Category: Блогинки

Ще снимам, ще снимам, ще снимам

Юхууу, след няколко дни тръгваме на пътешествие в Гърция и Марто беше толкова добър да ми заеме Sigma 17-50/2.8 и се наканих да снимам всеки ден част от нашето пътешествие, децата, мястото и всичко наоколо. Не бях вадил апарата от наистина много време и някак нямам търпение да започна. Отдавна не бях изпитвал такава тръпка.

In other news си търся вентилатор за vortex, защото иначе не мога да му сложа втория процесор. Историята е дълга и мрачна, ще си я запазя за подкаста най-вероятно. Иначе ако се чудите – vortex e наследника на marvin. С него смятам да преместя всичко от марвин и съответно Digital Ocean’s VPS към self hosted, което ще ми даде няколко огромни предимства като повече контрол върху хардуера, ще мога да науча мега много нещa, security извън iptables/ufw, networking and so on.

Та така де. Пожелайте ми успех с 8 часовото шофиране и започвам да ви спамя съвсем скоро, хохо.

23.08.2021

Реших ей така, без причина, да напиша един пост за сигурно единствения човек, който чете блога.
Последно време покрай ме положението е повече от ок – нещата започнаха да си идват на мястото с малкия Борко, със съня и с работата (work from home с дете понякога не е лесно).

Депресията започва да се оттегля последните седмици и се чувствам много по-жив отколкото от преди година-година и половина да речем. Чувствам се ок и за това, че вече мога да говоря за това и че не съм само аз, който си носи мрака в себе си, а (за мое съжаление) са много. И ако сте от тези и нещо ги гложди винаги можете да ми пишете един мейл и да си поговорим. Понякога разговора с един непознат може да е много ценен.


Освен това съм се фокусирал много върху колоезденето и последните месеци си ъпгрейднах колелото, скоро си взех обувки, GPS и от 31.01.2021 до днес имам малко под 1000 км и си счупих вече мислейки за непреодолими 16 000 км на колелото (текущо съм на 17150 км).

Вчера ходих да карам по маршрута Балчик – Шабла – Тюленово – Камен Бряг – Свети Никола – Българево – Каварна – Балчик (Strava activity) и усещането беше величествено. Хапнах си праскови купени от Българево на една пейка, пих кафе в Каварна (на центъра където много години по-рано бях на първия си метъл концерт на който хората са чували групата и извън Добрич на Апокалиптика) и си взех провизии от Био магазина (страхотен е и супер зареден, не само с био и веган неща, споко :D). На прибиране просто си пуснах моята плейлиста и приключих карането с последни 10+ км каране в много червената зона – изкъртих се като мастия. Бях толкова на лимита си, че после ми отне малко време за да мога да си стъпвам стабилно на краката, но кефа от изживяното още ме държи. Това само до преди половин година щеше да ми е немислимо.

11.07.2021

Ахх ти любими мой Window-е, верен като човек с психически отклонения, на 6 ракии и ударен с тухла по главата.

Днес реших да тествам за незнамвечезакойпът това лайно (ако има възмездие нан този свят някой ден ако някой напише лайно в гугъл може да му се покаже линк към сайта на Polar :D ) – cloud service-a на Polar. Драмата ми с него е, че не синхронизира нито през Windows, нито през Android и това е well known issue от вече сигурно година и половина – две и практически тренировъчните ми сесии, които GPS-а е записал не се синихронизират с техния облак и съответно със Strava (като third parity provider). Писах на тия шибаняци няколко пъти, кур.
Отплеснах се.
Та реших да рестартирам в windows (имам лицензен windows за много emergency recovery ако нещо си засера на Ubuntu-то) и естестествено не можах да си синхронизирам нищо. Реших да не съм капо и да си пусна ъпдейтите на Windows (имам някакво перверзно увлечение в това да ъпдейтвам машините в нас до latest …) и след 1-2-3 рестарта (и по-точно след този на feature update-а, който мина) ми презаписа bootloader-а. След около 8 минутно взиране в екрана, псуване и мислени блъскайки лаптопа в главата си потърсих дали windows нямат tooling за работа с bootloader-а (които със сигурност имат, но не бях ползвал до сега). Другия вариант е класическия – boot-вам с live CD и си ползвам grub tooling-а за да си го запиша наново, но ИЗОБЩО не ми се търсеше флашка в нас). Та порових и намери един доста задоволителен отговор, който приканва да направим следното:

  • mountvol Z: /S (или който и да е неизползван от вас drive letter);
  • dir Z:EFI в който ви дава възможните bootloader entries, моето, което търсих се казваше ubuntu.
  • bcdedit /set {bootmgr} path \EFI\ubuntu\grubx64.efi прави магията.
  • Правите рестарт и сте готови. Има още една стъпка със забраняването на Fast startup, която можете да намерите в отворите на темата.

И така лесно можете с build-in tools на windows 10 да си възстановите bootloader-а без да търсите като животните флашки.

Освен това disk management репортва линукс дяловете като 100% free – не се шашкайте – не ви е затрило дяловете, а репортва грешно.

06.07.2021

Идвам да видя дали блога е още на мястото си.
През изминалите месеци се случиха всякакви чудесни неща като например, че се роди Борис, започнах наново да карам, стартирах (мнооооого мудно и бавно, но стартирах) подкаст, на работа продължавам да уча супер много нови неща.

In other news:

  • Днес медиите оповестиха, че Джон Лоутън си е заминал на 29.06.2021 г., който всяка, бога ми всяка година от последните 15 го слушахме на изгрева на първия ден от Юли месец. Жалко, че не отидох нито веднъж да го чуя на живо. Интересен факт за Uriah Heep e, че са първата световноизвестна хард рок група, която гостува в България по време на комунистическия режим. Това става през август 1988 г., като изнасят около 25 концерта в най-големите български градове. Представете си кефа по онова време;
  • Audacity, които използвам за записване на подкаста на един Недко, бяха купени съвсем скоро от собствениците на Ultimate Guitar (един от основните ми източници за табове за китарат) ииии почти веднага си смениха privacy policy-то с дооооста по-обширно и либерално към споделяне на данни към трети страни и основно към правителствени органи (и офиса им в Русия). Не е яко това и community-то е лееееко бясно (все едно да кажат, че забраняват варенето на ракия, представете си какво ще стане тук). On other side пуснаха версия 3 цели девет години след последната major версия в която introduce-наха ъпдейтнатата версия на техния формат – aup3 плюс малко minor features, фикс на 160 бъга (дееееба) и вероятно за наблъскали spyware-ish. Кой знае. Аз знам обаче, че следващия запис на подкаста ще бъде на Mac-a на Златина (за който имам сериозни съмнения, че микрофоните му са с качество подобно (пък и може би и по-добро) от моя скъпоценен Shure MV5) ползвайки Garageband;
  • Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени пуснаха нов албум – “Жълт код”, който си ебе майката по всички параграфи. Тия хора не знам как не се изтъркаха, но това им е един от най-силните албуми – шарен, изпълнен с енергия и много, много приятен за слушане. Реших да потърся малко за него в гугъл, първи резултат – ева.бг, втори – днес.бг (и абсурдната секция с коментари, където всеки австралопитек може да пише), трети нямаше. Три пъти писах това изречение и го изтривах, защото явно нямам думи за това как някои хора са просто малоумни. Та препоръчвам ви го с няколко ръце. Линк към spofity;
  • Дори няма да си правя труда да коментирам Windows 11, епичния leak на цялата OS седмици преди официално да я обявят, абсурдното централно start menu и поддръжката на native Android (което всъщност не е лошо, поне на хартия);
  • Тази новина ще я кръстя “мечтата на всеки антиваксър“. В Индия положението с вируса не е добро и тъъъъъкмо започнаха да им се отпушва ваксинирането и започнаха измекярките номера в които са инжектирали физиологичен разтвор вместо ваксини. Явно положението при тях не е по-добро от при нас от гледна точка на корупция и безскрупулност;
  • Купих си Playstation 5. Ако на някой му е интересно мога да споделя как си го намерих нов и в гаранция за 999 лв (версията с диска).

