v 0.5 | It gets easier. Every day it gets a little easier, but you gotta do it every day. That's the hard part. But it does get easier.
Бях се наканил да пиша по няколко поста седмично, но пак не се получха моите планове.
Големите новини в изминалото време са:
Покрай работата има супер много задачи, но и уча с пълни темпове така, че скоро ще направя цяла серия с интересни неща + как да търсим работа – the right way
I bought the perfect domain for a quality assurance blog about four years ago. It’s called QualityAssurance.pro. I started the project but it failed. And it failed for the following reasons:
For those four years I learned a lot and I recently launched Nedko.info (personal humorous blog in Bulgarian). This made me feel like the time to bring QualityAssurance.pro back to life is now!
My concept for it is very simple:
So stay tuned.
Cheers,
Nedko.
Днес за пореден път се доказа твърдението, че добрия програмист не пише само функционалност, която да работи, а такава, която е съобразена с множество фактори – скорост, сигурност, логичност. Този път сайтовете са Министерството на Образованието и Науката и Министерство на Вътрешните Работи и новинарския сайт OFFNEWS.BG бяха мишената използвайки очевидно една и съща търсачка. И да ви кажа честно – срам е, че някой не си е escape–нал параметрите за да предтврати един прост XSS, които потребителя подава. Това е нещо тривиално, нещо, което всеки, който пише код трябва да знае и използва. Защото знаете – когато пишем никога не трябва да имаме доверие на потребителите. Ни-ко-га.
През последните няколко седмици се наслушах на мрънкащи хора, които не обичат работата си, града в който живеят, това което правят и още около 150 подобни неща.
Та си говорихме скоро за работата и се учудих на всеобщото мнение как, цитирам “Всички работодатели са лоши и те изстискват” и там каквото беше нататък.
Съвсем кратко, без да изпадам в излишни подробности, искам да споделя моя опит.
НИКОГА не съм започвал да работя нещо, което не обичам. От кабелджия опъвайки по цял ден кабели насам-натам носейки стълба, която беше тежка колкото мен за малък ISP (с тайното желание някой ден да стана системен администратор), през търговията с компютри, внедряването на софруер за управление на бизнеса (включително и за управление на индустриални съоръжения) та до последните години в които съм се квалифицирал основно като Software Quality Assurance Engineer. И никога и не съм попадал на “кофти работодатели”.
И ще ми кажете, че това е късмет, но мога да ви уверя, че не е.
А тези, които се оплакват, че работодателите им изстисквали последните сили, държели се лошо с тях, не им оценявали труда и т.н. и т.н. – ако сметнете, че проблема е в компанията в която работите, а не във вас – еми сменете работата, бе.
Относно заплатите и условията съм чувал толкова много, че ако го разпиша сигурно ще стигна max post size на wordpress. Имал съм познати, които като им опиша офиса в който работя, всичките излизания с колеги, teambuildings, работна среда и това с което се занимавам веднага започват с “Ама то сигурно там ви изстискват, сигурно шефовете са гадни, сигурно има страшно много работа” ала бала. Well – fuck off, dudes.
Всеки иска да започне да работи за 1500 лв . – 2000 лв. стартова, ‘щото видиш ли в IT бранша хора няма. Еми няма. Ква-ли-фи-ци-ра-ни хора няма обаче.
Не може човек, който е прочел общо 12 страници за HTML/CSS/JS/PHP/bash или каквото и да е там, който най-малкото не може да си настрои работната среда (и не се опитвайте да ме убедите, че примерно един PHP developer не трябва да разбира от Apache(nginx)/mySQL(MariaDB)/малко Linux (или съответно .NET developer с неговата среда) ) да очаква да започне на подобна заплата.
За това се изисква да си съдереш задника от четене, от анализиране, от мислене, от проби и грешки. И това да ти доставя удоволствие. Да – звучи малко садо-мазохистично, но ако не изпитвате удоволствие от това, което правите тогава не сте за тази професия.
Така, че следващия път като измрънкате, че нещо не ви е наред се сетете за този пост и предприемете нещо.
Note – сега се сетих за два страхотни примера за хора, които искат да се развиват:
Note 2 – с писането на този пост се присетих, че няма да е лоша идея да разпиша един за това как аз избирам евентуален бъдещ работодател (research + комуникация с компанията), че често основно хора на които съм водил лекции някъде са ме питали. Така, че през следващите дни очаквайте нещо по въпроса.
Ваш (хейтещ),
Недко.
Не се мина много откакто писах по същата тема , но Twitter пак паднаха.
Status.Twitter.com (Който продължава да връща 404 при опит за достъп по https) показва, че проблема не е само от сега. Преди 18 часа е имало проблем с достъпа както и до момента в който пиша статията.
