Page 9 of 48

Ново бебе, нова работа, нов рожден ден

27/06/2022 / / 0 Comments

В този порядък.

Злати е бременна и ще ставаме родители за втори път. Борката още няма идея какво го очаква, сигурно и ние. Последните 2 години си бяха roller coaster, но не мисля, че съм бил толкова щастлив някога. И толкова изморен. Но си струва всеки момент, всеки памперс, всяка усмивка. Мисля, че точно тези моменти са пикът в моя живот в който всичко е просто (макар и аз да го усложнявам многократно в главата си), Борко е щаслив да ме види, бяга да ме прегърне когато му щукне, Злати ме обича с цялото си сърце и наистина разчитаме мега много един на друг. Аз съм здрав. Ще чета този пост след още 8 години да видим колко съм бил прав.

In other news след три години като DevOps ще сменя работата (всъщност последния ми ден е този четвъртък) и ще продължа пътя към DevOps и Cloud Engineering с още по-голяма засилка и хъс. Освен това смятам да се пусна пак на QAChallengeAccepted като този път темата ще е свързана с връзката между QA и DevOps и вярвам, че ще е интересна на повечето. Познавам вече доста хора, които минаха доста успешно към тъмната страна и се справят повече от страхотно и вярвам, че ще посея семенцето в главите на хората. Или ще ме пребият на излизане, ще видим :D

И да – 36. И още съм жив. Йейй. Блогът стана на ОСЕМ години за бога. Когато започвах да го пиша изобщо не си представях живота си в този ред – и личния и професионалния. И мога да бъда щастлив за това как се стекоха обстоятелствата покрай мен, на Златина, че ме направи баща, за Борко, че ме прави по-добър човек и за бебе две, което нямам търпение да срещна Октомври месец и пак да се правя, че някаква муха ми е влязла в двете очи. И това, че родителите ми и най-близките ми са живи и здрави. Благодаря на тези, които го четат от време на време. Знам, че не е в тренда да имаш блог, но моя ми помогна да науча супер много за моята професия (от хостването му до писане на статии в него, особено и сега със серията за 100daysOfHomeLab).

А относно спорта – започнах пак, тази година малко по-сериозно. До този момент имам 57 часа на колелото на общо 42 карания и изминати 990 км. Мога повече, много повече, но направих своя избор. Последно време съм се съсредоточил към малко по-големи маршрути в обедните си почивки – например днес направих 40 км за малко под два часа и се чувствам изморен, но добре.

#100daysOfHomeLab – day 3

17/06/2022 / / 0 Comments

Време е за сетъп на k8s, rancher и nextcloud! Юхууу!

Tip №1 – за да не теглите ISO на любимата ви дистрибуция на вашата машина и после да upload-вате към proxmox (аз съм с някакъв абсурден сетъп с рутерче за сигурно 10 лв. и wifi е болезнен) можете да го wget-нете направо на сървъра по този начин:

wget -P /var/lib/vz/template/iso  https://releases.ubuntu.com/22.04/ubuntu-22.04-live-server-amd64.iso

В първия пост по темата си говорихме за това, че искам да използвам k8s, но за тези, които просто искат инсталиран nextcloud (или и k8s + docker) просто могат да го направят от инсталатора на Ubuntu Server:

А какво правим когато не можем да спрем/рестаритраме машината заради Proxmox can’t lock file ‘/var/lock/qemu-server/lock-xxx.conf’ – got timeout? Първо опитваме с built-in инструмента на Quemu/KVM VMM:

qm unlock 100

Ако не стане ще се наложи по грозния начин – да изтриете lock файла. Първо намираме кое е VM ID-то, което ни е нужно и после трием lock файла ръчно. Това сработи при мен:

nedko@minimicro:~# ls -l /run/lock/qemu-server/

-rw-r--r-- 1 root root 0 Jun 17 16:27 lock--1.conf
-rw-r--r-- 1 root root 0 Jun 17 17:42 lock-101.conf

