Page 40 of 49

Какво трябва да знаем за колоезденето (през зимата)

Зимата си има огромния чар и карането на свеж, макар и студен въздух е нещо много освежаващо. Но за разлика от лятото подготовката дори за каране в парка е много по-голяма.

Тази година смея да твърдя, че се подготвих доста добре за зимата и ще ви разкажа за моята стратегия.

 

Облекло

Облеклото разбира се е едно от най-важните неща, които трябва да подберем внимателно преди излагане на ниски температури. В следващите точки ще ви разкажа какво смятам за задължително при подобно време

  1. Термо бельо – обикновено под формата на потник или тениска то трябва да може да не задъжа потта (карайки на -6 съм се прибирал с подгизнал потник) и да я извежда към втория слой.
  2. Втория слой при мен често е джърси с дълъг ръкав при по-студеното време или джърси с къс ръкав за температури над 8-10 градуса. Този слой е най-важен за да запази температурата на тялото. Трябва да е удобно, по вас и с добри топлозадържащи качества.
  3. Най-горния слой е дебело джърси, което ползвам за да запазя телесната си температура и най-вече да се спася от студения вятър + сняг или ръмене.
    1. hint – като избирате зимни дрехи имайте предвид ширината на всеки един от слоевете и най-вече ръкавите и яките. В моя случай не мога да закопчея двата слоя до горе, защото са с еднакъв диаметър на врата и ме задушават (б’ат Герги, б’ат Герги…).
    2. hint – не използвайте памучни или синтетични тениски. По-добре е да вземете джърси или от втората употреба една спортна тениска.
  4. Долнище – за краката ползвам само един слой, така че той трябва да е добър. В най-студеното време в което съм карал използвах 1-2 пъти и термо клин, но е неудобен и може да доведе до протривания. Долнището трябва да е плътно по вас, подложката му (или памперса както го наричат някои) трябва да е удобен и да не ви създава дискомфорт. Аз предпочитам долнища с презрамки (представете си тези на щангистите) и “презрамки” за стъпалата за да не може крачолите да се качват нагоре при каране. Презрамките слагам върху втория слой за да съм сигурен, че няма да имам място, което е изложено на студеното време навън и за да знам, че двата слоя са плътно прилепнали към мен.
  5. Чорапи – зимни вело чорапи. Трябва да ви пасват перфектно за да нямате проблеми с претриването. Материята трябва да бъде много плътна за да не си натъртите ходилото при натискането на педалите. Обикновено зимния вело чорап е с дължина от петата нагоре около педя;
  6. Обувки – обувките трбява да са зимни, защото не искате да ви влиза леденостуден въздух през вентилационните отвори на летните такива. Аз ползвам летни и след няколко премръзвания горещо ви препоръчвам зимните.
    1. hint – ако имате повече от един чифт обувки следете състоянието освен на педалите а и на парчетата им, защото особено при SPD педалите това е  много важно.
  7. Overshoe – това е нещото, което слагаме върху обувките за да си запазим краката сухи и да не губим телесна температура. Има и летни варианти, които се използват от хората, които са по-големи фенове на аеродинамиката.
    1. hint – докато карате не забравяйте да си движите пръстите на краката от време на време за да стимулирате кръвопотока към пръстите, защото след като те измръзнат и започнете да не ги усещате ще стане много по-трудно.
    2. hint – като се приберете вкъщи с измръзнали пръсти или крайници в никакъв случай не пускайте горещата пода под душа. За да се климатизира човек трябва плавно преминаване от по-ниска към по-висока температура.
  8. Ръкавици – ръкавиците трябва да са зимни и меки (или поне в долната част на дланта). Има хора, които ползват ски ръкавици (втора употреба са на доста добра цена) и нерядко се слагат върху летни вело ръкавици. Удобна екстра е и touch-screen пръстите, но ако ви е нужно нещо спешно винаги можете да използвате носа си (не се шегувам).
  9. Шапка/бъф – Вело шапките са нефункционални зимата, защото не помагат със защита на скалпа и ушите. Бъф-а от своя страна представлява един “ръкав”, който може да бъде сложен на главата или китката по безброй начини. Тук можете да видите и видео с някои от тях. И още едно страхотно предназначение на бъфа е спиране на кръвотечение при сериозни травми. Има и специални бонета за мокро/студено време, които имат протектори за ушите. В Декатлон има едно такова ветроупорно (не водонепромукаемо) за 29 кинта.

