Page 22 of 51

Ще бъда лектор на QA: Challenge Accepted 5.0

Ииии ето, че тази година пак ще говоря на QA: Challenge Accepted.

Този формат е най-трудното нещо, което правя последните 2 години – приемам го доста насериозно и предния път ми отне немалко време и енергия да се подготвя.

Тази година темата ми ще е “Security Testing – Fast Forward” и ще продължи само 25 минути. Кандидатствах с две лекции – едната беше по-интересна и дълга (40 минути) и носеше по-епичното заглавие – “From lizard to wizard”.

И така – ще се срещнем с вас на 13 Април в София Тех Парк.

P.S. Ако на някой му е интересно нещо по темата нека пише тук и ако мога бих го включил в лекцията.

P.S. По време на лекцията ще има и малка изненада тук в блога.

04.03.2019

Преди няколко дни Виктор ми писа с молба да му вдигна 2 WordPress сайта. Оказа се, че моя VPS от $5 на месец вади страхотна скорост и това пак ме навя на мисълта за ISPConfig. Единственото нещо, което ме е спирало през годините след като вдигнах за пръв път marvin да мигрирам на ISPConfig (или някаква друга негова алтернатива) е факта, че само с кликане по Web interface няма да научавам нови неща (и да троша работещи такива).

Но днес съживих за сигурно пети път slartibartfast, качвам му един ISPConfig и ще тествам скоростта му.

Иначе новината на деня, за съжаление тъжна, е, че Кейт Флинт (The Prodigy) е отнел живота си днес.

Още по-тъжно е като видя хора, които никога не са го слушали да изливат във фейсбук тъжните си постове за счупените им сърца. За това и аз няма да подсмърчам тук.

03.03.2019

Честит празник.

Днес много знаменца видях, хора с шалове в трибагреника, а, у, но позволете ми да споделя, че за мен патриот е повече това да не си хвърляш боклука през терасата или да си биеш жената или да си хвърляш фасовете през прозореца на колата.

Те така.

Инак днес беше голяма забава – на Злати сестра ѝ дойде с децата и родителите им и се смляхме от бърборене, разршихме частично един детски кът, бягаха и дивяха и двете и със сигурност днес ще спят дълбоко.

02.03.2019

Днес е Събота. И за разлика от преди 5-6-7 години не искам да умра от главобол. Хубава разходка направихме със Златината и си взех най-накрая прилична мишка – нещо за което все се каня и все нещо излиза.
Та – запознайте се с Logitech G603 – wireless/bluetooth, гейминг мишката, която има основна сила да издържа неприличните 500 часа офис работа на 2хАА батерии.

Защо си взех мишка с АА батерии а не с вградена такава? Много просто – ако вградената батерия съврши ще имам downtime, който може да е неприятен в неправилния момент. В днешно време правят мишките употребяеми дори и като се зареждат (с USB кабел), но пак някои от тях имат лимитации. А така ако батерията свършва (Windows-а показва колко % ѝ е батерията) просто купувам още 2 и съм в играта. Минуса е изхвърлянето на еднократните батерии, но за тази цел ще взема скоро rechargeable батерии с адаптер и ще спестя и този проблем.

01.03.2019

Иии ето, че започва първия от 31-те ми блогпоста за този месец, както вече обещах.

И днес беше ден за Docker/docker-compose. Бихме се, карахме се, псувах в нас като чобанин (което никога не е карало нито един софтуер или хардуер да тръгне, но все опитвам). – не стана и не стана.
Казуса беше тривиален – трябваше да засиля 2 глобални променливи към единия контейнер в който живее един react app. И съвсем успешно го правя, но react-а изобщо не зацепи. И така след данеказвамколковреме и общ дебъгинг се установи, че React-а си има изискване за именуване на променливите. Нещо, което НЕ намерихи в документацията нито на реакт нито на докер. За тези, които се чудят – трябва да започват с REACT_APP_

И така ми замина половината ден. Но пък е интересно. Docker и контейнерите се оказаха технология с която съм в love-hate relationship. Оказа се, че изобщо не е толкова лесна материята колкото си мислих, но като започне да ти се просветлява нещата стават мега яки. Например мога да направя multi stage build, което значи, че вдигам един контейнер съдържащ целия ми dev environment с всички библиотеки, пакети и каквото му е нужно, билдвам, правя втори контейнер и там изсипвам вече готовото binary. Така контейнера ми става няколко мегабайта. Забравих да кажа, че говоря в аспекта на Go.


