! Май трябва да пиша повече за музика пък знае ли човек – може това да е моето нещо (не, че сега не пиша май основно за музика).

Новия албум е почти тук и днес стоейки до 1 сутринта слушайки го си направих някакви записки.

Може би това щеше да бъде добър епизод на подкаста за да разкажа повече впечатления, но и тук е ок.
Първо – Ейми е страхотна. The Emptiness machine e песен правена за нея и особено за нейния глас. Heavy is the crown е също страхотна.

За това дали трябва да имa Linkin Park без Честър – всеки си има мнение. Аз бях на мнение, че няма как да има LP без него докато не чух новите им две песни с новата им вокалистка. Ейми си дава душата докато се разцепва, особено пък на тези две песни по-горе. И понеже съм абсолютен идиот, който освен песните може да ви каже и точно къде ми настръхват космите по гърба идвам да заявя много сериозно, че Ейми е брутално добра, особено когато пее с пълно гърло:

I let you cut me open, just to watch me bleed

Give up who I am for who you wanted me to be

Don’t know why I’m hoping for what I won’t receive

Falling for the promise of the emptiness machine

Oх чакайте, че се развълнувах. Когато чух за пръв път Heavy is the crown и бях – “‘мкей, ‘мкей, не е зле, не е зле” и стигнах до малко след средата, когато Еми поема въздух и изревава “This is what you asked for” и това продължава 16 секунди няма да ви излъжа ако ви кажа, че ми се напълниха очите заради две неща:

1. Когато след 16-тата секунда си поема въздух звучи точно като удавник, който е изпразнил напълно дробовете си. Това само може да покаже колко тя си е загърбила и его и всичко за да може да даде каквото има за LP. От такъв човек имаха нужда и явно са го намерили.
2. Естествено когато говорим за такива викове никога, никога няма да забравя когато съм ревал с глас когато гледах за пръв път точно Онази версия на Given up когато Честър беше в най-добрите си години и изрева за 17 секунди “Put me out of my fucking misery”.

Та така. Трудно ми беше да приема, че има пак Linkin Park, трудно ми беше да приема, че новия Честър се казва Ейми, но богу – тази жена дава всичко да бъде с LP. И ѝ личи, че се раздава на ръба на така или иначе големите си възможности.

Добре, добре, утре ще запиша епизод за Linkin Park, че стана почти 2 докато приключа този пост (който ще редактирам утре) та ето набързо моя списък с новите песни, които ще релийзнат скоро, много хамалски ревюирани, но за сега – толкова:

• The Emptiness Machine – 10/10
• Cut The Bridge – 6.5/10 – много фънки по техен начин, може да стане хит по ПОП станциите
• Heavy Is The Crown – 10/10
• OVER EACH OTHER – 7/10 (1/10 metal content)
• Casualty – много пънк, бе. Има потенциал за wall of death по фестивалите
• Good Things Go – какво си ти по дяволите???
• Overflow – пак някакъв пънк в началото, интересно накъде ще се насочат след следващия след този албум. После продължава стил ЛП, добър финал
• Two Faced – 8/10
• Stained – 8.5/10 – ууу това е вълнуващо. Очаквах да ми падне косата към края, но пак си беше добре особено след няколко по-слаби парчета
• Gave You Everything – 7/10

Много ПОП ми дойде албума. Откакто излязоха с Ейми и Heavy is the crown & the emptiness machine ги въртя почти постоянно, но другите са доста по-…абе по-обикновени едни такива. Не са били с майндсета – “Ай ся ше ви откъснем главите с всяка песен от албума”, но се радвам, че в живота ми има нов Linkin Park. Напомня ми за парка в Добрич където пиехме бира, говорихме за музика, играхме хек и се оформяхме като характери.

Преди няколко седмици кумувах на мой добър приятел, Радо, на който в речта на кума казах, че той беше един от първите хора, които ми показаха красотата на музиката извън дрането и крещенето, показа ми смисъла, а след това музиката ми е спасила живота не един път (като изобщо не преувеличавам като пиша последните думи). Едни от групите бяха Linkin Park, но тогава не разбирахме какво имаме. А ние имахме младост, надежда за хубавото, гледахме през прашните си обувки към бъдещето, което щеше да е блестящо, смеехме се от дъното на душите си и изградихме приятелства, които ще съществуват винаги (гледам към вас Радо, Габс, Викс).

Айде стига толкова сантименталности, пригответе се утре за нов епизод на подкаста!

Гледам да не прекалявам с писането за музика в блога, защото я приемам за нещо много лично и интимно. Дори не мога да слушам моята музика докато съм сам на колонка, винаги на слушалки.

И съответно впечатленията ми за някоя песен/група/конкретно изпълнение си остават често за мен.

Но богу, Ren ми е откритието ПОНЕ за 2023. Самоиздат (както обичат да казват старите хора), поет, музикант, невероятно дълбоко проникващи текстове. Самият той е болен от много години, както казва в Hi Ren – “I spend half my life ill” (btw kudos за ill вместо sick, много ми харесва) – автоимунно заболяване има, страда от психоза, лекарите му поставят грешна диагноза – депресия, биполярно разстройство и синдром на хроничната умора, а по-късно и с лаймска болест. Общо взето последният да затвори вратата.

