E, обещах Зона 3, но се оказа, че е много трудно за мен да не се мятам като бясна кокошка по баирите нагоре. Отстрани сигурно съм комична картинка, но се чувствах добре през част от карането. Особено по баира на с. Оброчище, който е 4.6 км със средна денивелация от 4.5% при температура от почти 30 градуса си беше приключение. Всъщност беше забавно, наистина. Бях с мислите си, което беше много важно за мен. Малко тишина, концентрация, фокус върху малките неща – сега ще карам до този стълб, после до следващия, сега ще вдигна скоростта с 5-6 км/ч за идните два стълба, после ще седна, после пак. Имах вътрешна динамика, която ме върна във времето в което карах повече и фокуса ми беше железен. Сега, почти 26 минути катерих проклетия баир и да ви кажа не се оплаквам – беше приятно. Навръщане минах през Балчик, през КАТ Балчик, оттам през кафе Интелигент (на което се заклевам следващия път като минавам оттам да седна да изпия 2-3 кафета там). Та подминавам го и си викам – ебати, какво ми става, едвам въртя, а ми остават 35 км. някъде до нас, гледам Гармина – аз карам на 10% наклон :D
Та си минах през всичките баири после – в с. Кранево и моите любими два обратни завоя, после този на Златни Пясъци, после километричното и бързо спускане към Константин и Елена. Прибрах се, изпил 4 бидона (4х750мл) и хапнал малко (пакет желирани червеи (да живеят Харибо!), кен фанта, двойно еспресо, едно барче), оправих се набързо и тръгнах към нас, но беше такава жега, че после бая време ми бяха потни веждите :D
Най-накрая! Моя мокра мечта ми е да сменя текущия ми Garmin 130 Plus с нещо, което да има по-издържлива батерия и карти (с turn-by-turn navigation за по-дългите и непознати маршрути) и си мислих дали да не взема нещо от olx като му дойде времето. Понеже доскоро текущите Garmin 530 и Garmin 830 бяха вече остарели модели (на 3 години, точно) цените им в olx бяха добри. Но започнаха да изтичат слухове, че ще излиза ново поколение на Garmin Edge и затаих дъх. Днес излезе продължението на Edge серията на Garmin – 540, 540 Solar, 840 и 840 solar. След като изгледам няколко тона ревюта и изчета всичко за тях ще запиша един епизод в който ще ви разкажа в детайл за тях и дали си струва да ъпгрейднете.
Преди седмица ми попадна една снимка на финиширащ Ironman ,който отдавна е изразходил силите си и това, което е останало от него пресича линията. Остават му 4 секунди преди да го дисквалифицират. И това ми донесе много спомени, от два дуатлона, от Дунав Ултра, от десетките бревети (към този момент имам малко под 19 000 км на колелото) и много кратки и откровено безразсъдни карания, карания в дъжд, сняг, на минус 6, някакви бягания, skyrunning. И всеки път, богу, ВСЕКИ ПЪТ когато отида някъде я на бревет, я на дуатлон всеки път някой ще се включи – “Защо го правиш това?”, “Защо не си стоиш вкъщи да си почиваш?”. От какво питам аз и обикновено разговора отива в друга посока.
Хората, които не са преживяли достигането на финалната точка на възможностите си и не са я прескачали в последствие никога няма да ни разберат. Не, че аз съм ебахти и атлета, ‘щото не съм, но се опитвам.
Тези хора, които предпочитат други свои дейности не ги виня и то по никакъв начин, защото и аз обичам понякога да си почивам, но да има от какво (тук си говорим във физическо измерение).
Тези хода не знаят какво е да си пред припадък и все пак да продължиш да бягаш още 10км в планините. Или да си кажеш – “Това е, повече не мога” и да се върнеш от Констанца до Варна на ход без значение, че се прибираш в един вечерта.
Моите причини за тези екстремности могат да бъдат добре определени от някой психолог, но за себе си осъзнах, че това е едно от много малкото неща, които могат да ме накарат да получа тишината в главата си, която не мога да получа по друг начин. Преди подтисках (или се борих) с някакви неща в себе си, изживявах други, сега по-скоро искам да усещам само вятър в ушите си и да знам, че единственото нещо, което ще ме накара да се прибера обратно при Златина и Борко е моята издръжливост, а това дава и перспектива и сила, тръст ми.
