Page 8 of 49

Смених работата and why I love nitropack.io

След като преминах от света на QA към DevOps нещата при мен се развиха много динамично. Ама много. За поледните четири години не съм спрял да уча и за секунда всичко от което имам (или нямам :D ) нужда – основно AWS (в който вече съм AWS Certified Solutions Architect Associate), linux, git, CI/CD, методологии, технологии и практически всичко, което ми се е изпречвало на пътя.

Но при всичките работи, които съм сменил държа на няколко основни фактора като единия, който често пропускаме умишлено или не е фирмената култура. Това понякога е много по-важно дори и от заплатата, защото ако работиш с да речем сърдити лелки и чичковци е трудно, меко казано.


ТА преди по-малко от 2 месеца се свърза с мен HR-ката на nitropack и реших да се чуя с нея, защото job description-а беше доста интересен, интервюто беше супер приятно, без помпозности и обещания, грандомански изпълнения и каквото се сетите още. Светна ми зелената лампа в главата и след като се уговорихме за разговор с технически човек бях доста развълнуван. Чухме се след няколко дни и интервюто прочете страхотно – пак приятно отношение, а не все едно съм крепостен селянин, точни въпроси, време да помисля на глас, говорихме си за Linus Tech Tips и homelab и като приключи разговора знаех, че ще приема офертата ако са ме харесали. Имайте предвид, че те дори и не използват AWS! Е, 40 минути след като приключих техническото интеревю ми звънна HR, разбрахме се за 5 минути какво, кое и как да направя, оповестих на текущия си работодател и се разбрахме да си стиснем ръцете още за същия ден (за което съм наистина благодарен, защото момента беше много подходящ (между два проекта)) и след 2 дни бях в София на първия си работен ден в nitropack.io. Офисът се намира в CampusX и вътре цареше много спокойна и приятна обстановка, бяха много приятелски настроени колегите и започнахме с onboarding-а.

Месец по-късно съм в Боровец с още 36 чудесни човека и правим team activities, смеем се и пием бира, разказваме си вицове, но аз си пазя най-смешните (или най-тъпите по-скоро) за вечерта, защото предложих да направим един dad jokes contest в който два отбора от двама човека си разказваме вицове на които ако другия отбор се разсмее губи точка. Беше супер забавно, а аз щях да пукна от стискане да не се разсмея като ученик на две глъдки бира. И самият факт, че ей така вмъкнаха една простотия, която знаете, че може да ескалира много бързо ако се бъзикна с някакви not okay неща, в програмата за вечерта и че всички се събраха и се смяхме като побъркани ми даде ясен сигнал, че това е моето място.

Работата за момента е супер – правим CI/CD, занимаваме се с k8s и срещам разнообразни проблеми, които решавам сам или с помоща на хора, на които мога да разчитам.
Абе като цяло съм доволен. Плюс използвах техния плъгин (free версията, която си е доста щедра) в блога преди да кандидатствам изобщо и съм им и фен освен другото. Ако сте забелязали, че блога е по-бърз, а той е по-бърз е от плъгина. За бога преди година и нещо отделих няколко дни да го забързам малко, а сега имам 100 от 100 точки в google page speed за десктоп и 93 за mobile!

Едит – ей, забравих да напиша, че Нитропак е най-динамичната IT компания за 2021 г. Още едно мега признание за това какво прави компанията и в какви обеми оперираме + какви отговорности има всеки един от нас в екипа.

06.12.2022

Днес попаднах на една много яка репрезентация какво се случва след като напишете някой адрес, например https://google.com в браузъра си

Забележително е през колко стъпки минава нещо толкова елементарно за нас, а още по-забележителното е, че това нещо работи и то доста стабилно. А най-забележителното е (госпожата по литература да ме извини за тези сравнителни определения), че това отнема милисекунди. Ми-ли се-кун-ди.

