Page 17 of 51

Валери Петров

2/7 Валери Петров

24/04/2020 / / 0 Comments

Валери Петров, добрия старец с пронизителния поглед през дългия си живот е издал 34 книги, като първата му излиза едва на 15 (под псевдонима Асен Раковски), 19 пиеси, 6 от които са пиеси-приказки, 19 филма по негов сценарии, от които 6 анимационни (което без да претендирам за истинност вярвам, че е някакъв рекорд за България). Името на Валери Петров идва дълго след като той е бил роден от фамилията на майка му Мария Петрова. Баща му се казва д-р Нисим Меворах, а родителите му му го сменят след като приемат протестанството.
Таланта, дълбоката култура и разбиране за живота, за езика и за изкуството Валери Петров показва първо на всички с преводите му на Уилям Шекспир и Йохан Волфганг Гьоте.
И малко от мен – Валери Петров е толкова лек за четене, текстовете му са като перушина и мелодични като глас на майка, която вика детето си през терасата за обяд. По-долу качвам 7 прочетени негови стиха.

Ако беше жив днес щеше да стане на 100.

Ключето

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

– Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.

1/7 – Христо Фотев

23/04/2020 / / 0 Comments


Лично

Започвах три пъти да пиша за Христо Фотев, но то е като да пишеш за планина – хем можеш с две думи да я опишеш, хем колкото и да пишеш няма да е достатъчно.
Романтичната душа на Христо Фотев е бездънна като очите на момче. Именно той е в моите топ трима български автори. Публикувани са 21 негови стихосбирки. Fun fact е, че е роден в Турция и чак на 6 родителите му се местят в Бургас и оттам идва морето, поезията, любовта. Пред адаша Недялко Йорданов казва, че не може да не говори български след като диша нашия въздух, гледа нашето море. И такъв си остава до края. Друг интересен факт е, че кандидатства за Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Работи и като художник преди да стане главен редактор на “Черно море”. 7 години след смърта му министерството на културата и съюза на българските писатели ще направят Национална награда в конкурса за поезия „Христо Фотев“.

Морето само живите обича – Христо Фотев

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Морето само живите обича – Христо Фотев
"Времеубежище" - Георги Господинов

20.04.2020 – Георги Господинов с нова книга!

20/04/2020 / / 0 Comments

Омг омг омг, Георги Господинов има нова книга!
О МАЙ ГАД!!!

Новата книга на Г.Г. (както го наричам аз на галено) ще се казва “Времеубежище”. Площад Славейков писа вече и не искам да преразказвам, но две неща:

  • Художник на корицата е адаша Недко Солаков;
  • Книгата ще я има във вариант с меки и твърди корици с цена съответно от 20 лв. и 24 лв.
  • Има preorder от днес 20.04.2020 г., а в разпространителната мрежа ще бъде от 29.04.2020 г. за версията с меките корици и 13.05.2020 г. за версията с твърдите корици.

Поезия

20.04.2020 – Поезия

20/04/2020 / / 0 Comments

Поезията винаги е била част от моя живот. Понякога повече, понякога по-малко.

Поезията като част от изкуството присъства навсякъде, но не е това целта на поста ми. Не помня всеки мой стих на изуст, но помня емоцията в която съм бил потопен (залят/удавен?) докато съм го писал. Дори и онова краткото, за бармана, което ми отне една вечер, два рома и един час прибиране от Кубо до квартирата в зимата. И в повечето случаи съм бил в дълбока вътрешна скръб. И тогава винаги е бил момента в който ако имам сили да дишам, да прехвърля енергията си в 10 реда бих го направил. Това се отнася и за разказите.

Отдавна премествах поглед от стиховете и разказите, защото понякога боли. Но винаги, ви-на-ги са ми били близо до сърцето.
И днес, в 2:36 вечерта, Златина е заспала отдавна, котката Иво е в агрегатно състояние вода (и ако го вземеш и преместиш някъде дори няма да си отвори окото), а аз чета Христо Фотев. После се сетих за брилиантната идея на interview.to, които канят известни наши актьори да цитират вечните стихове. Има толкова много, толкова много красота, някои са толкова фини, други са тъжни, но всяко докосва струна на душата.