Не можете да си представите какво е да бъдете 40 часа на ръба на силите си, да боли почти постоянно, да не се чувствате комфортно, да не можете да спрете за повече от една бърза супа за почивка, да пиете по литър и половна вода на час, да знаете, че няма да можете да се справите (изберете си сами – с темпото, маршрута, стратегия за хранене, за каране, може да има евентуален инцидент), но да го направите.
Всичко идва с началната и крайната точка. И това е най-важния елемент от цялото това нещо. Когато Златина дойде в живота ми осъзнах, че няма по-важно от това да има кой да те изпрати и при кой да се прибереш. А когато станахме трима всяко мое прибиране от каранане е най-якото чувство на света.
Така, че следващия път когато се чудите как може някой да бяга 48 часа, да кара колело толкова, да участва на Ironman (3.8км плуване, 180 км колоездене и 42.2км бягане (класически маратон)), да излезе от вкъщи след депресивен период не го питайте защо го прави, а си представете причината да се прибира. Правим го заради това.
Последната седмица беше интересна – в офиса се борих като прасе на наркотици в тресавище пълно с побеснели котки (да речем) с PostgreSQL и други забави, в личен план реших да продам vortex, защото факта, че не мога да сменя вентилаторите му с по-тихи такива (оригиналните са практически вечни и супер ефективни, но са толкова шумни, че при стартиране на машината когато завъртят на 100% не мога да стоя в същата стая) ме подлуди. Търсих няколко месеца решение и всичко, което излезе беше неприемливо и се примирих с това, че ще downgrade-на към нещо много по-практично – HP Microserver gen8 изглежда като читав вариант. Ще видим идните месеци. Още не ми се иска да продам машината, защото е първия ми досег с bare-metal, но няма как. Но пък уроците, които научих бяха безценни. gen8 предлага подобни функционналности – безценния за мен iLo management, redundant BIOS, build quality над повечето потребителска техника и т.н. и т.н.
В още по-личен план в нас е тотална забава – бебе Борко вече не е бебе, а момченце на цели 1.4 годинки (така ли се изписват годинка и четири месеца?) – вече си сочи какво иска, хапва с вилица и лъжица, играе си с все по-сложни играчки, бяга много, смее се много, става все по-похватен, супер е обичлив, кефи се много да чете книжки и често ни милва или гушка. А с котката Иво вече са почти приятели. Зуза от своя страна е супер майката – грижи се за него през моментите в които не съм в нас, играе си с него на супер интересните и поучителни игри, възпитава го страхотно и даже още не е изперкала.
Освен това преди време питах във Фейсбук дали някой идиот няма да ми се навие на акъла да отидем на караме Дунав Ултра, която изкарах 2018 г. за (под) 48 часа, но никой не отвърна така, че може би ще се откажа. Едно от основните ми неща са липсата на бензиностанции по пътя и сервизна кола. Така 700-те км. се превръщат в оцеляване. В края на месеца ме чакат 500 км. (два бревета в два дни – събота 200 км и неделя 300 км) за два дни, което ще ми начеше крастата за доста време напред. И да се оплача на всички и тук – преди няколко години промениха маршрута на 300 км. бревет и денивелацията от 1400 метра надморска височина сега е над 3500 … Това. Ще. Бъде. Грозно.
Те така. Както сте видели и правя експерименти с нов дизайн, използвам GeneratePress и изглежда, че с малко tweaks може и да стане моята тема, макар, че май държа доста на това потребителите да си избират цвета на темата – дали да е тъмен или светъл. Ке видим. Ако имате някаква интересна тема в главата може да я споделите тук като коментар.
Едно от най-бавните карания за годината беше миналия Вторник когато ходих за едно кратко каране към Морска гара и обратно (между 25 и 30 км обикновено) с гръмотевичната скорост от 17 км/ч. Просто реших да вляза в духа на бреветното каране и да карам спокойно и под нормалното ми (обикновено самоубийствено) темпо.
Абе да ви кажа беше приятно. Не слушах музика/подкасти и някак ми дойде доста отрезняващо. Слушах вятъра, колите, морето като минах през морската.
Препоръчвам ви ако усетите, че прекарвате прекалено много време на слушалки докато карате да отделите малко време на тишината, защото тогава ще чуете света около вас, а понякога това е страхотно.
Последните години не бях добра компания както в блога така и понякога f2f. Реших да ви разкажа доскоро пазена дълбоко в мен тайна, защото е важно за мен.
