v 0.5 | It gets easier. Every day it gets a little easier, but you gotta do it every day. That's the hard part. But it does get easier.
Не знам как, не знам защо, но един частен съдебен изпълнител е набарал едни кашони с игри от задлъжнели хора и сега ги продава.
В списъка тук можете да видите Рая на всеки геймър. Е – едва ли ще ги взема за себе си 769 броки Empire Earth 1 и 2, но пък би било забавно. Особено за поколенията след мен.
А да – добро утро и хубав Четвъртък.
Първия път като чух името на групата и бях – “Пф. Тия имат баси тъпото име”. След това чух Wrong side of heaven (+ видеото!), кавъра на Animals – House of the rising sun, jekyll and hyde и bad company ми промениха представата за групата и тяхната смесица от груув, хеви и алтърнатив метъл.
Та по темата. 5FDP имат ново видео към песента “Wash It All Away“. Режисьора е небезизвестния Уейн Ишам (Wayne Isham), който е работил с титани като Pantera, Metallica, Godsmack, Def Leppard, Bon Jovi и други.
Wash It All Away е част от техния шести албум – “Got Your Six”, което за 10 годишната кариера на групата не е зле.
Другите песни от последния албум са:
NOTE – Този текст беше роден на 5 Ноември 2015 г. но пуснат чак се, на 29.03.2017г.
Едно късно включване днес.
Денят започна над разбиранията ми за хубаво. Вкъщи, по пътя, в офиса. Абе – приятна работа.
Днес по обяд отидох до турските дюнери в близост до офиса и шефа им (може да съм една капка расист и няколко хомофоб, но тия момчета се трудят здраво и това, което правят е добро) ми вика “Абе ти да не караш колело?”. Опулен аз му кимвам и нашия се засмя. Вика – “С тая храна от тук, сочейки дюнерите си, нямаш спиране”. Стана ми смешно и чудно как ме е разпознал изобщо.
Но беше забавно.
Същото като студентите на които водих няколко лекции в ТУ ми викаха “господине” по улиците. Брр :)
Урок на деня – rsync върши брилянтна работа при прехвърлянето на големи обеми от файлове (над 500 000 файла с обем малко над 750 ГБ). Поддържа resuming, CRC checking, изключително богат на опции и не на последно място – можете да го намерите във всяка линукс дистрибуция.
За това ще напиша една статия, че си струва труда.
И нещо яко от Money.bg за хората които (искат да) живеят в София – Карта на наемите край метрото в София: станция по станция. С мишката избирате коя спирка ви харесва и имате един приятен tooltip със следните данни:
Добре измислено е, а още по-добро би било и ако направят такива карти по градове, но за цялата им територия.
За по-любопитните – инфографиката е направена през infogr.am
И още една много приятна новина – Microsoft пускат HD remaster на Age of Empires 2 (!!!) – Age of Empires 2 HD – The African Kingdom.
Повече по темата в отделен блог пост довечера.
Микромеките пак са в стихията си. Аз лично не съм използвал техните услуги, но Юлиян, например, име фен и сигурно няма да бъде особено щастлив.
Та накратко – OneDrive е облачна услуга предназначена основно за запазване на потребителски данни (cloud storage service), която (очевидно до днес) беше с неограничено пространство, което само по себе си вдигна доста голям шум по времето, когато го обявиха.
Е – не всичко продължава вечно. Както е казал народа – снимки, файлове, ала бала качвате, ама хард дисковете пари струват.
Та сега нашите са сменили малко тактиката и максималния стандартен план за свободно място на OneDrive е ограничено до 1 TB ($6.99 с включен Office 365 на месец).
Безплатното пространство, което всеки регистриран потребител получава е намалено от 15GB до 5GB.
А докато MicroSoft правят подобни промени в една от основните си услуги аз продължавам да използвам Google Drive (който всеки регистриран в gMail или Google има) и техните 15GB безплатно пространство за storage като плана им за 1TB е $9.99 (което е по-скъпо от това на Микромеките както писах малко по-горе).