 

Вело аксесоари

Вело аксесоарите са критични дори и за най-малките карания (аз лично дори и за 15 км каране взимам 90% от долуизброените)

  1. Каска – едно от най-важните неща, които един велосипедист може да има. Напълно задължителна по закона за движение по пътищата и може би единствената ефективна защита при евентуален инцидент. Да не забравим преди 2 години като паднах, че каската ме спаси до голяма степен да не съм зеленчук днес. Каските от среден клас са страхотни и не много скъпи. Избора на каска е личен и трябва да пробвате преди да си купите една.
  2. Гел против протриване – особено ако сте с повечко килограми (като мен) е задължително използването на гел против протриване за по-дългите дестинации. Ако пък продължавате да имате проблеми тогава вижте височината и наклона на седалката и проверете долнището заедно с памперса. Аз имах случай с разшит от едната страна памперс и не беше приятно чувството при по-дълго каране.
    1. hint – има специализирани такива мазила, но можете спокойно да използвате и крем против подсичане на Бочко. Пробвал съм го на два бревета и върши добра работа.
  3. Светлини – едно от най-важните неща, които трябва да носите със себе си без значение колко дълго ви е карането и дали е през деня или не. Предната светлина трябва да ви позволява да се ориентирате при пълен мрак, стопа трябва да е силен за да сте видими колкото се може по-далеч. Аз минах на фар и стоп с LED, който се зарежда през mini USB и има LI-ion батерия за да мога при дълги и ултра-дълги дистанции да мога да ги зареждам в движение. Избягвайте фарове/стопове със собствени изходи за зареждане (като някои модели на Sigma) за да можете с един кабел да се справите с фар, стоп и телефон вместо да носите по няколко.
    1. hint – Аз винаги нося монтирани върху велосипеда фар и стоп без значение дали съм излязал сутринта или следобеда и съм 100% сигурен, че ще се прибера преди залез. Случвало ми се е неведнъж да излязат непредвидени ситуации в които без фар и стоп съм за никъде.
    2. hint – фара трябва да е с няколко милиметра под хоризонта на велосипеда за да виждате едновременно пътя ( и неизбежно – дупките) и какво става пред вас;
    3. hint – аз винаги използвам мигащата функция на стопа ми, защото първо, че е много по-икономична от към разход на батерията и второ – според мен е дори по-видима от далеч или в мъгла от постоянно светещата.
  4. Очила – в студено време поне моите очи сълзят супер много ако не нося очила. А ако вали сняг става още по-страшно. Всякакви очила ще помогнат като избягвайте тези със стъклени и метални елементи. Аз карам с Dragomir Onratio и съм много доволен.
  5. Термо бидон – никога не е приятно да сте капнали, прегрели (нищо, че навън е 2 градуса) и да пиете леденостудена вода. На помощ идват термо бидоните, които използват материали със силно термоизолационни свойства като полиетиленова пяна и метлно фолио. Аз изпозлвам два бидона Zefal Arctica 55. Преди тръгване ги пълня с много топла вода и имам около час докато не се стоплят.
    1. Друг трик, но по-скъпо струващ е да си вземете раница с camel back. Камел бека представлява плик с обем най-често между 750 мл до 2 л., който стои между вас и багажа, който носите. От непосредствения контакт с вас водата остава много по-дълго време на топла.
  6. Смазка за веригата/лубрикант – при интензивното въртене на дълги разстояния (над 120-150 км да речем) в зависимост от смазката (лубриканта) веригата ви ще има различни смазочни нужди. Ако използвате суха смазка като Squirt Lube през 100-130 км е препоръчително да смазвате допълнително. Другите смазки държат повече, но и събират със себе си повече мръсотия. Намерете малко шишенце, което можете да носите (Squirt Lube предлагат опаковка от 15 мл) и ще си спестите още един проблем. Ако пък навън е кално или вали не искате да въртите на измита уха верига още 100 км например.
    1. Аз съм фен на Squirt Lube защото преди тествах няколко други, които повече се доближават до тъкното машинно масло и след няколко по-щедри намазвания имах смазка и по ушите. И понеже движенията ми са сиви (като хромирани) сухата смазка им се отразява по-добре, не цапа много и има от малки 15 мл разфасовки, които са супер удобни за използване.  За подбалканското предизвикателство смятам да съм с една 15 мл. Ако пък карате интензивно можете да вземете като мен една 120 мл разфасовка и една от 15 мл. Това ще ви осигури лубрикант за поне една година, а ако карате от време на време ще стигне за много повече.