От няколко години се боря с депресията с променливи успехи. И научих, че колкото повече човек подтиска проблема си толкова по-надълбоко го натиква и става още по-труден за разрешаване. Нещо като дъвка в косата – колкото повече я чоплиш толкова по-трудно е да я махнеш без да си обръснеш главата.
И с депресията ми се измениха и интересите и част от мен някак заспа. Последния път когато говорих пред хора (мисля беше на QA: Challenge Accepted) вече ми се струва супер далечен, а желание за това, поне за сега, нямам. Нямам и желание да танцувам и да карам колелото, нещо, което исках с цялото си сърце и душа.
Ако запомните едно нещо от този пост то е – ако се чувствате тъжни постоянно, ако усещате, че сте в дупка, ако не виждате много смисъл в това, което правите в офиса и вкъщи – говорете с някого. 2-3-5 срещи понякога са напълно достатъчни да се адресира проблема и да работите за разрешаването му. Хората имаме склонност към запазване на доста усложнени модели на света около нас в главите си и понякога някои малки и дори смешни неща като например … например някой съсед да ви изгледа накриво може да ви счупи настроението за целия ден. И много често причината не е това, а нещо по-дълбоко, по-неочевидно и ако разберете какво е то можете много, много по-лесно да го обработите, храносмелите и изхвърлите от мислите си.
Дължа много на Златина, която е с мен и ме търпи когато не съм особено страхотна компания и ми помага с всичко с което може. За това и винаги ще я обичам.
И в повечето неща, които четох за депресията имаше няколко неизменно повтарящи се елемента и един от тях беше спорта. Спорта ако се практикува по правилния начин обикновено не ви позволява да стоите комфортно в дупката си, а малко от малко ви кара да сптрете да мислите за всичко около вас. С мен това се случваше преди много години с танците, а сега – с колелото. Просто ми е толкова трудно като правя тренировки за скорост или катерене на някой абсурден баир, че просто мозъка ми спира да мисли за всичко останало и влиза в един вид режим за оцеляване. И този режим колкото и странно да е ми помага да се чувствам добре след 200 км. на колелото или след някакво абсурдно каране в което средния ми пулс е бил на 90% в червената зона (което практически си е агония).
Та радикалната промяна чаках да започне в началото на месеца, след като си купя ново колело, нови обувки, после я чаках да дойде като дойде лятото, после есента, после Борко да стане на годинка, после да деплойнем нещо в офиса и колкото повече отлагах и си намирах оправдания ставаше все по-трудно да се наканя да изляза.
Е, радикалната ми промяна ще се състои в няколко стъпки и искам да съм прозрачен към вас:
Спорт ( + план и статуса му)
Редовно блогване със споделяне на мотивация и резултати
Подкаст поне 2 пъти месечно
И понеже човека е същество, което обича да разбира света наоколо и се е научил да прави планове за бъдещето така и аз реших да си поставя дългосрочна цел, която да е да … wait for it … wait for it …
да участвам в най-стария и все още активен бревет в света – Париж – Брест – Париж, който е 1400 км в категория 90 часа
А за да се случи това трябва да изпълня следното изискване – да имам за един сезон (Октомври до Септември) изкарани следните бревети – 200 км, 300 км 400 км и 600 км (единствения двудневен бревет) като това ще ми донесе титлата супер рендоньор, която е пожизнена и няколко медалчета за завършените километри. Едва след като изкарам дистанциите във времето определено от организаторите мога да участвам в предварително записване за PBP и вече ако има свободни места може да ме приемат. Таксата общо е около 200 евро и включва храна по checkpoint–ите, сервизни автомобили и застраховка.
Сега се чудите сигурно (ако не сте чели преди блога) дали е възможно това и ще ви кажа, че освен възможно това може да е и едно наистина страхотно изживяване. През моите около 18000 км на колело стигнах до моята истина, която е, че карането е 50% дух и воля и 50% подготовка. Това не значи, че сега ще мога да се метна на 600 км и да ги изкарам безпроблемно, но всичките тези километри могат да бъдат изкарани от всеки човек, който е поне малко fit (аз към момента тежа 108 кг. така, че съм далеч от тази категория) и има ок колело.
Както виждате ще е challenge и то дългосрочен, което ме прави нетърпелив и може би и щастлив.
Заедно с това ще последва и неизбежното сваляне на килограмите, защото сега положението е стил дамаджана малко. Влизайки в режим обикновено бързо ми се случват нещата, но да видим как ще е този път.
