Page 17 of 48

27.07.2019 – 6/7

27/07/2019 / / 0 Comments

Преди няколко дни ходих да карам за да компенсирам неделята в която се скатах. Този път реших да завъртя до Аладжа Манастир, който е на 10-тина км. от Варна.

И понеже основно започвам с баири (както писах в предните си гърчописи) последната седмица тук маршрута е доста по-лек в началото (и като цяло). Синхронизирах се май с траковете, които Spotify ми пусна от моята прелесна плейлиста и честно казано се изкъртих. Каданса ми по някакво чудо беше точно толкова, колкото ми се искаше стисках силно кормилото и дишах често. Мислих си разни неща, пот ми влизаше в очите, но тогава беше един от малкото моменти в които нищо не може да ме разконцентрира. Гледха стръвнишки баира, който всеки път ме напада и всеки път резултата е различен. Дишах асфалта и приех болката. С пулс от 175 удара в минута и по баира с 13-тина км/ч катерих нагоре като много упорита (и дебела) коза. И го изкатерих. И боля, но този път по-малко.

Реших да обърна и завъртях със средна скорост от 27.7 км/ч, което не ми се случва всеки ден.

In other news:

  1. Юруков отново със страхотен коментар по НАПЛийкс подложен с факти и страхотна карта на българите извън страната;
  2. За втори път хващат лаптопи на HP с предварително инсталирана ОС да има keylogger макар и да бил уж за debugging цели и да не е включен по default (точно за случаите в които някой го намери);
  3. Интересен поглед над новия дизайн на Twitter. Освен това май ще мигрирам в twitter, че FB само ми яде от времето и ми пълни главата с простотии;
  4. Биволъ пуснаха търсачка на #НАПлийкс в която можете да потърсите дали вие сте вътре. Стъпките са описани и няма страшно – генерирането на MD5, който е еднопосочен алгоритъм ще ви даде известна сигурност, че Биволъ няма да ви откраднат ЕГН-тата (които вече си ги има в публичното пространство :D );
  5. В Русия искат да вържат вашия телефонен номер с мейла ви. Това като онази новина от преди няколко дни в която Казахстан правят MITM attack на целия HTTPS трафик в страната. Да живее демокрацията;
  6. Историческия парк около Варна може да се окаже пирамида.

Song of the day

Признавам си, че Joe Bonamassa го харесвах само в комплект с Beth Hart, нооо тряба да чуете това.

Виц на деня

Мъж се събудил и погледнал часовника си, било 7:07ч. Облякъл се, отишъл в кухнята, погледнал календара 7 юли (7ми ден на 7мия месец). Излязъл навън, а на спирката се задавал трамвай 7, хванал го и отишъл на кафе, а там сметката била 7.77лв
“Баси днеска само на седмици ми върви, съдбата се опитва да ми каже нещо”. Отскочил до букмейкъра и се пуснал на конни състезания, там кон номер 7 бил кръстен Съдба. Човекът не можал да повярва и заложил последните 100 лв, които имал на него и естествено конят завършил седми.

За мечтите

24/07/2019 / / 0 Comments

Всеки има мечти. И освен хубаво това си е и задължително.

Но какво са мечтите без хоризонт на който стоят удобно застанали и едвам забележими? Например моя мечта беше да карам колелото до абсолютния си край на силите, абсолютния. Това на вас може да ви звучи тъпо, но за мен е невероятна (колкото и да мразя тази дума) терапия, която ако не изгонила поне разбутала малко демоните от главата и мислите.

Всеки има и тъпи мечти – да изхака съседката, да си купи нова прахосмукачка или просто да стои цял ден без никой да се сети за него, да му пише или да го дърпа за нещо.

