Може да има спойлери!

Умът на Оруел е виждал много по-напред отколкото мнозина. Още в края на 40-те години той е предвидил събития и е очертал психологически граници, които днес са ежедневната реалност.

Изграждането на всеки герой – от Уинстън и Джулия до Голдщайн и О’Браян е брилиантно. Оруел показва границите на човека, на любовта и на ума. Показва колко сме зависими, как който контролира бъдещето контролира и миналото, колко човек може да се откъсне от студената обществена машина гъвкава точно колкото се иска да бъде. Оруел вкарва и няколко понятия, които плашат. Например двумисъл и подтискащата идея зад него, контролиращи органи като полиция на мисълта (като идеята за нея е базирана на японската секретна полиция просъществувала цели 64 години, от 1881 до 1945, наричана Kenpeitai, която можела да арестува граждани за непатриотични мисли!).

Мога да пиша много за книгата, но ще оставя на вас да вникнете в мрачния, гнусен свят на Оруел, който понякога показва миниатюрен лъч светлинка, после с ботуша си я премазва.

Продължавам да пиша 2017 по постовете си :D

Днес Златина има рожден ден. Пожелавам ѝ да може да ме търпи още доста време, да търпи и котката. Също така да рисува, да прави това, което обича и да го прави с кеф и с цялото време на света :)

Подаръците я чакат довечера. И понеже знам, че няма да прочете днес блога ми мога да пиша за това колкото пожелая. Та да – смятам, че този път сякаш ще ѝ хареса. Нямам кой знае каква картичка (предната я правих сам и беше катастрофа), но няма да ѝ подарявам дрелка де :)

Art-а е на Златина – картичка, която ми нарисува за празниците. Продължавам да твърдя, че трябва да отделя повече време за това. Получават ѝ се много добре нещата. <3

Иначе днес преоткрих Dimmu Borgir, които са били на Wacken неведнъж:

И понеже се чудих между горния клип и още един ще пусна и него. Епични, но сърцето ми се напълни когато видях момчето с тромбона да куфее

Днес си пуснах Еди Ведър и се сетих за моментите на чисто и неподправено човешко щастие, които имах миналата година докато правих моето голямо каране.
Самото чувство да се събудиш някъде пренощувал в колата си, да направиш един чай/кафе на котлончето и да се потопиш в първите лъчи на изгрева е нещо толкова магично, колкото и обикновено. Всъщност всеки изгрев и залез са магични. Всеки един, който съм посрещал без значение дали съм бил на колелото, по Джулай Морнинг или просто ей така.

Сещам се после как си стягах багажите, палих колата до мястото от където исках да тръгна и финиширам, карах с отворен прозорец и душата ми (или това, което е останало от нея) беше пълна.

И всичко това беше гарнирано с Eddie Vedder и голяма част от OST-то на Into the Wild (ако има човек на света, който не го е гледал – препоръчвам го силно!).

И дори помня реда в който вървяха:

Снощи най-накрая се наканих, изкарах стария Canyon, смених гумите му, напомпах общо 5 гуми (по 2 на двата велосипеда и една предна резервна) и се качих на тренажора.

Чувството беше странно в началото, защото бях в стаята, не бях се качвал на колелото от голямото ми каране (което са около 5 месеца…), но бързо свикнах. Почти с изненада установих, че стойката и баланса са ми запазени до голяма степен. Карах точно час и макар и да не бях сложил компютърчето чувството беше за около 23 км/ч средна скорост, което за липсата на тренировки и моите 105 кг (!!!) си е добре.

Следваща стъпка – да си взема MTB обувки (да, MTB с SPD, за това в друг пост) и да правя по 5 пъти седмично по час каране. Края на Февруари или началото на Март (зависи от времето) ще изляза навън и ще гледам да си върна формата, че петте хиляди километра за 2018 г. няма да се направят сами :)

Продължавам да пиша 2017 в постовете и да трия при proof read-а. Така е откакто съм се научил да пиша :)

Понеже напоследък все повече и повече се интересувам от IoT и по-точно ESP8266 ми попадна МЕГА яката идея за вело компютър с изключителни благинки като:

• Текуща, средна, максимална скорост;
• Разстояние;
• Каданс;
• Power Meter (!!!);
• Wi-Fi / bluetooth web login който можете да закачите и към API-то на Strava;
• Алтиметър;
• Температурен датчик;
• Heart rate monitor.

Много и подробна информация можете да видите в блога на проекта както и в страницата му в hackaday.io.

Продължавам да търся практични проекти, които биха ми помогнали при крайно дълги и изтощителни преходи по над 15 часа. Хич не ми се иска да давам 600 лв. за Garmin 520 да кажем като мога аз да направя едно с подобни функционалности.
Та така де. За момента не съм намерил нещо компактно и идейно, но продължавам да търся. :)

Снощи свърших “Хари Потър и Нечистокръвния Принц“. Никога не съм чел по-бързо 550+ страници. Четох сутрин преди работа, в обедната почивка, вечерта и когато имах възможност.
Сега хем искам да изям последната книга, хем не искам да свършва.

P.S. 2018 сме, стига съм писал 2017 по постовете! :D

Днес ходих пеш до офиса. Навън времето беше особено – валеше (и продължава да вали) сняг и дъжд едновременно.

И понеже имам време да размишлявам необезпокояван 30 минути се сетих за две мои карания в подобни условия – едното беше сухо и крайно студено със спускане от над 20 минути при температура навън от 2-3 градуса като карахме с Пешо за Трети Март и изкачвахме Шипка (от Велико Търново). Помня как бях примрежил погледа, ръцете и колената ми бяха измръзнали, оглеждахме се трескаво за заледени участъци и когато слънцето започна да ни стрелка със срамежливи лъчи усетихме блаженството да караш на десетина градуса.

Втория ми спомен беше от преди две години когато май за първия сняг отдох да карам към Белослав. Два часа и малко на -6 градуса ми дойдоха толкова отрезвително, пречистващо и спокойно, че ако можех щях да направя още една обиколка. На ферибота стоях навън и гледах как тихо и леко падат огромни снежинки, а движение почти нямаше.

Ех.