Техническата тема, която винаги ми е била слабост ще я разпиша в друг пост, че този започна да става в стил 2000 думи, но основното ми е ъпгрейда, който направих преди няколко месеца от винтидж шосейния велосипед, който си има нов собственик (още ми е тъжно, че го продадох, велико колело беше) на един страхотен шосеен велосипед – Triban RC520 – full Shimano 105, дискови хидравлични спирачки и страхотна геометрия.
Крайната цел на всичко това е един здрав татко и съпруг, който да дава всичко, което има за семейството си, а не един постоянно изморен чичко.
П.С. Ако някой има някакъв интерес към нещо конкетно може да пише в коментарите – дали ще е трасето, подготовката, хранене, бих споделил всичко, което знам.
Последния ден от Юли ми беше последния работен ден в Немечек. За това в отделен пост, а повече за новия ми работодател след извесно време.
Към момента изпитвам малко носталгия към старата фирма, но съм супер въодушевен към новата. Там сменям изцяло попрището и ще изпълня една моя мечта – да стана DevOps. Какво е това – в отделна статия. Но с годините когато съм имал таскове (или съм говорил с някой team lead да поема ) в които се налага да направя нещо на системно ниво (я да вдигна някой staging/production или да направя промени по някой сървис (основно nginx/mysql/на системно ниво)) винаги съм се въодушевлявал. Пък и тези, които ме познават знаят, че съм технически човек и ми харесва много повече този аспект. Е – ето, че съм една стъпка напред към това да работя в тази насока всеки ден, по цял ден.
И реших да си почина активно от първия работен ден, който се падаше в петък, и какво по-добро от това да стана в 5 и нещо сутринта, да запаля колата и да отида в Балчик и оттам с колелото до границата? КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА ПО ДЯВОЛИТЕ?
На отиване, понеже бях малко превъзбуден, направих Балчик-Граничен пункт, който е малко след Дуранкулак за малко над 2 часа, което за своите 60 км. си е рекордно време за мен. И вдишвах живота около мен, щурците, бубулечките, които се блъскаха в очилата и каската, тревичките, небето. Още беше рано и прохладно. Когато пристигнах до митницата спрях да пия едно кафе и да заредя с вода двата бидона. Там намерих приятелче в очите на едно улично куче, което се търкаше в мен като котка, даваше си задника да го чеша, зад ушите и се кълна, че се ухили в някакъв момент. И тъй с песни и танци реших да се прибирам.
И тогава ада падна на главата ми. Отне ми 5 часа да се пибера обратно (това включва почивките ми и едно кратко гости на приятели в Шабла). 5 часа под жаркото слънце на 30 градуса не беше майтап работа вече. Не беше и смешно. Бях объркал нещо съществено – храна, вода, пейсинг, още не знам какво е.
ПЕТ ЧАСА се влачих със средна скорост от ~17 км/ч и пулс от 150 удара в минута (което е страшно много за почти никаквата денивелация). Ударих стената на първото си по-голямо каране за годината. И я ударих яко.
И понеже съм вече експерт в удрянето на стени нека ви кажа какво е чувството.
Когато гликогена от клетките се изчерпи и те нямат какво да горят за да продължат да произвеждат енергия влизаме в хипоглекимия. Ще кажете – пф, лесно е това – ще ядем сладко. Това е чудесно решение, освен ако вече не си ял и надбъбречните ти жлези вече не могат да произвеждат инсулин, която да разгражда глюкозата, която от своя страна да се използва като гориво. Тогава вече сме се преебали;
Заедно с това, в точно този момент тялото спира да бъде ефективно. Първоинстинктивно натискаме повече за да можем да компенсираме този спад в прозиводителността;
После продължава да боли, но идва и умората. Но не тази, която имаме след дълъг тенировъчен ден, а отпадналото чувство, че няма да можете да се приберете във вас дори и пеш;
После следва правопропорционален спад в мотивацията;
Час/два след това вече не боли, защото сте си изстрадали всичко. Но мотивацията никога не идва. Без значение колко ядете/пиете, каквото и да правите. И тогава идва времето на многото почивки. Почивки през 20-30 минути за по 10 минути, всичко става много по-бавно и в някакъв момент се отказвате;
Фалшивата енергия – след някакво време всичко се оправя и започвате да карате сравително нормално, чувствате се добре. Мозъкът ви вече започва да дава фалшиви сигнали, вие изгаряте последните си запаси енергия и много малко след това припадате или сте много близо до това.