И както вече се досещате от предългото интро (знаете ли как е интро на български?) днес аз осъществих една моя мечта. От секция тъпи мечти, но като се случи се почувствах щастлив. Ей така, за 7-8 минути, по детски. Днес ходихме на гости на приятели, които си взеха къща в близко до Варна село та да полеем. Домакините си имат и басейн. Та досещате се сигурно, но се пльокнахме всички и побъбрихме, малко аху-иху, но времето се развали, захладня и аха да завали. Всички излязоха и аз останах сам с мислите, рошавата коса (която толкова я пазих да не я намокря) и гледах идващата буря. Облаците се смесваха подобно като да сложиш в стъплена чаша кафе с мляко, в техен си ураган от форми и звуци и заваля.

И в този мъничък момент, с тези първи капки дъжд нагло пльокайки по мен и водата в басейна едно приятно чувство на облекчение и ме обля удовлетворение. Сместа между дъжд и хлорирана вода явно отдели някакво съединение, което ми припомни мечтите и стремежите, онази снимка на фонтана в Добрич като снимах един гълъб (която няма как да ви покажа, защото photo-cult вече не съществува) и бях посветил снимката на A-HA – Crying in the rain, онези малките моменти като например като се прибираш от работа и завали, ти бягаш, но така или иначе ставаш вир вода и се отказваш, отпускаш си душата, прибираш телефона на сухо и започваш да вървиш бавно дишайки въздух и дъжд, гледайки начумерените лица на хората наоколо.

В тези моменти човек се сеща, че живее, че е част от природата, че прекраснотите са около нас и ако си извадим главите от гъзовете и се огледаме ще видим шареното, смешното, хубавото.

Ходете под дъжда, бавно, и кимайте на бягащите около вас хора.


Ваш,

Недко.

22.07.2019 – 5/7

22/07/2019 / / 0 Comments

Карането в петък беше по-различно от последните дни – излязохме с Тедо да покараме по малко черно с на Евелин куллото. Самата машина е брутално яка – много стегната, чудесни гуми, спирачките са мега яките (особено в сравнение с моите v-brake на шосейката).

Та тръгнахме с него от града и лека полека нагоре и над Терапията стана тя каквато стана – дойдоха първите баири, които обикновено ако бяха шосе не биха ме стреснали, но тези бяха с камъни, пясък и прах. Тедо през цялото време ми обяснява къде как да подходя, какви техники да уча и как да се справям с абсурдните баири.
Няма да лъжа, че се убих от катерене, даже и паднах веднъж, още от началото бях целия в пот и пясък, но разбирам какво им харесва на MTB хората – това чувство на свобода да излезеш из природата, да се откъснеш от асфалта и да караш там където няма нито хора нито животни (макар и за последното да не съм много сигурен от броя на пуснати кучета, които видяхме). Беше супер удовлетворително.

И се оказа, че съм зле, но не чак греховно зле да са пукна на втория километър в гората така, че придобих малко увереност към катеренето на Ботев.

И оттам и в секцията по-долу малко трикове как да изчистим гнусните си camelbak-ове и бидони (не се правете, всеки има един такъв гнусарски, който като го види и му идва да го хвърли, но не го прави).

Ето и track-а в Strava с малко статистики, но не са нещо особено – за 2 часа избутах 16 км и 300 метра денивелация. Очаквах повече честно казано :D

Освен това пускам две нови рубрики към постовете:

  • Song of the day – ще се шокирате каква музикална каша ми минава през главата, но обикновено това е песен/песни, която обичам и въртя често повече от няколко пъти за деня :)
  • Виц на деня – понеже имам солидна колекция простотии трябва да започна да я споделям от някъде та … тук ще е.