Та всеки си решава сам за себе си. Аз моето решение го взех преди време и съвсем скоро ще опиша и моята домашна инфраструктура като част от нея ще използва OwnCloud
Днес е интересен ден.
След кратко прекъсване реших да блогна какво се случва покрай мен последно време.
TODO – Днес имахме разправия с един чичка, който си паркира джипа върху пешеходна пътека на Сливница. Но за това по-късно.
Докато си правих кафето сутринта се сетих за Радо – стар мой приятел, който преди време реши да търси щастие в Англия. Та преди 5-6 години (може и повече да бяха) Радо работеше в една Интернет зала и правеше по някакви 12-15 часови смени. Та му беше скучно вечерите и аз му ходих на гости в залата. Там си говорихме за живота, за мечтите, той ми правеше от неговото кафе, което можеше да убие средно голям чифтокопитен добитък и така до ранни дебри.
Липсва ми това копеле.
Днес направих първия си downtime на блога от няколко години насам. Прехвърлих файловете, базата и домейна към нов хостинг на СуперХостинг с най-високия им план и имах извесни проблеми с redirect-а.
Проблема е следния – имам domain1.com и domain2.com. В cPanel задължително трябва да имаме основен домейн, който е случая е domain1.com, но ако сложа в същата директория (~/www/ aka public_html) и domain2.com ще имаме проблем. Ще можем да достъпваме domain2.com през domain1.com или по-точно – http://domain1.com/domain2.com. което не е яко.
И така момчетата от хостинга удариха едно рамо и решиха проблема за мен по следния начин:
RewriteEngine On
RewriteCond %{HTTP_HOST} ^nedko\.info$ [OR]
RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.nedko\.info$
RewriteCond %{REQUEST_URI} !^/nedko.info/
RewriteRule (.*) /nedko.info/$1
Другите add-on домейни ще живеят извън public_html, което пък само по себе си ще донесе основно плюсове и основно в сигурността на сайтовете.
Хайде аз замятам ръкави и продължавам да мигрирам.
Нов ден, ново начало. Днес реших да отида в офиса с колелото (аз съм на кон). От нас до офиса са 2 км или общо ги минах за 7 минути без да се състезавам с градския транспорт :)
Чувството е хубаво, малко хладно, но се свиква бързо. Влизам в офиса, правя си чай, пускам turbo mode-а, youtube и първата песен, която пуснах на random беше супер приятна изненада от деткор (как смотано звучи в “превод”) бандата Thy art is murder и едноименната песен от последния им албум “Holy War“. Текст – тук.
По послание ми напомни много за Serj Tankian – Empty Walls макар и с малко по-различно послание.
Днес ще съм на deathcore & Serj Tanakian. И по някое време като превключа мога да си пусна любимия концерт за пиано №3 на Рахманинов.
Преди 10-тина години когато Стефан ме зарибяваше по Lamb of God го гледах странно, но като чух последния им албум – Hiatus and VII: Sturm und Drang се влюбих по отделно във всяка една от техните песни. И най-вече 512. Бррр.
Хубав и ползотворен ден от мен.
Дойде обяд, свърших доста работа и беше време за разходка плюс хапване. Не се чувствах особено добре и реших да се поразтъпча до пазар Чаталджа. Вървя аз и прекаленото много мисли в главата ми започнаха да придобиват вече почти нормалното за мен главоболие. Вървя и стискам зъби и на светофара на Чаталджа виждам една жена на около 60, видимо не беше много с всичкия си, но едвам се държеше по пътните знаци и околни опори (имаше проблем с краката) (ако не беше сериозно щях да кажа, че беше като Спайдърмен, но ще си замълча). Беше неугледна и миришеше лошо. Помоли едно момиче (на не повече от 25 според мен) да я преведе през улицата, че тя очевидно сама нямаше как. Мацката ‘щото е много яка (ръйш ли) се направи, че не я чува и аз ѝ подадох ръка ей тъй, напук на всеобщото, на всичките лайна, които се случват в момента в държавата ни и точно същите, които ни карат да бъдем разединени и чужди. Жената се учуди хич да не е, но благодари и пресякохме. Не мисля, че беше кой знае колко сложно упражнение нито за глухата мацка нито за кой да е друг, но това няма да го коментирам, че трябва да сложа +16 в заглавието на темата.