Запознайте се с по-големия брат на marvin – vortex

От много време ми се върти в главата да направя един homelab в нас, но решенията, които ми попадаха бяха или rack mountable или прекалено шумни. После мислих да ползвам Lenovo Thinkstation E31, който имам в нас. Сам по себе си е страхотна машинка, с 16ГБ рам, Intel Xeon E3-1230v2 с десет (не питайте) диска с различен обем между 1TB и 2TB и сменено захранване с нещо по-читаво и мощно (защото дефолтното беше с нищожните, макар и реални 280W. Плюс всичко това машината беше супер тиха.

Но не беше достатъчна, защото ако имам да прехвърля всичко от моите VPS-и към home-grown badass homelab ми трябва нещо по-enterprise. И не го намирам за лигня това, защото все пак това ми е работата и искам нещата, които правя да се доближават поне малко до някакъв адекватен сетъп.

И така един ден ми попадна обявата за vortex. Машината има следните характеристики:

  • Tower Server (което ми беше супер важно, защото rack в нас няма къде да държа пък и Златина би ме унищожила ако взема един);
  • CPU Xeon E5 2403 v2 CPU Xeon E5-2450 с ОСЕМ ядра (общо 16 с включен HT) и 20 MB кеш (за справка първата ми машина имаше 1MB RAM…) възможност за още един + ъпгрейд до извратените E5-2470 v2 с 10 ядра (20 с пусната поддръжка на HT), 25MB L3 кеш и “само” 95W TDP
  • Ram 32 GB DDR3 Advanced ECC
  • Power supply – redundant – 2×480 Watt
  • SAS controller P222 with 512MB cache latest firmware
  • Вграден SAS/SATA controller B120i
  • 2x146GB SAS 2.5″ 10K disks
  • 2x 500GB SAS 2.5″ 7.2K disks
  • 2х1.5TB SATA 7.2K disk
  • ILO 4 advanced licensed


Цялото това нещо има два (от 4) индустриални, 120мм вентилатора, които при стартиране на машината развъртат на 100% и в стаята не се стои. През останалото време работят на средно 12% и почти не се чуват.
Та очаквах да имам някакви спънки, защото до сега не съм конфигурирал желязо, което да е server grade при мен и споделям с вас, защото на мен ми е мега интересно:

  • iLO или HP Integrated Lights-Out е един невероятен инструмент с който можете да конфигурирате част от системата си дори когато сървъра е изключен! Как? iLO си има отделен хардуерен порт + отделна система, която работи постоянно. Така можете да правите remote connection през html5 agent, можете да спирате и пускате системата, да правите сравнително читав monitoring (+ 3D модел на температурния профил вътре в кутията, бтв в машната има 20 отделни температурни датчика), следене на разхода на машинта във ватове (при мен avg consumption за 24ч е само 72 вата, определено очаквах да е повече), можете да boot-вате през т.нар. virtual media (аз откакто съм взел машината не съм закачал за нея никога монитор, а разкарах Windows 2019 datacenter, инсталирах proxmox и не съм усетил нуждата да закачам такъв), имате си супер детайлна информация за системата и още много, да не говорим, че можете да подкарате iLO във федерация и да закачите няколко машини заедно;
  • Всичко е redundant – започвайки от BIOS-а и стигайки до различните firmware (повечето, не всички) имате redundant support на много ниско, системно ниво. Например ако реша да си ъпдейтнете BIOS-а при fail системата автоматично ще switch-не към работещата втория ROM с работеща версия. Това можете да го направите и ръчно ако нещо не ви харесва или не работи as expected. Машината има две захранвания (едното за електическата мрежа, другото за UPS), advanced ECC (нещо за което за пръв път чувам, която позволява multi-bit correction (за разлика от стандартната ECC, която поддържа само single-bit correction), RAID контролерите (и двата, но особено HP Smart Array P222, който идва с отделна батерия в случай на power loss и кеш модул от 512MB);
  • Hot-plug baby – дискове, захранване и вентилатори могат да бъдат махнати/добавени/разменени докато машината работи. Да не говорим, че ако някой диск гръмне стига да намеря същия (или поне по обем да е същия) мога в движение да го заменя с дефектиралия и zfs сам ще си свърши работата;
  • Изработката е солидна и имам предвид точно това. Машината тежи 20 кг, капаците са от солиден метал, дъното е огромно, разположението вътре първоначално ми беше малко нелогично, но после всичко си дойде на мястото. Но това с което още не мога да свикна е, че процесора ми е с пасивно охлаждане! Да, 80 ватовото чудовище се охлажда от пасивен heatsink с вентилатор, който охлажда и останалата част от системата.