Та така и не публикувах няколко статии с поезията в музиката, но смятам следващите дни да публикувам по един стих + видео, защото красотата ще спаси … ай без клишета, но не е ли така? Никой не е умрял от малко цвят и красиво.

Н.

The difference between git and github

16.04.2020 – github с повече безплатни екстри

16/04/2020 / / 0 Comments

Ся, супер тъпо заглавие, но толкова. Ръждясалите ми за блог активности мозъчни клетки им трябва малко заигравка за да зпаочнат да пишиат … още по-тъпи заглавия :)

Та – преди няколко дни GitHub си промени ценовите условия. Не е станал безплатен, защото беше безплатен за всички и преди това, но някои от нещата, които бяха за план “Team” вече са безплатни за широката аудитория.

Основните разлики са:

  • Private repositories – преди безплатните акаунти в github имаха само публични repo-та, вече всеки може да си има и свое private repo. Някои компании ползваха платените планове на github само за да се възползва от private repos (макар, че предложих неведнъж да минем на gitlab, но това е друга тема);
  • Unlimited collaborators;
  • До 2000 минути безплатно за достъп до GitHub Actions – това е тяхната (сравнително нова) CI/CD платформа;
    • Като подточка, но имайте едно наум, че “Required status checks“, което значи, че хората, които правят ревю по него няма да могат да merge-нат, е само за публични репота;
    • Automated code scanning също работи само за публичните репота.

Промяната е страхотна и ще помогне на много малки организации, училища и университети и хора (влизащи) в бранша да мигрират към GitHub, защото частните repo–та са голяма благинка, а GitHub Actions са чудесен старт в CI/CD. В пакета са включени и 500 MB място за вашите проекти (note – 500 МЕГАбайта, може да ви се стори малко, но за код това си е направо невъзможно за запълване с код).

И понеже говорихме за безплатната версия може да ви е станало интересно какво може “Team“:

  • Първо цената – редуцирана е от $9 до $4;
  • Require reviews – ако това го имаше в безплатната версия щеше да е медец. В доста огранизации хората не могат да commit-ват директно към master branch-а, а трябва да мине ревю от поне още един човек;
  • 3000 минути за GitHub Actions за частни репота, безплатно за публичните такива;
  • 2 GB code storage (което е 4 пъти повече от безплатния план);
  • НЯКАКЪВ support, описан сравнително лаконично. Ако погледнете таблицата за Enterprise плана ще видите 8 часов SLA, което вече си е нещо друго.

Детайлни разбивки на всички планове можете да видите в страницата на GitHub.

И за финал цитирам поста на GitHub – “But every developer on earth should have access to GitHub. Price shouldn’t be a barrier.“

13.04.2020 – разни

14/04/2020 / / 0 Comments

На тази дата преди година се състоя QA: Challenge Accepted 5 за което вече писах. Помня колко много се притеснявах и какви организации бяха за да мога да отида. Тогава работих за Немечек и беше удовоствие да отида да се видя с колегите, да поговорим, да изпием петхиледиипетсоттин бири (ако не ме лъжат спомените бях в София 5 дни и 5 дни не спряхме да пием, за това и тоя поглед…). Тогава беше и най-голямата публика пред която съм говорил – 700 човека дошли да ми слушат глупостите…

Тази година QA: Challenge Accepted 6.0 за малко да се състои, но предвид пандемията на COVID-19 организаторите мъдро отложиха лекцията за Септември месец. Но не пречеше да отида да се видя с част от лекторите (Роман, ти си великан!), хапнахме и пийнахме, а на връщане се отказах от полета и се прибрах с племенничките с кола до Варна. Беше си приключение, но успешно.

И така, сега си пренаписвам лекцията за тазходишното издание, да видим дали ще се получи епична или ще е провал.


