Page 33 of 49

09.10.2017 – Аз съм идиот

10/09/2017 / / 0 Comments

Винаги съм искал да бъда системен администратор. Исках да бъда това много преди да разбера, че има професия, която се казва Quality Assurance.
И винаги съм си врял носа там където не ми е работа. И си навлякох гнева на старите и новите богове като реших да напусна услугите на SuperHosting и да се преместя на мой си, shiny and new VPS. И после 2 месеца миграция по нощите (защото в работно време не отива да се занимавам с такива неща, най-малкото, че дори и да нямам кой знае колко много работа ще си изям чашата докато конфигурирам нещо като хората) докато всички сървиси, които искам да подкарам всичко + един античен PHP 5.2 заради стар проект, който държа повече от носталгия отколкото от други съображения.

И понеже на WordCamp Varna 2017 имах възможността да чуя лекцията на Верослав Ценов за кеширането и реших за педесети път да направя nedko.info  и marvin като цяло свръх-мега производителни и да се отварят на посетителите още преди да са натиснали Enter. Обикновено тези ми начинания завършват с undo на всичките ми промени в 3:15 вечерта.

Та и днес не беше изключение. Реших да сложа един Varnish reverse proxy за да кеширам част от ресурсите, които се връщат на клиента и фейлнах наистина грандиозно този път. Успях да засера nginx config-а на блога и ми отне сигурно 5-10 минути да върна всичките 15 милиона промени, които бях правил на него.

И нещо, което Васил Колев винаги е твърдял – “Админ се раждаш, не ставаш”. Надявам се поне за QA да ставам.

 

Иначе ако на някой му е интересно – статията за Varnish с nginx + поддъжка на SSL (обърнете внимание, че в немалко статии този случай не е разискан) можете да намерите в Linode документацията.

И още нещо, защото аз като сложа край на нещо, което пиша последват поне по две-три неща отдолу – колкото и грандиозно да осирате нещо, колкото и мощно да преебете нещо елементарно, колкото и идиоти да се чувствате – продължавайте докато не го направите. Аз така или иначе ще подкарам varnish – достатъчно съм идиот за да го накарам да ми се огъне в ръчичките. Така направете и вие. Но ако искате да мрънкате – мрънкайте, най-много някой да ви наругае.

WordCamp Варна 2017

02/09/2017 / / 1 Comment

Добро утро от WordCamp Варна 2017, което се проведе в Икономически Университет – Варна.

Цъфнах час по-рано и имах време да поговоря с организаторите и спонсорите на събитието. Говорихме си със SuperHosting (с тяхната marketing expert Цвети и придобиването на Host.bg и HostBularia.com, техния security platform и ограничението им по inodes), JetPack и приятен разговор с екипа, FastComet (хостинг компания, имат интересна игра с едни хартиени роботчета и бая сериозни цени за VPS услугите си, но иначе с млад и доста надъхан колектив), Yoast ( и техните супер странни формички за кукита с тяхното лого), ICN (и странния разговор с дамата, която не се представи), Siteground (и техните #басияките bibs), dmarcian (и техните тениски и странно слабата им активност, но пък говорих с един от българсите служители, който имаше доста сериозен technical background), GraphicMama (които имат супер яките стикер дизайни. Също се оказа, че са бранч на 2create, което ме изненада много).

Залата се напълни до горе, доброволците са навсякъде и помагат (Злати и тя е сред тях). Видях доста познати лица и се запознах с още повече :)

И така:

 

Лекция първа – Петър Николов – WordPress API – минало, настояще и бъдеще.

От Петър очаквам епична лекция подплатена с отвратително голям бекграунд, каквито обикновено прави.

Петър говори за WordPress API. И се оказа, че не е едно както мислих до сега, а цели 18! Повече инфо можете да видите тук.