След всичките ми приключения, включително изключително болезнените ми първи дуатлон, Дунав Ултра и Коджа Кая никога не съм успял да стигна дотам, но съм усещал как съм бил на косъм. А ако това стане болницата ни е в кърпа вързана.
А защо не съм стигал до там ли? Не съм особено добър в планинга за прием на храна по време на каране, но поне в пиенето на течности съм супер внимателен. Защото единственото нещо по-лошо от това да ви свърши гликогена е да се дехидратирате. Тогава от супер настроение до болница може да отнеме по малко от час.
Този път мотивацията ми беше пречупена и колкото и да се опитвах просто не се получи и рухнах. Прибрах се до колата с наистина сетни сили. Така безславно приключиха първите ми 100 км за годината.
И малко от обичайните цифри, които съпровождат напоследък каранията ми. Първо relative effort-а, което е кардиовискуларното усилие при каране беше на рекордно ниво – от всичките 575 карания логнати в Страва това беше на четвъто място. Под него беше първия ми ден от Дунав Ултра. Изгорих 5800 калории, а средната ми скорост беше 22.9 км/ч (за справка на отиване беше около 35 км/ч), а всичката информация (+ няколко пошли снимки) можете да видите тук.
Song of the day
Огромния Буги Барабата, лека му пръст. Колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва…
Виц на деня
Прасчо? -Да Пух! – Чумата да те тръшне!
In other news
Прокуратурата пуска доказателства срещу “ТАД ГРУП” – нещо много fishy става тук – security company, която има камери със звук, които снимат в мониторите на колегите, на терасата, хората спокойно си говорят какви blackhat неща са направили… Нещо не ми се връзва. Ами .bashrc-то с всичките действия? Не ползват рекурсия за да сменят датите на директории и файлове? И не го зачистват после? Или има нещо много голямо отдолу или тези са пълни идиоти;
Чудо на чудесата – в държавен вестник пуснаха постановление за “приемане на Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност”. На диагонален прочит дори изглежда адекватно. Ке видим;
Жлъча има интервю по БТН в което просто рулира. Небрежно показва класа надигайки с кутре летвата, тази същата, която някои дори не могат да видят вдигната високо горе. Препоръчвам;
Google FB и Oracle знаели какво порно сме гледали дори и да сме в инкогнито (и респективно нелогнати в горните услуги). Това всичкото е около tracking codes, но ако искат да знаят какво гледам … по-добре да не знаят :D
Малко фън – заради изруди като мен Gilette губи сериозни пари. Long story short Проктър и Гембъл къпуха Жилет 2005 г. за 57 милиарда долара. И смао 5 години по-късно, когато започна да става модерно човек да си отглежда брада П&Г започнаха да търпят сериозни загуби.
Преди няколко дни ходих да карам за да компенсирам неделята в която се скатах. Този път реших да завъртя до Аладжа Манастир, който е на 10-тина км. от Варна.
И понеже основно започвам с баири (както писах в предните си гърчописи) последната седмица тук маршрута е доста по-лек в началото (и като цяло). Синхронизирах се май с траковете, които Spotify ми пусна от моята прелесна плейлиста и честно казано се изкъртих. Каданса ми по някакво чудо беше точно толкова, колкото ми се искаше стисках силно кормилото и дишах често. Мислих си разни неща, пот ми влизаше в очите, но тогава беше един от малкото моменти в които нищо не може да ме разконцентрира. Гледха стръвнишки баира, който всеки път ме напада и всеки път резултата е различен. Дишах асфалта и приех болката. С пулс от 175 удара в минута и по баира с 13-тина км/ч катерих нагоре като много упорита (и дебела) коза. И го изкатерих. И боля, но този път по-малко.
Юруков отново със страхотен коментар по НАПЛийкс подложен с факти и страхотна карта на българите извън страната;
За втори път хващат лаптопи на HP с предварително инсталирана ОС да има keylogger макар и да бил уж за debugging цели и да не е включен по default (точно за случаите в които някой го намери);
Интересен поглед над новия дизайн на Twitter. Освен това май ще мигрирам в twitter, че FB само ми яде от времето и ми пълни главата с простотии;
Биволъ пуснаха търсачка на #НАПлийкс в която можете да потърсите дали вие сте вътре. Стъпките са описани и няма страшно – генерирането на MD5, който е еднопосочен алгоритъм ще ви даде известна сигурност, че Биволъ няма да ви откраднат ЕГН-тата (които вече си ги има в публичното пространство :D );
Признавам си, че Joe Bonamassa го харесвах само в комплект с Beth Hart, нооо тряба да чуете това.