  7. Реперационен инструмент за велосипед – обикновено прилича по формата на швейцарско ножче, но много по-полезно за един колоездач. По принцип можете да вземете такова за 10 лв или за 50 лв – разликата я има, но и първото може да ви свърши страхотна работа. По-долу съм писал за спици и верига – има някои тулове, които имат и такива инструменти, но са доста по-скъпи. Препоръчвам отделните такива.
  8. Резервни гуми – понеже аз карам шосеен велосипед и взимам вътрешните си гуми от Decathlon за скандалната цена от 5.30 лв. за две не мисля, че има смисъл да лепя гуми на сред нищото при положение, че  удачно да лепя гуми на пътя (а ако е в дъжда или външната гума е съдрана става още по-интересно).  При карания до 60-70 км нося една резервна гума, за повече от това – две. Не заемат почти никакво място, но ако спукаме две едновременно (случвало ми се е ) са най-безценното нещо, което можем да носим със себе си. Петьо от КК “Одесос” на Париж-Брест-Париж (с обща продължителност от 1200 км.) носеше четири резервни гуми със себе си. Смяната на вътрешна гума е лесна, но задължително човек трябва да се упражнява сам вкъщи поне няколко пъти за да може при евентуална авария да реагира за минути. Например при едно от неделните карания с КК “Одесос” спуках гума на дванадесетия километър и Карен демонстрира как може да я смени точно за  90 секунди! Тук можете да видите видео от GCN за бърза смяна на вътрешна гума. Аз лично препоръчвам използването на външни 25 мм гуми, защото смяната става значително по-лесно от тези на 23 мм. Смяната на вътрешна гума изисква и няколко неща, които трябва да носим със себе си:
    1. Щанги за сваляне на външна гума – те са компактни, супер леки и евтини. Предствляват два профила с кривина от едната страна и кукичка от другата. Ако имате плоски спици по-добре пробвайте на място дали кукичката може да се закрепи добре за спицата, че имам в нас едни, които в последствие не паснаха заради плоските спици :)
    2. Добра помпа – помпата очевидно е критична за смяната на гума. Има два известни стандарта при винтилите – presta (за шосейни гуми) и т. нар. автомобилен винтил. На нас ни трябва presta. И колкото и реклами да ни правят търговците, че помпа с размерите на показалеца ми може да направи 7 бара първо помислете добре. За да ви е полезна една помпа трябва да може да качи поне 6 бара, което е много. Ако искате компактна помпа потърсете такава, която помпа в двете положения за повече ефикасност. Аз имам такава с мека връзка от помпата към винтила за да съм сигурен, че няма да го счупя при помпане.
      1. Имал съм идея, но така и не я реализирах – продават се автомобилни винтили към преста и са супер малки. Това ще ви е от дяволски добра полза ако сте около бензиностанция и ръчната ви помпа не може да надуе до адекватно налягане.
  9. Екстра мерки – при много дълги преходи можете да се замислите и за следните допълнения (на почти всеки бревет чувам как някои носят от долуизброените):
    1. Външна гума – при по-редки случаи можем да станем свидетели на пръскането или разкъсването на външна гума – признак за фабричен дефект, много износена или сме минали през нещо остро. В нито един от случаите ще ни е приятно. Има сгъваеми гуми, които заемат малко място. Минуса е, че са сравнително скъпи, но представете си ако карате сам и сте по средата на 400 км преход.
    2. Верига с бърза връзка – Преди година и половина 20 минути преди старта на двеста километровия бревет “Долината на тракийските царе” един от членовете на КК “Одесос” скъса верига по някаква причина. Слезе, извади резервната, сложи я за минута-две и продължи like a boss. Допълнителната верига е тежка и може да си мислите, че само пречи, но когато сте на 75 км от дома и имате да карате още толкова в мъгла и мизерия и скъсате верига (както се случи и на мен на нос Калиакра) ще оцените наличието на резервна такава. Единственото условие е веригата да има бърза връзка за да можете да я смените лесно и без специалния инструмент за целта. Можете да използвате и старата си верига (стига да е със същата дължина) и няма да ви се наложи да настройвате скоростите.
    3. Спици – Адаша в Гърция скъса спица два пъти. Преди това го гледах странно като ми каза, че и спици си носи, но явно е патил и преди това. Вземете същите спици с които карате в момента (ако сте с различни на двете колела го имайте предвид) + инструмент за (де)монтирането им. Когато приключите и преди да тръгнете се уверете, че каплата е права и няма кривини.
    4. Медицински (латексови)  ръкавици –  веднъж по време на бревет видях колега да си сменя вътрешната гума с обикновени латексови ръкавици. Решението е идеално, а и е кофти човек да се омаца с масло и да кара така в продължение на няколкостотин км.

