Малко преди пускането на блога за очите на всички реших (нетипично за мен) да пусна този пост като първи в Пространстовото – пространство на единици и нули, усмивки и начумерени физиономии, на сърца и души.

Повода е прост – днес И. празнува. Празнува рожденния си ден. Става на колкото пожелае – на 5, на 15, на 20.
С това свое умение да прескача от възраст във възраст тя генерира нещо, което виждам все по-рядко и по-рядко – една съвсем естествена усмивка, която не търси причина да се покаже, а съвсем често си сияе ей така – на пук на нас – начумерените.

И пожеланието ми днес към нея ще го формулирам в кратък списък по който след точно 365 дни ще прочете отново и ще ми каже дали го е изпълнила.

 

Списък:

  • Здраве (то е ясно, но зависи силно от изброените по-долу неща);
  • Усмивка (НЕ от онези безброй-безпричинни, а тези, които сами по себе си ще помогнат на някого да се изправи, да се усмихне или да накара да се чувства по-добре);
  • Причини (да обича, да се усмихва, да я обичат и усмихват);
  • Приятели (тук нещата са ясни – има си толкова, колкото са ѝ нужни и всички до един са прекрасни);
  • Мечти (без тях е трудно да следваме пътеката на живота, нали?);
  • Любов (от нея – приятелска, родителска и от Онзи, който ще изпие нахалните неканени солени капки по очите ѝ в моменти на трудност и същият този, който ще я кара да лети с и без причина);
  • Любов към това, което правиш (знаеш, че каквото и да правиш с добавени две щипки любов и една – сърце, правиш това, което правиш толкова специално, нали?).

И за заключение бих добавил една моя снимка снимана преди четири месеца в местна сладкарница, която днес докато говорихме ми изплува в съзнанието.

До нови срещи, И.

08.06.2014,

Н.