И нещо интересно се случи. Като я хванах за ръката и тръгваме да пресичаме някак ми минаха нещата, които ме тормозиха. Защото понякога нещата, които са ни на главите не са чак толкова спешни/важни/от изключително значение пък и понякога сериозно забравяме нещата, които имаме – здраве, дрехи, родители и приятели, човек до себе си. Продължи час и беше the second best thing that happen on that day. За първото, разбира се, е виновна Златито.
Та тъй де – не е трудно да повървиш няколко крачки с някого. За нас – здравите са нищо работа, но за хората, които не са или са прекалено възрастни това е целия им свят. Или поне светът им за следващите няколко дни.
Та тъй де – бъдете добри и не се страхувайте от странни погледи когато помагате на някого. После чувството на лекота и идиотската усмивка, която не можете да скриете са най-хубавото нещо.
Играта на деня – “Пребий Волен” представлява малка WEB базирана игра в която можете да начупите поне две мишки в офиса с всичкия кеф на света. Макар и да е елементарна и съставена точно от три кадъра и надъхваща музика от Mortal Kombat не пречи вече над 4000 човека да я споделят във Фейсбук.
Реших да потърся автора и да му пратя поздравителна картичка за играта, но останах (приятно) изненадан като видях, че е регистрирал домейна “hamstera.com” през WhoIsPrivacyCorp.com, която има за основна цел да прикрива реалните данни на domain owner–а.
Споделяйте какви са вашите рекорди в коментарите под статията ;)
A за феновете и един поздрав:
Ето, че най-накрая успях да си уредя малко свободно време и посетих четвъртото издание на Cloud Conf Varna.
Първото нещо, което може да направи впечатление на човек, който не го е посещавал преди е че събитието няма сайт (google sites не го броя!), а само Facebook Event. Това в днешно време, вярвам е напълно достатъчно, но традиционалиста в мен нещо се бунтува
Конференцията беше от два track-а – един специално за Azure, а втория беше смесен, но основно за Linux containers, BigQuery, Amazon и други.
Ето и двата трака, които бяха паралелни (Юлка – извинявай, че не дойдох да ти слушам лекцията. Сигурен съм, че е била епична, както обикновено!):
Track Azure:
10:00 – 10:15 Откриване. (Общо и за двата track-a)
10:20 – 11:20 Що е то Cloud и Azure – Венци Попов
11:30 – 12:30 Azure Web Apps Deployment and Scaling Techniques – Венци Попов
12:30 – 13:30 Обедна почивка (Общо и за двата track-a)
13:30 – 14:30 IoT with Azure Service Bus – Юлиан Сапунджиев
14:40 – 15:40 Отворена дискусия на тема Azure
16:00 – 17:00 Отворена дискусия на облачни теми (Общо и за двата track-a)
Track Common:
10:00 – 10:15 Откриване. (Общо и за двата track-a)
10:20 – 11:20 Scaling your Apps with Docker and Kubernetes – Борислав Бориславов
11:30 – 12:30 Scaling your Apps with Docker – Борислав Бориславов
12:30 – 13:30 Обедна почивка (Общо и за двата track-a)
13:30 – 14:30 BigQuery за програмисти
14:40 – 15:40 Vagrant and Amazon – Димитър Данаилов
16:00 – 17:00 Отворена дискусия на облачни теми (Общо и за двата track-a)
Edit – Димитър Данаилов качи всички лекции в своя GitHub акаунт така, че който иска може да си ги изтегли и прегледа.
