Когато свърших с цялата поредица на Хари Потър реших, че с два клика ще намеря нещо добро за слушане в StoryTel (все пак си плащам месечния абонамент). Търсих нещо на български, нещо леко и с приятен глас на човека, който чете. И търсих, и търсих, И ТЪРСИХ и се оказа, че е труно начинание. Реших да прегледам класиките и едно от първите места беше гордо подчертаната като световна класика книгата на Владимир Набоков – “Лолита”. Влязох в Goodreads и видях, че няколко от моята мрежа са я чели и са дали изключително високи оценки и дори ласкав коментар от типа на – “Това е една от най-добрите книги, които някога съм чел.”
Е – бях чувал, че е малко извън … нормите, но все пак издадена през далечната 1955 не очаквах да е нещо, което ще ме шокира.

Е – шокира ме. Три или четири пъти спирах да я слушам. Книгата влиза в главата на Хумберт, главния герой, който признава сам пред себе си, че е педофил, разкрива ни отвратителния свят на своето влечение към деца. Тема, която ми е крайно отвратителна.

И сега сигурно вече въртите очи и си казате – “Е – като не ти е харесала книгата слагаш рейтинг една звезда и продължаваш напред”, но не го направих. Защото според мен Набоков е един изключителен писател, гениален жонгльор на думите и чувствата, всевищ кукловод на описанията, цветовете и онзи тънък послевкус, който остава след някое подробно описание на сюжета наоколо, като вкус от младо вино, прелитащ като пеперуда по непцето преди да бъде погълнато от читателя. (И ето, че се заразих да пиша отново…).

Ако някой ме попита как бих оценил книгата бих я разделил на две основни части:

• Мислите на Хумберт насочени към младата Долорес Хейз (Лолита е само един от начините по който я нарича) за мен са отвратителни, смущаващи и безкрайно гнусни;
• Всичко останало – от описанията през сюжета и известната му сложност са брилиантни.

Може би точно това е била и целта на Набоков – да създаде книга, която противоречи на вятърничевите чиклит, които по онова време са били толкова популярни, да накара читателя да изпита погнуса и да захвърли книгата, да я вземе пак след няколко дни и да я дочете. Да запази спомените за онова прекрасно пътуване със старата кола из цяла Америка, да подуши листата в горите, да усети капките дъжд по лицето си, да застреля Куилти, да изпита унижение и съжаление, да изгуби всичко.

И още нещо, което съвсем не е незначително – огромна част от причината да харесам книгата е и актьора, който я чете – Стоян Алексиев. С дълбокия си, леко дрезгав глас, с умението да ръмжи, но после да чурулика, с безпогрешната си дикция и интонация (което май е едно и също нещо?) той ми става един от любимите озвучители. Със сигурност ще преслушам още негови неща (като съм се загледал към книгите на Георги Господинов, който толкова много обичам).

Spoiler:

Да не кажете, че не съм ви предупредил, макар, че вече сигурно ви жегнах леко с малък тийз само няколко реда по-горе.

Гледайки коментари по книгата и филма (има две екранизации) с учудване виждам, че много казват, че именно Лолита е капачката бензин, която разпалва “горкия” Хумберт. Нека напрая четири малки уточнениея гледайки през моя малък, тесен балкон към ситуацията:

• Първо и най-важно – това е книга, която описва гледната точка на Хумберт – педофил с разклатено психично и физическо здраве (на моменти, лекува се, не искам да влизам в подробности);
• Лолита е крехката жертва, която е изгубила всичко от прекалено рано. И ако сте на страната на хората, които я сочат с пръст и казват, е тя е активната страна, че тя е виновна за това, което се случва имам лоши новини за вас;
• Системния тормоз (от прекалено всякакви естества) над дете на 9-10-11-12-13 години всъщност оформя различно светоусещане у детето. На него му е отнето всичко най-ценно, включително и детството и единственото, което му остава е да оцелява. Част от дейстивята ѝ са продиктувани от внушения на гниещия мозък на Хумберт над нея;
• В youtube има няколко видеа от филма и отдолу някои от коментарите са потресаващи. Следващия път като ходите на плаж не забравяйте да обличате децата си, защото света е гаден, а гнусни хора, които на външен вид изглеждат съвсем нормални има и съм сигурен, че са много.

А вие каква книга бихте ми препоръчали да започна след тази?

Чувствам се празен. Не знам какво да правя с живота си.

