Още ми е странно като пиша, че сме 11 месец. В главата ми е да речем средата/края на Септември.
Вчера Злати по средата на битката с децата за вечер ми каза, че има изненада за мен – “Цялата вечер е твоя, аз ще се грижа за Оги”. Който няма деца може да не осъзнае каква жертва е това за човек, който изкарва по цял ден с децата докато аз съм на работа. А какво имаше снощи? Снощи беше релийза на God of War: Ragnarok – една от основните причини да си взема PlayStation 5. Цъках от 00:00 (официалния release date) до 02:30 с малко прекъсване да нахраня Оги.
Първите ми впечатления (без да спойлвам ако мога) са, че Santa Monica Studios са слушали внимателно потребителите си. Историята вече е много, много по father-son, много повече интеракция има между персонажите, много нови неща излизат, а героите узряват повече и повече (особено Артей (Artheus) и Кратос). Като графика си е добре, но е да речем 15-20% по-добре от предната (поне до момента, после може да излезе нещо по-интересно, поне в ютуб има доста геймплей с едни страхотни пейзажи, едно чудо). Аз играя на PS5 и я въртя на 120хз на около 85 фрейма през цялото време, тоест играта се играе гладко, без засечки, без шумове (само от охлаждането на конзолата се чуват понякога малки стонове).
Не напразно IGN оцениха играта 10/10, а няколко студиа още преди няколко месеца започнаха да си оттеглят заглвията за 2023, защото беше ясно, че GoW ще е игра на годината.
Днес ще го карам малко по-слънчево. Сутринта беше приятна, но динамична с двете деца (знам, но ще пиша за бебенцето когато му дойде времето, не искам да издекламирам само факта), после в офиса и сега боря нещото наречено BitBucket (май съм се разглезил около GitHub Actions и сега ми идва малко примитивно).
Мечтая си идните дни да изкарам колелото и да си направя традиция да го карам по обяд както бях по едно време през ляото (тогава проблема беше, че по обяд беше адски горещо). И говорейки за мечти – мечта ми е багера, който рови на точно 2 метра от мен да не ми спре тока или интернета, но за това ще видим :D
Хах, преди само 3 години ми е била лекцията в dev.bg на тема security testing. Тя беше предшествана и от лекция на ISTACon. Интересното на тази за DEV.BG е, че направих видео по темата компилирано от многото бъзици и лафчета започайки от морето, Исуската, бялото платно, конвертирането от вода във вино и т.н. Та една сутрин към 6 се хванах, обиколих 5 магазина да намеря червен сок и вода, носих си стъклена чаша и към морето да заснема клипа. Беше много awkward, но пък feedback-a беше добър – забавно им е било на хората и даже са научили някакви неща. Какво повече мога да искам? Темата беше Security testing – from lizard to wizard in 40 minutes и се проведе в CampusX. Видеото можете да видите тук (смотания ми wordpress не прави preview на видеа от фейсбук), а събитието можете да видите тук. Залата беше препълнена и със стоящи отстрани хора, което беше много вълнуващо и направо леко насиращо :D
In other news: – SadServers e полезна услуга, която ви помага да си развиете troubleshooting skill-овете в посока Линукс
Денят започва с покойния Честър, за който писах когато отне живота си. Наскоро попаднах на едно music react video в което The Charismatic Voice прави анализ на песен на LP, която не бях чувал от векове – Given Up. Бях забравил колко е яка. A live-а е жесток:
В един от анализите, които четох като си замина Честър някой някъде (имаше поне един журналист, който изпитва емпатия към него) беше казал – “Now all the lyrics makes sense”. И като се замислите повечето им песни са вик за помощ, а той говори открито за депресията си, но това не му попречи да си замине на 40.