Имах уговорка с мой приятел, който има взимане-даване с Docker и Kubernetes, моето момиче и сестра ѝ (все IT-та!) да се видим направо на track “Common” да послушаме, че аджеба и аз хвана нещо покрай него и лектора.
Ако не беше Злати никога нямаше да се ориентирам къде е сградата в която ще се проведе конференцията. За мен Технически Университет е е НУК, верояно защото само там съм ходил :). Добре, че тя е учила 4 години там та ни ориентира бързичко. Следвахме табелите стил “Алиса в страната на чудесата” и се озовахме пред вратата с малкото приключение наречено “Асансьор на ТУ” в който на две места не бях сигурен дали ще сляза жив и здрав или че няма да ме хване кафевия адреналин :)
Та стигаме до вратата и гледаме един млад човек ръкомаха нещо, обяснява се. Лекцията е започнала, Владо е вътре, ние вън. Започвам да чупя пръсти и да се чудя как да влезем така, че да не пречим на лектора или на посетителите. Е – влизаме ние в стаята (аз изглеждах долу-горе така) и сядаме най-отзад по стар ученически обичай.
Стаята беше със 17 чина за по трима човека на чин. На Docker бяхме 17 човека, но към края на Kubernetes напълнихме залата.
Лекцията се водеше от Борислав Бориславов – CTO на ICN.BG
Представи ни се като CTO на ICN.BG, но предупреди, че се чувства повече като сисадмин.И му личеше. Основно с лекотата и страстта с която разказваше за линукс контейнери, докери, миниони и т.н.
Нашия започна да прави демонстрация с нови контейнери и отвори… vim … та се сетих за онзи виц:
“- О, аз използвам vim от 2 години”
“- Наистина? Защо?”
“- Защото не знам как да изляза от проклетото нещо”
Борислав вкара малко шеги като например:
Тези всичките вметки внесоха малко усмивки в презентацията. Въпроси не липсваха, особено от Юри, имаше приятен диалог и ни държа около 2 часа, което за нито един заспал човек беше супер.
А – преди да забравя – Борислав силно препоръча две неща (освен всичко останало):
Раздадоха и по един ваучер с намаление за техен хостинг и възнамерявам да пробвам някой от техните пакети (вероятно Ултима, защото повече от 1-2 блога едва ли ще хоствам).
Btw именуването на техните хостинг пакети е малко странно при все, че Ултима е най-ниския, а Стандартен е най-високия :)
За жалост успях да присъствам само на тези две презентации и съм сигурен, че съм изтървал още много, но времето ми беше доста ограничено.
Благодаря на Николай Митев и компания за организацията, лекторите и че направиха Cloud Conf сериозно събитие.
Ще се видим пак, догодина ;)
Най-накрая! Ново Ubuntu, нов късмет са казали хората.
Последния път, когато писах за Ubuntu беше за версия 11.04 (2012 година), а от тогава се изля много вода.
Днес ще си поговорим малко за основните разлики между Ubuntu 15.04 и 15.10 Wily Werewolf. А тук можете да видите всички релийзи на Убунту – по релийз дати и информация за всеки един.
Ъпгрейда от Ubuntu 15.04 към 15.10 по правило става с един ред:
sudo do-release upgrade
След стартирането на скрипта малко се изненадах от следното съобщение:
4 installed packages are no longer supported by Canonical. You can
still get support from the community.
53 packages are going to be removed. 209 new packages are going to be
installed. 1472 packages are going to be upgraded.
You have to download a total of 1125 M. This download will take about
3 minutes with your connection.
Знаех си, че с времето съм инсталирал някакви ненужни неща ама чак пък толкова…
Тегленето на пакетите отне няколко минути, а инсталацията – към 25 (все пак имам почти 1700 пакета за инсталация/ъпдейт).