Иначе в личен план нещата се развиват интересно – от извесно време смених работната обстановка и вече работя от нас основно. За момента ми се отразява учудващо добре. Иначе продължавам да работя за Немечек и нямам намерение да ги сменям. Казвам това, защото последно време фейсбук ми показва засилено групата на DevBG-Jobs и гледайки на какви висоти ни са HR-ките направо ме е страх да си помисля, че може някой ден да разчитам на някаква точилка, която знае четири съкращения (JS, .NET, PHP, DB) и пише обяви на поразия. Не, че няма къдърни, но мнозинството е шлака.

Те така. Ден първи – completed. Ш’ме извинявате, че няма in other news, но днес – толкова :)

26.02.2019

Не съм сигурен дали остана някой, който чете блога, но това така или иначе не ми е пречило да си бълвам простотиите тук :)
Последните месеци се стичат, както казват ейчарките, доста динамично. Случват се неща – и хубави и лоши, вървим напред и гледаме нагоре, а не в краката си и да мрънкаме.

Освен това в офиса нещата се случват доста добре. Имах възможност да се докосна до docker (и docker-compose), научих много покрай него и ако на някой му е интересно мога да разпиша една статия по темата. Освен това съм в дилема дали да не прехвърля инфраструктурата на marvin към контейнери. Питах интернета и той спомена застрелване в крака. И понеже трудно се вслушвам в хорското мнение най-вероятно ще вдигна още един VPS и ще мигрирам. Вероятно е и да сваля целия VPS както направих последния път :D

И така. Resolution-а за следващия месец е да блогвам по един пост дневно. Ако някой чете този пост ми се иска да пише от както се интересува и ако ни съвпаднат интересите да разписвам нещо по темата.

06.02.2019 – размисли разни

Стоиш в офиса, гледаш стената и искаш да си някъде другаде. Искаш сняг или пясък, зависи какво обичаш. А може да искаш само малко време за теб.
Понякога искаш твърде много, мислиш си.

Но истината е друга – ние сами си го правим, сами леем бетона който по-късно ще излеем и решетките, сами си слагаме тъмните очила с които виждаме до носовете си и освен това само черно-бяло, сами си мислим, че сме нещастни и гоним илюзорните клишета като плажа с палмите, “свободата” и себе си като не можем дори да дефинираме какво за нас е свобода и защо не сме на свобода сега.

Защото има хора, които сами си греят като слънца там където са си и гледат на нещата по по-друг начин. Те пак са на работа гледайки същата тази стена, но се забавляват, не им пречи и то не за друго, а защото на душата им не тежат бетона и оградите, не боли при всяко вдишване и могат да са си самодостатъчни.

Такъв искам да стана като порасна.

30.01.2019

Не съм писал от толкова отдавна, че не знам от къде да започна. За това и няма да започвам от никъде.
Този пост ще е по-скоро моето обещание към мен самия, че ще започна да пиша редовно в блога както миналата година, но без да забивам на една тема. С учудване виждам, че доста трафик от търсачките идва когато хората са търсили неща за Raspberry Pi и разни технически чудесии. Предполагам, че ще ви е интересно ако напиша 1-2-3-4-5 по-технически статии.

Освен това един малък tease – поканен съм на една голяма техническа конференция на която имам идея да направя няколко интересни демота и един proof of concept, пък да видим какво ще стане.

Ако някой иска му е интересно нещо и иска повече информация можете да пишете коментар под тази статия и ако ми е интересно и на мен ще се постарая да напиша нещо интересно.

Те така. Поздрави от бай Недко.

Равносметката 2018

Мина още една година. И по навик казвам нещата, които не съм направил първо, защото са по-важни.