Благодаря на Нико за notice–а.
Update – Към 14:13 часа на 19.01.2016 г. Twitter.com работи като явно има проблеми с https://pbs.twimg.com. Оттам при опит да се заредят изображенията потребителя получава 503 (Service Temporary Unavialable).
Баси майката.
С това ще започна. И ще свърша. 2-3 дни преди началото на 2016 година на 70 години си замина машината, легендата и основателя на епичните Motörhead от рак на мозъка.
Много се пошегуваха, че са учудени как черния дроб на Леми Килмистър (Lemmy Kilmister) не е поддал първи, но с шеги или не доста хора са пораснали с неговата музика. Леми беше основател и фронтмен на Моторхед от 1975 до 2015 година.
Повече няма да пиша за него. Думите май са излишни. Да почива в мир.
А днес Кремена сподели статия на NYTimes, че Дейвид Боуи (David Bowie) е починал днес два дни след 69 си рожден ден. Странен, ексцентричен и гениален Боуи си замина днес след две години борба с рака.
Не мога да напиша повече. Тъжно ми е.
С последните си редове ще ви покажа върха на неговия музикално/театрален гении и как превърна предвещаната си смърт в нещо, което промени частичка от мен.
Представям ви песен от “Blackstar” – последния, 25 албум, на David Bowie носещ името на Lazarus (Lazarus в превод носи името на Свети Лазар, който е възкресен четири дни след смъртта си):
David Bowie – Lazarus
Look up here, I’m in Heaven!
I’ve got scars that can’t be seen
I’ve got drama, can’t be stolen,
Everybody knows me now
Look up here, man, I’m in danger!
I’ve got nothing left to lose
I’m so high, it makes my brain whirl
Dropped my cellphone down below
Ain’t that just like me?!
By the time I got to New York
I was living like a king
Then I used up all my money
I was looking for your ass
This way or no way
You know I’ll be free
Just like that bluebird
Now, ain’t that just like me?
Oh, I’ll be free
Just like that bluebird
Oh, I’ll be free
Ain’t that just like me?
Edit – Попаднах на страхотен gif на David Bowie и всичките му периоди:
Edit 22.11.2021 – Попадна ми наново последното видео та ъпдейтнах поста.
Най-накрая! Ново Ubuntu, нов късмет са казали хората.
Последния път, когато писах за Ubuntu беше за версия 11.04 (2012 година), а от тогава се изля много вода.
Днес ще си поговорим малко за основните разлики между Ubuntu 15.04 и 15.10 Wily Werewolf. А тук можете да видите всички релийзи на Убунту – по релийз дати и информация за всеки един.
Ъпгрейда от Ubuntu 15.04 към 15.10 по правило става с един ред:
sudo do-release upgrade
След стартирането на скрипта малко се изненадах от следното съобщение:
4 installed packages are no longer supported by Canonical. You can
still get support from the community.
53 packages are going to be removed. 209 new packages are going to be
installed. 1472 packages are going to be upgraded.
You have to download a total of 1125 M. This download will take about
3 minutes with your connection.
Знаех си, че с времето съм инсталирал някакви ненужни неща ама чак пък толкова…
Тегленето на пакетите отне няколко минути, а инсталацията – към 25 (все пак имам почти 1700 пакета за инсталация/ъпдейт).
След remove, install и upgrade по пакетите, скрипта обнови grub-a и ме попита дали иска той да се погрижи да рестартира всеки сървис по отделно (заради ъпдейта на някои важни библиотеки като libpam, libc и libssl например).
След като приключи с install/update дойде ред за remove packages и съвсем на място ме попита дали не искам съвсем случайно да разкарам 112 пакета (нали преди малко бяха 209?).
Рестарта премина гладко и без проблеми (освен факта, че малко преди това кирилицата спря да работи :) ).
nedko@nedko:/var/www/$ lsb_release -a
No LSB modules are available.
Distributor ID: Ubuntu
Description: Ubuntu 15.10
Release: 15.10
Codename: wily
Новата версия на Ubuntu пристига без грандиозни нововъведения, но пък носи със себе си:
Новите (Unity Overlay Scrollbar) скролбарове за които толкова се говореше всъщност са нещо за което не мисля да отделям повече от пет кратки изречения. Новото, което е при тях е, че когато не са фокусирани с курсора се свиват на 50%. Това е. Защо говорят толкова за него? Нямам идея.
Сега ще кажете – тоя се побърка. Как може да пиша такава простотия в ревюто? Неслучайно засягам тази леко болна тема. Преди време Убунту пуснаха предложение към потребителите да участват със свои неща и едва 40 човека са проявили интерес. Което е болезнено.