И понеже докато писах този текст се върнах малко назад, сетих се за други заминали си таланти и просто нямаше как умът ми да не залитне с елегантна стъпка (представям си го носещ лачени обувки и тъмносин костюм) към физическото нещастие, което изпитах когато си замина Ленард Коен (и посмърнто издаденя му албум, за който писах). Хората на изкуството са два типа – едните са много, много екстравагантни (понякога клонящи към клоуни направо) или имат деликатна душа на творец и тъжни очи. Ленард Коен беше от вторите. Огромното наследство от най-прекрасни песни ще живее много, много дълго време. Един негов рецитал от Дъблин ме накара да подсмърчам като шестгодишен когато го открих съвсем случайно, споделям го с вас:
You came to me this morning and you handled me like meat. You’d have to be a man to know how good that feels, how sweet. My mirrored twin, my next of kin, I’d know you in my sleep and who but you would take me in A thousand kisses deep I loved you when you opened like a lily to the heat, see I’m just another snowman standing in the rain and sleet, who loved you with his frozen love and his second hand physique, with he is and all he was A thousand kisses deep I know you had to lie to me, I know you had to cheat, to pose all hot and high behind the veils of shear deceit, a perfect born aristocrat so elegant and cheap, I’m old but I’m still into that A thousand kisses deep I’m good at love, I’m good at hate, its in between I freeze. Been working out, but its too late, it’s been to late for years. But you look good, you really do, they love you on the street. If I could move I’d kneel for you A thousand kisses deep The autumn moved across your skin, got something in my eye, a light that doesn’t need to live, and doesn’t need to die. A riddle in the book of love, obscure and obsolete, to witness tear and time and blood A thousand kisses deep I’m still working with the wine, still dancing cheek to cheek, the band is playing Auld Laing Sine, but the heart will not retreat. I ran with Dez and I sang with Ray, I never had their sweep, but once or twice they let me play A thousand kisses deep I loved you when you opened like a lily to heat, just another snowman standing in the sleet, who loved you with his frozen love, his second hand physique, with all he is, and all he was A thousand kisses deep But you don’t need to hear me now, and every word I speak, it counts against me anyhow A thousand kisses deep
И последно, ако ви харесва гласът на Ленард Коен искам да споделя един от много малкото албуми, които са ми абсолютен 10/10 – You want it darker. Събрана скръб и любов в продължение на десетилетия Ленард Коен запечатва всичко това малко преди да почине, а малко след това издадоха и албума, пожизнено. Няма да излъжа ако кажа, че бяха едни от най-щастливите и същевременно най-нещастните моменти от месеци насам. Искаше ми се да запаля една пура и да си налея един голям Лагавулин и да излсушам в тишина целия албум на един дъх.
Тъй де, доста време мина откакто не съм използвал блога си за да блогвам нещо около мен. Като цяло последните 3-4 месеца откакто смених работата се случиха мега много неща, едно от които е, че се сертифицирах като AWS Solution Architect – Associate. Няма да ви лъжа – беше трудно. Огромни обеми от информация по цялото широко поле на AWS си беше плътни три седмици подготовка. Ако на някой му е интересно мога да споделя какви материали използвах и като цяло стратегии за минаване на изпита, защото с ограниченото време и комплексните въпроси човек лесно може да изгуби представа за времето и да стане мазало.
Освен това последните 2 седмици съм се фокусирал върху сертифициране в Kubernetes – CKAD, което ми се струва, че не е толкова трудно колкото AWS, но си изисква времето и фокуса. Надявам се тази седмица да имам време да се явя и ще се похваля при първа възможност (умря циганката… :D ). Понеже ми стана доста интересен този k8s мисля, че си е съвсем doable да мигрирам home lab-а към k8s – хем ще имам свой “production” (нямам по-големи кавички, сори), хем съм убеден, че ще науча още повече за него.
Освен това, естествено, извън работата имам и една страхотна новина и тя е, че станах татко за втори път, но за това повече утре, когато малкия ще стане на точно един месец.