In other news:

  1. Пуснаха Кристиян Бойков. Обвинението беше повдигнато към Кристиян за това, че е е копирал данни от критична инфрастуктура, но след 2 дни решили, че изтеглените данни вече не били от критична инфраструктура. А това, че данните са критични нищо не се споменава, но то колко е. А Наков се натиска отново и преди няколко дни имаше едни интеревюта за това, че лийка е нещо не толкова сериозно. Но за това ще говоря друг път, че още ме е яд на него;
  2. Един сериозен отговор на това дали 5G мрежата може да ни навреди;
  3. Една страхотна графика за Linux Performance-а. Освен това има и списък с инструментите, които са използване за тестване, чертаене на графиките и т.н.;
  4. За всеки с Lenovo Thinkpad ползващ Linux може да се възползва от този tutorial за thinkfan. Доста приятно разписано и лесно за използване.

Song of the day

Barabi Blues Band – Outsider blues

Виц на деня

 Намерих бомбата, какво да правя?
– Много добре! Какви цветове са кабелите?
– Единият е светъл кобалт, а другият – матов пурпур.
– Тъй ще се гръмнеш някой ден, заради педалщина…

19.07.2019 – 4/7

21/07/2019 / / 0 Comments

Онзи ден реших, че е време да не се изкъртвам от каране и реших да въртя из морската градина. Явно проблема не е по баирите а в главата ми. Пак въртях едни баири х3 пъти, които пак ме накараха да страдам. Някой ден ще напиша статия за страдането в спорта.

Та 20 км. в морската е невъзможно за мен – то деца, пуснати кучета, нахални лелки по-тъпи от мен, които като им кажеш, че вървят на велоалея и се дървят. Те така.

Събота ме чака MTB каране с Тошко да видим дали ще почина на качването на връх Ботев идните седмици.

In other news (рубриката е жива!):

  • Днес стават две години откакто Честър Бенингтън отне живота си… ;
  • Буги Барабата почина днес (21.07.2019), но единствената новина е от преди 30 минути от пост към Z-Rock. Лека му пръст… ;
  • За изтичането на данни от НАП, за тяхната простотия, липса на базови знания, соченето с пръст, арести и измислени доказателства изобщо няма да пиша. Опитах 1-2 пъти, но то като изгледах интервюто на Хекемян с шефа на фирмата от която Кристиян е работил и двамата адвокати се отказах. Явно журналистиката е на толкова ниско ниво у нас, че няма какво да се говори (тоест мога да говря много, но ще е пълно с псувни осново). Иначе Божо написа доста добре структурирана статия относно цялата ситуация;
  • Правителството на Казахстан решили да обработват/подслушват цялия HTTPS трафик в страната (HTTPS traffic interception). Повече инфо за това тези дни като имам повечко време.

18.07.2019 – 3/7

18/07/2019 / / 0 Comments

Какъв страхотен ден за каране бе вчера. Излязох да покарам и още на първия баир след като си подкарах Strava Live Segments реших да атакувам най-доброто си време. Малко над километър със среден наклон от 6% и среден пулс от почти 160 удара за минута осъзнах, че не съм си в същата форма както миналата година и рухнах жестоко. Толкова болеше, че не можех да напъна повече, да въртя (със среден каданс от 45 за минута, което е плачевно) и да приключа маршрута. Потта се стичаше с особена скорост този път – на малки чучурчета по очи, брада. Болеше и аз приключих с карането си. Въртях нагоре с отчайващо бавно темпо и се чудих ако се върна къде да направя 20-те си дневни километра, но в отчаянието се ражда и надеждата, нали така? В далечината видях бегач, който тичаше зверски бързо по баира нагоре, дадохме си high five и се надъхах да приключа целия маршрут. И на последния баир (малко преди средата на карането се пада) излязох на почти идеално гладкия участък до с. Кичево и оттам видях залеза – скрит зад кървавочервени облаци се мърдаше слънцето – залязващо, но пак болейки докато го гледаш директно. И това, свежия въздух и правия участък ме измъкнаха от гнусната ми яма пълна с оправдания да се откажа, да се прибера и да си отворя една бира.

За любителите на цифри, равния участък за който говоря е 4 км с денивелация точно 13 метра. Минах до с 31 км/ч средна скорост като максималната ми беше 45.4 км/ч и мощност към педалите малко над 210 вата. Това за 7:39 минути.