rm -f /var/lock/qemu-server/lock-101.conf

Днес е голяма забава. Оказа се, че при инсталацията на Ubuntu 22.04 LTS при Proxmox & VMWare спира при curtin command in-target. Разрешението, както е описано е да се инсталираме Ubuntu без networking и в последствие да си го пуснем. И понеже трябва да си напишем yaml-а на ръка и е малко пипкаво оставям тук моето решение (което е стандартно такова, не съм открил топлата вода). Първо трябва да си знаем името на интерфейса, което ще вземем от /sys/class/net/ защото по default например нямаме netstat в ubuntu server така, че горното решение ще свърши работа при всяка Debian based машина:

nedko@k8s:~$ ls /sys/class/net/
ens18  lo
 
nedko@k8s:~$ sudo vim /etc/netplan/01-network-manager-all.yaml

Приемайки, че нашата мрежа е 192.168.1.1/24 с gateway 192.168.1.1 (и използваме DNS на Cloudflare, които предпочитам по ред причини) резултата изглежда такъв:

network:
    ethernets:
        ens18:
            dhcp4: false
            addresses: [192.168.1.110/24]
            gateway4: 192.168.1.1
            nameservers:
              addresses: [8.8.8.8,8.8.4.4,192.168.1.1]
    version: 2

След това apply-ваме промените (с –debug за да видим детайли ако нещо се омаже):

nedko@k8s:~$ sudo netplan --debug apply

И от толкова греди не ми остана време да инсталирам docker, rancher & k8s. Next time!

#100daysOfHomeLab – day 2

16/06/2022 / / 0 Comments

Понеже последно време покрай ОГРОМНИЯ избор на проекти, които мога да хостна и чуденките ми кой как да свържа с другия за да ми паснат на use case-а изпаднах в нещо наречено analysis paralysis, което в същността си е “задръстването” от информация, която поемаме за да направим нещо. Обикновено е съчетно и с желание за идеален сетъп от първия път, а това освен много напрежение ни добавя и нереалистични представи понякога.
Та когато се усетих, че съм си набелязал 20-тина сървиса и гледам някакви advanced pi-hole techniques и се спрях. Първата ми цел ще бъде да тествам nextcloud – проект, който искам да тествам в production от доста време.

И понеже старото ми аз би направило нова виртуалка на която да вдигна nextcloud се спрях и си реших да приключа веднъж завинаги с това и да започна да уча по-интензивно kubernetes, защото ще ми бъде много полезно за в бъдеще. И така планът е:

kubernetes на който върви Nextcloud –> да използвам volumes за mySQL (или noSQL по възможност, ще бъда щастлив) и основните директории на nextcloud (/var/www/html{custom_apps,config, data, themes}). Този целия сетъп след някакво време като дойде време за network hardening-а ще отиде на отделен VLAN и ще му орежа доколкото мога достъпа отвън за да няма изненади в последствие.

Също така тряба да се науча да правя и къдърни графики, че това с –> ми е навик от малък и не носи никаква информация освен ако не е нещо линейно.

#100daysOfHomeLab – day 1

16/06/2022 / / 0 Comments

Днес почистих HP MicroServer gen8 машината – смених паста, почистих от прахта, малко cable management и почистих кутията. Температурите спаднаха със средно градус-два като се замислям да сложа някакъв по-тих и с по-голям дебит вентилатор, но HP-тата винаги са били ********* и си ползват свои собствени стандарти и смяната на всеки вентилатор е болезнено и рисково. Освен това възнамерявам да ъпгрейдна към Xeon E5-1225 v2, който е почти 70 вата (срещу 17вата на текущия процесор) и още един вентилатор би му дошъл меко казано добре.

Освен това ъпгрейднах и iLO4 от 2.78 към 2.80. С времето iLO ми стана неизменен помощник и е супер полезен за много неща, някои от които:

  • Мога да управлявам машината без да закачам периферия по нея, директно през iLO като най-якото е, че имам достъп до него и когато машината НЕ Е ПУСНАТА!
  • Мога да инсталирам OS директно през iLO без да има нужда да правя USB-та и CD-та, мега удобно е
  • За някои системи можете да си наблюдавате и консума
  • Хардуерен мониторинг на системата
  • Insight agent
  • SNMP съобщения при определени събития (например така разбрах, че единия ми диск е гръмнал докато нямаше още го тествах и нямах мониторинг на него)

2.80 можете да изтеглите от тук, а след като го изтеглите можете да използвате този snippet за да разархивирате:

chmod +x ilo4_2.80.scexe

./ilo4_2.80.scexe --unpack=./iLO4

И ъплоудвате ilo4_28.bin в контролния панел на ILO. след 2-3 минути и рестарт на ILO всичко си идва на мястото.

