Днес е особена дата, която харесвам и едновремено ненавижам.
Днес е ден преди рожденния ми ден. Време за равносметка, плах поглед напред, още по-плах назад. А погледите, без значение на къде сочат, винаги носят спомени. Понякога хубави, понякога тъжни.
В Кубо съм, слушам странна музика, допивам си бирата ругаейки бездарието си и липсата на муза. Гледам една догаряща свещ и правя неволно сравнение. Минава човека с розите – “Еми … нямам на кого да я подаря…” казвам и поглеждам неловко надолу. Той още по-неловко (как може да не види, че съм сам?) се усмихва машинално с грам любезност и бързичко си тръгва.
Е – утре правиш 28. И какво от това? Задавам си въпрос и си отговарям сам, светкавично.
Какво направи последната година? Танцува ли колкото иска, раздаде ли любов точно толкова, колкото пожела? А каза ли си последно сбогом с приятелите, които те напуснаха без време? Каза ли смело, че обичаш без да се притесняваш от отговора? Отвори ли сърцето си за някого?
Е – имам отговор за всичките тези въпроси, почти толкова универсален колкото е и отговора на почти всичко. Точно толкова точен колкото и неточен. Отговора, запомни добре, е – “Почти”.
Защо “Почти”, а не “ДА!” или “НЕ!”? Много просто. През годините човек се учи, че не може да бъде напълно удовлетворен или напълно разочарован от живота и себе си. Ако това стане значи нещо не е съвсем наред в него. Човек винаги трябва да е малко разочарован от себе си. Една малка щипчица разочарование, която го кара да продължава, да го мотивира, да иска да върви напред и нагоре стремглаво събрал цялата концентрация и усилия на света, точно както малко дете се опитва да прескочи оградата на кошарата си, както птица с доскоро счупено крило се опитва да отлети и човек със счупено сърце да се усмихне.
Е – за изминалата година намерих няколко нови приятеля, няколко стари изгубих, обикнах още повече семейството и старите си приятели, танцувах с душа, сърце и дадох всичко от себе си. Обичах, четох, усмихвах се, плаках, прегръщах, дишах, писах, пях и свирих. И както каза преди тоооолкова много години Синатра – “Направих го по моя начин” (бел. авт. – I did it my way).
И понеже по прастар обичай ще си пожелаваме разни неща аз бих искал да изпреваря всички ви и да ви пожелая да обичате, да сте здрави и да се усмихвате. Тогава ще сме най-красиви и най-харесвани.
Ваш,
Н.
26.06.2014 @ 10:56pm