Еми болеше да ви кажа. За мен такива резултати са в графа веднъж на сезона и за това и пиша толкова за тях. Накрая, когато приключих с 20 секунди от най-бързото си време усещането беше толкова изпълващо, че в този малък отпечатък от време се чувствах неземно щастлив. Когато спрях да се съвзема устих всичките миризми на пътя – на пръст, на цветя, на лято.
Връщането беше чудесно темпо каране с всякакви усещания и уводолствия. Прибрах се в нас при Златина и котката Иво. Към 01:00 легнах и тогава удари и преумората. Бях смачкан и явно си се показа на по-късен етап. Стоях до почти 4 блеейки тавана, гледайки филм и чудейки се дали да не свърша някаква работа.

Днес ще ходим с Тедо да караме MTB-та и се надявам да не се напъвам толкова, колкото през последните дни.

Ден 3/7 – изпълнен.

17.07.2019 – 2/7

17/07/2019 / / 0 Comments

Вчера беше ден 2 от 7 от микро предизвикателството за седмица ежедневно интензивно каране .

Пак болеше, но след малкото сън предния ден явно бях доста изморен и не можах да се изкъртя толкова на баирите. Но за сметка на това най-накрая подкарах синхронизацита на Polar и Strava и се възползвах като видях, че на TT сегмента към с. Кичево имам шанс да си подобря с малко времето. Подобрих го с почти минута, доволен съм.

Пак посрещнах залеза на колелото, вятъра, вечерния хлад, хубавия въздух и желанието да изляза пак от зоната си на комфорт. Мисля, че това мога да го правя всеки ден с месеци.


С това каране счупих 4 свои рекорда (едно изкаване, едно ТТ и две спускания) със средна скорост от 22.7 км/ч.

16.07.2019 – 1/7

16/07/2019 / / 0 Comments

Странен ден беше онзиден. Имахме sprint planning и срещите общо бяха над 5 часа. Та бях се наканил тази седмица всеки ден да ходя да карам и изпълних плана за сега с 1/7 :)
Онзи ден вече на смрачаване и гледах да побързам за да хвана поне малко светлата част на деня и потеглих посока с. Кичево. Там първите 6 км. са само баири нагоре, а да започне човек с баири винаги е на болка.
И болеше. Ама болеше да си е*е меча. Първо горещото време се будалкаше с мен, после моите 105 кг чиста китова мас, после липсата на тренировки. Опитах да синхронизирам в движение няколко сегмента от Strava към Polar Flow, но естествено не се получи с насрания cloud на Polar (който е и една от основните причини да искам да си сменя GPS-а с какъв да е Garmin) пък и така или иначе не гоних рекорди. И така карах, слушах си моя Прелестен плейлист и бъхтих нагоре. И бъхтих и болеше и карах. Солена пот ми влизаше в очите, краката ми трепериха от изненадващото за цялото им тяло желание да тренирам, ръцете ми се плъзгаха непослушно по гидолина на кормилото карайки ме да стискам по-силно и по-силно.

И най-накрая тишина. Не знам при вас как е, но когато аз се доближа до ултимативната умора, близо до точката на причупване усещам едно вътрешно спокойствие, което в нормални условия е почти невъзможно да усетя. Беше тишина, а аз, най-накрая изкарал тези проклети 6 км буквално хвърчах по почти идеално гладкия път към селото. Вятъра вътреше косата ми като някакъв микро ураган, потта бързо извъхна по мен оставяйки само малки солени капчици на върха на клепачите заканвайки се по вяко време да влязат в очите, а духа ми беше усмирен за този малък момент.

Приключих тренировката с подобряване на времената на 6 сегмента със средна скорост от 22.9 км/ч, среден пулс от 161 (с максимален от 180) и изгорени малко над 1100 калории.