 

И ето, че моето “кратко” писание за зимното каране прерасна в какво да носим по време на (не само зимно) каране. Очаквам вашите коментари и добавки/корекции по статията и дано е била в помощ на някого.

 

Ваш,

Недко.

 

“Яж и тичай” на Скот Юрек

Започвам категория “Книги” в която ще пиша за това, какво съм прочел скоро. И това в повечето случаи ще е copy/paste от моя акаунт в GoodReads, защото не мисля, че си струва да преразказвам какво съм писал там.

И първата книга е “Яж и тичай” на Скот Юрек

 

Няма да лъжа – взех “Яж и тичай” за да науча повече за екстремните натоварвания. Щеше да ми е полезно в колоезденето.

И историята започна скучно – с това как Скот Юрек е бил малък, имал е трудности, как е намерил бягането, бла, бла. После описва някави огромни дистанции (започва със Западни Щати 100 (160 км)) и се чудя защо ги пише тия неща. Търсих тренировъчни програми, идеи и препоръки от нелош атлет (за който не знаех нищо и реших да не търся преди да изчета книгата), но получих съвети за веганството и бях три пъти на път да спра да чета книгата.

После се появява някакво хипи, което се оказа олицетворението за едно истинско мъжко приятелство, изкълчени глезени, счупени пръсти, екшън, ски, а, у. Не гледах сериозно на книгата.

И мина един момент, който дори не разбрах кога беше, когато разбрах, че това не е книга, а душата на Скот написана на хартия. Започнах да разбирам семейните му проблеми и това, че точно те са го калили и научили да стиска зъби когато трябва и когато е нужно да се зъби на всяко безумно предизвикателство.

Това не е наръчник за бягане, нито рецептурник за веган храни (най-дразнещото нещо в книгата, за радост засегнато съвсем леко!), нито нещо като чесане на егото на един състезател.
Това е душата на Скот – едно от най-коравите копелета за които съм чел. След като участва три пъти в Спартатона (която е нещо като маратона, но с дължина 246 км !) го печели ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ПЪТИ, тича 160 км с глезен “голям колкото грейпфрут” и печели, рекордьор на САЩ за 24 часовото предизвикателство с 266.01 км и още много нечовешки бягания разбирам, че Скот нито се хвали, нито се опитва да се “овековечи” със собствената си книга. Той иска да покаже на света това, което прави най-добре – да е безумно силен физически и още по-силен психически. И ни показва как го е направил той.

Скот Юрек претърпява няколко лични трагедии, но с действия показва, че човек може да излекува себе си със спорт и с целеустременост.

В последните страници на книгата почти разплака.

Препоръчвам Яж и тичай за всеки, който се занимава със спорт и за всеки, който не. Това е книга, която ще добавя в книги, които бих прочел пак.

29.01.2017

Днес деня започна с магьосничество за две годишни, а после ходихме да гледаме за кола по автокъщите с приятел. И то така се оказа, че автокъщите свършиха, а желанието ни да гледаме повече и повече не стихна та… запалихме колата и отидохме до Добрич :)
Бърза разходка, хапнахме и обратно по къщите.
След това излизахме със Злати. Първо ходихме до фермерския базар, после седнхаме да изпием по едно кафе в Costa, дочетох си “Яж и тичай” на Скор Юрек (ревю в блога – скоро, заедно с новата секция “Книги”).