Последва редица примери за валиден и невалиден WordPress код и как се използват правилно WordPress APIs. И още нещо – WP API е еднонишков и има достъп до всичко (няма нужда от authentications към другите API-та).
Петър говори за вече архаичното XML-RPC API и споделям радостта си, че спряха да го използват. Все пак е създадено Февруари 2005… :D Още помня как изтръпнах като се оказа, че като пуснаха REST API-то можех да листна всички добавени потребители в системата по елементарен начин. Бррр.

И една малка вметка – user enumeration през REST API е възможен през следния линк:
https://nedko.info/wp-json/wp/v2/users

Резултата е JSON списък с всички потребители добавени в системата. Моя блог ще върне следните резултати:
[{“id”:1,”name”:”\u041d\u0435\u0434\u043a\u043e”,”url”:”https:\/\/www.nedko.info”,”description”:”Author, writer, cyclist and a passionate QA engineer that love to share his knowledge with everyone.”,”link”:”https:\/\/www.nedko.info\/author\/nedko\/”,”slug”:”nedko”,”meta”:[],”_links”:{“self”:[{“href”:”https:\/\/www.nedko.info\/wp-json\/wp\/v2\/users\/1″}],”collection”:[{“href”:”https:\/\/www.nedko.info\/wp-json\/wp\/v2\/users”}]}}]

И отплесвайки се (както обикновено) мога да задълбавя с това как се прави user enumeration и по друг начин (Нико, благодаря за напомнянето).

Линка е този

https://www.nedko.info/?author=1

При съществуващо ID ще резолвне потребителя по следния начин:

https://www.nedko.info/author/nedko/

Плюса е, че знаем, че зад това ID съществува и какъв е той, но минуса е, че трябва да обходим ръчно или да напишем един цикъл да извърти всички ID-та да някое голямо число и да покаже всички, които не връщат 404.

 

API №2 – AJAX API – Пешо говори за навлизането на AJAX в ИнтернеДа. даде пример с GMail през далечната 2005, когато въпросните изкъртиха с много яки за времето си  drag’and’drop/right click/etc интеракции с потребителя. От тогава стана ясно, че AJAX ще живее дълго. BTW абревиатюрата на AJAX ако сте се чудили е asynchronous JavaScript and XML.

И накрая дойде реда на REST API (Representational State Transfer), който има възможността да се използва с различни програмни езици, почти няма ограничения за използването му в WordPress. Показва и примери с curl.

WPTavern и ManageWP са част от местата от които черпи нова информация за екосистемата на WordPress.

Говори също така и за релийза на WordPress 5.0 – промените ще са скандални, включително новия редактор Gutenberg, 3rd party tools, Woo 3rd party tools и т.н. Лека полека е стане headless.

Доста добра лекция.

 

Лекция втора – Vanina Ivanova – A WordPress blog as a MVP for starting a business

Лекцията е на (доста добър) английски, говори за това как писането на блог може да ни помогне със последващо стартиране на собствен бизнес. Точно за това писах и аз сутринта в темата за блогването. Дизайна на презентацията ѝ е страхотен и доста минималистичен, btw си мислих, че MVP значи Most Valuable Player, а то е било Minimum Viable Product. В случая това е блог.

Започнала е да опипва територията със свой блог за маркетинг на български. Интересно е, че говори за това на английски :) Проекта е MarketingRebels.club.

Казва, че след няколко седмици и точно $41 назад вече са вдигнали блога и са започнали да слагат съдържание. В презентацията си има и меме на Тръпм. Йеей.

Лекцията на Ванина е добър начин да се покаже, че с много малко начален бюджет можем да стартираме ресурс с който да станем разпознаваеми.

 

Лекция трета – Kat Christofer – How WordPress and working remotely helped me see the world – truly, nomadly, deeply

Кат Кристофър работи в екипа на Woo от десет години и се занимава основно с документацията на продуктите. Азиатката е обиколила впечатляващите 49 държави работейки отдалечено.

Казва, че с отдалечената работа или не работиш изобщо или работиш постоянно. Работата е, че за да работи човек отдалечено трябва да е много стриктен към себе си и много отдаден на това, което прави.

