Излезе видеото от лекцията ми на QA: Challenge Accepted 2018.
Освен, че гласът ми трепери като на ученичка мисля, че не се справих толкова лошо.
Линк към презентацията можете да намерите тук.
В канала са и останалите видеа и lightning talks също.
v 0.7 | "Chaos is inevitable and somehow enjoyable"
Излезе видеото от лекцията ми на QA: Challenge Accepted 2018.
Освен, че гласът ми трепери като на ученичка мисля, че не се справих толкова лошо.
Линк към презентацията можете да намерите тук.
В канала са и останалите видеа и lightning talks също.
Последните дни чета доста за карането на дълги разстояния на висок каданс и нещата изглеждат постижими. Днес ще завъртя пак към Албена да видим резултатите.
По този повод предното ми каране с подобна цел беше преди няколко дни и като приключих Polar-а ми каза да си гледам работата. Беше се счупило нещо в данните и така и не можах да ги извлека. Още ме е яд. А от поддържката ми казаха, че нямам шанс да взема дори и счупения файл (понеже запазва с XML-like format данните лесно може да се намери проблема ако не е нещо тотално осрано). И така.
Още една мечта е на път да се сбъдне.
По съществото си Дунав Ултра е едно огромно каране по поречието на северната ни граница. От миналата година го дебна, но така и не успях да се включа, защото започнах нова работа и приоритетите ми се смениха.
Скоро излезе информация за тазгодишната версия на Дунав Ултра носеща името Dunav Ultra: Teamwork. Правилата са прости:
Няколко минути след като излезе официалната информация Пешо ми писа – “И кво, можем ли го за 48 часа то’а Дунав?”. И така се сформира нашия екип от двама ентусиаста. Един програмист и един QA :D
Участието беше платено, уговорката как да стигнем, груб план на карането и т.н. бяха направени за часове. Само ще вметна, че ще направим 400+280 за двата дни, разделени с малко сън.
Ще бъде епично.
И понеже ще има и live GPS tracking ще намеря начин да го сложа в блога ако ви е интересно да гледате какво се случва с нас.
До септември!
От толкова много време не съм писал, че списъка, който имах за този пост е вече прекалено остарял.
Месеца при мен мина добре, ходихме със Златина преди седмица на първите летни палатки, Дунав Ултра обявиха, че ще има каране и тази година на което вече силно се надявам да участвам.
In other news:
От толкоз патетика, от толкоз „Ура“,
от тропане във ледени води на хора,
от портрети и бюст-монументи,
от строени пишман десиденти.
От балонни фрази, викани в рупори
от „интелигенти“ във редици струпани
забравяме Ботьова. И го размиваме с времето.
Тихо, да чуем сирените!!!
Мина прекалено много време откакто наистина празнувах празника на детето. Може би бях средните класове, после малко ме беше срам, защото все пак бях почти пълнолетен, как така ще празнувам детски празник?!?
Отне ми само няколко години за да осъзная нещо – когато сме малки искаме да пораснем бързо, а когато това стане искаме да се върнем в детската стая, при мама и татко, училището и приятелчетата пред блока. От тогава си казах, че няма да оставя ей така да порасна.
През годините социалната среда ме натисна силно – трябваше да порасна, често трябваше да виждам песимистичното, сивото, ежедневното, защото повечето това виждаха. И ако аз гледах детайли, гледах цветовете, формите, плезих се на децата това някак беше приемано добре. Може би тогава се научих, че да си цветен (макар и с една торба коса и брада) не е нещо лошо, дори напротив. Да може човек да разказва приказки на петгодишни, да пее странни песни на бебета и да мечтае е нещото, което ни прави хора.
Ако станем съвсем сериозни ще убием малката искричка, която ни държи. И ако това стане ще остареем.
Аз не искам.
Честит ден на детето. Бъдете деца вътре в себе си.