Пих едно кафе там, което беше ебаси силното. Пък и може да е от това, че избягвам да пия кафе известно време не знам, но стоях до 3 буден :D

Излезе репортаж на БНТ по повод Brutus Run – изглежда скандално яко!

28.01.2017

Съботата беше спокойна. Сутринта дори имах време да изкарам колелото на първата си разходка за годината на -2 градуса. Явно въртенето във фитнеса ме поддържа в някаква форма, но за подбалканското предизвикателство имам още много тренировки да изкарам. Ето ми го и трака в relive.cc

Трябва да напиша статия за това как да се подготвяме за каране през зимата.

 

Edit – ето я и статията за това какво трябва да знаем за колоезденето (и през зимата)

marvin

Началото

Около 2001 година започна интереса ми към WEB. И с времето се ориентирах към Joomla. Тогава бизнеса вече знаеше, че няма да му се размине без WEB и с времето направих доста сайтове (някои от тях са още online). И след време теглен от желанието си за собствено местенце в интернет и място където да пиша започнах да мисля за стой блог/ресурс в който да пиша разни неща. И така се роди идеята за Nedko.info – блог с интересна информация за web, малко смешки, урочета и т.н. Взех си хостинг в sueprhosting и сложих една Joomla 1.0.x
С времето интереса ми към него замря малко, но го оставих да живее. Няколко години по-късно (и един drop, защото не внимавах с времето за подновяване на домейна) реших да го съживя. 2014 година беше времето в което започнах с блога си в този му вид. Първо поствах мои стихове и разкази, после интересни IT неща, малко простотии и днес блога е изцяло персонален + малко интересни неща, които намирам ежедневно.

nasam.be

nasam.be е втората ми идея (тогава за социална мрежа, don’t blame me – всеки тогава искаше социалка), която датира от 2009 г. С времето слагах разни неща. В момента имам един status page там, като скоро ще мигрирам Joomla базата към WordPress и ще вдигна сайта със старите ми писания.

 

Избора на хостинг

Малко след като си купих първия хостинг се чудих защо аз не направя нещо свое? Звучи напълно логично за 15-17 годишен, но реалността се оказа различна. И така с времето все повече и повече изпитвах ограниченията на cpanel, трудностите в това да не знаеш какво става отдолу, кой има достъп до твоите данни и какво би било да можеш да направиш service nginx restart.

След няколко опита (включително вдигнахме един университетски сървър, а малко по-късно имах проект с мои приятели от университета и вдигнах един ubuntu server в таванското помещение на един от приятелите. Проекта се казваше 5heads.eu) останах на superhosting още няколко години, но 2016 беше времето в което трябваше да изляза от комфортната си зона и да направя нещо, което съм мечтал прекалено много време. Намерих vultr.com – VPS (virtual private server) за умопомрачителните $5 месечно и реших да го наема за няколко месеца и да видим дали transition-а ще е лек.

Marvin

marvin е параноичния и вечно депресиран свръхинтелигентен робот от “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дългaс Адамс.

marvin работи с Ubuntu. Всичко тръгна. Или поне по-новите проекти. Имам 2 сайта на античната Joomla 1.5, които са невъзможни за ъпдейт към по-нов бранч (има custom решения, но не и универсални такива) и започнах да търся. Оказа се, че има решение да пусна две отделни PHP-та на nginx с fpm (ако някой има интерес ще пусна инструкциите тук). Отне ми цяла вечност да ги подкарам поради различни проблеми и най-вече това, че за пръв път пипах nginx.

След като подкарах всичко реших, че е време да сложа Let’s encrypt сертификати на всичките си сайтове и сега си светят в зелено. Доволен съм. Статия за това как го направих ще пиша скоро.

 

Хостинг в marvin

През целия си живот съм бил привърженик на споделянето на знания с другите и marvin не прави изключение. VPS, който ползвам в момента е със следната конфигурация:

  • 1 CPU;
  • 2 GB RAM memory;
  • 50 GB SSD storage;
  • 2 TB bandwidth.

В този си вид мога да споделя малко място с FTP достъп, mySQL база данни и сертификат от Let’s Encrypt безплатно за всеки, който пожелае това и ми даде достатъчно добър довод (от типа на – студент съм, ученик съм, нов съм в бранша и не искам да си взимам хостинг за сега).