Happy labbing!

Kiber One speak

Говорих пред деца за ИТ и останах изумен

16/06/2022 / / 1 Comment

Миналата неделя бях поканен да споделя част от опита си със завършващите курса на https://kiber-one.bg с възрастова група от 6 до 14 и да раздам дипломите на най-малките. Реших да говоря за това как съм започнал аз, как любопитството ме е тласнало напред, как сме играли игри на черно-зелени екрани от дискети, как сме си писали сами игрите на BASIC и сме чели документация от хартиен носител, какво правя сега, сегментирането на сектора (често споменавам като говоря пред ученици това, че IT не е само програмиране, да им покажа част от спектъра включвайки дизайн, QA, програмиране, PM и т.н. и т.н.) съответно с опит това да звучи колкото се може по-близко до наруталния език.

Отивам в юнашкия дом във Варна и ме посрещат 50-тина деца, които си стоят по столовете и чакат, родителите бяха на втория етаж и все пак нямаше нито едно дърпане на коси, сбиване или лигавня. Повечето деца бяха в границата между 6 и 9 годишна възраст.

Започна събитието и имаше демо на 5 проекта на деца от 7 г. до 9 г. С огромен интерес наблюдавах какво правят децата и след второто демо си зачеркнах половината ключови думи по които щях да говоря. Нямаше да им кажа нищо ново. Демата бяха на Scratch и Tynker и след като едно момиченце на 7 години показа демо пред 100+ човека на имплементация на Flappy Bird в която си имаше своите условия, sprites, различни екрани и т.н. аз бях – “Чакай, чакай”, дойде друго дете, показа 3D модел на Tynker на слънчевата система с акуратни размери на планетите, орбитите и скоростта на движението им, показа кода, обясни го. Бях супер приятно изненадан.

Това, което видях са деца, които:

  • Правят неща, които им харесват
  • Могат да работят в екип
  • Имат логическо мислене
  • Разбират основите на програмирането
  • Имат презентационни умения и не изпадат в паника като говорят пред хора (за разлика от мен)
  • Разбират англисйки на ниво, което им върши работа

Ето, че има надежда, просто трябва да знаем накъде да гледаме.

Edit – Забравих да добавя, че след края на цялото нещо излизам от залата и едно момченце (7-8 да речем) се отдели от родителите си, дойде при мен и каза – “Господине, много хубава реч, хареса ми.” Прибрах се нахилен като пача. Явно е имало смисъл.

100 Days of HomeLab – The HomeLab Challenge

15/06/2022 / / 0 Comments

TechnoTim даде една страхотна идея. Сто дни биха били достатъчни човек да изгради солиден навик. И понеже той е tech youtuber на който доста се кефя се зачудих като видях заглавието на клипа. Оказа се обаче, че не е само той, а буквално ВСИЧКИ технически youtubers,които говорят зa homelabs, инфраструктура, proxmox и хардуер. Ако сте фенове ви го препоръчвам.

Та по негов пример смятам да ъпдейтвам тук в блога какво съм правил и правя по моя homelab. Ще зацапам блога с много и кратки постове, но е по-добре отколкото един огромен пост тип changelog. Мислих си и за едно git repo (или gist), но така exposure-a ще е много по-малък и няма да усещам peer pressure-а :D Понеже няма как да правя всеки ден неща в продължение на толкова време си слагам таргет от 3 пъти седмично като това може да включва целия спектър – от стратегия през provisioning, хардуер и до networking. Надявам се да ви в полезно и да надъхам някой да направи същото или поне да се зачете за контейнери/хардуер/networking и т.н.