След remove, install и upgrade по пакетите, скрипта обнови grub-a и ме попита дали иска той да се погрижи да рестартира всеки сървис по отделно (заради ъпдейта на някои важни библиотеки като libpam, libc и libssl например).
След като приключи с install/update дойде ред за remove packages и съвсем на място ме попита дали не искам съвсем случайно да разкарам 112 пакета (нали преди малко бяха 209?).
Рестарта премина гладко и без проблеми (освен факта, че малко преди това кирилицата спря да работи :) ).
nedko@nedko:/var/www/$ lsb_release -a
No LSB modules are available.
Distributor ID: Ubuntu
Description: Ubuntu 15.10
Release: 15.10
Codename: wily
Новата версия на Ubuntu пристига без грандиозни нововъведения, но пък носи със себе си:
Новите (Unity Overlay Scrollbar) скролбарове за които толкова се говореше всъщност са нещо за което не мисля да отделям повече от пет кратки изречения. Новото, което е при тях е, че когато не са фокусирани с курсора се свиват на 50%. Това е. Защо говорят толкова за него? Нямам идея.
Сега ще кажете – тоя се побърка. Как може да пиша такава простотия в ревюто? Неслучайно засягам тази леко болна тема. Преди време Убунту пуснаха предложение към потребителите да участват със свои неща и едва 40 човека са проявили интерес. Което е болезнено.
Новият kernel, който не е нов (релийза му беше Август месец). За него ще разпиша утре на свежа глава по-интересните неща, но ще спомена следните три:
Полулярния command-line developer tool (баси – това не мога да го напиша на български с читав превод) има някои важни нововъведения като едно от тях е Android Development environment.
Не знам защо толкова тръбят за това при положение, че и преди работеше (макар и с хакове) и това е логичното продължение, but anyway. Вече имаме native поддръжка на Steam контролери. Йее.
При ъпгрейда на дистрибуцията получаваме и шепа ъпдейти по ежедневните ни GUI приложенията, например:
Сега е ред да отбележа, че в офиса съм с MATE като window manager. Машината е с SSD и boot time-а ми е около 5 секунди до login screen-а. Същия си остана и след ъпдейта.
Ако имате някакви въпроси – пишете в коментарите или във Facebook. Ще отговоря с удоволствие.
П.С. Обещавам следващата ми статия да е малко по-човешка, че тази нещо ми се получи доста схваната.
0200 часа. Още прехвърлям, сортирам и трия файлове от хард диска на лаптопа, който продавам към външния ми хард диск. Начинанието се оказа по-сложно и времеемко основно заради няоклко хилядите файлове неструктурирана и на моменти дублираща се информация.
За момента статистиката на преместените фалове е – 120 000 файла, 378 GB. Сега прехвърлям следваща порция от 81 GB видеа от разни конференции на които съм водил разни екции + тези от GoPro-то на Веско, което ми даде да поразцъкам на несполучливия ми 300 км. веломаратон (бревет).
Копирам всички файлове и с queued ffmpeg ще конвертирам в разумни размери, а raw файловете ще изтрия. Ако ли не – ще трябва да взимам още един хард диск :)
Явно имам проблеми с USB3 драйвърите на Windows 7 и просто външния ми хард диск е винаги в USB2 режим. Което е бавно. Адски бавно (за 80 GB данни).
Време е да изиграя един Age of Mythology.
Изкъртиха ме на Age of Mythology, изнервих се и го оставих да си копира файловете без моя надзор. В 3:30 легнах и днес едвам отлепих в 8:40. Забравих си телефона, за пореден път се каня да не се качвам повече в кола на варненски бакшиш…
Current status – запретнал ръкави и борещ един release candidate, слушам Stone Sour и си мечтая тихичко вечерта да имам малко свободно време да изляза да покарам колелото, че започнаха да ми липсват ежедневните карания.