Priorities first. Злати ще роди всеки момент (месец по-рано) така, че след консултация с АГ-то стана ясно, че по времето на конференцията (или малко преди нея) Злати ще има най-много нужда от мен и писах на Пешо Събев в последния момент, че няма да мога да отида. Лекцията ще съществува, но по-натам – може би след месец/два ще направя епизод на подкаста, защото вярвам, че това е важна тема за нас като специалисти и се надявам да успея да мотивирам някого да направи голямата стъпка.
Holy fucking shit. Сутринта тръгнах от Варна към 10 и малко и след като се изпържих 80 пъти в колата най-накрая стигнах до Пловдив. Видях се с Вальо в квартирата и отидохме дa шибнем по едни пици близо до стадиона. Дойде Вельо и тримата се метнахме натам. Беше късничко, някъде към 7:30 и Heaven shall burn тъкмо бяха започнали. Ударихме по една биричка, после по още една и накрая беше мой ред да се наредя на опашката. ЕДИН ЧАС. Един час. Е-д-и-н ч-а-с. “Системите ни не работят”. MasterCard са едни от спонсорите и трябваше да си създам виртуална карта, която да асоциирам към Google Pay акаунта си, то 1000 неща. След 50 минути чакане и десет да ми мине транзакцията след третия таймаут взех шест бири да не се редя по опашки, но естествено им бяха свършили картончетата за 4 чаши. Беше приключение да взема шест бири в ръце и добре, че Вальо и Вельо бяха решили да дойдат да видят какво става с мен, защото посмъртно нямаше да успея да закарам всичките бири цели до тях. Вальо вика – “Недко, знаеш ли, че ти се разлива едната бира в крачола?” no shit, Sherlock, усетих я, не беше приятно :D btw Heaven Shall Burn бяха много добре – звукът беше на ниво, шоуто – също. Ако не сте ги слушали препоръчвам.
Дойде време за Slipknot, момент за който си мечтаех може би от 16 годишен. Ние бяхме доста далеч от сцената и дори и факта, че бях малко по-висок от хората наоколо не ми помогна особено много. Добре, че имаше дисплеи отстрани.
Чакахме може би 40-50 минути и гледахме с адското нетърпение огромния банер на който пишеше Slipknot.
И изведнъж, за няколко секунди, светът затихна. Банера (или там какво се казва това, което опъват пред сцената за да прикрият екипа, който монтира и настройва инстурментите и prop-овете) падна и чухме първите стържещи ума тонове на китарата на Мик Томсън. След това всичко избухна в заря от звуци и светлини и започна Disasterpiece. То си беше и такова – бедствие в главите на всички ни. Кори и неговата нова маска разтопиха всичко, което можеше да се разтопи в диаметър от няколко километра и след това всичко остана в историята. И когато сметнахме, че по-епично не може да стане гръмкия глас на Кори започна да резонира в главите и гърдите ни с:
I've felt the hate rise up in me Kneel down and clear the stone of leaves I wander out where you can't see Inside my shell I wait and bleed
Еййй богу, ако бях тинейджърка сигурно щях драматично да се хвана за главата и да припадна. Цялата публика беше обляна от онова дивашко и сурово усещане за единство и нямаше нещо, което да може да прекъсне това. Няма да изброявам песен по песен какво беше усещането, а само honorable mentions – Before I forget, Dead memories, Psychosocial, Duality, Spit it out и всичко приключи. Погледнахме се с Вельо, той кимна и се метнахме безразсъдно и с цяла душа и сърце в близкото пого. Ние бяхме стегнати и рошави, потни и желаещи това никога да не приключва, искаше ми се всички, които обичам да са около мен да попият от целия коктейл позивитизъм и желание, които излъчвах.
И тогава копеленцето се върна и на encore чухме могъщите барабани на Джей Уейнбърг и потресаващия рев на Кори и още от първата секунда, от първата нота вече знаехме какво следва. Спогледахме се с хората наоколо и всички, в един глас, заедно изкрещяхме – “People = shit”. Беше трудно да го опиша. След това последва Surfacing и вече наистина си тръгнаха под тихите звуци на тъжното “‘Till we die”.