Това е усещането, когато приключиш адски добра поредица от (аудио)книги. Станах абонат на StoryTel съвсем скоро и то по повод факта, че Стивън Фрай чете Хари Потър. И понеже отлагам от доста време да седна да прочета някаква художествена литература на английски реших, че ще е добро упраженение да изслушам поредицата макар и да съм чел книгите и да съм гледал филмите.
Ама такова нещо не очаквах. Стивън Фрай е единствения глас в аудиокнигата, изчете всичките книги на Хари Потър, които са 4244 страници, направи всичките гласове (а мъж на 62 да чете с гласа на Хармаяни или Джини и да звучи повече от добре смятам, че е връх, койот малко хора могат да стигнат).
И така – изслушах ги преди работа, в обедните почивки, през уикендите и в колата и ако трбява да оценя по качество това са:

• Аудиокнигите на английски
• Книгите на български
• Филмите на английски с български субтитри.

Сигурно ще се намери някой, който да ме запали на клада за това, но изслушайте интрото на Потъра с гласа на Стивън Фрай and thank me later.

Сега идва и дупката – опитах да слушам някаква книжка за да разнообразя малко, но не ми се получи та ще видим какво ще намеря.

И последно (и последен абзац!) – по принцип trial периода на StoryTel е 14 дни, но с кода на Свръхчовека с Георги Ненов е 30 дни, а ако си направите регистрацията през сайта цената за месец е 10 вместо 13 лв., а самия Свръхчовек можете да слушате на SoundCloud, iTunes и Spotify. А ако името Георги Ненов ви звучи познато от този блог значи първо, че ми четете глупостите и второ – имате добра памет (която трябва да се замислите с какво пълните :D). Той беше човека, който ме подготви за Дунав Ултра за която писах толкова много по-миналата година.

А вие фенове ли сте на аудиокнигите? И ако да – кой е сайта от който ги слушате/поръчвате?

Ако сте виртуозен git-аджия с умения на овчар, като мен, и решите да commit-нете в грешния бранч можете лесно да оправите кашата просто като направите (в бранча, където сте commit-нали по погрешка):

git reset HEAD~1

където ~1 е броя на commit-ите, които сте направили в грешния бранч. Сега при git status ще си видите файловете, които можете да сложите в правилния бранч.

А ако по някава причина искате да се върнете към стар commit лесно можете да се върнете към кой да е с:

git checkout <COMMIT-ID>

Edit – а ако ви се наложи да си изтриете всички локални бранчове това лесно може да стане със следните стъпки:

• Списък с всички бранчове, които ще бъдат изтрити локално:

git for-each-ref --format '%(refname:short)' refs/heads | grep -v master

Или направо да изтриете списъка с бранчове:

git for-each-ref --format '%(refname:short)' refs/heads | grep -v master | xargs git branch -D

Edit – 23.01.2022:

Ако искате да изтриете всички локални бранчове, които вече не използвате (например са изтрити от remote-а):

git remote prune origin

Edit – 19.12.2022

Ако работите дълго време във ваш бранч и трябва да вземете latest от друг бранч (в моя случай master):

git fetch
git rebase origin/master

Edit – 22.03.2023

Използвате bitbucket и искате да се възползвате от автоматичната интеграция с тикети? Тогава трябва да добавите ID-то на тикета в commit message-a (или името на бранча). Но в бързината сте забравили да го направите? Или сте допуснали някакво тъпо typo? Няма проблем. Ако е последния commit можете да го направите с:

git commit --amend

Edit – 05.03.2025

Искате да push-нете всичко, което сте добавили в git add, но искате да видите кои файлове ще бъдат афектирани? Няма проблем, просто направете:

git diff --name-only origin/docker..docker

Където бранчът ви се казва, очевидно – docker.

Има и друга харабия в която ще видите и кои файлове са променени и кои – нови:

git diff --name-status origin/docker..docker

Edit – 13.03.2025

По горния пример, но не само имената, но и промените, които искате да видите след последния commit? Лесно:

git diff HEAD -- nameofthecrappyfile.sh

Искате графика на бранчовете си в конзолата? Няма проблем:

git log --graph --oneline --all

Искате да видите последните commits, но не искате да са с pager view (подобно на less командата)? Това е удобно ако искате да имате output-а в конзолата директно (например да paste-вате директно sha commits и подобни):

git log | cat

Та тъй.