Говори за продуктивност – да познаваме себе си и къде сме най-концентрирани, да работим на спринтове (agile sprints), без значение дали сме програмисти, QA или се занимаваме с писане на документация.

 

“Loneliness is not seeing people constantly , but missing the communication with people.” Kat Christofer

“People are happier spending money on experiences, not things” Kat Christofer

Част от лекцията с Кат, на английски:

 

Pros and Cons to be remote worker:

Pros:

  • Exposure to world;
  • Expand perspective;
  • Push boundaries;
  • Already packed;
  • Freedom;
  • Be with people you love (all over the world);
  • Personal growth.

Cons:

  • Residency required for contracts, insurance, etc;
  • Immigration laws;
  • Forget where you are;
  • Difficult to explain your life;
  • Goodbyes (sucks);
  • Dating and relationships issues;
  • Fragmented chapters, not part of your entire personal life;
  • Detained for truth.

 

Is the digital nomad life right for you?

  • Do you know the difference between tolerance vs acceptance?
  • Are you OK with unknown and unexpected?
  • Are you okay to wear the exact same clothes for months or a year?
  • Challenges;
  • Start and stop;
  • How you do on emergency situations?
  • Ready to test yourself and relationship(s)?
  • Organization and details.

Изключителна лекция. Кат ни разказа през сълзи за нейната свобода и за това как е била в Северна Африка при нейн колега, пак от Woo, който я е закарал на изненадващо сафари. Имаше снимки на слонове в пустошта и ни показа какво е да бъдеш свободен.

 

Лекция четвърта – Боян Йорданов – Automated testing for WordPress

Боян говори за типовете автоматизирано тестване – unit , integration & acceptance (end-to-end) testing.  Говори за BDD (behavior driven development) където от особено значение е да мислим за поведението на продукта/функционалността, срещите с клиенти и project managers. Инструмент за тестване на BDD – Behat и Gherkin.

Всъщност това за контакта с клиента и management-а е много важно за всеки аспект в project delivery-то.

Боян влезе в детайли за автоматизираното тестване, които изглеждат яко, а посланието му накрая за комуникацията с клиента и екипа беше страхотна.

Линк към презентацията можете да намерите тук.

“The only way to go fast is to go well” Uncle Bob

И последно – Боян напомня, че автоматизираните тестове са код, а той трябва да се поддържа. Worst case е да имаме стар unit test, който да връща false positive и да свети в зелено, докато отдолу всичко е натрошено.

 

Лекция пета – Radka Nacheva – Emotional Design in WEB

С Радка се познаваме от WordPress meetup-а, където говорихме и двамата. Темата ѝ е отново в нейната специалност – Емоционален дизайн.

Радка малко ме изненада и ме изкара да тества на мен няколко бутона пред публиката – трябваше да изразя малко емоции – гняв, радост и изненада. Беше забавно. Показа ни как цветовете водят до определни очаквания в нас, например сутрешна аларма, Елвис Пресли, рок музика и единия бутон не работеше.
Опита за разговор пред хора и масивния опит в сферата си личат. Аз може малко да съм се притеснил, но да кажем, че се чувствах конфортно. Успяхме да разсмеем доста голяма част от публиката, а аз си тръгнах с малък подарък от нея.

Говори ни и за връзката между емоция и чувствата ни, ментални модели и доста психология. Освен това разказа за колелото на емоциите на което залагат изключително дизайнерите за да предизвикат определена емоция:

Сега се чудя моя блог какви емоции води във вас :D

Един интересен инструмент, който ползва Радка е Palloton.

 

Обяд: Хапнахме в стола на ВИНС-а едни малко измислени сандвичи и сега кибичим докато стане 14:30.

Поговорихме с хората от FastComet и за all-in-SSD и техния SSD failure rate. Един любезен тип ми разказа, че по 3-4 SSD-та при тях заминават на месец. Но сподели нещо друго – за роботизираната ръка в datacenter-а на Google, която на средно всеки 37 секунди fail-вал по един диск. Та тази ръка обикаляла и сменяла дисковете за супер кратно време. Повече информация ще потърся довечера.