Виц на деня
Мъж се събудил и погледнал часовника си, било 7:07ч. Облякъл се, отишъл в кухнята, погледнал календара 7 юли (7ми ден на 7мия месец). Излязъл навън, а на спирката се задавал трамвай 7, хванал го и отишъл на кафе, а там сметката била 7.77лв “Баси днеска само на седмици ми върви, съдбата се опитва да ми каже нещо”. Отскочил до букмейкъра и се пуснал на конни състезания, там кон номер 7 бил кръстен Съдба. Човекът не можал да повярва и заложил последните 100 лв, които имал на него и естествено конят завършил седми.
Карането в петък беше по-различно от последните дни – излязохме с Тедо да покараме по малко черно с на Евелин куллото. Самата машина е брутално яка – много стегната, чудесни гуми, спирачките са мега яките (особено в сравнение с моите v-brake на шосейката).
Та тръгнахме с него от града и лека полека нагоре и над Терапията стана тя каквато стана – дойдоха първите баири, които обикновено ако бяха шосе не биха ме стреснали, но тези бяха с камъни, пясък и прах. Тедо през цялото време ми обяснява къде как да подходя, какви техники да уча и как да се справям с абсурдните баири. Няма да лъжа, че се убих от катерене, даже и паднах веднъж, още от началото бях целия в пот и пясък, но разбирам какво им харесва на MTB хората – това чувство на свобода да излезеш из природата, да се откъснеш от асфалта и да караш там където няма нито хора нито животни (макар и за последното да не съм много сигурен от броя на пуснати кучета, които видяхме). Беше супер удовлетворително.
И се оказа, че съм зле, но не чак греховно зле да са пукна на втория километър в гората така, че придобих малко увереност към катеренето на Ботев.
И оттам и в секцията по-долу малко трикове как да изчистим гнусните си camelbak-ове и бидони (не се правете, всеки има един такъв гнусарски, който като го види и му идва да го хвърли, но не го прави).
Ето и track-а в Strava с малко статистики, но не са нещо особено – за 2 часа избутах 16 км и 300 метра денивелация. Очаквах повече честно казано :D
Освен това пускам две нови рубрики към постовете:
Song of the day – ще се шокирате каква музикална каша ми минава през главата, но обикновено това е песен/песни, която обичам и въртя често повече от няколко пъти за деня :)
Виц на деня – понеже имам солидна колекция простотии трябва да започна да я споделям от някъде та … тук ще е.
In other news:
Пуснаха Кристиян Бойков. Обвинението беше повдигнато към Кристиян за това, че е е копирал данни от критична инфрастуктура, но след 2 дни решили, че изтеглените данни вече не били от критична инфраструктура. А това, че данните са критични нищо не се споменава, но то колко е. А Наков се натиска отново и преди няколко дни имаше едни интеревюта за това, че лийка е нещо не толкова сериозно. Но за това ще говоря друг път, че още ме е яд на него;
Една страхотна графика за Linux Performance-а. Освен това има и списък с инструментите, които са използване за тестване, чертаене на графиките и т.н.;
За всеки с Lenovo Thinkpad ползващ Linux може да се възползва от този tutorial за thinkfan. Доста приятно разписано и лесно за използване.
Song of the day
Barabi Blues Band – Outsider blues
Виц на деня
Намерих бомбата, какво да правя? – Много добре! Какви цветове са кабелите? – Единият е светъл кобалт, а другият – матов пурпур. – Тъй ще се гръмнеш някой ден, заради педалщина…
Вчера беше ден 2 от 7 от микро предизвикателството за седмица ежедневно интензивно каране .
Пак болеше, но след малкото сън предния ден явно бях доста изморен и не можах да се изкъртя толкова на баирите. Но за сметка на това най-накрая подкарах синхронизацита на Polar и Strava и се възползвах като видях, че на TT сегмента към с. Кичево имам шанс да си подобря с малко времето. Подобрих го с почти минута, доволен съм.
Пак посрещнах залеза на колелото, вятъра, вечерния хлад, хубавия въздух и желанието да изляза пак от зоната си на комфорт. Мисля, че това мога да го правя всеки ден с месеци.
С това каране счупих 4 свои рекорда (едно изкаване, едно ТТ и две спускания) със средна скорост от 22.7 км/ч.
