Още едно от малкото останали парченца, които направиха моето детство и мен се отчупи днес – Честър от Linkin Park се самоуби. Като Крис Корнел, на неговия рожден ден, който щеше да бъде днес, по същия начин – с въже.

Именно Честър изпя Hallelujah на Ленард Коен, който почина преди почти година, на погребението на Крис Корнел.

Много хейтиха Linkin Park, включително и аз за новия им албум, но истината е, че ако си на върха от толкова много години хоризонта се замъглавя, депресията те хваща за гърлото и започва да те дърпа надолу, а ако с това има и алкохол с наркотици нещата просто продължават по извесния за всички ни начин.

 

Честър няма да е нито първия, нито посления, който ще си замине от този свят с тяло обляно от сълзите на неговите фенове. Няма да е и първия за който ще тръгнат някакви кофти слухове, няма да е първия, който ще остави шестте си деца и вдовица.

Но ще е този за който като чуем, че си е отишъл нещо ще ни опъне душата и ще заболи. Ще си спомням как като чух Linkin Park за пръв път преди около 15 години не си признавах пред приятелите, защото си мислих, че ще ми се смеят, че слушам толкова “лек” метъл. Много неща се промениха от тогава.

Детството ми си отиде отдавна, но под вече побеляващата ми коса и изморените очи винаги ще има място за шепа неща, които ще са старателно опаковани в светлосин станиол с панделка. И всеки път, когато се случи нещо такова като днешния тъжен повод едно от тях ще започва да избледнява и накрая сигурно ще изчезне. И така докато последното добре опаковано нещо от детството ми изчезне. Тогава ще изчезна и аз.

 

Почивай в мир, Честър Бенингтън.

 

И за да заболи повече намерих запис на Linkin Park и Chris Cornell:

 

И още едно мое любимо видео с невероятната английска публика