Бтв не знам дали ви е попадало, но излезе видеото от ISTACon 2020 г. и е потресаващо зле. Част от лекцията ми ще включва и това защо така съм се провалил и как можех да го избегна (за някои от вас може да са али-бали, но като излезе на сцена човек нещата изглеждат много по-различни за добро или лошо).

In other news (рубриката е жива!!!):

  • Няма да говоря в този блог за COVID-19, нито за решението църквите да работят (и дават причатия с една и съща лъжичка), нито за 5G (макар, че това ми е на кантар, впечатляващо тъпи хора вярват в това, че ще ни избие);
  • Windows 10 ще поддържа Linux FS native! Това е голяма новина;
  • Джим от The Office започва свой канал с положителни новини;
  • PluralSight пускат един месец безплатен пълен достъп;
  • Ubuntu 20.04 LTS излиза съвсем скоро, но за него – отделна статия.

06.04.2020 – Занимавки по време на чума

09/04/2020 / / 0 Comments

Значи таз чума трябва да я разкарам от заглавията си, но пък звучи добре, деба. Имам един огромен списък с неща, които искам да споделя с вас, но това май ще стане в отделен пост.

Понеже живеем в tricky времена смятам, че една рубрика с хубави новини няма да навреди на мрачното настроение на блога.

Иначе последните седмици откакто е и извънредното положение работим заедно със Златина в нас. В началото беше малко на нож работата, но след ден-два всеки си намери мястото в къщата, темпото на работа и научихме кой кога има срещи та да не си пречим един-друг.
И като цяло моето ежедневие не се променя много освен, че не ходя да жуля Costa през ден и не се прибираме да се видим с моите и на Златина родителите.
В нас се скъсвам да слушам Leo, вече се опитвам всячески да филтрирам на 95% коронавирус новините, защото ми писна. А във фейсбук е някаква порнография – всеки излезе вирусолог и честно казано обмислям дали да не си деактивирам акаунта.

Иначе в офиса нещата са добре – последно време уач Ruby и ползвам безплатните уроци на CodeCademy и съм доста доволен.

И ако сте забелязали някакво подобрение на зареждането на блога то това е, че ми мина през ума съвсем скоро да проверя през Google Speed колко точки имам, защото ми се стори, че малко бавно ми зарежда началната страница. Отварям и очаквам 75-80 и БАМ – 28 точки. И като излязоха едни змии и гущери (както пя Керанов). Например при embed на youtube клип по някаква причина зареждам от YouTube JS, който се зарежда ВСЕКИ ПЪТ при всеки embed. И при все, че в предната статия имам 5-6 видеа YT зарежда JS с размер от 1 МБ (!!) на клип или 5-6 МБ в JS. Как е, а?
Та започнах да мисля стратегия – gzip по някака причина ПАК не е разрешен, обвинявам ISPConfig за това, защото имам спомен, че го оправях вече веднъж, после JS minification, но направих стъпка назад и се замислих, че проблема ми е основно в снимките и видеата. И реших проблема с един lazy load плъгин. После, защото няма как да е лесно, нали, се наложи да тествам 6-7 плъгина докато стигна до един, който просто прави lazy load без да ми чупи дизайна или да ми предлага по доста интрузивен начин да мина на про план (за lazy load, yea).

Та така де – след малко тихо псуване си харесах a3 Lazy Load, който като цяло е прост, прави това, което искам и е сравнително конфигурируем.

Не казвам, че това е най-гениалния начин за фиксване на производителността на един WP, но за моя върши работа.
Ето и преди/след:

Сега остана и да започна пак да пиша често в него…

Богатство по време на чума

19/03/2020 / / 0 Comments

Може би малко преувеличих с чумата, но ми писна да слушам и чета за тази корона. И в условия на пандемия това, което правя аз е долу-горе същото, което правя и обикновено – работя от нас, гледаме се с котката, не се срещам често с хора и съм доволен. Вива ла интровертизъм!