Имахме разговор с Любомир Русанов и Методи Дреновски от SuperHosting.bg и поговорихме наново за придобиването на HostBulgaria и Host.BG, за сигурност, за морето и за WordPress. Приятна и интересна компания са, а най-интересното беше, че ме помнят по име при все, че последния път в който се видяхме беше преди поне четири години.

Извън предния разговор – щендера на ICN.BG беше най-малко посещавания. Двете жени там нямаха никаква връзка с хората, които подминаваха щанда, в началото раздаваха рекламни торби с някакви неща вътре, но след това не видях повече от 10 човека за 3 часа пред тях.

Edit – видях в техния профил, че са писали следното:

“Днес сме на Wordcamp Varna 2017 и естествено си говорим с всички за WordPress Management. Всичко за неговите полезни функционалности научете в блога ни https://www.icn.bg/…/configure-wordpress-with-wp-management/“.

С цялото ми уважение, но това не беше така. Отговорът ми, малко по-долу беше:
“За съжаление не беше така. Не си говорихте с всички. Щанда на ICN беше най-слабо посещаван, а това се дължи много и на специфичното настроение на двете дами, които представяха компанията.
Нищо лошо, но проактивността е супер важна а тя просто липсваше. Сигурно са били изморени от пътя.”

Не мисля, че ще ми изтрият поста, но все пак нека го имам и тук.

Проведохме страхотен разговор и с Kat Christofer. Разказа малко повече за пътешествието си, за вдъхновението и за това какво носи в куфара си, за това как иска да вземе един Ford Mustang и да шофира 7000 мили из цяла Америка. Видях безкрайната свобода в нея и безкрайната самота в очите ѝ. Тази жена знае как да вдъхновява.

Закъсняхме за

Лекция шеста: Luc Princen – Not Your Grandpa’s CSS: Working with CSS Grid.

Говори за CSS Grid. Демонстрира възможностите му с codepen.io. Тук гледах като голям камък. Не хващам нищо от CSS, а това не е никак ок.
Примера, който използваше Luc можете да намерите тук.

 

Лекция седма:  Йордан Хлебаров – “Изграждане на използваеми WP интерфейси за клиенти” или “User-friendly администрацив на WordPress сайтове”

Йордан Хлебаров дооправяше лекцията си до последния момент. Нещо, което правя и аз твърде често. Само два-три часа по-рано му репортнах на мейла малко vulnerabilities за hlebarov.com. Като видя WordPress инсталация имам едни определени навици да сканирам… но пък за сметка на това репортвам на собствениците :)

Лекцията е насочена към ползваемостта на WordPress backend – нещо, което може да не ни се струва кой знае колко важно, но ако имаме клент, който има някакъв достъп до backend-а става страшно.

Стана дума и за website builders като Motopress и VisualComposer (към който имам много голям неприязън!). След това разказа за потребителските полета като Advanced Custom Fields и WP Toolset. Проблема им е, че са доста по-малко гъвкави, но пък ограничава дейността на клиента и възможностите да строши нещо.

При въпросите попитах за това как се отразява използването на подобни иструменти (като VisualComposer) на производителността. Оказа се, че впечатленията ни съвпадат. Long story short – ако можете не използвайте тези инструменти, защото (нетипично за този блог няма да изругая) просто носят със себе си прекалено много допълнителен JS, прави много повече заявки към базата данни.

 

Лекция осма – Noel Tock – Product-Driven Websites

Noel Tock говори за mindset-а на хорта, които са включени в процеса на създаването и поддържането на проекта и че трбява да е насочен към продукта, а не да използваме някакви методики, които просто не работят.

Например това, че не трябва да сме контрактори, а да виждаме проекта в аспекта на product owner.

Спомена и инструментите, които той ползва често – Google Analytics, mixpanel, Optimizely, Hotjar. Определено ще тествам HotJar на блога. Има безплатна версия и изглежда обещаващо.