Та аз открих Ren от random Spotify playlist, който той ми приготви. И още в първата минута знаех, че това ще е важно. И исусе (нарочно с малка буква) – беше. Само ще ви кажа, че съм научил на 80% текста и не съм спрял да я въртя в колата и в офиса.

Та ето, че идва нещо ново, негово и аз съм – Please don’t fuck this one. Песента се казва Su!cIde и започва много разочароващо. Едно поп такова. Изслушах я на заден фон докато правих други неща и като свъши си казвах – ок е, но не е masterpiece. Тъкмо щях да затварям таба и се оказа, че песента не е свършила. Подобно на Ren накрая има стих, който е потресаващо болезнен, великолепен и няма да ви излъжа ако ви кажа, че накрая ме разплака.
Когато бяхме малки (13-14 да речем) имаше едно момиче от нашата приятелска група, която реши, че няма да живее повече. Разбиха ѝ сърцето, а тя скочи. От тогава минаха 20 години и още се сещам понякога за деня в който всички научихме.

Сещам се и за Орлин, който си замина преди около 6 години. И за него се сещам сравнително често.

Единственото близко до магията е музиката – кара те да търсиш това, което най-много ти пасва на душата. И като го намериш в правилното количество и в правилния момент остава завинаги.

Представям ви Ren – Suicide

Добре де, напоследък го обърнах на музикален блог, но ми се споделя това. А музиката е нещото без което буквално не мога. За това и държа на хубавите слушалки, но това е тема за друг път.

Та – LP и Manowar с нови сингли. До преди няколко години бих обърнал последователността, но сега нещата са други. Lost е неиздавано парче на LP с доста интересно видео. Видях го от стената на Ирина, за което ѝ благодаря! Повече инфо – тук.

А Manowar продължават с галенето на фен базата си и този път групата е направила песен за (не само, но основно) немските си фенове. Двете парчета няма как да бъдат сравнявани така, че просто ще ви оставя да им се насладите, ако сте фенове.

И понеже когато бях project manager ме научиха, че като изброяваме неща не трябва да са по-малко от три ето и великолепната Флор Янсен на сцената с Хенк Порт. Ако се чудите кой е последния – второто видео ще ви покаже как тя пее с него през 2019 г. когато беше се явила на някакво състезание или там както се нарича и в общи линии когато с Хенк запяха Фантома … най-добрия израз, който ми идва е, че дикслапна всиките певачки, които бяха там. Все едно дете да отиде на дефлифтинг състезание, сещате се.

Онзи ден Спотифай ми светна и вика – “Чш, ей, келеш, спри всичко и пусни новия албум на Kovacs”. Викам си – брех, много добре. Учуден бях, защото откакто мацката си обръсна главата не очаквах да приключи добре всичко това.

Но така де – имат една стара песен вътре, и един gem, който като чух гласа му ми настръхнаха космите зад ушите. Тил? Тил Линдеман (от Рамщайн ако някой не му знае името)? ТИЛ ЛИНДЕМАН? Ta Шарън (Шарън Ковакс, от там и името на “групата” ѝ) и Тил имат една колаборация, която се казва Child of sin. Ако трябва да съм честен самия факт, че колаболират е по-голям от самата песен, защото текста не е супер уау, но като цяло не е никак лоша.

Джийзъс фъкин крайст. Не вярвах, че ще има изобщо нещо ново на Металика докато не излезе Lux Aetherna, която си беше ок и обещание за нов албум.
Но ето, че днес денят ме хвана неподготвен за ново от тях и този път си изкарах слушалките, надух ги до последно и честно казано доста добре ми дойде. Няма го техния траш-бяс от осемдесетте, но това е нормално и не виждам защо хората очакват това.

Честно казано ми харесва доста. Щом си държах слушалките да не паднат от главата ми докато веех грива сам в офиса сякаш ми е харесала.

Нямам търпене за целия им албум. Още го могат старчетата!

Преди 12-13 години може би Габс ме покани с приятели да ходим във Винтидж33 да слушаме ПИФ и може би от този момент нататък не мисля, че съм изтървал и един техен концерт. Всеки път беше магия, основно защото не бяхме много хора, беше приятелско, виждахме едни и същи лица през повечето време, Димо се раздаваше винаги, ви-на-ги, както и другите от групата. Бяхме се посприятелили с Димо и остатъка от групата. Даже единия път ходихме в Болла и напих басиста им като свиня. И сега всеки път като си пусна нещо тяхно и ме стяга, защото вече няма ПИФ, няма Димо.

Но човек не си заминава ако хората се сещат за него, нали? Докато му пеят песните той още е жив, нали? Дано е така.

In other news:

• Сам Къри пише за това авто индустрията е направо като разграден двор от гледна точка на сигурност. Така е когато са в “startup” mode – features first, security last;
• Славчев има нов блог пост, нещо, което ме кара да бъда щастлив, че го познавам.