За друго реших да почистя малко прашните редове на обеднелия ми напоследък блог – за богатството. И по-точно за душевното такова.
Вчера реших да потърся кавър на John Mayer – Slow dancing in a burning room, намерих Martin Miller и бях – wtf. Гледах с извесна тъпота в погледа вълшебния бас, соло, барабани, вокал. И бях – пф, как не съм ви открил до сега, деба.

Дами и господа (и останалите 49 пола) – представям ви Martin Miller, който с помощта на величестрения си бенд прави някакви ненормални medleys, свирят и Queen (и пеят, безпогрешно!), и Led Zeppelin, барабаниста е феноменален със своите безпогрешни тонове, полутонове, басиста чупи мивки, а соловата китара разцепва панелки.

На вашето внимание – моя топ 5 списък:

5. John Mayer – Neon

4. Toto medley

3. Queen medley

2. Gary Moore – Still got the blue

1. John Mayer -Slow Dancing in a Burning Room

Тия типажи имат и cooperation с Paul Gilbert, за който ще пиша някой друг път ако има музикални фенове, които четат блога, но ето и бонус парчето към което не мога да остана безучастен:

Bonus track

29.02.2020 – dump

29/02/2020 / / 0 Comments

Просто дъмп – смесени изречения опитващи се да дадат форма на ненормалните дни, които се случват около мен.

На първо място е сватбата – тооооолкова много детайли, толкова много детайли, толкова много …. да, детайли. Хубаво е, но е ненужно сложно. Все едно да използвам Oracle cloud да обслужва базата на блога.

После идва работата, която смених преди няколко месеца. Още не мога да повярвам, че всеки ден уча по толкова много неща, че имам повече табове в конзолата (както се шегувахме с колегите) отколкото в браузъра, Ubuntu пак ми е основна OS и съм доста щастлив от това (макар, че гледам с прикрита завист на новата конзола на микромеките, която изглежда доста прилично), работя си от нас и като цяло нещата изглеждат прилично.

После идва липсата на тренировки – мина много време откакто карах за последно, което е долу-горе момента в който паднах и се пребих. После ходих да катеря връх Ботев с MTB, история за която тръгнах да пиш на няколко пъти, но сигурно няма да види бял свят, там се запознах със супер приятните хора (и още едно доказателство, че MTB хората са далеч по-сърдечни и приятни отколкото някои шосейни “състезатели” (можете да ми теглите една в коментарите, но знаете, че е така).

И накрая, но не на последно място – котката Иво е още жив, има козина и там всичко останало и даже отвреме на време като работя идва и се сгушва в мен докато дъни Rotting Christ или Lee Hazlewood.

И говорейки за музика, смятам да направя един отделен пост с музикалните ми открития от миналата година – има някои истински находки, които са били скрити от мен толкова много време.

И малък тийз – Жлъча издаде нов албум, Вяра, мога да го сравнявам с брилиантната поезия от неговите Вода и вино (2017) и Удар (2015).

И НАКРАЯ, да, да, знам, обещавам, за последно – текат последните ми приготовления за QA: Challenge Accepted 2020. Там ще си говорим за това как да не изпадаме в панка на сцената, малко психология, малко орхан мурад джоукс, малко съвети и после, надявам се, величествен биропой. Ако някой от хората, които четат блога е там ще се радвам да се видим там.

Да видите как си спазвам обещанията от горния абзац, guess what – има още! Последно време събирам кратки и тъпи вицове (don’t ask) та ето ви малко:

Баща на седем дъщери в отчаянието си кръсти осмата Иван
- Мамо, мамо, къде е костенурката?
- На балкона, чупят орехи с баща ти!
Синът на Джепето - Джешесто.
Разговор между идеалния мъж и идеалната жена:
- Скъпа, искаш ли да отидем до бижутерията и да ти купя пръстен с огромен диамант?
- Не.
Tази вечер смятам да назнача Джак Даниелс за министър на вътрешните ми работи.
Както си чистих ухото с отвертката и изчезна звукът на телевизора...

Най-откачената седмица за 2019 г.

