Тази седмица в курса по Творческо писане имахме разни задачи, които правихме. Беше интересно, но и много предизвикателно, защото трябваше да четем на глас на напълно непознати нашите неща. Буквално изливахме душите си един през друг. Зареждаше и натъжаваше, отпускаше, напрягаше. Всеки бе със своя  си заряд и история.

Понякога е много самотно да четеш току-що написан стих на непознат.

 

 

Любов

Тя можеше да има много форми.

Тя е топла и студена, кипяща и спокойна,

с форма на богиня, със сърце на майка.

 

Тя тежи на сърцето и ума колкото перо,

но понякога гъне уморените ми нозе и тежи.

Боли ме.

 

Обичам. И мразя.

Прегръщам. И целувам.

Свиря на нея. Слушам я.

 

Изпивам я с поглед, заливам я с целувка.

Стоплям когато е студена,

охлаждам я когато душата ѝ кипи.

 

Аз? Аз съм щастлив.

Понякога изгорен, понякога замръзнал. Сам.

С душа тежаща колкото планина и сърце леко и празно.

 

01.07.2014,

Н.