Новият kernel, който не е нов (релийза му беше Август месец). За него ще разпиша утре на свежа глава по-интересните неща, но ще спомена следните три:
Полулярния command-line developer tool (баси – това не мога да го напиша на български с читав превод) има някои важни нововъведения като едно от тях е Android Development environment.
Не знам защо толкова тръбят за това при положение, че и преди работеше (макар и с хакове) и това е логичното продължение, but anyway. Вече имаме native поддръжка на Steam контролери. Йее.
При ъпгрейда на дистрибуцията получаваме и шепа ъпдейти по ежедневните ни GUI приложенията, например:
Сега е ред да отбележа, че в офиса съм с MATE като window manager. Машината е с SSD и boot time-а ми е около 5 секунди до login screen-а. Същия си остана и след ъпдейта.
Ако имате някакви въпроси – пишете в коментарите или във Facebook. Ще отговоря с удоволствие.
П.С. Обещавам следващата ми статия да е малко по-човешка, че тази нещо ми се получи доста схваната.
0200 часа. Още прехвърлям, сортирам и трия файлове от хард диска на лаптопа, който продавам към външния ми хард диск. Начинанието се оказа по-сложно и времеемко основно заради няоклко хилядите файлове неструктурирана и на моменти дублираща се информация.
За момента статистиката на преместените фалове е – 120 000 файла, 378 GB. Сега прехвърлям следваща порция от 81 GB видеа от разни конференции на които съм водил разни екции + тези от GoPro-то на Веско, което ми даде да поразцъкам на несполучливия ми 300 км. веломаратон (бревет).
Копирам всички файлове и с queued ffmpeg ще конвертирам в разумни размери, а raw файловете ще изтрия. Ако ли не – ще трябва да взимам още един хард диск :)
Явно имам проблеми с USB3 драйвърите на Windows 7 и просто външния ми хард диск е винаги в USB2 режим. Което е бавно. Адски бавно (за 80 GB данни).
Време е да изиграя един Age of Mythology.
Изкъртиха ме на Age of Mythology, изнервих се и го оставих да си копира файловете без моя надзор. В 3:30 легнах и днес едвам отлепих в 8:40. Забравих си телефона, за пореден път се каня да не се качвам повече в кола на варненски бакшиш…
Current status – запретнал ръкави и борещ един release candidate, слушам Stone Sour и си мечтая тихичко вечерта да имам малко свободно време да изляза да покарам колелото, че започнаха да ми липсват ежедневните карания.
Днес ще си поговорим малко за МК БСП Лява България.
Там, очевидно, не преглеждат много като печатат разни рекламни материали та за това и аз виждан някакви интересни неща.
Anyway – на вашето внимание – Райна Душкова (или Ройна Дошкова? Може и там да са объркали, знам ли ги).
МК БСП Лява България и техния блестящ правопис
Идвам в офиса – климатика работи все едно навън е снежна виелица. Тряваше да си взема късите гащи и тениската. Топлото ме кара да губя концентрация доста по-лесно .
Да е жив и здрав Кен Томпсън за дето е измислил grep. Наложи се да потърся една функционалност във всичките ни 50+ скрипта. Замислих се как да го направя бързо и ефикасно без да преглеждам като бот всичките скриптове (back end + front end). Та намерих общ признак по който да потърся в кода им и с един grep направих това за 10 минути. Сетих се колко е лесно понякога да решаваме такива задачи. Трябва само да се спрем да помислим за няколко минути и решенията ни ще са доста по-добре измислени и реализирани.
Стана ми любопитно за grep и на това на колко е години, защото се влачи по дистрибуциите от МНОГО отдавна. Кен Томпсън, автора на grep (и още доста интересни неща) също е личност, която залсужава вниманието ни. Ето и няколко интересни факта:
Хайде, че работа ме чака. Някой ден с повече свободно време ще пиша за него. Забележителен човек.
Ето, че денят продължава да ме радва особено силно. Преди малко излезе официалната програма на OpenFest 2015. По-късно ще напиша в отделен пост интересните за мен моменти. Надявам се да бъде толкова добра колкото и 2013 г.
И още една доста приятна новина – Книжарници “Ciela” пускат отново 50% намаление от обявената цена на 01.11.2015 г. Ако ще го посещавате по-добре идете рано, че опитът показа, че следобед няма нищо интересно останало :)
Бях забравил колко е хубаво човек да посвири малко. Имам една акустична китара на която обръщам престъпно малко внимание. Та днес докато си бекъпвах данните намерих няколко запазени PDF-и с табулации. Посвирих около 30 минути. Не ме изгониха от къщи така, че има надежди. Пръстите леко болят от струните.