Page 13 of 48

Запознайте се с по-големия брат на marvin – vortex

19/04/2021 / / 2 Comments

От много време ми се върти в главата да направя един homelab в нас, но решенията, които ми попадаха бяха или rack mountable или прекалено шумни. После мислих да ползвам Lenovo Thinkstation E31, който имам в нас. Сам по себе си е страхотна машинка, с 16ГБ рам, Intel Xeon E3-1230v2 с десет (не питайте) диска с различен обем между 1TB и 2TB и сменено захранване с нещо по-читаво и мощно (защото дефолтното беше с нищожните, макар и реални 280W. Плюс всичко това машината беше супер тиха.

Но не беше достатъчна, защото ако имам да прехвърля всичко от моите VPS-и към home-grown badass homelab ми трябва нещо по-enterprise. И не го намирам за лигня това, защото все пак това ми е работата и искам нещата, които правя да се доближават поне малко до някакъв адекватен сетъп.

И така един ден ми попадна обявата за vortex. Машината има следните характеристики:

  • Tower Server (което ми беше супер важно, защото rack в нас няма къде да държа пък и Златина би ме унищожила ако взема един);
  • CPU Xeon E5 2403 v2 CPU Xeon E5-2450 с ОСЕМ ядра (общо 16 с включен HT) и 20 MB кеш (за справка първата ми машина имаше 1MB RAM…) възможност за още един + ъпгрейд до извратените E5-2470 v2 с 10 ядра (20 с пусната поддръжка на HT), 25MB L3 кеш и “само” 95W TDP
  • Ram 32 GB DDR3 Advanced ECC
  • Power supply – redundant – 2×480 Watt
  • SAS controller P222 with 512MB cache latest firmware
  • Вграден SAS/SATA controller B120i
  • 2x146GB SAS 2.5″ 10K disks
  • 2x 500GB SAS 2.5″ 7.2K disks
  • 2х1.5TB SATA 7.2K disk
  • ILO 4 advanced licensed


Цялото това нещо има два (от 4) индустриални, 120мм вентилатора, които при стартиране на машината развъртат на 100% и в стаята не се стои. През останалото време работят на средно 12% и почти не се чуват.
Та очаквах да имам някакви спънки, защото до сега не съм конфигурирал желязо, което да е server grade при мен и споделям с вас, защото на мен ми е мега интересно:

  • iLO или HP Integrated Lights-Out е един невероятен инструмент с който можете да конфигурирате част от системата си дори когато сървъра е изключен! Как? iLO си има отделен хардуерен порт + отделна система, която работи постоянно. Така можете да правите remote connection през html5 agent, можете да спирате и пускате системата, да правите сравнително читав monitoring (+ 3D модел на температурния профил вътре в кутията, бтв в машната има 20 отделни температурни датчика), следене на разхода на машинта във ватове (при мен avg consumption за 24ч е само 72 вата, определено очаквах да е повече), можете да boot-вате през т.нар. virtual media (аз откакто съм взел машината не съм закачал за нея никога монитор, а разкарах Windows 2019 datacenter, инсталирах proxmox и не съм усетил нуждата да закачам такъв), имате си супер детайлна информация за системата и още много, да не говорим, че можете да подкарате iLO във федерация и да закачите няколко машини заедно;
  • Всичко е redundant – започвайки от BIOS-а и стигайки до различните firmware (повечето, не всички) имате redundant support на много ниско, системно ниво. Например ако реша да си ъпдейтнете BIOS-а при fail системата автоматично ще switch-не към работещата втория ROM с работеща версия. Това можете да го направите и ръчно ако нещо не ви харесва или не работи as expected. Машината има две захранвания (едното за електическата мрежа, другото за UPS), advanced ECC (нещо за което за пръв път чувам, която позволява multi-bit correction (за разлика от стандартната ECC, която поддържа само single-bit correction), RAID контролерите (и двата, но особено HP Smart Array P222, който идва с отделна батерия в случай на power loss и кеш модул от 512MB);
  • Hot-plug baby – дискове, захранване и вентилатори могат да бъдат махнати/добавени/разменени докато машината работи. Да не говорим, че ако някой диск гръмне стига да намеря същия (или поне по обем да е същия) мога в движение да го заменя с дефектиралия и zfs сам ще си свърши работата;
  • Изработката е солидна и имам предвид точно това. Машината тежи 20 кг, капаците са от солиден метал, дъното е огромно, разположението вътре първоначално ми беше малко нелогично, но после всичко си дойде на мястото. Но това с което още не мога да свикна е, че процесора ми е с пасивно охлаждане! Да, 80 ватовото чудовище се охлажда от пасивен heatsink с вентилатор, който охлажда и останалата част от системата.