 

Лекция девета – Верослав Ценов – “WordPress – Не е страшно да кешираш!”

Верослав говори за кеширането. Ето и какви според него са ползите от кеширането:

  • Скорост
  • Сървърни ресурци
  • Потребителско изживяване (UX)
  • Продажби
  • Google/Facebook ранкинг (SEO)

Разговора по-долу е в аспекта на W3TC – Page cache:

Говори за disk basic и disk enhanced режими на кеширане. За това ще прочета повече, че е доста интересна материя.
Един интересен минус в кеширането е, че не поддържа query strings (от тиша на nedko.info/index.php?postID=5). Другото е, че при purge/invalidation на кеша при много файлове процеса може да е много ресурсоемък.
Якото е, че кеширането порръжа отделен кеш за мобилна версия и по реферер.

Идва ред на memcache/redis режимите. Нещо, което смятам да направя скоро на marvin. За това ще си прочетете сами :)

Плюсовете да използвате memcache/redis режим:

  • Кеша се пази в паметта;
  • Поддържа адреси с query strings (по примера по-горе);
  • Mоже да прави мониторинг (phpMemcachedadmin);
  • Не създават файлове и няма дисков достъп.

 

Минуси:

  • Нужна е memcache/redis от хостинг провайдъра или ако имате VPS да си го инсталирате сам;
  • PHP се стартира винаги и добавя latency
  • Ако имате ограничения в използването на паметта поставено от хоситинг провайдъра.

 

TTFB (Time To First Byte) е нещо ново за мен. Това е времето в което получаваме първия отговор от сървъра.

 

Важни настройки за page caching във W3TC:

  • Front page кеширане
  • SSL/https кеширане
  • Изключени страници за кеширане (например wp-admin няма нужда от кеширане);
  • Cookies (ако имаме функционалност, която добавя кукита трябва да ги  exclude-нем)
  • Мобилна версия на кеша (W3TC) Performance –> User Agent Groups

 

Говори за Proxy / web server кеширане (с varnish/nignx).

 

Винаги е удоволствие да слушам истории от системни администратори/technical aware persons. Просто се вижда болката в очите им като разказват как са се борили с някой проблем дълго време.

 

Зададох въпрос за това какви практически са ползите в пускане на page cache в  “големи сайтове” хоствани в superhosting.bg и резултатите в някои проекти стигали по 5-6 пъти ускорение на проекта. Not bad, not bad :)

 

В заключение – WordCamp Varna 2017 са продали 263 билета, което е впечатляващо, особено за първо издание.

Тази статия съдържа малко под 2000 думи и има точно 60 ревизии започващи от 9:15 до 17:40 часа, опитвайки да споделя с вас всичко интересно, което съм чул днес. Надявам се съм бил полезен.

Официален хаштаг за социалките – #WCVAR

За блогването

01/09/2017 / / 0 Comments

Тази прекрасен български глагол – блогвам.

Да блогваш е елементарно – изисква някакъв CMS, най-доброто от години е WordPress. Можете да използвате и някои провайдъри като wordpress.com, blogger, medium.com та дори и facebook/google+, twitter и т.н. Някои дори предлагат възможност да си купите домейн и да го пренасочите към услугата.

Другия вариант е да използвате т.нар. self-hosted. Това значи да си купим годишен абонамент от някой hosting provider (например superhosting.bg/host.bg, godaddy и много други) и домейн. Инсталацията е абсолютно елементарна и става за две минути.

Та идеята ми е, че всеки, който пожелае може да си има блог.

Последните години социалните мрежи свиха блог сегмента, но верни блогъри има още. А и собствения блог понякога предразполага към по-голяма свобода, без цензура и можем да правим каквото си пожелаем. За добро или за лошо.

