Днес паля колата от хижа Узана към Калофер и оттам Калофер – Карлово – Хисаря и обратно.

За разлика от вчера днес се надявам да направя 100+ км за да компенсирам за вчерашните 70.

Още не съм тръгнал. До тук ми отне супер много време по тия завои а и спирах няколко пъти за снимки. Тук колата показва 34 градуса и седнах да хапна нещо докато се разхлади. Надявам се това са в скоро.

Маршрута е Калофер – Карлово – Сопот – Хисаря – Карлово.

Линк към маршрута ми в реално време:

https://www.strava.com/beacon/MfsUkJNJeq2

Снощи приспах в близост до Казанлък, а днес маршрута ми ще е до язовир Копринка и околията. А взех, че изкарах до Копринка доста бързо и не ми остана нищо друго освен да преизпълня плана си и да се подложа на онова многочасово мъчение – чиста проба нечовешка болка и огромно каляване на духа и характера – изкачването на връх Шипка. Това го направих вече веднъж на трети Март и се бях зарекъл повече да не припарвам до там с колело, но ето, че съм тук, отново. Малко снимки от Копринка : След бруталното изкачване на връх Шипка за награда освен неприлично епичните гледки намерих и тази малки приятелчета да се продават по пътя на връщане. BTW струваха общо 4 кинта. Чувствам се веганизиран. Довечера ще поправя и това.

След като приключих с карането реших да се поразходя из Казанлък. Страхотен град. Има доста хора, супер много колоездачи, архитектурата му е красива. Намерих си и кафе в което се забих за да търся къде да преспя, че след 2 дни сън в колата сигурно съм изградил ароматен щит срещу диви животни.

(намерете грешката)

(рядко човек може да намери обява написана на пишеща машинина :))

(сладкарница Ивет – скандално кафе и набурсучен персонал)

След кратко търсене се оказа, че минимума, който намерих беше едно хотелче за 30 кинта.

Намерих една страхотна алтернатива в лицето на хижа Узана. Едно безкрайно красиво място почти до географския център на България с хубави хижари, които ме настаниха и нагостиха срещу общо 15 кинта. Изкъпах се и рая слезе на земята. Излязох да погледам огромния звездоброй и си легнах.

Можете да гледате в реално време и къде съм с този линк – https://www.strava.com/beacon/2RmbrUtA9zl

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

Ваш,
Недко.

Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.

В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.

Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.

Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.

Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.

Мога с ръка на сърце да кажа, че не съм се вълнувал толкова много от месеци.
Голямото ми каране ще започне само след четири дни. 90% от техниката и екипировката са подготвени, ума ми – също.

Понеже имаше проблем с монтирането на багажника (като педалирам прав гумата се забиваше в рамката?!?) към рамката взех решението да отида с колата до Велико Търново и оттам с колелото до Казанлък. Оттам вече ще видя дали ще изкача връх Шипка и Бузлуджа или ще оставя за някой от следващите дни. След това следва прибиране във Велико Търново, транспорт, преспиване в колата и старт на следващия ден на ново и вълнуващо място и така следващите няколко дни. Основния ми таргет ще са ~100 км. дневно.

Утре остава да си свърша задачките в офиса и после това, което ще бъда аз следващата седмица ще е колоездене и авантюризъм.

Благодаря много на всички, които вярват в мен и на тези, коит овярват, но не одобряват това мое начинание :)

Седмица след това каране ще последва участието ми в MTB състезанието “Зелен маратон 2017” на което ще се пусна с 20 км. колоездене и 10 бягане. Тук можете да видите как преживях първия си дуатлон.

Честит празник на всички програмисти.
Деня на програмиста е официален празник в Русия от 2009 г. насам и се празнува на 256 ден от годината (на 12.09 при високосните или 13.09 при невисокосните години).

Избора на числото 256 също не е случаен. В рамките на един байт най-голямото десетично число, което можем да запишем в двоичен формат е 255 = 1×2⁷ + 1×2⁶ + 1×2⁵ + 1×2⁴ + 1×2³ + 1×2² + 1×2¹ + 1×2⁰ = 128 + 64 + 32 + 16 + 8 + 4 + 2 + 1 = 2⁸ – 1

Ако броим нулата (а ако сме (не само) JS devs винаги я броим) възможните числа, които могат да се запишат са 256.
Та – честит ви професионален празник, хора. Бъдете с остри умове, меки нрави (но не много меки), усмихнати и наслаждаващи се на това, което правите.

Минаха цели две години от предния Code Week на който бях поканен от Венко Добрев, който е един от хората зад единствената положителна медия в България – Успелите.бг. Датата е 21 и 22 Ноември в гр. Стара Загора и ще е част от Europe Code Week 2017, а линк към събитието можете да намерите тук.

Темата ми този път ще бъда “Why QA?”, а слайдовете (и запис, ако има) ще кача тук като минат.

Ако някой има интерес и му се пътува към Стара Загора ще имаме едно или две свободни места така, че пишете тук за да се организираме.

И още нещо, последно обещавам. Ако ви е интересно да чуете или научите нещо по темата пишете тук и ако е удачно ще го включа в лекцията.