И няколко думи за софтуера:

  • На машината ще върви ProxMox като Host OS;
  • На нея ще се търкалят няколко мои проекта в отделни виртуалки (докато не си начеша крастата, после миграция към Ansible host), TrueNAS (за това ще пиша малко повече, защото е супер интересно и шантаво като решение), PiHole (че ми писна да гледам реклами в youtube на телевизора и на телефона), probably openHAB;
  • Въпросите относно networking-а и връзката със сензорите още е отворен.

И накрая, но не на последно място – ще хоствам няколко сайта на ученици така, че ако сте такъв (или студент) и наистина няма къде да си хостнете нещата за подготовка за изпит – пишете тук.

11.01.2021

11/01/2021 / / 0 Comments

Ще отнеме време докато свикна да пиша 2021 вместо 2020…

Навън вали и то по най-правилния начин – нито съвсем тихо, нито силно, а точно по средата, точно върху прозорците, Борко спи блажено с майка си, а аз съм налял едно малко и пиша съдържанието на следващия епизод на подкаста. Искам да кажа толкова много и знам, че обикновено им омръзва на хората като започна да правя някакви дълги анализи/разкази и тази компресия ми отнема 1/3 от времето на продукция.
Искам и да се оплача – тоя Audacity е супер инструмент, но е тооооооолкова дървен, че ме връща обратно в 2000 г. Learning curve-а му не е малък, дейба.

Освен това точа лиги на новите Apple Air с M1 процесори – знам, че до съвсем скоро ги ругаех по всякакъв възможен начин, но М1 е революция. Youtube suggestion-ите ми са 80% ревюта на M1 и честно казано съм на ръба да заменя моето X1 с Ubuntu 20.04 LTS с Air с Big Sur. Пък ако някой има едно такова под ръка ще се радвам да колаборираме и да направим малко real world tests.

Та така – равносметка ако има ще я пиша малко по-натам, но най-важното, което се случи миналата година е, че се оженихме и че Борко се роди преди 2 месеца и малко. Клиширано може би ще прозвучи, но съм щастлив извън нормалните предели.

Пазете се и до нови (подкастърски) срещи.

Подкаста на един Недко е тук!

31/12/2020 / / 0 Comments

Ето, че след като обещах, че тази година подкаст ще има е факт и първия епизод (който е нулев и е втори, но!).

За сега можете да слушате подкаста от блога, от Spotify или Google Podcasts, чакам си одобрението от Apple Podcasts.

В първия епизод ще си говорим за доста неща, но основната тема ще е моя заигравка с WSL 1 vs WSL 2 – синтетични тестове на двете среди по няколко вектора, малко полезни линкове и впечатления. Освен това ще има и доста други неща, stay tuned.

Note – благодаря на Светьо, че ми направи art-а.

Отиде си Димо от P.I.F.

21/12/2020 / / 0 Comments

Преди 7-8 години Габс ме извика да отидем да слушаме P.I.F. в стария Винтидж 33. Беше си изживяване. Но по-голямо изживяване беше когато видях, че за разлика от това, което си мислих членовете на групата всъщност са си хора, говорят си с публиката, пият си питиетата преди и след концерта.
След това ходих на (почти) всички техни концерти във Варна. Слушах прекалено епичните им концерти, слушах и не толкова епичните им такива, слушах ги с 30-40 човека публика. И всеки път, всеки, пяхме с пълни гърла. Единия път ходихме заедно с тях на някакво афтърпарти в Болата. Там дълго пихме и говорихме с членовете на групата и чувството, че са съвсем нормални хора пак ме шокира. Говорихме си тогава с тях за музиката, за музите, за пиенето, за хората. Тогава говорих малко и с Димо. Признавам си, че по изявите му изглеждаше малко надут един такъв, но това се разсея на първите минути разговор с него.
Сещам се веднъж как бях на един техен акустичен концерт, пак във Винтидж 33, и в една от паузите излязох да подишам чист въздух и проведохме някакъв доста непринуден разговор на по цигара (на по цигара и бира в случая). Беше си в зоната и размишлявахме за живота, за изкуството. Беше толкова приятно.

А покрай него се запознах с толкова хора, от редовните, цялата тази непринуденост.
Преди няколко седмици като чух, че търсят кръвна плазма за него бях сигурен, че ще се намери и ще е само едно от онези неща, които минава периферно, защото ще се излекува и ще бъде пак по сцените.

Но не и този път.

Днес Димо почина. С него нашата алтернативна/поп рок сцена ще си остане същата, но в средата ѝ, ще остане вакуума, който никой, никога няма да запълни. Защото П.И.Ф. си бяха и си остават едни от основните опорни точки на нашата музика. На нашето детство с тяхното колело и тяхната приказка и в дните в които вече ние, децата, вече пораснахме и си имаме собствени деца, с техния огън. И с всичко останало.