Новината на седмицата е, че Polar пуснаха поддръжка на Strava Live Segments за Polar V650. Освен това новите потребители получават и 2 месеца безплатен Premium акаунт.
Ето и списък с новостите покрай последния firmware:
Голяма работа, ще кажете. И ще е така! Знаем, че може да ви звучи тъпо, защото е свързано с платен Страва акаунт и power meter, които струват маса пари, но желанието, което демонтрират Polar да бъдат лидер на пазара е огромно.
Защо избрах Polar пред абсолютния лидер на пазара – Garmin?
Има дни в които човек иска да умре. И такива в които няма сили да го пожелае.
На Гергьовден симпатягите от iRun.bg организираха горско бягане в източна Стара Планина, село Билка, което по снимките изглеждаше епично, а панорамите бяха умопомрачителни. Реших да участвам почти веднага след като отвориха записванията по няколко причини, които съм писал неведнъж и тук:
Преди бягането имах два lifetime events – 500 км. на колелото за два дни и QA: Challenge Accepted и сякаш не ми остана време да мисля за Коджа Кая. Но искам или не дойде и то със силата на нещо, което човек отдавна се е опитвал да сложи в по-долния шкаф и го намира прекалено късно. Докато се настроя вече бях на старта, казахме си чао със Златина и поех с реката от хора, щеки и усмивки по стръмния склон на село Билка по посока връх Коджа Кая.
Разказа ще е кратък (за разлика от този за първия ми дуатлон). Времената се измерваха в броя чешми, които преминавахме и контроли покрай тях, нямаше подкрепителни пунктове. Аз бях подкрепен с:
Максималното време за 25 км. бягане беше 6 часа със старт от 10:00 часа и финал не по-късно от 16:00 часа.
Не успях.
И все пак ще ви доразкажа. Първия път, когато рухнах беше на около 5 км. от старта. Тогава бързото темпо при изкачването на Коджа Кая и изключително горещото време си казаха думата прекалено бързо. Вървях с неравномерна скорост, тоест бавно, после притичвах и пак бавно, което допълнително ме прецака. От колоезденето знам как да се справям с такива ситуации и успях, макар да ми костваше много. Започнах да анализирам защо така стана – храна, вода, тонус, пулс уж бяха в норма.
Продължих. Пункт втори мина с втора стена* при стръмното спускане. Бедрата ми не издържаха и започнаха да се огъват от прекомерното натоварване. Продължавах да се опитвам да бия математиката за да измисля как да успея да финиширам в контролно време.
Не успях.
1400 метра вертикална денивелация по целия маршрут се равнява на малко над 460 етажен блок (при средна височина от 3 метра включително плочата на пода и тавана).
Обяд е. Всичко започва да боли повече от обикновено, слънцето подигравателно ме гледа как се влача по баирите. Трета стена. Стоварвам се тежко на земята, отпивам от водата в раницата и започвам да смятам – калории, температура и колко вода съм изпил. Увеличих приема на храна от 60 минути на през 45, а водата – почти два пъти по-често на по-малки порции.
Боли.
Станах насила и започнах да се влача по баирите. И тогава дойде онова полурелигиозно усещане за лекота и сила. Прикапаха първите капки дъжд. Сложих си телефона във водозащитен плик и тръгнах смело напред. Тогава трябваше да се досетя, че делюзията не е породена от дъжда, а от последния сигнал с който тялото ми каза, че ще последва още една стена и този път няма да мога да я прескоча.
Седемнайсти километър. Изкачването ще започне всеки момент. Остават ми 7 километра, които без значение през какви баири мина с колелото ще ги изкарам за минути. В бягането е различно. Там боли повече, колкото повече крачки се натрупват толкова повече натежават на душата и очакваш скоро да се скърши.
