Айде започвам с новините като Ана Цолова и Юксел Кадриев:

• Microsoft потвърди, че са ги издумкали от Lapsus$ – 37GB включително и сорс код на Bing, Cortana, Bing и множество вътрешни проекти;
• На трети март пък хакнаха nVidia и изтеглиха данните на 71000 служителя, пак от същата група – Lapsus$;
• Интересно четиво за outage-а на github от преди няколко дни;
• Ако помните преди година се запали datacenter-a на OVHcloud та направиха репорт по темата. До сега никога не съм присъствал физически в datacenter, но съм чел и гледал доста и там нещата са наистина сериозни във всяко едно отношение – от UPS-ите, през системите за безопасност и 1000-та защити от пожар. Е – единия datacenter на OVHcloud се оказа, че е живял в сграда с дървен таван, БЕЗ поражогасители и без cut-out (което е нещо като физически бушон, който прекъсва тока до част или целия datacenter преди да стане съвсем лошо). Та колкото повече човек чете толкова повече стига до извода, че сървърите не са най-скъпото в тези DCs.

Вчера ми излезе спомен от фейсбук като ходихме с Дидо във ВИНС-а и Технически Университет – Варна да говорим на студентите за бранша – какво да очакват от бизнеса и какво бизнеса би очаквал от тях. И в двата университета се получи доста добре, но ТУ имаха предимство – първо залата беше огромна и имаше хора, второ – бяха вече на вълна, че като завършат ще се наложи да работят и няма да е зле ако някой им каже дали са на правилния път плюс им беше искрено интересно. Е – не ги закарахме на биропой след това, че беше от сутринта лекцията (когато говорих във ВИНС преди няколко години в техния Master Class след часът в който никой не каза и дума ги закарах в Алба-та и след няколко бири разговорите се случиха доста по-добре), но пак се получи.

Така, че съвет от мен – когато имате възможност – ходете по такива събития, защото биснесът, в случая аз и Дидо говорихме от името на Немечек, много компактно обяснява какви очаквания има към бъдещите си колеги, а това е безценно. По мое време, с риск да прозвуча като пенсионер, такива неща не е имало (или поне в Добрич е нямало …) и когато започнах първата си работа имах ОГРОМНИ дупки в някакви common sense неща – офис пакет (преди да сте се заляли от смях макросите в Ексел могат да бъдат сравнени с нисък левел демон от някоя особено гадна точка на дупката в която живее), комуникация с колегите (няколко години бях най-малкия от почти 200-те колеги и ми беше наистина трудно да започна да си говоря за тях на теми като смяна на ангренажни ремъци, болки в колената или някакви там други неща) и т.н.

Последната седмица беше интересна – в офиса се борих като прасе на наркотици в тресавище пълно с побеснели котки (да речем) с PostgreSQL и други забави, в личен план реших да продам vortex, защото факта, че не мога да сменя вентилаторите му с по-тихи такива (оригиналните са практически вечни и супер ефективни, но са толкова шумни, че при стартиране на машината когато завъртят на 100% не мога да стоя в същата стая) ме подлуди. Търсих няколко месеца решение и всичко, което излезе беше неприемливо и се примирих с това, че ще downgrade-на към нещо много по-практично – HP Microserver gen8 изглежда като читав вариант. Ще видим идните месеци. Още не ми се иска да продам машината, защото е първия ми досег с bare-metal, но няма как. Но пък уроците, които научих бяха безценни. gen8 предлага подобни функционналности – безценния за мен iLo management, redundant BIOS, build quality над повечето потребителска техника и т.н. и т.н.

В още по-личен план в нас е тотална забава – бебе Борко вече не е бебе, а момченце на цели 1.4 годинки (така ли се изписват годинка и четири месеца?) – вече си сочи какво иска, хапва с вилица и лъжица, играе си с все по-сложни играчки, бяга много, смее се много, става все по-похватен, супер е обичлив, кефи се много да чете книжки и често ни милва или гушка. А с котката Иво вече са почти приятели. Зуза от своя страна е супер майката – грижи се за него през моментите в които не съм в нас, играе си с него на супер интересните и поучителни игри, възпитава го страхотно и даже още не е изперкала.

Освен това преди време питах във Фейсбук дали някой идиот няма да ми се навие на акъла да отидем на караме Дунав Ултра, която изкарах 2018 г. за (под) 48 часа, но никой не отвърна така, че може би ще се откажа. Едно от основните ми неща са липсата на бензиностанции по пътя и сервизна кола. Така 700-те км. се превръщат в оцеляване. В края на месеца ме чакат 500 км. (два бревета в два дни – събота 200 км и неделя 300 км) за два дни, което ще ми начеше крастата за доста време напред. И да се оплача на всички и тук – преди няколко години промениха маршрута на 300 км. бревет и денивелацията от 1400 метра надморска височина сега е над 3500 … Това. Ще. Бъде. Грозно.

Те така. Както сте видели и правя експерименти с нов дизайн, използвам GeneratePress и изглежда, че с малко tweaks може и да стане моята тема, макар, че май държа доста на това потребителите да си избират цвета на темата – дали да е тъмен или светъл. Ке видим.
Ако имате някаква интересна тема в главата може да я споделите тук като коментар.

Today I’ve had a task to export couple of PostgreSQL (v10) to a CSV for some data analytics. Here’s how I did this:

\copy (select * from supersecrettable;) To '/home/nedko/supersecrettable.csv' With CSV DELIMITER ',' HEADER

It’s super easy, but, BUT how do you do the same exercise but with multi-line query? I hit the дърво before I find the way. Because if I paste the query with the \copy parameter and everything else I violate some parameter requirements and I got

\copy: parse error at end of line

I’ve found a workaround (not the cleanest way to do this, but it works at least). Just paste the query without the \copy and then navigate back to the beginning to add it manually.

О вие, величествени люде. С това реших да започна и започнах!

Понякога гледам как хората стигат до моя блог и когато видя ключовите думи понякога ми трябват два аналгина и кофичка кисело мляко за да разсеят мигрената, която ме напада. Вече съм споменавал и преди в далеч по-подробен анализ, но всеки път ме напушва на смях ей това търсене:

Как се е справил горкия човек, как е стигнал от гугъл до моя блог … неведоми са пътищата …