15/02/2020 / / 0 Comments

Пролог-ish:
Започнах да пиша историята в края на Ноември месец миналата година и по някакви причини спирах и започвах толкова много пъти, че накрая нищо не излезе. Та днес под звуците на бразилска музика в едно очарователно кафе се престраших, постегнах малко статията (която към момента е почти 2000 думи …) и я пускам почти as-it-is.
Приятно четене.

Сигурно понякога съм напудрял заглавията на статиите, които пиша, но това със сигурност не е такова. Последините дни (13.11-19.11) бяха чиста, нерафинирана лудост с някакви random елементи, някакви неrandom елементи и като цяло елементи, които ми взеха здравето.

Но нека започна от начало. Всичко, дами и господа, започна миналата сряда, когато след работа хванахме самолета за София със Златина. Кацнахме с точност до секундата, таксиметровия шофьор беше приятен (това се случва един от десет пъти), пристигнахме точно във времето, което очаквахме. Децата бяха легнали, ние си поприказвахме с родителите им и легнахме. Следващия ден щеше да ме докара почти до mental breakdown, но за това – след малко.

ISTACon 2019 ден първи

Събудих се с изключителната неухота на един недоспал в пещерата библейски герои, в 6:30, хвърлих един бърз душ и тръгнах пеш към Sofia Event Center, където щеше да се проведе деветото издание на ISTACon 2019. За пръв път бях на ISTACon през далечната 2013 година и само стоях от страни и ахках, блях и се дивих на всякакви неща, на големите по keynote-овете и на всичко наоколо. Шест години по-късно пак като видя огромната светлолилава зала с чудесното осветление се респектирам, макар и да е по-малка отколкото я помня. Та тръгнах аз пеш, да се събудя малко, да си раздвижа мозъка, да направя каквото мога за да бъда свежарка като се видя със старите приятели с които се засичаме по конференциите и с организаторите. Тръгнах от Борово към Южния Парк и към Paradise Mall слушайки великолепния Стивън Фрай озвучавайки цялата поредица Хари Потър в Storytel.
Пристигнах рано и имаше време да се спра по щандовете и да си поприказвам с всички хора, НАЙ-НАКРАЯ си взех едно плюшено пате от SBTech (предното беше с изядена човка от една тригодишна принцеса, а всеки знае, че rubber duck debugging с пате без човка е обречен на провал), което даже си има Инстаграм акаунт и отидох да си тествам лаптопа с проектора в малката зала (наричана за допълнително объркване) Алфа. Сама по себе си залата не е никак лоша, има доста добро осветление, приятна аранжировка и 49″ телевизор за лекторите. За цялата инфраструктура си има отговорници, които са любезни и даже си поговорихме малко с тях. Естествено не всичко тръгна от първия път, понеже и техниката и софтуера ми може би са малко “екзотични” за подобен тип събития – Lenovo X1 Yoga с Ubuntu 19.10. Първо HDMI изобщо не светна, опитах с docking station-а му, но се оказа, че по някаква причина Ubuntu беше опитал да пусне 2.5к сигнал към FullHD проектора. С малко псуване всичко тръгна.

Но да се върна малко назад. Писах преди време, че ще съм лектор на ISTACon 2019, почти веднага след като ме бяха избрали, но текста беше малко телеграфичен.
Истината е, че когато Жоро от Мусала Софт подхвърли малко след лекцията ми в QA: Challenge Accepted, че би било идея да си опитам късмета на ISTACon вече бях решил да не излизам на сцена до края на годината. И го мислих, наистина. Но ето, че минаха 1-2 седмици и този три минутен разговор, тази снежинка, стана лавина. Идеята вече се беше оформила в главата ми, пуснах си кандидатурата и след няколко седмици получих мейл в който ми казаха, че са ме харесали и ще говоря на ISTACon 2019. Прочетох мейла 2-3 пъти да се уверя, че е истина и почувствах онова искрено щастие смесено с тревога, което ме държа до преди няколко дни.

И така – качих се на сцената да тествам проектора, кликъра (или там както се казва устройството за смяна на слайдовете), видях на каква цветова схема и размер на шрифта на терминала е удачна дори и за хората на последните редове. Пода беше облицован в мек мокет, прожекторите не светиха прекалено силно.
Всичко беше готово. Освен мен.