Пристигнах до предпоследната контрола. Казаха ми, че има чешма на около 200 метра в страни, запътих се натам и ето, че света започна да се пълни с цветове и аромати отново. Имаше огромна чешма с чудовищен дебит. Напълних вода, измих лицето, но не издържах и влязах в нея. До колената. Усещането беше нещо средно между болка и най-хубавото чувство на света.
Тръгнах нагоре. Три часа и половина катерих най-абсурдния връх, който съм катерил някога. Болеше, беше нечестно стръмно, заваля дъжд и температурите паднаха с няколко градуса. Спирах на всяка трета крачка. Болеше като дишах, като стъпвах, като спирах, дори като си движех врата.
Три часа и половина ми отне да изкача връх, който беше покорен предния ден за рекордните 23 минути.
Бързах, но не можех повече. Физически и психически не можех. Нещото в мен се счупи и спрях. Нямах нито желание, нито сила да продължа нататък. Това, което не можах да строша през над 12 000 км. на колело последните 3 години, всичките лекции на които съм бил на ръба, всички неща в личен план. Нищо не беше ме пречупило. Дори и 30-те часа колоездене. Нищо. Освен една купчина камъни и 6 часа бягане. Почувствах се унижен, че съм позволил да стигна до тук. И исках да умра. По философския начин, сигурно, не знам. Исках да легна, да затворя очи и да се събудя в нас. Искаше ми се никога да не бях искал да се запиша, никога да не бях губил. Никога, никога.
Тогава се срещнахме с Ники Томов, питах го колко е часа и той ми каза – “16:00, защо?”. И се случиха две неща, които винаги се случват по каналния ред когато стане време да съм на място на което не съм:
Просветляващото чувство с философията на бревета (велосипедно каране на дълги разстояния, обикновено от 200 до 1200 км БЕЗ състезателен характер), който винаги е казвал, че не е нужно да се състезаваш с другите, а само със себе си. И че никога състезанията не са ме интересували. Всъщност се опитвам да надвия себе си и онзи около 1400 грама между слепоочията ми и никой друг.
Ако трябва да съм честен дори и да бях на финиша 30 минути по-рано сигурно щях да се спра и да изчакам някой да финишираме заедно. В духа на бревета, в духа на човешкото, а не освирепялото състезателно темпо. Не бях там за това.
Бях отново на върха на Коджа Кая. Този път той ме покори. Настани се с цялото си величие и тежест удобно в мен и пречупи нещо, което доскоро смятах, че ще е много по-трудно за чупене. Застоя се, огледа се и запечата в мен няколко невероятни гледки, дъжд и желанието да разкажа тази история на вас.
Последва крайно болезнено едночасово слизане и финал.
На 300-400 метра от финала хора започнаха да ръкопляскат, да свирят и да окуражават, обявиха ми номера (261, нали помните?) и … финиширах.
На 2 крачки зад финала ме чакаше Златина. Отпуснах се на нея и се разплаках.
Другата година ще се видим пак, Коджа Кая.
И нещо извън разказа – организацията, провеждането, маркировката и всичко беше на толкова високо ниво, че не знам как е възможно без спонсори и само на такси за участие да се случи нещо толкова красиво, организирано, добре популялизирано и технически над високите ми очаквания (например интеграцията с race-tracking.org и следенето в реално време на участниците).
Вие, добри хора, сте страхотни.
Можете да видите всичките снимки от събитието в тяхната страница.
Note – този тип бягане с голяма денивелация се нарича skyrunning, сметката за етажите е правилна (1400/3 с малко отклонение от 6.66 за да охладя емоциите на стоителните експерти относно стандартите в строителството) и да – и ти можеш да го направиш. Не е невъзможно за един сравнително обездвижен 100 килограмов QA (да, салих 5 кила последните месец и нещо, йес!). За техническите хора – средния ми пулс е 150, максималния – 180. В петте HR зони съм както следва:
След всичките емоции покрай карането и лекцията дойде време за спокойна седмица в която исках просто да чета и да лягам рано.