И няколко думи за софтуера:

  • На машината ще върви ProxMox като Host OS;
  • На нея ще се търкалят няколко мои проекта в отделни виртуалки (докато не си начеша крастата, после миграция към Ansible host), TrueNAS (за това ще пиша малко повече, защото е супер интересно и шантаво като решение), PiHole (че ми писна да гледам реклами в youtube на телевизора и на телефона), probably openHAB;
  • Въпросите относно networking-а и връзката със сензорите още е отворен.

И накрая, но не на последно място – ще хоствам няколко сайта на ученици така, че ако сте такъв (или студент) и наистина няма къде да си хостнете нещата за подготовка за изпит – пишете тук.

11.01.2021

Ще отнеме време докато свикна да пиша 2021 вместо 2020…

Навън вали и то по най-правилния начин – нито съвсем тихо, нито силно, а точно по средата, точно върху прозорците, Борко спи блажено с майка си, а аз съм налял едно малко и пиша съдържанието на следващия епизод на подкаста. Искам да кажа толкова много и знам, че обикновено им омръзва на хората като започна да правя някакви дълги анализи/разкази и тази компресия ми отнема 1/3 от времето на продукция.
Искам и да се оплача – тоя Audacity е супер инструмент, но е тооооооолкова дървен, че ме връща обратно в 2000 г. Learning curve-а му не е малък, дейба.

Освен това точа лиги на новите Apple Air с M1 процесори – знам, че до съвсем скоро ги ругаех по всякакъв възможен начин, но М1 е революция. Youtube suggestion-ите ми са 80% ревюта на M1 и честно казано съм на ръба да заменя моето X1 с Ubuntu 20.04 LTS с Air с Big Sur. Пък ако някой има едно такова под ръка ще се радвам да колаборираме и да направим малко real world tests.

Та така – равносметка ако има ще я пиша малко по-натам, но най-важното, което се случи миналата година е, че се оженихме и че Борко се роди преди 2 месеца и малко. Клиширано може би ще прозвучи, но съм щастлив извън нормалните предели.

Пазете се и до нови (подкастърски) срещи.

Подкаста на един Недко е тук!

Ето, че след като обещах, че тази година подкаст ще има е факт и първия епизод (който е нулев и е втори, но!).

За сега можете да слушате подкаста от блога, от Spotify или Google Podcasts, чакам си одобрението от Apple Podcasts.

В първия епизод ще си говорим за доста неща, но основната тема ще е моя заигравка с WSL 1 vs WSL 2 – синтетични тестове на двете среди по няколко вектора, малко полезни линкове и впечатления. Освен това ще има и доста други неща, stay tuned.

Note – благодаря на Светьо, че ми направи art-а.

Отиде си Димо от P.I.F.

Преди 7-8 години Габс ме извика да отидем да слушаме P.I.F. в стария Винтидж 33. Беше си изживяване. Но по-голямо изживяване беше когато видях, че за разлика от това, което си мислих членовете на групата всъщност са си хора, говорят си с публиката, пият си питиетата преди и след концерта.
След това ходих на (почти) всички техни концерти във Варна. Слушах прекалено епичните им концерти, слушах и не толкова епичните им такива, слушах ги с 30-40 човека публика. И всеки път, всеки, пяхме с пълни гърла. Единия път ходихме заедно с тях на някакво афтърпарти в Болата. Там дълго пихме и говорихме с членовете на групата и чувството, че са съвсем нормални хора пак ме шокира. Говорихме си тогава с тях за музиката, за музите, за пиенето, за хората. Тогава говорих малко и с Димо. Признавам си, че по изявите му изглеждаше малко надут един такъв, но това се разсея на първите минути разговор с него.
Сещам се веднъж как бях на един техен акустичен концерт, пак във Винтидж 33, и в една от паузите излязох да подишам чист въздух и проведохме някакъв доста непринуден разговор на по цигара (на по цигара и бира в случая). Беше си в зоната и размишлявахме за живота, за изкуството. Беше толкова приятно.