А защо го правя ще се запитате? Ще попитате нямам ли дете, бременна жена, семейство, хоби и т.н.? И ще ви отговоря. Освен, че ми е супер интересно тези предизвикателства са и супер полезни в професионален план. Пример – всеки е разцъквал docker, но до къде? Да вдигне един hello world или както направих аз да взема един прост ruby script и да го изпълня? Хубаво ама в реални условия може да речем да вдигнете един домашен plex за да си имате библиотека с филмите и сериалите, но искате достъпа до persistent volume-а да става от друга машина? Или да се стартира автоматично при пускането на машината? Или да се вдига наново ако нещо се строши? Това са елементарни примери, но са извън обикновеното – “Я да разгледам тоя docker” и всичко да приключи след 2 примера от нета. А кога сте правили конфигурирали VLAN за да сегментирате трафика между устройства? Това са все неща, които всеки е чувал как работят, някои са цъкали малко, но рядко някой е поддържал такива системи и лично е отговарял за тях поради една или друга причина. И точно тук идва моето нещо – цяла екосистема, която да е съвсем истински production за който аз да съм отговорен и да съм направил цялата архитектура и всичко около него. Това за мен би било супер близко до това, което правя на работа.

Най-накрая излезе Apple silicone M2

07/06/2022 / / 0 Comments
S0 E4 – Излезе новия Apple MacBook Air М2 – ревю и сравнение с М1
Версията на тази статия я има записана и в подкаста за по-голямо удобство

Чаках повече от година докато се наканя да взема Apple Air M1 като чаках основно за втората генерация на процесора, който създаде солиден buttpain на Intel и разбута доста пазара на performance ultra-low voltage процесори (демек леки, но бързи лаптопи и ултрабуци чиито батерии държат повече от един работен ден). Та бях убеден, че ще итерират нова версия след година, но се оказа, че пуснаха performance версиите Pro/Max). Малко отклонение, но се оказа, че М серията е измислена бриляантно, защото може да се закачат серийно n-брой процесори и така MAX представлява ъпгрейд по силата на два или повече М1 base процесора. Това осигурява почти безкрайни възможности за ъпгрейд. Минуса е, че използва unified memory, която е много бърза (в процесора), но до 16ГБ (при М1) така и не може да се ъпгрейдва. Може би към момента М серията не би била готова за sever grade решения (но съм убеден, че ще видим и това в някакъв момент, както виждаме Atom процесори в server grade инфраструктура).

Та чаках новия М2, чаках и накрая си взех М1, която е бру-тал-на машина, страхотно тънка, лека, по-бърза от моите така или иначе високи очаквания и невероятно тиха защото единственото подвижно нещо в нея е … копчетата на клавиатурата :D MacBook Air в комбинация с M1 или М2 процесор няма вентилатор. Toва, без да влизам в подробности, е заради двата вида ядра в процесора, подобни на тези, които имаме в телефоните – такива, които отговарят за леките операции и performance ядра, които се включват само като пуснете нещо тежко. Иначе като съпоставка можем да сравним М1 с предишния top of the line Intel i7 (използван Macbook Air от 2018г.) като М1 държи 7 вата (!!!) в idle и 39 вата максимум натоварване, докато i7 държи 20 вата в idle и 122 в максимум натоварване.

Apple Macbook Air M2

Новия Apple MacBook Air идва с новия M2 чип като освен това разликите са и:

  • Нов дизайн с по-тънка рамка (bazel), идва с notch (на който вече са му оправени голяма част от първоначалните софтуерни проблеми, а зад notch-а се крие и новата 1080Р камера. Лаптопа вече прилича повече на два iPad-а един върху друг – няма скосяване при китките, изглежда доста квадратен, но с приятен дизайн. Линията има и нови цветове – silver, space gray, starlight, midnight. Няма вече розов цвят така, че сори, Злати, но следващия лаптоп няма да ти е розов.
  • Нов порт – така желания magsafe се връща обратно в играта и така лаптопа става с два Thunderbolt/USB type-C и един аудио жак. Magsafe зарежда вече с цели 64 вата (около 50% за час) като ще има и версия с два Thunderbolt/USB type-C за да си зареждате две устройства едновременно, но с мощност до 35 вата
  • Колонките, които са абсурдно добри за такава машина вече ще са разпределени на четири части, а микрофона, който също е доста добър вече поддържа и beamforming audio
  • Дисплея по традиция е нечовешки като в новия MacBook Air M2 ще е, както написах и по-горе, с по-тънък безъл, 13.6″ размер на дисплея, по-ярък с до 500 нита (като 13″ MacBook Pro), bazel и нова 1080Р камера
  • Процесора е вече с 4 милиарда транзистора в повече, до 2 GPU ядва отгоре повече, TDP и честота още не са анонсирани в сайта на Apple, 8 TOPS повече (Trillion Operations per Second) за neural engine процесора, до 24ГБ unified RAM (преди максимума беше 16GB), memory bandwidth-а е ъпгрейднат до жестоките 100GBps (за справка преди беше 68,25GBps използвайки LPDDR4X RAM) с поддръжка на новата LPDDR5 RAM, процесора, както и предшественикът му използват 5nm процес, М2 е с около 20% по-бърз и между 30 и 35% по-бързо GPU
  • Батерията продължава да е жестока и с 18 часа живот (при video playback, 15 при браузване) и е 52.6 watt-hour
  • Разновидности на MacBook Air m2 – разликите са малки, по-скъпата версия има две GPU ядра в повече, 512GB SSD (и двете версии могат да се конфигурират до 2ТБ)
  • Цените са $1199 за базовата версия с М2 чип, 8GB RAM и 256GB SSD и $1499 за версията с повече GPU cores, 16GB RAM и 512GB SSD
  • Fun fact – MacBook Air M1 2020 ще продължи да се продава, но цената му остава същата – $999.
  • Ще има и MacBook Pro 13 М2 като разликата с MacBook Air М2 са потресаващи и на 90% в полза на Air. Същия разполага с нов дизайн, по-лек е, по-добър дисплей, има magsafe, по-бърз fast-charge, нова камера, повече портове. Toва в което Pro е по-добър е, че има вентилатор и малко по-голяма батерия…
  • Не толкова fun fact е, че М2 продължава да поддържа само един външен дисплей (до 6К резолюция).

A заслужава ли си?


Според мен – зависи. М1 е изключително адекватна машина, която има много плюсове и макар и М2 да е добра не е с порядъци за да бъде следващото нещо, което бих искал да си купя. А и с цена от $200 повече не е първото нещо, което бих избрал.

Edit – Linux Tech Tips имат стра-хот-но видео с много повече информация и по-дълбок поглед над новия MacBook Air M2, препоръчвам ви го:

19.05.2022 – git и търсене по commit

19/05/2022 / / 0 Comments

Днес ми се наложи да търся дали някой commit е влязал в tag-ната версия в git и понеже е лесен onliner споделям с вас.

Отбелязка, че много зависи какъв ви е git workflow-а. Проектът, който си избрах на рандом е този – gRPCurl.

Та имаме commit ID да речем 8ee6c9. Единия начин е да отидем в Releases на проекта и да търсим на ръка в ляво, изглежда ей така:

Но вече се досещате, че ако работите в някой огромен проект не можете да търсите на ръка 150 страници с релийзи, а за това идва в помощ git cli tool-a:

[email protected]:[~/repo/code/grpcurl] $ git log --oneline | grep "8ee6c94"

8ee6c94 can't build s390x docker images; skip for now (#265)

Ето, че виждаме съобщението, а сега вадим и таг-а:

[email protected]:[~/repo/code/grpcurl] $ git tag --contains 8ee6c94 | head -1
v1.8.5

Без head -1 вади всички тагове, които съдържат този commit (благодаря на Владо за дописването и коригирането)

[email protected]:[~/repo/code/grpcurl] $ git tag --contains 8ee6c94 | head -1
v1.8.5
v1.8.6

13.05.2022 – docker stats

13/05/2022 / / 0 Comments

Днес трябваше да дебъгвам малко докер images и се сетих за нещо, което е полезно, но не винаги е очевидно при дебъгването. Днес ще си говорим за docker stats.