По-долу ще изброя няколко неща за които се сещам, които ме карат да блогвам:

  1. Подобрява писането. Уж правя забележки в Интернеда на някакви сополи, че пишат неграмотно, но като си видя своите блог постове понякога ми иде да си блъсна главата някъде. Забелязахте грешката в по-горното изречение, нали?
  2. Ще започнете да филтрирате по-критично и само интересните за вас и вашите читатели неща. Например блога на Грандоман-а пази своя стил на типизирани постове от години.
  3. Има някаква евентуална (при мен нулева) вероятност да вдъхновите някой с нещо писано от вас. Например част от моето вдъхновение се гради на блога на Васил, както писах по-горе.
  4. Ще научите много за техническата част на нещата. Покрай блога ми създадох marvin, който ми отне месеци в инсталация и fine tuning. Не съжелявам за нито една милисекунда в която нещо се е счупило и се е наложило да си блъскам главата в намиране на решение.
  5. Начина на изразяване и критичност се увеличава много. За да постна например в поста за “Ние като QA НЕ осигуряваме качество!” трябваше да седна и сериозно да осмисля твърдението си, защото се изправям срещу част от масата, а тя не мисли така. Хубавото и лошото в поддържането на блог е това, че всичко ни е публично. А съдържанието, което пишем трябва да не ни кара да направим drop database nedko; след като си прочетем писанията след 2 години, например. Ето един хубав пример за повторения и неясна реч (от трети клас са започнали да ми правят забележки учителките и така и не се научих…);
  6. Блогването може да ви промотира хобито. Моето хоби, особено преди време, беше да пиша. Писах няколко разказа и стиха, които могат да бъдат намерени в този блог и това ми помогна да покажа на света какви глупости съм способен да пиша :)

 

И понеже отгоре нахвърлих няколко идеи за това защо да пишем блог е честно да споделя и минусите, които носи това (забележете, че някои от точките се препокриват с горните):

  1. Блогването няма да ви донесе пари. Ако разчитате на google ads ще се наложи да ви разочаровам. От друга страна ако се научите да пишете добро съдържание може да бъдете нает да пишете за някой друг.
  2. Хората ще знаят какво правите, за какво мечтаете, но хей – ще знаят само това, което вие решите да споделите.
  3. Най-вероятно аудиторията ви ще се ограничи до 20-30 човека, както е с този блог. Това никога не ме е спирало да пиша в него, но изграждането на постоятна аудитория е трудно. Много трудно.
  4. При започване на нова работа премислете три пъти дали да споделите за това, че имате блог. Той е олицетворение на вас самите и работодателя ви едва ли ще е очарован да прочете, че предишния ви работодател е “оня нещастник дето имаше бахти многото работа при него”. Сигурно няма да е ок. Аз при започването си в nemetschek споделих, че пиша от време на време и това сякаш скъси дистанцията между мен и колегите, но ако сте наци или чалга фен е възможно това да е във ваш минус;
  5. Трудно е. Трудно е ежедневно човек да пише в блога си. И е трудно да не пише глупости, както аз си позволявам от време на време да правя (като например един от последните ми постове, който носи точно нула полезна информация за четящите го).

 

Последни думи (наистина се надявам това да не са ми последните думи):

Ако сте пътешественик по душа (Драго, Теди, Ели, за вас говоря), спортист (бегач, колоездач) или просто обичате наистина силно да правите нещо то блогването е за вас. Няма нищо тъпо в това да снимате десертчетата, които гънете в сладкарничките, няма нищо тъпо в това да слагате “снимките си от телефона” в блога. Ако обичате това, което правите (и не сте порно актьор) ви моля – направете си блог и пишете в него. Пишете как сте се почувствали като сте стъпили за пръв път в Барселона или като сте финиширали първия си маратон, слагайте снимки. С времето нещата ще стават все по-добри и по-интересни.

Ще се радвам в коментарите по-долу да сложите вашите блогове. Ще ми е интересно да ги прочета.

30.08.2017

30/08/2017 / / 0 Comments

Вчера ми пристигна последната голяма част за реализацията на голямото каране – чифт дисаги. В отделен пост по-натам ще пиша какво ще ми е оборудването за карането.