Edit – към септември 2017 г. marvin беше ъпгрейднат от 768 мб рам към 1ГБ, а storage-а му – от 15 SSD към 25 GB SSD.

Към Май 2021 г. marvin се търкаля на DigitalOcean с 1vCPU (avg CPU usage за последните 14 дни – 10%), 2GB RAM (avg RAM usage за последните 14 дни – 55%) и 50GB SSD (avg Disk usage за последните 14 дни – 83%).

 

Бъдещето на marvin

Надявам се marvin да не свърши като робота в книгата. Искам да подкарам няколко услуги на него като една от тях ще е wpscan за web, ще има gitlab и най-вероятно munin и backup service (вероятно duply или прост скрипт използващ rsync).
Към marvin смятам след време да присъединя още един, който ще е на друг VPS provider, който ще играе ролята на failover и DB replication service.

 

slartibartfast

И ето, че днес (15.02.20117) вдигнах още един VPS, този път на digitalocean, който ще играе ролята на backup, replication и failover solution на marvin. Хостинга по традиция е от $5 и ще свърши много повече отколкото имам нужда.
Скоро ще пиша в отделен пост какво съм вдигнал и как на сървъра.
В момента прехвърлям и nasam.be към него за да имам асоцииран домейн с който да си играя.

Ъпдейт към 27.05.2021 – slartibartfast е мъртъв от година и повече. Доста по-изгодно е да имам един по-голям VPS с повече RAM и диск отколкото два и колкото и да не ми се искаше теглих ножа на slartibartfast и се наложи да забравя за failover и remote backup.

vortex

Вече писах за vortex, но би било редно да направя honorable mention за него и тук. Откакто съм DevOps виждайки scale-а с който работим и всичките услуги, които мога да хостна и да науча не видях смисъл да търкалям един нещастен VPS (не, че не може на DigitalOcean, но освен цената идва и отговорността за поддръжката и правилната експлоатация на сървисите) и реших да взема нещо в нас. Повече инфо за това можете да намерите в статията, която съм линкнал по-горе.

 

Changelog

И понеже много обичам да пиша changelogs реших да го сложа директно в тази статия:

  • Full SSL support преди започването на този blogpost;
  • Пълен бекъп на базите данни ежедневно;
  • swap support – on (защото на VPS-а на който съм не е пуснат по default). Как да си активирате swap-а на кой да е VPS можете да прочетете тук;
  • Вдигнах slartibartfast на 15.02.2017 използващ услугите на digitalocean.com
  • 16.03.2017 г. marvin вече работи с HTTP/2 и HSTS (HTTP Strict Transport Security). Резултата от SSLLabs можете да видите тук;
  • 18.07.2017 г. – marvin вече поддържа livepatch, което ще минимизира downtime-а му до минимум.

27.01.2017

Новината на деня – Evanescence ще идват в Пловдив, България!

Иначе деня мина добре, не беше трагедия :)

 

А с подбалканското предизвикателство гледам да се подготвям повече и повече и с това намирам и няколко интересни случки. Например един китаец тръгнал да се прибира в родния си град с велосипед и след 500 км. го спрели ченгетата и като го попитали на къде е тръгнал станало ясно, че още в началото нашия е търгнал в съвсем грешна посока :D И статията в BBC с повече информация.

 

In other news:

  • Eдна статия с нещо за което не се бях замислял изобщо – Why is the P in WordPress Important?;
  • И един screenshot от github по време на войната в Киев. Не е смешна ситуацията там, но този коментар ме разби :D

26.01.2017

Днес деня мина в тестове и четене на PCI DSS, което се оказа не толкова скучно и безвкусно отколкото си мислих. Смятам, че е хубаво всеки да го мине отгоре и да види дали ще му е интересно.

