Реших ей така, без причина, да напиша един пост за сигурно единствения човек, който чете блога.
Последно време покрай ме положението е повече от ок – нещата започнаха да си идват на мястото с малкия Борко, със съня и с работата (work from home с дете понякога не е лесно).

Депресията започва да се оттегля последните седмици и се чувствам много по-жив отколкото от преди година-година и половина да речем. Чувствам се ок и за това, че вече мога да говоря за това и че не съм само аз, който си носи мрака в себе си, а (за мое съжаление) са много. И ако сте от тези и нещо ги гложди винаги можете да ми пишете един мейл и да си поговорим. Понякога разговора с един непознат може да е много ценен.

Освен това съм се фокусирал много върху колоезденето и последните месеци си ъпгрейднах колелото, скоро си взех обувки, GPS и от 31.01.2021 до днес имам малко под 1000 км и си счупих вече мислейки за непреодолими 16 000 км на колелото (текущо съм на 17150 км).

Вчера ходих да карам по маршрута Балчик – Шабла – Тюленово – Камен Бряг – Свети Никола – Българево – Каварна – Балчик (Strava activity) и усещането беше величествено. Хапнах си праскови купени от Българево на една пейка, пих кафе в Каварна (на центъра където много години по-рано бях на първия си метъл концерт на който хората са чували групата и извън Добрич на Апокалиптика) и си взех провизии от Био магазина (страхотен е и супер зареден, не само с био и веган неща, споко :D). На прибиране просто си пуснах моята плейлиста и приключих карането с последни 10+ км каране в много червената зона – изкъртих се като мастия. Бях толкова на лимита си, че после ми отне малко време за да мога да си стъпвам стабилно на краката, но кефа от изживяното още ме държи. Това само до преди половин година щеше да ми е немислимо.

Ахх ти любими мой Window-е, верен като човек с психически отклонения, на 6 ракии и ударен с тухла по главата.

Днес реших да тествам за незнамвечезакойпът това лайно (ако има възмездие нан този свят някой ден ако някой напише лайно в гугъл може да му се покаже линк към сайта на Polar :D ) – cloud service-a на Polar. Драмата ми с него е, че не синхронизира нито през Windows, нито през Android и това е well known issue от вече сигурно година и половина – две и практически тренировъчните ми сесии, които GPS-а е записал не се синихронизират с техния облак и съответно със Strava (като third parity provider). Писах на тия шибаняци няколко пъти, кур.
Отплеснах се.
Та реших да рестартирам в windows (имам лицензен windows за много emergency recovery ако нещо си засера на Ubuntu-то) и естестествено не можах да си синхронизирам нищо. Реших да не съм капо и да си пусна ъпдейтите на Windows (имам някакво перверзно увлечение в това да ъпдейтвам машините в нас до latest …) и след 1-2-3 рестарта (и по-точно след този на feature update-а, който мина) ми презаписа bootloader-а. След около 8 минутно взиране в екрана, псуване и мислени блъскайки лаптопа в главата си потърсих дали windows нямат tooling за работа с bootloader-а (които със сигурност имат, но не бях ползвал до сега). Другия вариант е класическия – boot-вам с live CD и си ползвам grub tooling-а за да си го запиша наново, но ИЗОБЩО не ми се търсеше флашка в нас). Та порових и намери един доста задоволителен отговор, който приканва да направим следното:

• mountvol Z: /S (или който и да е неизползван от вас drive letter);
• dir Z:EFI в който ви дава възможните bootloader entries, моето, което търсих се казваше ubuntu.
• bcdedit /set {bootmgr} path \EFI\ubuntu\grubx64.efi прави магията.
• Правите рестарт и сте готови. Има още една стъпка със забраняването на Fast startup, която можете да намерите в отворите на темата.

И така лесно можете с build-in tools на windows 10 да си възстановите bootloader-а без да търсите като животните флашки.

Освен това disk management репортва линукс дяловете като 100% free – не се шашкайте – не ви е затрило дяловете, а репортва грешно.

Днес Златина ме събуди в 8 и малко и се учудих, че малкия е спал толкова. Oказа се, че малкия е станал в 05:00 и 2 часа е тормозил майка си, но тя не ме е събудила да страдаме заедно, а е решила да ме остави да си почина. Нещо като подарък за деня на бащата, което било днес.

Та по темата, понеже ми е първи ден на бащата и съм си вирнал брадичката като мустаката лесбийка на осми март, ТА – баща се става много след като се роди детето. Моя баща е Баща с главното си и заслужено Б, неговия Баща – също. Надявам се някой ден и аз да бъда така.

А баща е нещо, което се случва между трима човека – детето, майката и (биологичния) баща – това е някаква симбиоза на любов, разбиране и търпение (и недоспиване), която с времето разцъфва и не увяхва до дълбоки старини. Това е една неприкосновена любов, която изтрива цели черти от характерите ни (нетърпение, раздразнителност, подобни) и добавя нови (абсолютната любов, която знаеш, че никога няма да си отиде) и тримата ще сте едно голямо и велико трио завинаги.

И последно, че не искам да звуча като бегемама, но – винаги ще помня Златина, когато ми звънна и ми каза, че Борис се е родил (след жестоки болки, мъки и умора) и помня как гласа ѝ трепереше. Моя трепереше много дълго след това.

Благодаря и на двамата, че ме направиха баща. От тук нататък е мой ред да бъда най-добрата версия на себе си и да давам всичко за тях.