Понякога се замислям за нещата, които приемаме за даденост и за това колко тежки имплементации има отдолу, колко умни глави са се сблъсквали със супер интересни проблеми и са им намирали най-елегантните (в повечето случаи) решения. За това как едни отворени и безплатни проекти като nginx и apache задвижват 66% от общия HTTP/S трафик, как една линукс дистрибуция, която можем да теглим, инсталираме и модифицираме безплатно съдържа в себе си труда на хиляди хора, как имаме linux инструментариум написан и поддържан от 70-те години до сега (например първия релийз на grep е направен през 1973 г.). Трябва да се присещаме за тези неща и да сме благодарни, защото иначе няма как да си скролваме фейсбука в 03:00 през нощта.

Metallica и Manowar с нови песни

Е, случи се, Металика пускат нова песен:

Anticipation
In domination
A sea of hearts beat as one, unified
Magnification
All generations
Approaching thunder awaiting the light

Full speed or nothing
Full speed or nothing

Lux Æterna
Lux Æterna, yeah!

Exhilaration
Frenzied sensation
Kindred alliance connected inside
Commiseration
Sonic salvation
Cast out the demons that strangle your life

Full speed or nothing
Full speed or nothing

Lux Æterna
Lux Æterna, yeah!
Lux Æterna

Emancipation
Kill isolation
Never alone for the feelings alike
Amplification
Lightning the nation
Never alive more
Than right here tonight

Full speed or nothing
Full speed or nothing

Lux Æterna
Lux Ætеrna, yeah!

Light it

Освен това изненадващо за мен и Manowar са пуснали ново парче:

Brothers one and all fight hear the call
Here we ride death is all we bring
Brothers on that sail, immortal victory hail
Into glory ride by the blood of kings
Side by side never fail
Immortal victory hail
None left standing in our way
Immortal victory today!
Honour calls the brave of righteous will be saved
All the rest shall die their blood will be our ride
Thunder strike blood shall rain
Bone will break with fearsome pain
When black arrows fly the end will shake the sky
Side by side never fail
Immortal victory hail
None left standing in our way
Immortal victory today!
Fly into the sun on golden wings
Recall thy pledge we sons of kings
The final sunrise eternity into thy hands
My sword and soul all that I am all that i feel
Now is the time return to the kingdom of Steel
Side by side never fail
Immortal victory hail
None left standing in our way
Immortal victory today!
Side by side never fail
Immortal victory hail
None left standing in our way
Immortal victory today!
Side by side never fail
Immortal victory hail
None left standing in our way
Immortal victory today!
Side by side never fail
Immortal victory hail
None left standing in our way
Immortal victory today!

29.11.2022

Май е време за ъпгрейд на marvin. До сега се търкаля на Ubuntu 18.04 LTS, но end-of-life идва след по-малко от година, а и вече е доста стар. Една от болките ми е, че най-високата му PHP версия е 7.2, която достига своя end-of-life на първи Януари. Малко ми се свиди заради uptime-а, който до днешна дата е 769 дни, но сигурността и удобството са много по-важни.

Но всъщност какво значи EOL (end-of-life)? В software development EOL значи, че нещо спира да се разработва и поддържа напълно. Това може да е версия (както е с горните примери), а може и да е продукт или услуга.
EOL обаче в правилната си имплементация не настъпва от днес за утре. Обикновено автора анонсира, че да речем на 01.01.2023 г. спира да поддържа версия 7.2 на PHP, но и с това план как ще се случи това. Обикновено EOL е сравително далеч в бъдещето – 6 месеца, година или повече за да може всеки да вземе нужните мерки. Според анонса се споменава и кога спира активната разработка, а след това следват само security updates и в края си се спират и те.

