Category: Колоездене

Снощи приспах в близост до Казанлък, а днес маршрута ми ще е до язовир Копринка и околията. А взех, че изкарах до Копринка доста бързо и не ми остана нищо друго освен да преизпълня плана си и да се подложа на онова многочасово мъчение – чиста проба нечовешка болка и огромно каляване на духа и характера – изкачването на връх Шипка. Това го направих вече веднъж на трети Март и се бях зарекъл повече да не припарвам до там с колело, но ето, че съм тук, отново. Малко снимки от Копринка : След бруталното изкачване на връх Шипка за награда освен неприлично епичните гледки намерих и тази малки приятелчета да се продават по пътя на връщане. BTW струваха общо 4 кинта. Чувствам се веганизиран. Довечера ще поправя и това.

След като приключих с карането реших да се поразходя из Казанлък. Страхотен град. Има доста хора, супер много колоездачи, архитектурата му е красива. Намерих си и кафе в което се забих за да търся къде да преспя, че след 2 дни сън в колата сигурно съм изградил ароматен щит срещу диви животни.

(намерете грешката)

(рядко човек може да намери обява написана на пишеща машинина :))

(сладкарница Ивет – скандално кафе и набурсучен персонал)

След кратко търсене се оказа, че минимума, който намерих беше едно хотелче за 30 кинта.

Намерих една страхотна алтернатива в лицето на хижа Узана. Едно безкрайно красиво място почти до географския център на България с хубави хижари, които ме настаниха и нагостиха срещу общо 15 кинта. Изкъпах се и рая слезе на земята. Излязох да погледам огромния звездоброй и си легнах.

Можете да гледате в реално време и къде съм с този линк – https://www.strava.com/beacon/2RmbrUtA9zl

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

Ваш,
Недко.

Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.

В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.

Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.

Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.

Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.

Покрай идеята за пътуване из страната с колело за която писах по-рано започнах да мечтая повече и повече.

Та на прима виста това, което искам да правя (или правя частично) е:

• Да обиколя страната, искам да изляза и навън – Гърция например;
• Да изкача връх с MTB колело;
• Да спя на палатки на средата на нищото;
• Да се занимавам повече със системна администрация и performance testing;
• Да мога да вдъхновявам хората;
• Да чета приказки на деца (тук с Нора имаме уговорка и се надявам скоро да се изпълни това);
• Да говоря пак пред хора. Тук обмислям предложението на Миро да започна да говоря пред студенти в ТУ или на Ники, който ме покани в Бизнес Колежа преди време. И двете места си струват, защото вярвам ще има студенти, които се интересуват и искат да знаят повече и повече;
• Да пиша повече – тук и в Историята на един Недко. Освен пътеписи искам да напиша няколко по-дълги истории, които ми се въртят от 5 години, да започна да пиша пак стихове;
• Да снимам повече и по възможност докато карам. Да публикувам видеата някъде;
• Да отслабна;
• Да направя първия си (ултра)маратон;
• Да бъда щастлив.

И те така.