Баси – изтървах с половин час да честитя рождения ден на Креми – нашият хореограф в годините в които танго беше ежеднение, връхновение и основно влечение.

Та гледах клип в който явно е хорила в Куба преди няколко години и танцува на класическо танго. Та в края, за 4-5 секунди тръгна една нео танго класика, която богу ми отне сигурно 2 минути докато се сетя коя беше.

Преди доста години беше една от мелодиите по които искахме да правим индивидуални хореографии и така да излизаме на сцена. Една от мелодиите, които може ми би обърнаха живота. Представям ви Santiago’s dream:

И докато пиша поста осъзнавам, че след само ден ставам на 37. Богу не вярвах, че ще доживея до толкова, честно. Не мога и да приема, че съм на 36 и като цяло се чувствам в началото на своите 30.

Може би имам повече натрупана тъга, която вече не мога да излея тук или в стихове, не знам. До и малко боли като се замислиш – скоро ще стана на 40, а децата ще са в предучилищна. Не мога да повярвам.

Мислих да пиша равносметка, но ще я напиша като мине денят ми символично. Знаете ме какъв съм бот – все драма да има :D

Гледам да не прекалявам с писането за музика в блога, защото я приемам за нещо много лично и интимно. Дори не мога да слушам моята музика докато съм сам на колонка, винаги на слушалки.

И съответно впечатленията ми за някоя песен/група/конкретно изпълнение си остават често за мен.

Но богу, Ren ми е откритието ПОНЕ за 2023. Самоиздат (както обичат да казват старите хора), поет, музикант, невероятно дълбоко проникващи текстове. Самият той е болен от много години, както казва в Hi Ren – “I spend half my life ill” (btw kudos за ill вместо sick, много ми харесва) – автоимунно заболяване има, страда от психоза, лекарите му поставят грешна диагноза – депресия, биполярно разстройство и синдром на хроничната умора, а по-късно и с лаймска болест. Общо взето последният да затвори вратата.

Та аз открих Ren от random Spotify playlist, който той ми приготви. И още в първата минута знаех, че това ще е важно. И исусе (нарочно с малка буква) – беше. Само ще ви кажа, че съм научил на 80% текста и не съм спрял да я въртя в колата и в офиса.

Та ето, че идва нещо ново, негово и аз съм – Please don’t fuck this one. Песента се казва Su!cIde и започва много разочароващо. Едно поп такова. Изслушах я на заден фон докато правих други неща и като свъши си казвах – ок е, но не е masterpiece. Тъкмо щях да затварям таба и се оказа, че песента не е свършила. Подобно на Ren накрая има стих, който е потресаващо болезнен, великолепен и няма да ви излъжа ако ви кажа, че накрая ме разплака.
Когато бяхме малки (13-14 да речем) имаше едно момиче от нашата приятелска група, която реши, че няма да живее повече. Разбиха ѝ сърцето, а тя скочи. От тогава минаха 20 години и още се сещам понякога за деня в който всички научихме.

Сещам се и за Орлин, който си замина преди около 6 години. И за него се сещам сравнително често.

Единственото близко до магията е музиката – кара те да търсиш това, което най-много ти пасва на душата. И като го намериш в правилното количество и в правилния момент остава завинаги.

Представям ви Ren – Suicide

Късно е, всички спят. Аз се прозявам през няколко минути, но вътрешно кипя. Утре ще ходя да направя първите си 100 км. от месец насам и ме сърбят ръцете по няколко повода, основните два са:

• Днес си взех Garmin 530 заменяйки сегашния ми Garmin 130 plus. Не мигрирах към 540 по много причини, но основно защото нямаше game changers в нещата, които търсих
• Ще се опитам да карам над 80% в HR зона 2.

В общи линии е общоприето heart rate зоните да се разделят на 5 основни такива. Така се сегментира базовото натоварване и дават добра ориентация колко си къса гъза човек. Процентите са на основа максимален пулс (моят за ориентация е 183 удара в минута) Без да навлизам в много подробности петте зони са:

Зона 0 – натоварване под 50%, обикновено се приема за почивка

Зона 1 – 50%-60% или warm-up/cool-down стадии, обикновено много леко натоварване

Зона 2 – 60-70% – създаване на основна усойчивост при дълги натоварвания, оптимапен момент за топене на мазнини, обикновено трябва да се целим идеалния таргет при поддържане на големи разстояния. Нищо, че е зона 2 от 5 това си е доста тежко предвид, че човек се движи обикновено на ръба на 70% от максималните си възможности

Зона 3 – 70-80% – подобрява значително аеробната кондиция (по дяволите, трудно ми е да превеждам такива термини, искам да кажа aerobic fitness)

Зона 4 – 80-90% – подобрява анаеробния праг (това означава, че натрупването и елиминирането на лактат са в максимално равновесие)

Зона 5 – не искате да сте там. Зона 5 е за подобряване еластичността на бързоподвижните мускули, което подобрява спринтовете ни.

Първо – прочетох си превода по-горе – отвратителен е, ако някой има по-добри и адекватни предложения съм целия в слух. Второ – за хората, които си казват – 60% не е много мога да ви поканя за час на тренажора. И аз не смятах, че ще е толкова трудно.
А като си правих FTP тестовете (това дори няма да се опитвам да го преведа) трябваше поетапно да покачам до абсолютния си максимум в който мога да въртя за да си определя колко са ми максималните ватове. Та там много лесно човек може да изпадне в агония за много кратко време. Както изпаднах и аз. Не ми остана една капка сила, беше невероятно трудно.

Дейба, трябва да поработя малко върху писането си. Първо, може би не трябва да пиша посред нощите и второ – да пиша по-често. Че иначе стават такива бълбочи.

Как да е – утре ще е едно много забавно каране от Варна до Балчик (бензиностанция Лафи, тези мои приятели с които сме се карали двуцифрени пъти, един път не ме пуснаха в една виелица да вляза да си взема кафе, какви неща им чуха ушите не можете да се представите) и обратно. Тъкмо ще разцъкам и Garmin-а да видим дали ще ми оправдае очакванията (едно от което е батерия, която държи 20 часа според производителя).

Ако на някой му се кара утре рано може да пише, ще си гледам комуникациите.