Та по тази причина умувам какво да правя с marvin – дали да го преместя при мен локално на MicroServer-а си или да е отново в DigitalOcean или да се възползвам от безплатните услуги на AWS. Доста се чудя за последните, защото ако е при тях ще ми се наложи да си инструментирам всичко с terraform & ansible. Не, че на DO няма да ми се наложи, но няма да е тръпка, а колкото и извратено да звучи май ми липсва AWS. След толкова зор по сертифицирането ми явно съм развил стокхолмски синдром.

Последния вариант е да докеризирам всичко и да си вдигна един Kubernetes cluster, но пък тогава откъм оперативни неща ще ми е по-малко интересно.


Какво е вашето мнение, какво бихте направили вие:

  • Self hosted на машина в офиса
  • Cloud (DO, AWS)
  • Containerization (docker + k8s)

28.11.2022

Пантера.

Преди седмица видях статия в werock, че Пантера ще идват в България на 26 Май 2023. Гледам да не се вълнувам от такива неща, че ходенето с две деца по концерти е малко трудно и гледам да не се превъзбуждам от новини. Пък и с Фил Анселмо имаме трудна история. Когато Metal All Stars идваха в България една от основните ми причини да отида освен Зак Уайлд беше за Фил Анселмо, който отмени участието си в деня на концерта. Та така де.

Но явно някакъв background процес се е въртял и днес след една много дълга (но пък продуктивна) среща просто в главата ми изрева тоя същия Фил Анселмо и нямаше какво друго да направя освен да си ги пусна.

Имам си една история с Cemetary Gates. Много лета назад, в Добрич, се зарибих много, ама много, по лентова фотография. И обикалях града да снимам и понеже е филм, нали, не можеш да снимаш по 3000 снимки на сесия. Стоиш, пруфтиш, мериш светлината, мислиш, чудиш се, отказваш се, отиваш да снимаш някоя тревичка, пак същата процедура и така. Та озовах се пред църквата св. Георги и времето беше някакво много меко, може би час преди залез, светлината беше мека и топла, а аз имах още 1-2 кадъра останали. Та гледах, пулих се и реших да снимам геометрията на оградата. Помня, че се запознах тогава с някакви хора, може би и Живко е бил с мен, нямам спомен, но помня, че докато се дупих да снимам в главата ми се появи същия този Фил Анселмо, който заръмжа в ухото ми:

Well I guess
You took my youth
I gave it all away
Like the birth of a
New-found joy
This love would end in rage
And when she died
I couldn’t cry
The pride within my soul
You left me incomplete
All alone as the
Memories now unfold.

Pantera – Cemetery Gates

Когато лентата беше проявена и сканирана открих с огромно задоволство, че цялата серия е успешна, но един от кадрите се запечата в мен. Ако ме питате за лентов мой кадър може би без колебание този ще ми е в топ 5. Знам, че не е кой знае какво за опитното око, но богу такава тоналност и зърненост не можах никога след това да изкарам. Плюс по някакъв начин ми носи топлина, все едно да четеш хубав стих, че целунеш дете по челото или да ти се усмихне непозната баба.

22.11.2022

Последните дни минават без много музика и с много kubernetes. Днес след като си приключих една много закучила се задача реших за следващата, която е много интересен CI подход (за CI като цяло ако ви е интересно сигнализирайте за да пиша, имам какво да споделя) си пуснах може би песента ми за 2022 – един концерт на Linkin Park за който писах , завъртях я 10-15 пъти и после си пуснах auto play (в youtube) и изненадата ми беше много приятна като тръгна малко по-бавната, но също толкова заредена като студийния оригинал Hearts of steel на Manowar.

Писах няколко дни преди последния им концерт в България в пост със заглавие Manowar – една моя стара любов в който вложих наистина много за да си припомня детайли и моменти, за да си възродя наново чувството за първия голям концерт, за първите Manowar, за тогавашното ми аз. Понякога се връщам да го прочета наново и се присещам друго детайли. Сещам се за Стефан с който не сме се чували от години и виждали от поне 8-9, за това КОЛКО ЯКО беше на тревата на мястото в което чух първите китари, барабани и накрая – гласът на Ерик Адамс, на мястото на което те отпраха като последните изруди 5 часа концерт, на мястото в което се чувствах на място с моите 60-тина кила, къса коса и черна тениска.