И после всичко свърши. Бяхме размазани, разглобени и потни, целите в прах (няма да хокам пак организаторите, че ще зазвуча като някоя бабичка), на по няколко бири и живота беше поносим, ние се чувствахме леки и гледахме лицата на хора, които ако видите по тъмните улички бихте заобиколили, благи и отпуснати, усмихнати и доволни. С Вальо едвам се прибрахме до квартирата, отворихме по няколко кенчета и гледахме спортно катерене (don’t ask). Животът имаше смисъл, ние бяхме леки и сънят дойде бързо.
Злати е бременна и ще ставаме родители за втори път. Борката още няма идея какво го очаква, сигурно и ние. Последните 2 години си бяха roller coaster, но не мисля, че съм бил толкова щастлив някога. И толкова изморен. Но си струва всеки момент, всеки памперс, всяка усмивка. Мисля, че точно тези моменти са пикът в моя живот в който всичко е просто (макар и аз да го усложнявам многократно в главата си), Борко е щаслив да ме види, бяга да ме прегърне когато му щукне, Злати ме обича с цялото си сърце и наистина разчитаме мега много един на друг. Аз съм здрав. Ще чета този пост след още 8 години да видим колко съм бил прав.
In other news след три години като DevOps ще сменя работата (всъщност последния ми ден е този четвъртък) и ще продължа пътя към DevOps и Cloud Engineering с още по-голяма засилка и хъс. Освен това смятам да се пусна пак на QAChallengeAccepted като този път темата ще е свързана с връзката между QA и DevOps и вярвам, че ще е интересна на повечето. Познавам вече доста хора, които минаха доста успешно към тъмната страна и се справят повече от страхотно и вярвам, че ще посея семенцето в главите на хората. Или ще ме пребият на излизане, ще видим :D
И да – 36. И още съм жив. Йейй. Блогът стана на ОСЕМ години за бога. Когато започвах да го пиша изобщо не си представях живота си в този ред – и личния и професионалния. И мога да бъда щастлив за това как се стекоха обстоятелствата покрай мен, на Златина, че ме направи баща, за Борко, че ме прави по-добър човек и за бебе две, което нямам търпение да срещна Октомври месец и пак да се правя, че някаква муха ми е влязла в двете очи. И това, че родителите ми и най-близките ми са живи и здрави. Благодаря на тези, които го четат от време на време. Знам, че не е в тренда да имаш блог, но моя ми помогна да науча супер много за моята професия (от хостването му до писане на статии в него, особено и сега със серията за 100daysOfHomeLab).
А относно спорта – започнах пак, тази година малко по-сериозно. До този момент имам 57 часа на колелото на общо 42 карания и изминати 990 км. Мога повече, много повече, но направих своя избор. Последно време съм се съсредоточил към малко по-големи маршрути в обедните си почивки – например днес направих 40 км за малко под два часа и се чувствам изморен, но добре.
Днес почистих HP MicroServer gen8 машината – смених паста, почистих от прахта, малко cable management и почистих кутията. Температурите спаднаха със средно градус-два като се замислям да сложа някакъв по-тих и с по-голям дебит вентилатор, но HP-тата винаги са били ********* и си ползват свои собствени стандарти и смяната на всеки вентилатор е болезнено и рисково. Освен това възнамерявам да ъпгрейдна към Xeon E5-1225 v2, който е почти 70 вата (срещу 17вата на текущия процесор) и още един вентилатор би му дошъл меко казано добре.
Освен това ъпгрейднах и iLO4 от 2.78 към 2.80. С времето iLO ми стана неизменен помощник и е супер полезен за много неща, някои от които:
Мога да управлявам машината без да закачам периферия по нея, директно през iLO като най-якото е, че имам достъп до него и когато машината НЕ Е ПУСНАТА!