Но плановете са за слабаци. От миналата сряда до вчера всяка вечер имаше биросмучене. То не бяха афтърпартита, но не беше излизане с колегите, последните 2 дни бяхме на гости, снощи се видях с приятели и днес вече е време да си кажа стоп на бирите, че тоя черен дроб сигурно като ударя 2 чаши вода и се изненадва.
Вчера излязох за една бърза тренировка и тя излезе наистна бърза. Реших да си измеря максималния пулс за да настроя добре Polar-а си и … направо се изкъртих. 182 беше абсолютния максимум, а тренировката ми беше направо убийствена. Това не беше особено приятно докато карах, но като слязах от колелото беше доволно и мазната усмивка веднага ми се лепна на челото.
In other news:
!. Северна и Южна Корея обявиха премирие! Това ще го има в учебниците по история
We have some very exciting news: WFH.io is now part of the We Work Remotely Family!
The Work From Home website will now be redirecting to our website: We Work Remotely. We’re super excited about the amazing community around Work From Home, and we’ll continue the great customer service in the name of continuing the remote work revolution!
2. Публикувах си поста за Code Week Varna 2016, който понякаква причина не бях. И последно, добавих и минусите, които явно не бях дописал преди година.
3. От Varvy правят някакви скандални tutorials. И понеже последно време интереса ми е насочен към performance testing ми попадна тяхна статия, която е скандална. Препръчвам я на всички;
4. И една статия за performance testing с Gatling;
5. И сега нещо интересно – хакери са успели да хакнат My Ether Wallet. Интересното е, че не са хакнали сайта. Как може да стане това се досещате – направили са BGP hijacking.
В много общи линии BGP протокола е в помощ на DNS. Когато направим запитване за, да кажем nedko.info, правим първо DNS lookup, който resolve-а IP-то, а BGP протокола се грижи за коректното рутиране на пакетите до нас.
После е лесно. След като посетителя отвори сайта се пренасочва към огледалното му копие. Вднъж логнати оттам идва и тоталния контрол, който атакуващия може да осъществи към вашия акаунт сексовете. Ако ви е интересно пишете да разкажа в отделен пост за този похват;
6. Новината на годината е, че Oracle тихомълком анонсираха, че от Януари 2019 бизнес потребителите им ще трябва да заплащат лиценз, а от 2020 (най-рано според тях, но всички знаем какво значи това) – и обикновените потребители. В офиса говорихме по темата и позицията на част от колегите е, че най-вероятно искат да бъдат алтернатива на все по-развиващия се отворен свят на .net да кажем;
7. Един страхотен инструмент, който ми спаси гъзът тия дни беше crontab.guru. С него човек може да разбере crontab мааалко по-добре. Има си и примери, които правят задачата приятна за изпълнение.
P.S. Ако този пост ви се стори разхвърлян и странен не сте в грешка – пиша го в продължение на сигурно седмица добавяйки това-онова в него. Накрая стана работата стана return return breack.
За по-малко от 7 дни успях да сбъдна две мечти, които бях запланувал за тази година – да изкарам двата бревета от 200+300 км за един уикенд и да говоря на QA: Challenge Accepted (над 500 човека).
Ако четете това значи лекцията е минала и съм оцелял.
А тя наистина мина и този път даже се получи така, както я бях планувал. Стана лека и забавна (и малко расистка, но нямаше как) и се надявам да съм успял да надъхам някой да отвори jMeter и да го разцъка.
Видеото ще е на разположение след няколко седмици, а статията ми за конфигурацията на Grafana & InfluxDB + теста на jMeter ще дойде скоро.
И по темата – ако някой, който чете този пост има подходяща техника за vlogging ще се радвам да се свърже с мен и да видим дали можем да си бъдем полезни.
Повече инфо + разказ за вчера и днес – по-натам, че нито аз ще издържа, нито черния ми дроб към този момент :D
Ваш,
Недко.