Вече доста поостарели Manowar не спират да правят шоу тяхната мамица. Последното, което беше в България, 2019 година, беше не по-малко епично от първото. Огромен минус беше озвучението в зала Армеец, но пък всичко останало вече от много. Бяхме заедно с Валь и Вельо, мои бивши колеги и текущи приятели, беше безбожно великопелно. Сещам се и как посрещнах изгрева на пейка докато чакам автобуса, който да ме заведе към летището, раницата с 5 неща в нея, като се видяхме с Вальо, после и с Вельо, с още 4-5 познати пред залата, бирите, които пихме с други метъл братя (metal brothers, преведено звучи тъпо).
Разбира се на Slipknot концерта беше божествен, на Металика, на Рамщайн, на Rotting Christ, на още много, но първия концерт, първия голям винаги ще има място в душата ми.
Представям си се като дядка, който като му пуснат Manowar на 85 да клати глава и да вдига ревматични показалец и кутре във въздуха.

16.11.2022

Имам страхотни колеги. С това ще започна и свърша увода си. Един от колегите с които си говорим ежедневно спомена, че в последната версия на RouterOS има native support на docker, което е fucking mindblowing. С native support можете да си вземете един Mikrotik hAP lite за 50-60 лв и на него да си сложите, пак казвам, съвсем native, без нужда от префлаш, опасност от brick-ване и подобни приключения, един piHole с който да си филтрирате рекламите в youtube на телевизора и телефоните, например. Или да си защитите homelab-а с някакъв читав firewall или пък да си сложите един wireguard и си имате VPN.

Случая с моя Mikrotik, който събира прах по рафтовете е, че е старичък. Всъщност толкова стар, че wireless-а му работи само на 2.4GHz, а LAN портовете му на 100mbps. Реших все пак да опитам да ъпдейтна една major версия нагоре (от 6.х на 7.х) да видим дали ще се поддържа и о, чудо – ъпдейта мина супер flowless. Браво на Mikrotik, че си запазват поддръжката на ОS-а дори и при стари устройства.

Ако и на вас ви е интересно как стана магията всъщност беше супер лесно. Първо си ресетнах рутера като при изваден захранващ кабел натиснах reset бутона, след това сложих кабела и изчаках да започне да мига лампичката на USR. След това логин с admin без парола и отгоре в дясно, където са Quick Setup, WebFig и Terminal избрах Terminal (може и по сериен порт или ссх, но web е удобно ако човек иска да свърши нещо много бързо и не му се занимава със сертификати и подобни.

След това изпълних следните команди:


[admin@MikroTik] > system check-installation  

  status: installation is ok

[admin@MikroTik] > system package update set channel=upgrade 

[admin@MikroTik] > system package update check-for-updates  

            channel: upgrade

  installed-version: 6.49.6

     latest-version: 7.6

             status: New version is available

[admin@MikroTik] > system package update download

            channel: upgrade

  installed-version: 6.49.6

     latest-version: 7.6

             status: Downloaded, please reboot router to upgrade it

[admin@MikroTik] > system reboot 

Reboot, yes? [y/N]: Y

След успешен ъйдейт (логото горе в ляво ще ви покаже текущата весия) можем да разрешим и контейнерите. Имайте предвид, че за да направите това ви е нужен физически достъп до рутера, защото след изпълняване на долната команда трябва да го рестартирате. Може да ви е странно, но това е добра валидация, че собственика на рутера иска да разреши контейнерите (които са огромен security hole), а не някой, който е налучкал credentials.

