Започвам категория “Книги” в която ще пиша за това, какво съм прочел скоро. И това в повечето случаи ще е copy/paste от моя акаунт в GoodReads, защото не мисля, че си струва да преразказвам какво съм писал там.
И първата книга е “Яж и тичай” на Скот Юрек
Няма да лъжа – взех “Яж и тичай” за да науча повече за екстремните натоварвания. Щеше да ми е полезно в колоезденето.
И историята започна скучно – с това как Скот Юрек е бил малък, имал е трудности, как е намерил бягането, бла, бла. После описва някави огромни дистанции (започва със Западни Щати 100 (160 км)) и се чудя защо ги пише тия неща. Търсих тренировъчни програми, идеи и препоръки от нелош атлет (за който не знаех нищо и реших да не търся преди да изчета книгата), но получих съвети за веганството и бях три пъти на път да спра да чета книгата.
После се появява някакво хипи, което се оказа олицетворението за едно истинско мъжко приятелство, изкълчени глезени, счупени пръсти, екшън, ски, а, у. Не гледах сериозно на книгата.
И мина един момент, който дори не разбрах кога беше, когато разбрах, че това не е книга, а душата на Скот написана на хартия. Започнах да разбирам семейните му проблеми и това, че точно те са го калили и научили да стиска зъби когато трябва и когато е нужно да се зъби на всяко безумно предизвикателство.
Това не е наръчник за бягане, нито рецептурник за веган храни (най-дразнещото нещо в книгата, за радост засегнато съвсем леко!), нито нещо като чесане на егото на един състезател.
Това е душата на Скот – едно от най-коравите копелета за които съм чел. След като участва три пъти в Спартатона (която е нещо като маратона, но с дължина 246 км !) го печели ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ПЪТИ, тича 160 км с глезен “голям колкото грейпфрут” и печели, рекордьор на САЩ за 24 часовото предизвикателство с 266.01 км и още много нечовешки бягания разбирам, че Скот нито се хвали, нито се опитва да се “овековечи” със собствената си книга. Той иска да покаже на света това, което прави най-добре – да е безумно силен физически и още по-силен психически. И ни показва как го е направил той.
Скот Юрек претърпява няколко лични трагедии, но с действия показва, че човек може да излекува себе си със спорт и с целеустременост.
В последните страници на книгата почти разплака.
Препоръчвам Яж и тичай за всеки, който се занимава със спорт и за всеки, който не. Това е книга, която ще добавя в книги, които бих прочел пак.