Между другото Kasabian издадоха нов албум Май месец и тези дни реших да го изслушам. Носи името For Crying Out Loud. Има добри попадения честно казано като две се открояват най-силно – обложката, Wasted и Comeback Kid. Критиците имат смесени чувства, но за daily work е супер. За мен и Wasted и обложката са много добри. Останалите също са ок.

Втора музикална новина – Queens of the Stone Age и те имат нов албум. Понеже не съм им хипер фен можете сами да си ги чуете от тук.

In other news:
Richard’s Toolbox – Кутията с инструменти на бай Ричард. Вътре на пръв поглед са някакви лейм неща, но като скролнете надолу можете да видите доста интересни инструменти. Например rich preview tool-а ми показа как ще изглежда линк споделен от този блог в WhatsApp, Telegram, Skype, Facebook, Twitter, LinkedIn и Google Plus

29.08.2017

29/08/2017 / / 0 Comments

Снощи хорих да карам и реших да го карам спокойно, защото иначе с темповете с които карам по поринцип няма да изкарам повече от един ден на голямото каране :) Та отидох до Галата и през морската и се прибрах. Малко по-късно заваля приятен дъжд.

Днес станах в 6.30 да закарам колата на ремонт (за да изтърва задръстванията). Полу-разпаднатия Ситроен дрънчеше на умряло докато 20 минути не намерих майстора. Спрях и започнах да чакам. Усетих как мигрената ме ритна в главата и спрях да чета, опитвах се да игнорирам болката и да си мисля положителни неща. Дойде майстора, много културен човек, прие колата и тръгнах. Района на зеленчукова борса е кошмарен. Там се разхождат едни кучета, цигани, срудени сгради има на всеки 10 метра, абе апокалипсис.
Хванах такси, за 2 км. ми взе 5 кинта, слязох на Гранд МОЛ и оттам до офиса пеш. Главата ми имах чувството, че беше притисната с менгеме. Докато стигна до офиса болката отшумя.
Сега се занимавам с perforce и си автоматизирам малко environment-а и ми е интересно. Ако на някой му е интересно може да споделя.

 

Днес се сетих и за една нестихваща моя любов към група, която имат няколко нечовешки песни. И са в пъти по-добри в концертните си изпълнения отколкото в записите си.

Представям ви Blue October:

28.08.2017

28/08/2017 / / 1 Comment
  • Четвъртък вечер – банкет в нас + бебе и бременна;
  • Петък вечер – банкет с още повече хора в нас  + бебе и бременна + още двама човека + още повече бира;
  • Събота вечер – рожден ден в Балчик;
  • Неделя по обед – банкет в Тошево.Реших да не ям повече. Теглото ми е точно 97 кг, което е деградация от началото на годината. За голямото каране трябва да съм възможно най-лек.

Anyway – започнах да карам пак. Правя тестове на един стар Garmin Edge 205, но не мисля, че ще ми свърши работа на голямата обиколка. Ще се наложи да използвам Strava на телефона на който му пада батерията за 8 часа та ще видим :)

Иначе вчера реших да не карам на 90%,а  по-полека и спокойно за да видя след 30-тина км. как ще се чувствам, но пак не се сдържах и от Аладжа до Осми Приморски пак въртях на максимум. Нямам търпение да намеря дисаги (багажник имам вече, колелото, както виждате, изглежда супер идиотско) и да тествам с 10-тина кг. багаж :)

 

In other news:

Да обиколиш страната с колело – маршрут

25/08/2017 / / 0 Comments

Маршрута към голямото каране започна да придобива своите логични форми. Идеята е за 6-7 дни да правя ежедневни карания от средно 100 км. и да се опитам да се потопя в невероятната атмосфера на Балкана.