[admin@MikroTik] > /system/device-mode/update container=yes  update: please activate by turning power off or pressing reset or mode button in 4m49s -- [Q quit|D dump|C-z pause]

Веднъж разрешени можете да започвате да си играете с контейнерите. Повече информация и настройка (networking, storage, etc) можете да прочетете тук – https://help.mikrotik.com/docs/display/ROS/Container

11.11.2022

Днес цял ден се боря с kubernetes. Ще станем приятели, но ще боли. :D

In other news:

  • Accidental $70k Google Pixel Lock Screen Bypass – ето как понякога не е нужно да разпоявате интегрални схеми за да дъмпите съдържанието на EEPROM-a на някое embedded device или в случая телефон. Тези логически flows са трудни за намиране и компании като гугъл понякога, както виждате, пускат неща, които не са перфектни.

09.11.2022

Още ми е странно като пиша, че сме 11 месец. В главата ми е да речем средата/края на Септември.

Вчера Злати по средата на битката с децата за вечер ми каза, че има изненада за мен – “Цялата вечер е твоя, аз ще се грижа за Оги”. Който няма деца може да не осъзнае каква жертва е това за човек, който изкарва по цял ден с децата докато аз съм на работа. А какво имаше снощи? Снощи беше релийза на God of War: Ragnarok – една от основните причини да си взема PlayStation 5.
Цъках от 00:00 (официалния release date) до 02:30 с малко прекъсване да нахраня Оги.

Първите ми впечатления (без да спойлвам ако мога) са, че Santa Monica Studios са слушали внимателно потребителите си. Историята вече е много, много по father-son, много повече интеракция има между персонажите, много нови неща излизат, а героите узряват повече и повече (особено Артей (Artheus) и Кратос). Като графика си е добре, но е да речем 15-20% по-добре от предната (поне до момента, после може да излезе нещо по-интересно, поне в ютуб има доста геймплей с едни страхотни пейзажи, едно чудо). Аз играя на PS5 и я въртя на 120хз на около 85 фрейма през цялото време, тоест играта се играе гладко, без засечки, без шумове (само от охлаждането на конзолата се чуват понякога малки стонове).

Не напразно IGN оцениха играта 10/10, а няколко студиа още преди няколко месеца започнаха да си оттеглят заглвията за 2023, защото беше ясно, че GoW ще е игра на годината.

08.11.2022

Днес ще го карам малко по-слънчево. Сутринта беше приятна, но динамична с двете деца (знам, но ще пиша за бебенцето когато му дойде времето, не искам да издекламирам само факта), после в офиса и сега боря нещото наречено BitBucket (май съм се разглезил около GitHub Actions и сега ми идва малко примитивно).

Мечтая си идните дни да изкарам колелото и да си направя традиция да го карам по обяд както бях по едно време през ляото (тогава проблема беше, че по обяд беше адски горещо).
И говорейки за мечти – мечта ми е багера, който рови на точно 2 метра от мен да не ми спре тока или интернета, но за това ще видим :D

Хах, преди само 3 години ми е била лекцията в dev.bg на тема security testing. Тя беше предшествана и от лекция на ISTACon. Интересното на тази за DEV.BG е, че направих видео по темата компилирано от многото бъзици и лафчета започайки от морето, Исуската, бялото платно, конвертирането от вода във вино и т.н. Та една сутрин към 6 се хванах, обиколих 5 магазина да намеря червен сок и вода, носих си стъклена чаша и към морето да заснема клипа. Беше много awkward, но пък feedback-a беше добър – забавно им е било на хората и даже са научили някакви неща. Какво повече мога да искам? Темата беше Security testing – from lizard to wizard in 40 minutes и се проведе в CampusX. Видеото можете да видите тук (смотания ми wordpress не прави preview на видеа от фейсбук), а събитието можете да видите тук. Залата беше препълнена и със стоящи отстрани хора, което беше много вълнуващо и направо леко насиращо :D

In other news:
SadServers e полезна услуга, която ви помага да си развиете troubleshooting skill-овете в посока Линукс