  • Почти не снимах. За поредна година, макар и да взехме нов фотоапарат с добър портретен обектив;
  • Не танцувах;
  • Не говорих на TEDx. Темите ми щяха да бъдат свързани с депресията или Quality Assurance in real live. Тази година като видях организацията на варненския TEDx се хванах за главата. Ако говоря някой ден вероятно няма да е във Варна;
  • Почти не свирих на китарата;
  • Не четох толкова, колкото исках. Гледам всяка година да чета повече, но колкото повече чете човек толкова повече осъзнава огромното разнообразие и това, че цял живот няма да му стигне да прочете всичко, което си струва;
  • Не написах нито един стих, само 1-2 пътеписа и нито един разказ. Нито един. В блога също писах рекордно малко.

Нещата, които се случиха:

  • Станах чичо;
  • Говорих пред 500 човека на – QA Challenge Accepted 4.0 за performance testing, смешки и закачки. Беше едно от най-трудните неща, които съм правил (за което също искам да говоря на tedX, защото това, което научих не го намерих някъде синтезирано и готово за консумация);
  • Най-накрая участвах в Дунав Ултра, за който писах вече. Беше безкрайно изпитание на духа и тялото, боля, смяхме се, ревеше ми се на моменти, почти не спахме, но минахме, изядохме и изчувствахме цялия маршрут по поречието на р. Дунав с Пешо;
  • Георги Ненов ми взе интервю за неговия подкаст с основна тема – Дунав Ултра. Той беше и човекът, който ме подготви за карането започвайки три месеца по-рано;Пътувахме със Злати много. Обикаляхме из България, но следващата година – повече;
  • Купихме си кола, най-накрая. От 20.11.2018 до 02.01.2019 имаме 3400 км. и карнето тепърва започва;
  • Продължавам да разцъквам микроконтролери и още ми е интересно. Тази година се надявам да сложа нещо в production;
  • Бягах 25 км. в гората. И за пръв път се пречупих. Тук можете да прочетете разказа за Коджа Кая, която ме сдъвка и изплю;
  • След втори опит направих успешно първите си 200+300 км. за един уикенд. Мислих си, че ме боля и че бях изморен докато не минах 700 км. за 48 часа на Дунав Ултра;
  • marvin продължава да съществува. Смених VPS провайдъра на DigitalOcean и към момента съм доволен. По традиция благодаря на Владо и Никото за помощта и за това, че и тази година не ме наругаха на куповете въпроси, които валяха от мен;
  • Отидохме на Varna Mega Rock и слушахме Nightwish, Apocalyptica, Kamelot, Глен Хюз, Кикимора. Ходихме за рожденния ми ден на Stone Sour в Букурещ и беше незабравим концерт (+ дъжд, бира и приятели);
  • https://www.goodreads.com/user/year_in_books/2018/46041874
  • Не мога да повярвам колко дълга ми стана косата.

Нещата, които ще ми се случат:

  • Дунав Ултра 2019;
  • Да правя хората по-добри. Винаги съм вярвал в споделянето на знания и ще продължавам да го правя докато мога което включва повече конференции, повече полезни блог постове;
  • Да чета приказки в дома за деца лишени от родителски грижи и/или за хора с увреден слух;
  • Да се случи моето Голямото каране 2 – този път 500+ км за седмица, вероятно пак сам (това стои от миналата година в todo list-ата ми);
  • По-силна бреветна година – 200км, 300км, 400 км, 600 км преди Дунав Ултра 2019;
  • Да изкарам първия си мартон/или да участвам пак в Коджа Кая на 25 км.

Нещата, които заболяха:

Да видим какво може новия Gutenberg

Както писах скоро излезе WordPress 5.0 с новия редактор Gutenberg.

Галерията пак и отново не е с някакъв slideshow + lightbox или нещо от типа, а пак просто плющи thumbnails на снимките и това за това. Не ме кефи, защото трябва да се инсталира и още един плъгин и стават 5 милиона неща…

Има и разни hading-и

и т.н. pull quote

Както и build-in embed на доста външни услуги.