 

Disqus пак правят шашми. В пост от техния блог обещават някакви страхотни работи само, че Васил Тошков от Cloxy ги е систематизирал в една статия. С една дума – not cool. Никога не съм се кефил на third-parity система за коментари, но това вече е прекалено. Основните минути са изброени в четири точки, а цялата статия можете да прочетете тук:

  1.  Koмeнтapитe oт cиcтeмaтa вeчe нe ce индeĸcиpaт oт тъpcaчĸaтa Gооglе, c ĸoeтo цялaтa им ЅЕО cтoйнocт ce гyби. Peaлнo ниĸoя тъpcaчĸa нe ги виждa зapaди външния іfrаmе;
  2. Dіѕquѕ зaпoчнaxa дa cлeдят пoтpeбитeлитe cи oт вaшe имe, чpeз биcĸвитĸи във Baшия caйт. Taĸa ce нapyшaвaт eвpoпeйcĸитe зaĸoни и pиcĸyвaтe coлeнa глoбa;
  3. Зaпoчнaxa дa cлaгaт peĸлaми в caйтoвeтe нa пoтpeбитeлитe, въпpeĸи oбeщaниятa им ниĸoгa дa нe гo пpaвят. Πpeмaxвaнeтo им e плaтeнo, peaлнo cиcтeмaтa вeчe e плaтeнa;
  4. Eĸcпopтиpaнeтo нa ĸoмeнтapи oт cиcтeмaтa e мaĸcимaлнo зaтpyднeнo c цeл дa нe мoжe лecнo дa ce пpeмecтитe нa дpyгa тaĸaвa. “Paзвoдът” e пoчти нeвъзмoжeн.

 

In other news днес ми попадна домейн, който се казва CabinPorn :D е – не е това, което си мислих, но пък е скандална селекция от малки къщи в средата на брутално красива природа.

Скайп и end-to-end encryption са си чужди като жираф и космос. И освен това скайп продължават да посещават линковете, които си пращаме. Страхотна новина. Signal ftw.

Четох ревюто за Воевода и ще го гледам със сигурност. Казват, че е един от най-успешните български филми та да видим.

И за последно, обещавам! Днес освен новата песен на Обратен Ефект намерих и нещо, което въртях почти през целия ден. Enjoy:

Обратен Ефект с нова песен!

Днес голяма изненада ми поднесоха Обратен Ефект с новата си песен, която храни фейсбук хейтърите. Участва и Георги Бенчев, който е идеално подбран за клипа.

 

Enjoy:

 

 

ТЕКСТ:

Събуждам се намусен във седем сутринта,
веднага включвам Фейса с идея за кавга –
да видя кой е писал, какво е сътворил
и кой къде бил ходил и със к’во се бил напил…
Нюзфийда си преглеждам и лайкове броя
под снощните си мъдри и афиф послания,
нахъсвам се юнашки, запалвам смачкан фас,
сега ще ви разпердушиня с критики от раз!
Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот!

И ставам пак намръщен със задникът напред
Заяждам се със хората за сбъркан словоред,
за всяка запетайка изплювам аз змии,
кафето ми – утайка, а устата ми смърди…
И разни тъпанари се снимат в ресторант,
а други с няк’ъв смотан некадърен музикант,
пък трети на морето развяват си „онуй”,
на мене пък търбухът ми покрива моя… ой, ой!

Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот! /2

Изтривам своя профил във тъпия Фейсбук
реших да се самоизхвърля в кофата с боклук,
че писна ми от всичко, особено от мен,
така че ще ви пожелая аз УЖАСЕН ДЕН!

Очаквайте Samurai Jack на 11 март

Както бях писал преди (доста) време продължението на иконичните серии на Samurai Jack беше потвърдено от създателя ѝ – Genndy Tartakovsky в края на 2015 година.

Мина доста време докато мине postproduction-а и да обявят датата на първия епизод. Вчера gizmodo писа, че датата е 11 март 2017 г.

До тогава като фен ще изгледам старите епизоди (които ги има в youtube) и ще се надявам на качествено завършване на сериите.

25.01.2017

Тези дни преминаха основно в тестване и тренировки. Започнах интервалните тренировки и за сега съм много доволен.
Миналата седмица си счупих рекорда – за 60 минутно каране направих 33.6 км. Да видим като се пооправи времето на шосе какви ще са ми резултатите.

In other news вече имаме организацията по най-голямото ми годишно приключение – “Подбалканско предизвикателство” – София – Варна за под 20 часа. Ще е трудно и ще боли, 20 часа ще въртим с малко почивки за храна и вода, но съм супер надъхан да го направя. Ще се видим в София на 17 Юни.