И така, събрах си старата гилдия, видях се с наистина много хора и започна първия keynote speaker – Frank Wammes – Chief Technology & Innovation Office на Capgemini Europe и беше страхотен. Темата му беше “The Human link: the key to successful innovation” и лекотата с която я изнесе беше поразителна. Франк направо се рееше по сцената и ни разказваше всичко с изкючителна лекота и чар.
Другите лекции, които посетих бяха в голямата зала освен тази на Виктор Славчев (който заслужава отвсякъде голямата зала). Големия ( и в двата смисъла) тестващ трол отново излезе със страхотна тема – Hindsight lessons about UI automation и си я изнесе с неговия си неповторим стил.

После за финал беше нечовешката тема на Емануил Славов – The Five Quality Metrics You’ll Ever Need с която просто изкърти.

Аз, разбира се, през цялото време търсих удобен момент да си дооправя презентацията, да сложа някое ново меме или да тествам нещо по docker инстанциите си. Когато приключи последния лектор си прибрах лаптопа в раницата и отидох да изпия по нещо с моите. И гледам аз – двама бармана съвсем спокойно и необезпокоявано си бяха сглобили един (доста добре) импровизиран бар и правиха адските коктейли. Присламчих се да тествам един и понеже и Янчо от Мусала Софт и Емануил си говориха нещо съвсем спокойно се натресох като циганин на чужда сватба и за моя много приятна изненада направихме един страхотен разговор. До нас имаше още няколко човека, изпихме по още един коктейл и реших да се прибирам. Обаче то с такива хора около теб как ще се прибереш, баси. Ръгнахме по още един коктейл, още 2 и след общо 5-6 реших да се прибирам. Тогава ми мина през ума за коктейла организиран за лекторите на събитието, но бях решил да прибирам и да доработя. След кратка дискусия аз се предадох на коктейлите и хората и се запътихме към метрото.

При пристигането ни бях малко резервиран влизайки в Бар KaRe ArtE, но след няколко минути с абсолютно удоволствие вътрешното ми гласче (гласа на коктейлите) се кикотеше одобрително. Барът е едно малко кокетно местенце, което препоръчвам на всеки. Барманката е скандално добра, разпитва преди това какви неща харесваме и не харесваме (например имаше коктейли с анасон) и правеше пред нас с пресни плодове и подправки. Из-кър-тих-ме се. С Янчо бяхме навън по тениски и говорихме сигурно 2 часа, вътре дрънкахме с всякакви хора, беше много приятно. И след десетия по мои по-трезви вече сметки мисълта, че утре ще говоря на ISTA 2019 ме преряза. Тръгнах си с приятното чувство, че има положителни хора, които правят всичко за да дадат част от знанията си на хората около тях, има и хора, които са толкова запалени в това, което правят, че могат да запалят около себе си и и други.

Но мисълта за това, че утре ще говоря пред хора натежаваше повече от всякога.

Прибрах се с един малко съмнителен бакшиш, оправих си дрехите и техниката за утрешния ден (навик придобит от колоезденето на дълги разтояния където трябва да потеглиш възможно най-бързо след сън) и легнах. Виеше ми се малко свят, чудих се как ще се справя на следващия ден и се псувах доста виртуозно наум, че пак оставям нещата за последния момент.

ISTACon 2019 ден втори

Деня започна с леко към средно главоболие причинено от коктейл от overthinking, алкохол и недоспиване. Бърза баня, проверих си за последен път раницата пълна с техника и тръгнах с траурна стъпка към Sofia Event Hall. През цялото време си преховарях лекцията и се чудих къде са ми слабите места, наум редактирах, пренаписвах демото и исках да се удавя в някое дере :D
Ta взех си едно тройно еспресо и се настаних в голямата зала, където си доошлайфах (ако има такава дума) презентацията, демото, намерих 1-2 бъга в демото си, които оправих и докато се усетя дойде време Янчо Димитров да говори за “Making (Business) Sense of Test Automation“. Страхотна тема, която за жалост не можах да слушам докрая, защото трябваше да тичам към моята зала и да си настроя техниката.