Утре очаквайте част 2/8.

12.07.2019

13/07/2019 / / 0 Comments

Вчера най-накрая излязох и карах, но първата част от тренировката беше баири. Много баири.

Няколко неща ми направиха впечатление – първо, че моя suffering level не се е променил от Дунав Ултра насам, което е забележително. Предвид, че качих 10 кила от тогава очаквах далеч по-лоши цифри и по-лесно да се откажа. А все едно, че съм паузирал след Дунав Ултра и сега продължавам. Естествено това не значи, че правя същите резултати, но поне не ми идеше да се гръмна.

In other news:

  • Започнах да пиша статия за Raspberry Pi 4. Предната ми статия за Raspberry Pi 3 като цяло е една от най-четените в блога така, че се надявам да помогна на някой, който се чуди дали Pi-то ще му свърши работа;
  • Продават Виваком;
  • Една дълга статия за разочарованието от софтуера на един от редакторите на калдата Даниел Десподов известен с половинчатите си и често криви погледи над нещата, но статията макар и доста разчекната и пълна с мрънкане си струва;
  • Сделката на IBM за закупуването на RedHat приключи. IBM платиха само $32 милиарда, за тях вече работят 13 000 човека от RedHat. Надявам се IBM да оставят развитието на RedHat Enterprise в ръцете на същите хора, които са му писали roadmap-а, но ще видим идните месеци;
  • Facebook релийзнаха нова JS библиотека (напомням, че React е техен) – Hermes is a JavaScript engine optimized for fast start up of React Native apps on Android;
  • Ако ви се е налагало някога да триете празното пространство на диска си (има няколко приложения, някои го ползват за оптимизация, други – за невъзможност за възстановяване на изтрити данни) и сте под Windows няма нужда да теглите приложения като можете да използвате вградения инструмент cipher.exe за целта. Тази команда ще мине през цялото място на диска ви, което е маркирано като свободно и ще го запълни (с нули или по-точно с 0x00) и маркира като изтрито. Това може да продължи доста време, но резултата според нуждите е отличен (ако на някой му е интересно как така изтритите файлове не се трият от диска, а само се маркират като такива може да остави един коментар под статията да разкажа по-подробно). Note – тази команда няма да изтрие нищо от съществуващите ви файлове:
    • cipher /w:c:
July Morning 2019

July morning 2019

01/07/2019 / / 0 Comments

4:30 сутринта алармата ми звъни. Отварям очи, котката ме гледа с пренебрежение, Златина спи. Измъквам се тихо от двамата, слагам екипировката, слушалките и тръгвам към изгрева. Буквално.

Не съм карал от 8 месеца (с изключения на 3-4 излизания преди месец) и се усеща. Но пък утрешния хладен ентусиазъм ме тресеше през целия път до Аладжа Манастир и обратно. В ушите ми през целия път пееше Дейвид Брайън, пееше за изгрева, за новото начало и за красивото. И мина малко време преди да посрещна първите лъчи слънце. Вече бях потен, целия в мушички, но ухилен (не правете това!) и някак безпричинно щастлив.

И се присетих за един от първите ми Джулай – някъде около 2002-2003 година когато бях още ученик. Нашата групичка начело със Стефан, Вальо, Сашо и още една торба добри хора някак се самоорганизира покрай празника. Някак си всеки смяташе за решено, че ще сме там и дори не се питахме кой ще идва, а какво да носим. Замъкнахме се на Тюленово, където за хората, които не са ходили плаж няма, а отвесна 10 метрова скала, където намерихме малко пръчки и направихме импровизиран огън, изпекохме малко меса, всеки придърпа към себе си по една двулитрова Каменица седейки на малки рибарски столчета порай огъня и си говорихме. И говорихме. И говорихме.

Пишейки това имам чувството, че е минало толкова много време, че все едно е било в някакъв друг живот, дейба.