Плаче ми се. Но човек е жив докато е жив в сърцата ни, нали така? Тогава той ще живее завинаги в нас.

Честит ден на танго

11/12/2020 / / 0 Comments

I Write To Remember, And I Write To Forget.

Останаха само фрагменти от едно далечно минало, дълбоко заровено от чужди очи. Остана само това, което е в мен.
И така, преди 9 години влязох за пръв път в часовете по танго. И от първия ден в който се потих като прасе, настъпвах дамите с които танцувах и забравях стъпки в стотната в която ми ги показваха, смущавах се от близкия хват и не вярвах да си взема обувки за танци , отпеснах се, та до сега едно малко парченце си остана в мен. Парченце (д)еволюирала любов, прикрита дълбока, нелечима тъга, вътрешно щастие и лекота си остана да плува из мислите ми.

Сещам се за Креми, която стоически ни научи да дишаме и ходим, която не се оплака нито веднъж, че стояхме до 12 вечерта седмици наред за да си научим хореографиите, говореше с всеки от нас заедно и по отделно, помагаше ни.

Сещам се и за Пламен, който ми подари тетрадка и ми поръча в нея да напиша най-хубавите си стихове.

Сещам се и за Милена, за Деси, Надето и Нели с които тренирахме стотици часове за да можем да излезем на сцена, да покажем, че танго е мноооого много повече от клишетата по филмите, да покажем и на себе си, че можем, да пишем поезия под звуците на Otros Aires, Gothan Project, Пиацола, Assassin’s tango-то на Джон Пауел. Благодаря.

През седмица се сещам за Ванката и Креми, за Ани и Вили, за Цве, за Емо, Диди, Лили, Габи, за Сашо (с който танцувахме веднъж версията за двама мъже в танго и беше доста disturbing), за Диди, за Марто и Катето, за Бояна и Юли, за Пацо, Рени, Нели, за Стоян и Деситата, за Мимето, за Ники и Пламен, Тома и Виктор за бургаската група. За всички.
Сещам се и за Тони, първокласника, който на съвсем първото ми представление, тогава във Варна МОЛ, дойде при мен, потупа ме по рамото и каза – “Не се притеснявай, не е трудно, важното е само да вярваш в себе си и в момичето с което танцуваш”. Сега Тони е голям, но завинаги ще остане спомена за мъдростта на един седемгодишен.

Пиша за да не забравя.

Помня и Varna Summer Festival, беше преди толкова много години. Сещам се как всички треперихме като вейки, имаше сцена, хора, музика, всички се забавляваха. Беше нещо, което ще нося в себе си до края.


Честит празник на всеки, който малко или много се е захващал с танго. Всички, които го харесваме сме малко или много повредени – имаме нещо, което ни тежи, което изплува рядко, но е там и точно танго в един или друг момент от животите ни е помагало.
И сега, няколко години по-късно, когато обувките ми са покрити в прах аз си спомням и още се отъждествявам със залата, с Креми, с всичките тези чудесни хора.

Честит ден на танго.

Дикпикнаха ме …

26/10/2020 / / 0 Comments

Да ви разказвам как ме dickpic-наха преди няколко дни. На клетия marvin освен блога виси и сайта на едни мои приятели от танцова школа. И така има някакви неща, които човека, който се занимава с него трябва да се направят и ми пише и в някакъв момент трбяваше да му ъпдейтна конфигурацията и му викам – “Това ще отнеме 10-тина минути, ще ти пиша” и тоз ми прати кур. Ама не се ебавам, беше снимка на кура му и отдолу писал “полунадървен” или нещо такова (ест. имам го на screenshot, но няма да ви го пречинявам) И пуля се аз и си викам – “Бах мааму тоя какво ниско ниво на търпимост има, хем фор фрии му правя неща хем и кур ми праща. И тоз, след 5 сек. го изтри и ми праща аудио (което бях малко резертиран да отворя) и се смее и вика – “Абе пиша си тука с една и … така, сори”. Ама кура е пратен и се чудя сега дали беше за мен или е пращащ курове насам и натам… Те така.

Ще ставам татко

23/10/2020 / / 0 Comments

Каня се от месеци да пиша тук, но по една или друга причина все отлагах.

Та да – ще ставам татко. След като се оженихме със Зуза назря бързо момента да си признаем, че искаме дете и то не от днес и нещата се случиха бързо. Казахме на семействата на четвъртия месец заради COVID-19 блокадата по пътищата и така.

