Последните години не бях добра компания както в блога така и понякога f2f. Реших да ви разкажа доскоро пазена дълбоко в мен тайна, защото е важно за мен.

От няколко години се боря с депресията с променливи успехи. И научих, че колкото повече човек подтиска проблема си толкова по-надълбоко го натиква и става още по-труден за разрешаване. Нещо като дъвка в косата – колкото повече я чоплиш толкова по-трудно е да я махнеш без да си обръснеш главата.

И с депресията ми се измениха и интересите и част от мен някак заспа. Последния път когато говорих пред хора (мисля беше на QA: Challenge Accepted) вече ми се струва супер далечен, а желание за това, поне за сега, нямам. Нямам и желание да танцувам и да карам колелото, нещо, което исках с цялото си сърце и душа.

Ако запомните едно нещо от този пост то е – ако се чувствате тъжни постоянно, ако усещате, че сте в дупка, ако не виждате много смисъл в това, което правите в офиса и вкъщи – говорете с някого. 2-3-5 срещи понякога са напълно достатъчни да се адресира проблема и да работите за разрешаването му. Хората имаме склонност към запазване на доста усложнени модели на света около нас в главите си и понякога някои малки и дори смешни неща като например … например някой съсед да ви изгледа накриво може да ви счупи настроението за целия ден. И много често причината не е това, а нещо по-дълбоко, по-неочевидно и ако разберете какво е то можете много, много по-лесно да го обработите, храносмелите и изхвърлите от мислите си.

Дължа много на Златина, която е с мен и ме търпи когато не съм особено страхотна компания и ми помага с всичко с което може. За това и винаги ще я обичам.

И в повечето неща, които четох за депресията имаше няколко неизменно повтарящи се елемента и един от тях беше спорта.
Спорта ако се практикува по правилния начин обикновено не ви позволява да стоите комфортно в дупката си, а малко от малко ви кара да сптрете да мислите за всичко около вас. С мен това се случваше преди много години с танците, а сега – с колелото. Просто ми е толкова трудно като правя тренировки за скорост или катерене на някой абсурден баир, че просто мозъка ми спира да мисли за всичко останало и влиза в един вид режим за оцеляване. И този режим колкото и странно да е ми помага да се чувствам добре след 200 км. на колелото или след някакво абсурдно каране в което средния ми пулс е бил на 90% в червената зона (което практически си е агония).

Та радикалната промяна чаках да започне в началото на месеца, след като си купя ново колело, нови обувки, после я чаках да дойде като дойде лятото, после есента, после Борко да стане на годинка, после да деплойнем нещо в офиса и колкото повече отлагах и си намирах оправдания ставаше все по-трудно да се наканя да изляза.

Е, радикалната ми промяна ще се състои в няколко стъпки и искам да съм прозрачен към вас:

• Спорт ( + план и статуса му)
• Редовно блогване със споделяне на мотивация и резултати
• Подкаст поне 2 пъти месечно

И понеже човека е същество, което обича да разбира света наоколо и се е научил да прави планове за бъдещето така и аз реших да си поставя дългосрочна цел, която да е да … wait for it … wait for it …

да участвам в най-стария и все още активен бревет в света – Париж – Брест – Париж, който е 1400 км в категория 90 часа

А за да се случи това трябва да изпълня следното изискване – да имам за един сезон (Октомври до Септември) изкарани следните бревети – 200 км, 300 км 400 км и 600 км (единствения двудневен бревет) като това ще ми донесе титлата супер рендоньор, която е пожизнена и няколко медалчета за завършените километри. Едва след като изкарам дистанциите във времето определено от организаторите мога да участвам в предварително записване за PBP и вече ако има свободни места може да ме приемат. Таксата общо е около 200 евро и включва храна по checkpoint–ите, сервизни автомобили и застраховка.

Сега се чудите сигурно (ако не сте чели преди блога) дали е възможно това и ще ви кажа, че освен възможно това може да е и едно наистина страхотно изживяване. През моите около 18000 км на колело стигнах до моята истина, която е, че карането е 50% дух и воля и 50% подготовка. Това не значи, че сега ще мога да се метна на 600 км и да ги изкарам безпроблемно, но всичките тези километри могат да бъдат изкарани от всеки човек, който е поне малко fit (аз към момента тежа 108 кг. така, че съм далеч от тази категория) и има ок колело.

Към момента плана за бреветите ми е следния:

Както виждате ще е challenge и то дългосрочен, което ме прави нетърпелив и може би и щастлив.

Заедно с това ще последва и неизбежното сваляне на килограмите, защото сега положението е стил дамаджана малко. Влизайки в режим обикновено бързо ми се случват нещата, но да видим как ще е този път.

Техническата тема, която винаги ми е била слабост ще я разпиша в друг пост, че този започна да става в стил 2000 думи, но основното ми е ъпгрейда, който направих преди няколко месеца от винтидж шосейния велосипед, който си има нов собственик (още ми е тъжно, че го продадох, велико колело беше) на един страхотен шосеен велосипед – Triban RC520 – full Shimano 105, дискови хидравлични спирачки и страхотна геометрия.

Крайната цел на всичко това е един здрав татко и съпруг, който да дава всичко, което има за семейството си, а не един постоянно изморен чичко.

П.С. Ако някой има някакъв интерес към нещо конкетно може да пише в коментарите – дали ще е трасето, подготовката, хранене, бих споделил всичко, което знам.