Мога да инсталирам OS директно през iLO без да има нужда да правя USB-та и CD-та, мега удобно е
За някои системи можете да си наблюдавате и консума
Хардуерен мониторинг на системата
Insight agent
SNMP съобщения при определени събития (например така разбрах, че единия ми диск е гръмнал докато нямаше още го тествах и нямах мониторинг на него)
2.80 можете да изтеглите от тук, а след като го изтеглите можете да използвате този snippet за да разархивирате:
Миналата неделя бях поканен да споделя част от опита си със завършващите курса на https://kiber-one.bg с възрастова група от 6 до 14 и да раздам дипломите на най-малките. Реших да говоря за това как съм започнал аз, как любопитството ме е тласнало напред, как сме играли игри на черно-зелени екрани от дискети, как сме си писали сами игрите на BASIC и сме чели документация от хартиен носител, какво правя сега, сегментирането на сектора (често споменавам като говоря пред ученици това, че IT не е само програмиране, да им покажа част от спектъра включвайки дизайн, QA, програмиране, PM и т.н. и т.н.) съответно с опит това да звучи колкото се може по-близко до наруталния език.
Отивам в юнашкия дом във Варна и ме посрещат 50-тина деца, които си стоят по столовете и чакат, родителите бяха на втория етаж и все пак нямаше нито едно дърпане на коси, сбиване или лигавня. Повечето деца бяха в границата между 6 и 9 годишна възраст.
Започна събитието и имаше демо на 5 проекта на деца от 7 г. до 9 г. С огромен интерес наблюдавах какво правят децата и след второто демо си зачеркнах половината ключови думи по които щях да говоря. Нямаше да им кажа нищо ново. Демата бяха на Scratch и Tynker и след като едно момиченце на 7 години показа демо пред 100+ човека на имплементация на Flappy Bird в която си имаше своите условия, sprites, различни екрани и т.н. аз бях – “Чакай, чакай”, дойде друго дете, показа 3D модел на Tynker на слънчевата система с акуратни размери на планетите, орбитите и скоростта на движението им, показа кода, обясни го. Бях супер приятно изненадан.
Това, което видях са деца, които:
Правят неща, които им харесват
Могат да работят в екип
Имат логическо мислене
Разбират основите на програмирането
Имат презентационни умения и не изпадат в паника като говорят пред хора (за разлика от мен)
Разбират англисйки на ниво, което им върши работа
Ето, че има надежда, просто трябва да знаем накъде да гледаме.
Edit – Забравих да добавя, че след края на цялото нещо излизам от залата и едно момченце (7-8 да речем) се отдели от родителите си, дойде при мен и каза – “Господине, много хубава реч, хареса ми.” Прибрах се нахилен като пача. Явно е имало смисъл.
Днес трябваше да дебъгвам малко докер images и се сетих за нещо, което е полезно, но не винаги е очевидно при дебъгването. Днес ще си говорим за docker stats.
Като изпълните docker stats ще се учудите защо премига така – това е заради постоянния refresh на статистиките. docker stats приема и четири много полезни параметъра, които често използвам и аз:
-a
Показва всички контейнери, пo default показва само тези, които са running
-format
Можете да използвате Go template за да изберете какво точно да виждате, пример по-долу
–no-stream
Да покаже само първите резултати и да не рефрешва постоянно
–no-trunc
Да показва пълните ID-та на контейнери, например 7c37df0bd781b924e92218bd006a950fcc2871e26f17886f98c281de49c91216 вместо 7c37df0bd781
docker stats parameters
Както видяхте по-горе в импровизираната табличка можем да използваме –format и да output-нем JSON dada например.
Това е една малка, но съществена стъпка в дебъгването на проблеми свързани с докер контейнери. Скоро смятам да разпиша една по-подробна статия с моя начин за дебъг.