Ден 1 – Велико Търново – Троян – 93 км, 1000 денивелация

Ден 2 – Троян – Хисаря – 90 км, 1500 денивелация

Ден 3 – Хисаря – Цигов Чарк – 108 км, 1360 денивелация

Ден 4 – Цигов Чарк – Доспат – 73 км, 1300 денивелация

Ден 5 – Доспат – Девин – Пловдив – 126 км, 1283 денивелация

Ден 6 – Пловдив – яз. Копринка – Казалнък – 104 км, 746 денивелация

Ден 7 – Казанлък – Трявна – Велико Търново – 108 км, 1857 денивелациячаса
(или Казанлък – Габрово – Велико Търново – 94 км, 1600 денивелация)

Общо – 682.4 км, 8559 денивелация

 

И линк към маршрута начертан в Strava.

 

Приемам всякакви идеи, критики и предложения. Както и ако има някой, който чете този блог и живее в относителна близост до гореописаните точки и може да предложи легло за една вечер

25.08.2017 – една мръсна сутрин

25/08/2017 / / 0 Comments

Около 7:35 излизам от нас и вървя към офиса – навън е още рано, няма много трафик и още хората не бързат както обикновено правят. Времето е хубаво, но въздуха е супер мръсен. Дори и без толкова трафик.

Всичко е потопено в прах и мизерия. Пред мен баба си хвърля опаковката на вафлата. Прибирам я. Гледам листата на дърветата около пътя – посивели от прах. Доближавам офиса и виждам майка носейки детето си да му крещи. Ядосвам се.
И малко преди да вляза в офиса и да ми мине двама катастрофираха на 3-4 метра от мен. Едни караници, едно чудо…

Сега съм сам тук, пия кафе и пиша test cases. Деня започва да се оправя. Да видим обаче към края как ще е.

 

In other news:

  • Google page speed test report – не съм сигурен колко е полезно, но за сметка на това трябва да чакате 20-30 минути и да го получите по мейла;
  • От версия 60 на Chrome вече в inspect element има таб “Audits”. Информацията е по-детайлна от Google page speed test report-а;
  • 9 lies programmers tell themselves;
  • FartScroll.js – гениално изобретение на съвременния изморен от монотонното ежедневие JS developer.

24.08.2017

24/08/2017 / / 0 Comments

Днес деня започна рано сутринта – около 6:30. Направихме традиционното сутрешно кафе с Теди и Ели и после към работа. Днес ще е шантав ден.

Вчера си взех колелото – вече с нови гуми, багажник (изглежда нелепо с него) и остана да намеря от някъде и едни дисаги.

In other news:

  • Linux: 25 Iptables Netfilter Firewall Examples For New SysAdmins;
  • Uptime Robot – полезен тул за следенето на uptime-ма на даден сайт. Може да следи и по ping, port и разбира се http(s). Ограничението е цели 50 job-а, като честотата на проверка е през 5 минути;
  • Apache Guacamole – Apache Guacamole is a clientless remote desktop gateway. It supports standard protocols like VNC, RDP, and SSH.

23.08.2017 – има и такива дни

23/08/2017 / / 0 Comments

Има дни в които искаш да си отрежеш крака от яд.

Снощи се заключихме пред вратата на квартирата – ключаря взе 40 кинта, днес лоши новини за колата, кафе машината беше пълна, изчистих я, пуснах – вода нямаше. Напълних. Пуснах. Кафето свърши. Напълних, направих си кафе и вече не ми се пие кафе. :D А на всичкото отгоре и преди 2 дни си скъсах кабела на слушалките.

Деба. Нищо – поне успешно приключихме спринта, задават се нови и още по-интересни задачки.

Вчера Светлин Наков ми писа – нещо, което не очаквах. Особено като подстрекавах да му нарисуваме пишка на челото като заспа на афтър-афтър партито на Varna Conf 2013 :D
Та това ми даде надежда, че блога и цялата енергия, която хвърлям за него (и marvin, на който живее той) не са напразно и че все се намират по 1-2 човека дневно, които да го четат :)

Днес още ми е Таралежково. Явно лятното-бургаско-лежерно звучене ми е липсвало прекалено много време и сега наваксвам.

 

И толкоз.