Не мисля, че съм се чувствал по-щастлив от тези последните месеци в които всеки от семействата и приятелите е жив и здрав, ние се оженихме (бяхме 5 човека точно в началния пик на COVID-19), а сега и чакането на малкия.

А да, малкия, момченце ще е. Към момента всичко тече нормално, термина е за 02.11.2020 така, че нека пращаме вселенска енергия (или шоколади) на Зуза и малкия всичко да е наред.

Направихме мега ремонта на детската (плюс умно осветление, НАЙ-НАКРАЯ!!!), който започна само с “Нека сменим тапетите” и свърши с тотална подмяна на всичко (ламинат/тапети/пребоядисване/нови мебели, всичко). Така би изглеждала детската стая на моите мечти като бях малък в общи линии.

Еми това е и съвет – задължително си направете бременна фотосесия – спомените, които остават са наистина страхотни.

22.10.2020 – nedko.info беше off за 24 часа, големи новини, ъпдейти, клюки, абе всичко в един пост

22/10/2020 / / 0 Comments

Айй карамба, последните 24 часа бяха като да си от кофти страната на евтин порно филм. marvin живее в data centers на Digital Ocean и последните 2 години бях доста доволен. И ето, че счупиха един сайт, който хоствам при мен на добра воля и ми спряха целия VPS. Дебъгвах 3-4 часа, виках за помощ Владо и накрая излезе външен firewall. Писах тикети, response time – 3-4 часа на съобщение от г-н Кумар. И накрая вече ми кипна и писах във фейсбук страницата на компанията и СЛЕД ТРИ МИНУТИ вече бях on. Странно нещо са това социалните мрежи, а? Ако на някой му е интересно бих разказал по какъв път минахме да дебъхнем и да направим изводите си.

После – не съм писал от месеци, причина имам, за която ще пиша в отделен пост.

Иначе съм жив (все още), работя, излизам доста по-малко от нас по ред причини, не карам колело от Юли месец (занимавам се със зъби, операции, мамата си тракало), но пък Септември се хванахме със Златина и отпрашихме към София където аз говорих на QA: Challenge accepted 6.0 (за трета поредна година) и беше наистина голямо преживяване.

Другите новини както писах по-горе – в отделен пост. Сега ви оставам в ръцете на най-усмихнатото емо/гот (?) и този безкрайно мазен груув, който ме кара да подскачам на стола като ученичка.

Мина QA: Challenge Accepted 6.0

15/09/2020 / / 0 Comments

Мина, мина, мина! Чаках този момент от няколко месеца вече и като мина се образува стандартния вакуум който си се появява след като сляза от сцената.

Този път публиката беше разделена на три основни части – в залата, отвън и online. Общо организаотирте казаха, че са били долу-горе колкото миналата година – малко над 700 човека (без тези, които после са гледали видеата).

Подготовката ми започна началото на годината и когато COVID-19 отложи конференцията за Септември бях се поотпуснал, но като стана Септември пак беше драма. Но този път контролирана драма. Този път научих токова много по темата, че смятам да направя първите 2-3 епизода на подкаста по темата с говорене пред публика. Смятам да говоря освен за нормалните неща като подготовка, soft & hard skills и за неща за които рядко се говори – какво е да стъпиш наистина на сцената, какво може да се счупи там (например аз чувах гласа си с около половин секунда закъснение и това ме счупи много).

Този път Златина беше с мен, беше първата ми big-scale conference с нея и това помогна доста. Дори после преживях доста по-лесно цялата комуникация с хората и видях красивото в неща, които не бях забелязвал.

Да, освен това имам разни новини за споделяне, които бавих, защото не измислих как да ги представя по интересен начин тук, защото този телеграфния не ми харесва изобщо.

Те така де, друго интересно е какъв импакт може да има и LinkedIn. Споделих преди няколко дни пост за конференцията и събра общо над 4600 views, 70-тина лайка и огромен брой читатели, които не са HR (което всъщност ме учуди най-много).

Те така де, очаквайте скоро по-подреден и panic-free епизод с основните точки от talk-а ми. Даже се замислям дали няма да е удачно да го изнеса (без техническите детайли) на TedX. Вие какво мислите?

P.S. Аз забравих най-важното, бе!

QA: Challenge Accepted 6.0 English podcast

Линк към презентацията можете да намерите тук.

QA: Challenge Accepted 6.0 English podcast

12/09/2020 / / 0 Comments

A (not) so short English version of my talk “How (not) to talk at conferences” at QA: Challenge Accepted 6.0.

It’s my first episode of the series. On the next episodes of the series I’ll cover:

  • Soft skills
  • Hard skills
  • Practical presentation examples
  • Fighting a stage fright
  • memes!

Questions

If you have questions you can ask them on Discord or at https://sli.do/NedTalk