nedko@vortex$ docker stats
CONTAINER ID NAME CPU % MEM USAGE / LIMIT MEM % NET I/O BLOCK I/O PIDS
b1075225ec45 dreamy_blackwell 1.07% 599.2MiB / 7.697GiB 7.60% 18.2MB / 9.06MB 53.1MB / 23.1MB 132
36d367f20b13 zealous_elbakyan 1.20% 585MiB / 7.697GiB 7.42% 29.1MB / 20MB 67.9MB / 23.1MB 131
16b464b3eadc relaxed_bell 1.20% 640.9MiB / 7.697GiB 8.13% 30.7MB / 21.5MB 118MB / 23.1MB 130
b139b36a1c5c focused_night 1.22% 602.2MiB / 7.697GiB 7.64% 18.5MB / 9.44MB 119MB / 23.1MB 132

И ето, че имаме статистики за CPU/Memory usage/limits (ако не е сме ограничили използването на RAM памет на контейнера обикновено е лимита на хоста върху който върви), Network и Disk usage и PID.

Като изпълните docker stats ще се учудите защо премига така – това е заради постоянния refresh на статистиките. docker stats приема и четири много полезни параметъра, които често използвам и аз:

-aПоказва всички контейнери, пo default показва само тези, които са running
-formatМожете да използвате Go template за да изберете какво точно да виждате, пример по-долу
–no-streamДа покаже само първите резултати и да не рефрешва постоянно
–no-truncДа показва пълните ID-та на контейнери, например 7c37df0bd781b924e92218bd006a950fcc2871e26f17886f98c281de49c91216 вместо 7c37df0bd781
docker stats parameters

Както видяхте по-горе в импровизираната табличка можем да използваме –format и да output-нем JSON dada например.

Това е една малка, но съществена стъпка в дебъгването на проблеми свързани с докер контейнери. Скоро смятам да разпиша една по-подробна статия с моя начин за дебъг.

Следващ епизод на подкаста: Да бъдеш татко

28/04/2022 / / 0 Comments

От много, много време искам да напиша, да говоря, да разказвам за това колко е трудно да бъдеш баща, колко е непосилно понякога да се разкъсваш между работата, стария си живот преди бебенцето и вкъщи, да успокояваш бебенце на 3 седмици, 5 месеца или годинка и половина, да те боли като го видиш как него го боли, да се смееш с идиотщините, които правите заедно, да му избираш дрешки, да разбираш какво значи АМ, номера на памперси, мазане с всичките 5 крема и кой за какво е, морки кърпички, ако, много ако, сълзи, да ти се плаче когато разберете, че има температура, да искаш да се застреляш като видиш, че може да му дадеш повече и повече, но да нямаш сили да го направиш.

Когато решихме със Злати, че освен, че искаме и че е време да имаме дете не намерих нито едно място с подредена, сбита информация за това какво ме чака. Неща, които сега са ми common sense трябваше да ги уча когато вече Борко се беше родил, а нещата, които Злати знаеше още и още не мога да ги науча. Не знаех и за следродилната депресия, бърнаута при родителите, за подсичането и за коликите, не знаех и за това как се къпе бебенце на чешма, за това кога, по колко и как трябва да яде и спи, какъв номер обувки носи. И това с времето ме накара да усещам, че колкото и да опитвам не мога да настигна образа на бащата, който искам да бъда. Сега, вече знаейки много от тези неща бих искал да споделя с всички татковци защо понякога ни е по-лесно да носим 4х18″ зимни гуми 600 метра в посока отколкото да се погрижим за час и половина за бебенцето (и не се шегувам за това), за това как да помагаме наистина на майките на нашите деца и за това къде да не пилеем силите си и къде можем да си починем (аз лично няколко дни след като вече изписаха Борко и Злати почти не спах за да ги гледам и да съм нащрек ако някой издаде звук или има нужда от нещо.


Ще се радвам и на вашата гледна точка, мои читатели, за да сметна, че епизода не е само моята ограничена гледна точка, а и такава, която би била нова за мен. Коментарите може да оставяте тук или в страницата на блога във Фейсбук.