И докато си закачах техниката с тих ужас видях как залата започна да се пълни, напълни се и имаше и няколко човека, които насядаха по земята.

Тогава, за пръв път за тази година, получих една приятна и тиха паник атака. Трудното дишане, треперене и паника трудно може да бъде описано на някой, който не е получавал. И след като мина всичко се опитах да запомня всичките тия преплетени усещания и как излязох от тази дупка за възможно най-бързо време. Това ще е темата на следващата ми лекция, която евентуално мога да направя 2020/2021 година.

Детайли по нея няма да има много, защото ще има видео в някакъв момент. Отговорите на въпросите, които ми зададохте в sli.do по време на конференцията ще бъдат в отделен пост, защото този и сега става (поведния) супер тромав.

Та Ubuntu реши, че няма да сработи правилно на fullscreen, после едното ми демо се строши, но бързо го оправих (вече бях пуснал docker-compose и при втори опит ми каза, че портовете вече са заети), после си поговорихме малко простотии и между тях прокарах 1-2 идеи, малко фундаменти за WEB security и докато се усетя всичко приключи.

Изживяването ми беше малко шоково основно защото нямах време да се подготвя до последното изречение, но смятам, че се получи ок. Feedback-а от посетители беше чудесен, но побързах да си тръгна, защото вече усещах колко съм се претоварил.

Концерта

Дойде неделя, видях се с бившите колеги, изпихме по 3-4 бири, дрънкахме много, беше доста приятно и след някакво време решихме с Вальо да се насочваме към Mixtape 5 за концерта на Rotting Christ и Moonspell, който вече закъсняваше с 2 часа. Малко ми се губят вече детайлите, защото мина време (и бири), но говорейки с Вальо се реши, че ще отидем да изсмучим още 1-2 бири в “един бар в който има един много голям пич, Стефан, ако го познаваш“ и аз се облещих – “Познавам го, бе!” И така, отидохме да шибнем 1-2-3 бири там (Стефан го нямаше) като започна да ме обзема концертното настроение. Влязохме в Носферату – малък, но добре зареден (и доста чист) бар пълен с разни (в повечето случаи по-големи и брадато/косати) хора, които бяха изключително приятелско настроени (изкефих се жестоко) и Вальо ме запозна с басиста на Velian – супер приятен и мил човек, доста поговорихме, той има направо академични музикални и метъл познания. Стана страхотен разговор и след няколко бири стана време да ходим. Затътрихме се и не след дълго време зачакахме нервно пред отворените врати. Излишно е да казвам, че бях най-нормалния човек там – дългата коса и брада не беше повод за бъзици, а нещо съвсем стандартно. Докато влезем Тошко и Стефан вече бяха там, а аз посрещнах Χ Ξ Σ (666) с яке на гърба. Набързо си хвърлих нещата и влязох. Като цяло отвътре е просто ОК – нито натрупано, нито някакво супер зрелищно, но доста функционално (особено когато клуба се пълни на около 120%). С Вальо се разположихме по средата на сцената попивайки песните на гърците една по една. Слушахме най-доброто от тях в продължене на около час. Stardust не излязоха заради закъснението на другите две групи, но вероятно така се случи по-добре.

И понеже ми беше едно такова леко и приятно под звъците на Rotting Christ в една от песните се образува едно бясно пого и този път без да мисля много се шмугнах вътре. Културно си беше, побесняхме малко, поотупахме прахта от тениските и бях забравил колко е забавно.

След приключването им дойде ред за Moonspell – на малката сцена на Mixtape 5 успяха да направят един зрелищен готик, блек, дуум, мелодичен дет метъл спектакъл, но понеже душата и черния дроб вече бяха пълни до горе през повечето време просто стоях и се взирах в сцената със страхотното чувство за лекота и страхотна музика.

На върщане краката ми вече бяха омекнали и долу-горе Тошко ме прибра.