v 0.5 | A glimpse of happiness
Малко може би закъснях с новината, но след като писах февруари месец, че ще съм лектор на QA Challenge Accepted 6.0 после дойде COVID-19 и така до 12 Септември. Та да – след седмица съм в София и ако някой иска може да ме дръпне и да си подрънкаме на конференцията.
Fun fact е, че времетраенето ми удължено от 25 на 30 минути така, че все ще се намери време евентуално да кажа нещо умно. Или пък ще е абсолютния провал (за който също ще си говорим там).
Наздраве. Хлъц.
Тези с които разговарям напоследък сигурно им е писнало от темата, НО най-накрая се навих да си направя home NAS проекта, който мислих толкова време. В нас при разчистването се оказа, че имам 10 диска (don’t ask…) повечето от които от по 1ТБ. Първо ги бях пуснал в hardwarebg и olx, но при слабия интерес реших да ползвам каквото имам и ето, че в тестова среда имам една много прилична конфигурация с Xeon E3-1225 V2, 16 ГБ ECC рам, 7 диска (от които два са в mirror 4 са в raidz1 и един системен, който скоро време трябва да ъпгрейдна на SSD. Всичко това се търкаля на FreeNAS, който е базиран на FreeBSD, което е чудесен момент да мога да се докосна в света на BSD.
Цялото това нещо го набухах в едно Lenovo E31 с малък хак за захранването, защото оригиналното е 280W и имайки предвид, че процесора е с TPD 95W, 7 диска по средно 20W без да смятаме RAM, дънна платка и т.н. така, че един 400W Fortron свърши чудесна работа.
Цялата машина е супер студена, при няколкодневна работа процесора не се качи на повече от 36 градуса, макар, че съм длъжен да отбележа, че през повече време беше idle.
Ето и как изглеждат за сега zpool-овете ми:
nedko@freenas[~]# zpool list
NAME SIZE ALLOC FREE CKPOINT EXPANDSZ FRAG CAP DEDUP HEALTH ALTROOT
Mirror-1.5TB 1.36T 20.5G 1.34T - - 0% 1% 1.00x ONLINE /mnt
RaidZ-3TB 3.62T 27.4M 3.62T - - 0% 0% 1.00x ONLINE /mnt
freenas-boot 912G 36.0G 876G - - 0% 3% 1.00x ONLINE -Те така. Скоро след като вкарам машината в production ще пиша по-подробно, зщаото темата е мега интересна, а сега с тези евтини workstations (защото Xeon + ecc memory не е излишна екстра особено зa zfs) + 3 диска по 4 ТБ например можете да си разрешите проблемите за няколко години напред.
От тук нататък опциите са всевъзможни като едно от първите неща, които смятам да направя е да заменя моя backup script, който fork-нах преди време с по-сериозен solution като rsync, duplicity, bacula или нещо друго, ще видим тестовете какво ще кажат.
Вчера наново започнах да препрочитам блога на maniax-а и някак ми дойде желание да продължа с моя блог.
Доста мислих защо стана така, че постепенно спрях да пиша в него и осъзнах защо – в началото беше с постове като този – какво ми се е случило, разни размисли, стихове и разкази, tech news, после обаче започнах да пиша малко по-дълги постове (и най-дебелия ми разказ “Мина Дунав Ултра 2018“, в който има скромните 5683 думи…), после това започна да става стандарт, после направих списък със статии по които ще пиша и накрая смених работата и всичко остана на заден план. Дори и това да постна няколко любими български автора.
Тъй де. Ей ме на. Лонг стори шорт:
Та тъй де. Откъм вицове съм се запасил с един златен фонд, който ще изсипя някъде тук, защото поколенията трябва да знаят какъв идиот е бил баща им. Освен това в Pocket имам супер много материал поне за няколко епизода.
Те така. Радвам се да се видим отново и до нови (скорощни срещи).
Днес в 12:00 си спомняме за Христо Ботев, който дори и няма да се опитвам да опиша, да разкажа със скромните си спомени от училище за него, нито да опиша величествената му битка (вътрешна и външна) в която участва за да освободи страната ни.
“Благословен бог наш…”
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!Не оставяй да изстине
МОЯТА МОЛИТВА – Христо Ботев
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Валери Петров, добрия старец с пронизителния поглед през дългия си живот е издал 34 книги, като първата му излиза едва на 15 (под псевдонима Асен Раковски), 19 пиеси, 6 от които са пиеси-приказки, 19 филма по негов сценарии, от които 6 анимационни (което без да претендирам за истинност вярвам, че е някакъв рекорд за България). Името на Валери Петров идва дълго след като той е бил роден от фамилията на майка му Мария Петрова. Баща му се казва д-р Нисим Меворах, а родителите му му го сменят след като приемат протестанството.
Таланта, дълбоката култура и разбиране за живота, за езика и за изкуството Валери Петров показва първо на всички с преводите му на Уилям Шекспир и Йохан Волфганг Гьоте.
И малко от мен – Валери Петров е толкова лек за четене, текстовете му са като перушина и мелодични като глас на майка, която вика детето си през терасата за обяд. По-долу качвам 7 прочетени негови стиха.