А покрай него се запознах с толкова хора, от редовните, цялата тази непринуденост.
Преди няколко седмици като чух, че търсят кръвна плазма за него бях сигурен, че ще се намери и ще е само едно от онези неща, които минава периферно, защото ще се излекува и ще бъде пак по сцените.

Но не и този път.

Днес Димо почина. С него нашата алтернативна/поп рок сцена ще си остане същата, но в средата ѝ, ще остане вакуума, който никой, никога няма да запълни. Защото П.И.Ф. си бяха и си остават едни от основните опорни точки на нашата музика. На нашето детство с тяхното колело и тяхната приказка и в дните в които вече ние, децата, вече пораснахме и си имаме собствени деца, с техния огън. И с всичко останало.

Плаче ми се. Но човек е жив докато е жив в сърцата ни, нали така? Тогава той ще живее завинаги в нас.

Честит ден на танго

I Write To Remember, And I Write To Forget.

Останаха само фрагменти от едно далечно минало, дълбоко заровено от чужди очи. Остана само това, което е в мен.
И така, преди 9 години влязох за пръв път в часовете по танго. И от първия ден в който се потих като прасе, настъпвах дамите с които танцувах и забравях стъпки в стотната в която ми ги показваха, смущавах се от близкия хват и не вярвах да си взема обувки за танци , отпеснах се, та до сега едно малко парченце си остана в мен. Парченце (д)еволюирала любов, прикрита дълбока, нелечима тъга, вътрешно щастие и лекота си остана да плува из мислите ми.

Сещам се за Креми, която стоически ни научи да дишаме и ходим, която не се оплака нито веднъж, че стояхме до 12 вечерта седмици наред за да си научим хореографиите, говореше с всеки от нас заедно и по отделно, помагаше ни.

Сещам се и за Пламен, който ми подари тетрадка и ми поръча в нея да напиша най-хубавите си стихове.

Сещам се и за Милена, за Деси, Надето и Нели с които тренирахме стотици часове за да можем да излезем на сцена, да покажем, че танго е мноооого много повече от клишетата по филмите, да покажем и на себе си, че можем, да пишем поезия под звуците на Otros Aires, Gothan Project, Пиацола, Assassin’s tango-то на Джон Пауел. Благодаря.

През седмица се сещам за Ванката и Креми, за Ани и Вили, за Цве, за Емо, Диди, Лили, Габи, за Сашо (с който танцувахме веднъж версията за двама мъже в танго и беше доста disturbing), за Диди, за Марто и Катето, за Бояна и Юли, за Пацо, Рени, Нели, за Стоян и Деситата, за Мимето, за Ники и Пламен, Тома и Виктор за бургаската група. За всички.
Сещам се и за Тони, първокласника, който на съвсем първото ми представление, тогава във Варна МОЛ, дойде при мен, потупа ме по рамото и каза – “Не се притеснявай, не е трудно, важното е само да вярваш в себе си и в момичето с което танцуваш”. Сега Тони е голям, но завинаги ще остане спомена за мъдростта на един седемгодишен.

Пиша за да не забравя.

Помня и Varna Summer Festival, беше преди толкова много години. Сещам се как всички треперихме като вейки, имаше сцена, хора, музика, всички се забавляваха. Беше нещо, което ще нося в себе си до края.


Честит празник на всеки, който малко или много се е захващал с танго. Всички, които го харесваме сме малко или много повредени – имаме нещо, което ни тежи, което изплува рядко, но е там и точно танго в един или друг момент от животите ни е помагало.
И сега, няколко години по-късно, когато обувките ми са покрити в прах аз си спомням и още се отъждествявам със залата, с Креми, с всичките тези чудесни хора.

Честит ден на танго.