Та – първите лъчи ни осветиха чорлавите коси и челата, махнахме дебелите дрехи, помня беше доста студено вечерта, и останахме по бански. На Сашо приятелите предните дни бяха опънали тролеи с дължина към 15-18 метра и първото нещо, което направихме беше да се пуснем по тях. Имам клип как вися 5 минути докато се наканя да скоча, ако го намеря ще го пусна да ме видите какъв съм охлюв :D

Мина доста време откакто не ходим на палатки с тях, но покрай Джулай се връщам често към този момент – опиянени от бирите, дрънкането цяла нощ и после слънчевите лъчи, водата. Ех.

Блогът стана на 5 години

27/06/2019 / / 0 Comments

Преди 5 години официално пуснах nedko.info. И мина страшно много време от тогава. Страшно много.

Всъщност първия ми пост е на 25.06.2014 година, но официално го пуснах като подарък към мен си, заедно на рожденния си ден през вече далечната 2014 година. От тогава се случиха толкова много неща, че няма да мога да ги изброя. Но най-важното е, че се сгодих и все някога ще пусна снимка с костюм, а Златина в бяло (надявам се няма да е в бял костюм :D ).
Блога първоначално стана мястото в което слагах стоховете си, после изместих малко фокуса към разказите (който запазих и до днес) както и добавих малко технически неща.
Но от всичко ако трябва да селектирам мой личен Top 5 статии, които отъждествяват този блог това са:

  1. Не мога? – първия ми и единствен мотивиращ разказ, който винаги преди приключения чета;
  2. Мина Дунав ултра 2018 – пътепис за най-ненормалното ми каране в живота и как извъртяхме 700 км. с Пешо за 48 часа;
  3. Преживях първия си дуатлон – един гърчопис за това как щях да умра на първия си дуатлон (spoiler – втория беше далеч по-лесен);
  4. Денят в който се пречупих – Коджа Кая – 25 км. планинско бягане – гърчопис за това как едно бягане в гората ме пречупи физически и психически, как направиха меме за мен и колко трудно е да се изправиш след като веднъж си рухнал;
  5. Manowar – историята за първите ми срещи с групата, концертите и бирите.

Бонус:

  1. Недко разказва: “Историята на Цвета Стоименова” – един от ок разказите ми, който харесвам, защото е топъл, цветен и снежен;
  2. На какво мирише щастието – първия ми разказ, който някога съм писал и не е публикуван тук. Скоро ще пусна и двете му версии.

И малко статистики:

Посещения за периода 01.06.2014 – 26.06.2019 – почти 32 000 уникални

Най-четени статии:

Най-странни търсения (повечето са WTF) дошли от Гугъл:

  1. iziskvania za junior qa
  2. Silvestur staloun e bil pornoaktior
  3. ангели-рисунки
  4. белите чак тогава няма да развиваме
  5. ВИДЕО КЛИП ТЪПИЧНО
  6. Ебафа ме разказ
  7. истории с травестити
  8. кабелджия бургас
  9. как да вляза в archlinux
  10. как да махна кибритена клечка в ухото (това ми е любимото!)
  11. на среща ми един падпадэк
  12. порно
  13. разкази за травестити
  14. СЕКСИ БАБИ РАЗКАЗИ (ъм, втф?)
  15. Травестити разкази
  16. ТРАВЕСТИТИ РАЗКАЗИ

Възраст на читателите на блога

Полово разпределение на посетителите (коч парти!)

Какво ни очаква скоро

Желанието ми да направя от този блог нещо повече ме дърпа към аудио-визуалната презентация – демек ще има Podcast! В някакъв момент сигурно ще има и гости, но докато го докарам дотам ще мине време. Скоро ще пусна пилотния епизод, който отлагам от вече една година. Надявам се да се получи нещо, което да забавлява слушателите повече отколкото да ги натоварва с излишни простотии.

Благодаря, че ме четете. Това ме прави щастлив.