Ако беше жив днес щеше да стане на 100.
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:– Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.
Започвах три пъти да пиша за Христо Фотев, но то е като да пишеш за планина – хем можеш с две думи да я опишеш, хем колкото и да пишеш няма да е достатъчно.
Романтичната душа на Христо Фотев е бездънна като очите на момче. Именно той е в моите топ трима български автори. Публикувани са 21 негови стихосбирки. Fun fact е, че е роден в Турция и чак на 6 родителите му се местят в Бургас и оттам идва морето, поезията, любовта. Пред адаша Недялко Йорданов казва, че не може да не говори български след като диша нашия въздух, гледа нашето море. И такъв си остава до края. Друг интересен факт е, че кандидатства за Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Работи и като художник преди да стане главен редактор на “Черно море”. 7 години след смърта му министерството на културата и съюза на българските писатели ще направят Национална награда в конкурса за поезия „Христо Фотев“.
Mорето само живите обича,
Морето само живите обича – Христо Фотев
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.
Омг омг омг, Георги Господинов има нова книга!
О МАЙ ГАД!!!
Новата книга на Г.Г. (както го наричам аз на галено) ще се казва “Времеубежище”. Площад Славейков писа вече и не искам да преразказвам, но две неща:
Поезията винаги е била част от моя живот. Понякога повече, понякога по-малко.
Поезията като част от изкуството присъства навсякъде, но не е това целта на поста ми. Не помня всеки мой стих на изуст, но помня емоцията в която съм бил потопен (залят/удавен?) докато съм го писал. Дори и онова краткото, за бармана, което ми отне една вечер, два рома и един час прибиране от Кубо до квартирата в зимата. И в повечето случаи съм бил в дълбока вътрешна скръб. И тогава винаги е бил момента в който ако имам сили да дишам, да прехвърля енергията си в 10 реда бих го направил. Това се отнася и за разказите.
Отдавна премествах поглед от стиховете и разказите, защото понякога боли. Но винаги, ви-на-ги са ми били близо до сърцето.
И днес, в 2:36 вечерта, Златина е заспала отдавна, котката Иво е в агрегатно състояние вода (и ако го вземеш и преместиш някъде дори няма да си отвори окото), а аз чета Христо Фотев. После се сетих за брилиантната идея на interview.to, които канят известни наши актьори да цитират вечните стихове. Има толкова много, толкова много красота, някои са толкова фини, други са тъжни, но всяко докосва струна на душата.
Та така и не публикувах няколко статии с поезията в музиката, но смятам следващите дни да публикувам по един стих + видео, защото красотата ще спаси … ай без клишета, но не е ли така? Никой не е умрял от малко цвят и красиво.
Н.
Ся, супер тъпо заглавие, но толкова. Ръждясалите ми за блог активности мозъчни клетки им трябва малко заигравка за да зпаочнат да пишиат … още по-тъпи заглавия :)
Та – преди няколко дни GitHub си промени ценовите условия. Не е станал безплатен, защото беше безплатен за всички и преди това, но някои от нещата, които бяха за план “Team” вече са безплатни за широката аудитория.
Основните разлики са:
Промяната е страхотна и ще помогне на много малки организации, училища и университети и хора (влизащи) в бранша да мигрират към GitHub, защото частните repo–та са голяма благинка, а GitHub Actions са чудесен старт в CI/CD. В пакета са включени и 500 MB място за вашите проекти (note – 500 МЕГАбайта, може да ви се стори малко, но за код това си е направо невъзможно за запълване с код).
И понеже говорихме за безплатната версия може да ви е станало интересно какво може “Team“:
Детайлни разбивки на всички планове можете да видите в страницата на GitHub.
И за финал цитирам поста на GitHub – “But every developer on earth should have access to GitHub. Price shouldn’t be a barrier.“
На тази дата преди година се състоя QA: Challenge Accepted 5 за което вече писах. Помня колко много се притеснявах и какви организации бяха за да мога да отида. Тогава работих за Немечек и беше удовоствие да отида да се видя с колегите, да поговорим, да изпием петхиледиипетсоттин бири (ако не ме лъжат спомените бях в София 5 дни и 5 дни не спряхме да пием, за това и тоя поглед…). Тогава беше и най-голямата публика пред която съм говорил – 700 човека дошли да ми слушат глупостите…
Тази година QA: Challenge Accepted 6.0 за малко да се състои, но предвид пандемията на COVID-19 организаторите мъдро отложиха лекцията за Септември месец. Но не пречеше да отида да се видя с част от лекторите (Роман, ти си великан!), хапнахме и пийнахме, а на връщане се отказах от полета и се прибрах с племенничките с кола до Варна. Беше си приключение, но успешно.
И така, сега си пренаписвам лекцията за тазходишното издание, да видим дали ще се получи епична или ще е провал.
Бтв не знам дали ви е попадало, но излезе видеото от ISTACon 2020 г. и е потресаващо зле. Част от лекцията ми ще включва и това защо така съм се провалил и как можех да го избегна (за някои от вас може да са али-бали, но като излезе на сцена човек нещата изглеждат много по-различни за добро или лошо).