Пост първи на прима виста.

 

Изхвърчах от офиса 20 минути след края на работния ми ден. Днес свърших доста и съм доволен. Уча нови неща, които ми харесват.

Тръгнах към Кубо с ясната цел да довърша дизайна на блога, но с толкова шарени и интересни хора човек трудно може да се съсредоточи.

Звучи Тодор Колев (лека му пръст), морето е сравнително спокойно, облаците в небето са по-малко от стотинките в джоба, но за сметка на това сърцето е пълно. Имам пясък в обувките, по пръстите, пия студено фрапе и усещам лятото по-близо до себе си, в себе си – в дробовете, душата и очите. Харесва ми.

Има много хора – усмихнати, сърдити, цветни, пушещи, влюбени, работещи – цяла палитра. И между нас има нещо общо – търсим слънцето, небето и морето, сърцата ни се отварят лека полека и чувството е прекрасно.

Тук съм и мисля концепцията на блога, а пред мен има едно момиче с прекрасна и много много къдрава коса. Напомни ми за А. Какво ли прави, как ли е? Има и едно момче – млад мъж – брада, официални панталон, риза и елече, часовник, дървена гривничка и прилежно сресан. Говори с момиче по начина по който и аз говорих преди … толкова много време. Тя му се усмихва, смее се на глас понякога. Харесва го.

Има и деца – много деца – малки, тихи (което е огромна рядкост тук) и заровили ръце, крака и глави в пясъка като че ли искат най-първи ще вкусат това лято. Майките са отпуснати на шазлонгите и си почиват.

Сламените чадри се поклащат лекичко в ритъм с вятъра, вълните, хората. Иронично е, че са кафеви, овехнали, а сезона не позволява това. Сезона очаква цветно, хубаво и усмихнато.

Очаквам да се чуя с В. и да споделя идилията, която е пред мен, а той да ми се скара, че го дразня.

 

Усещам трепет в себе си за довечера – ще отида да потанцувам танго да видим бива ли ме още.

 

До нови срещи,

Н.