Anticipation In domination A sea of hearts beat as one, unified Magnification All generations Approaching thunder awaiting the light
Full speed or nothing Full speed or nothing
Lux Æterna Lux Æterna, yeah!
Exhilaration Frenzied sensation Kindred alliance connected inside Commiseration Sonic salvation Cast out the demons that strangle your life
Full speed or nothing Full speed or nothing
Lux Æterna Lux Æterna, yeah! Lux Æterna
Emancipation Kill isolation Never alone for the feelings alike Amplification Lightning the nation Never alive more Than right here tonight
Full speed or nothing Full speed or nothing
Lux Æterna Lux Ætеrna, yeah!
Light it
Освен това изненадващо за мен и Manowar са пуснали ново парче:
Brothers one and all fight hear the call Here we ride death is all we bring Brothers on that sail, immortal victory hail Into glory ride by the blood of kings Side by side never fail Immortal victory hail None left standing in our way Immortal victory today! Honour calls the brave of righteous will be saved All the rest shall die their blood will be our ride Thunder strike blood shall rain Bone will break with fearsome pain When black arrows fly the end will shake the sky Side by side never fail Immortal victory hail None left standing in our way Immortal victory today! Fly into the sun on golden wings Recall thy pledge we sons of kings The final sunrise eternity into thy hands My sword and soul all that I am all that i feel Now is the time return to the kingdom of Steel Side by side never fail Immortal victory hail None left standing in our way Immortal victory today! Side by side never fail Immortal victory hail None left standing in our way Immortal victory today! Side by side never fail Immortal victory hail None left standing in our way Immortal victory today! Side by side never fail Immortal victory hail None left standing in our way Immortal victory today!
Последните дни минават без много музика и с много kubernetes. Днес след като си приключих една много закучила се задача реших за следващата, която е много интересен CI подход (за CI като цяло ако ви е интересно сигнализирайте за да пиша, имам какво да споделя) си пуснах може би песента ми за 2022 – един концерт на Linkin Park за който писах , завъртях я 10-15 пъти и после си пуснах auto play (в youtube) и изненадата ми беше много приятна като тръгна малко по-бавната, но също толкова заредена като студийния оригинал Hearts of steel на Manowar.
Писах няколко дни преди последния им концерт в България в пост със заглавие Manowar – една моя стара любов в който вложих наистина много за да си припомня детайли и моменти, за да си възродя наново чувството за първия голям концерт, за първите Manowar, за тогавашното ми аз. Понякога се връщам да го прочета наново и се присещам друго детайли. Сещам се за Стефан с който не сме се чували от години и виждали от поне 8-9, за това КОЛКО ЯКО беше на тревата на мястото в което чух първите китари, барабани и накрая – гласът на Ерик Адамс, на мястото на което те отпраха като последните изруди 5 часа концерт, на мястото в което се чувствах на място с моите 60-тина кила, къса коса и черна тениска.
Вече доста поостарели Manowar не спират да правят шоу тяхната мамица. Последното, което беше в България, 2019 година, беше не по-малко епично от първото. Огромен минус беше озвучението в зала Армеец, но пък всичко останало вече от много. Бяхме заедно с Валь и Вельо, мои бивши колеги и текущи приятели, беше безбожно великопелно. Сещам се и как посрещнах изгрева на пейка докато чакам автобуса, който да ме заведе към летището, раницата с 5 неща в нея, като се видяхме с Вальо, после и с Вельо, с още 4-5 познати пред залата, бирите, които пихме с други метъл братя (metal brothers, преведено звучи тъпо). Разбира се на Slipknot концерта беше божествен, на Металика, на Рамщайн, на Rotting Christ, на още много, но първия концерт, първия голям винаги ще има място в душата ми. Представям си се като дядка, който като му пуснат Manowar на 85 да клати глава и да вдига ревматични показалец и кутре във въздуха.
Имам страхотни колеги. С това ще започна и свърша увода си. Един от колегите с които си говорим ежедневно спомена, че в последната версия на RouterOS има native support на docker, което е fucking mindblowing. С native support можете да си вземете един Mikrotik hAP lite за 50-60 лв и на него да си сложите, пак казвам, съвсем native, без нужда от префлаш, опасност от brick-ване и подобни приключения, един piHole с който да си филтрирате рекламите в youtube на телевизора и телефоните, например. Или да си защитите homelab-а с някакъв читав firewall или пък да си сложите един wireguard и си имате VPN.
Случая с моя Mikrotik, който събира прах по рафтовете е, че е старичък. Всъщност толкова стар, че wireless-а му работи само на 2.4GHz, а LAN портовете му на 100mbps. Реших все пак да опитам да ъпдейтна една major версия нагоре (от 6.х на 7.х) да видим дали ще се поддържа и о, чудо – ъпдейта мина супер flowless. Браво на Mikrotik, че си запазват поддръжката на ОS-а дори и при стари устройства.
Ако и на вас ви е интересно как стана магията всъщност беше супер лесно. Първо си ресетнах рутера като при изваден захранващ кабел натиснах reset бутона, след това сложих кабела и изчаках да започне да мига лампичката на USR. След това логин с admin без парола и отгоре в дясно, където са Quick Setup, WebFig и Terminal избрах Terminal (може и по сериен порт или ссх, но web е удобно ако човек иска да свърши нещо много бързо и не му се занимава със сертификати и подобни.
След това изпълних следните команди:
[admin@MikroTik] > system check-installation
status: installation is ok
[admin@MikroTik] > system package update set channel=upgrade
[admin@MikroTik] > system package update check-for-updates
channel: upgrade
installed-version: 6.49.6
latest-version: 7.6
status: New version is available
[admin@MikroTik] > system package update download
channel: upgrade
installed-version: 6.49.6
latest-version: 7.6
status: Downloaded, please reboot router to upgrade it
[admin@MikroTik] > system reboot
Reboot, yes? [y/N]: Y
След успешен ъйдейт (логото горе в ляво ще ви покаже текущата весия) можем да разрешим и контейнерите. Имайте предвид, че за да направите това ви е нужен физически достъп до рутера, защото след изпълняване на долната команда трябва да го рестартирате. Може да ви е странно, но това е добра валидация, че собственика на рутера иска да разреши контейнерите (които са огромен security hole), а не някой, който е налучкал credentials.
[admin@MikroTik] > /system/device-mode/update container=yes update: please activate by turning power off or pressing reset or mode button in 4m49s -- [Q quit|D dump|C-z pause]
Днес цял ден се боря с kubernetes. Ще станем приятели, но ще боли. :D
In other news:
Accidental $70k Google Pixel Lock Screen Bypass – ето как понякога не е нужно да разпоявате интегрални схеми за да дъмпите съдържанието на EEPROM-a на някое embedded device или в случая телефон. Тези логически flows са трудни за намиране и компании като гугъл понякога, както виждате, пускат неща, които не са перфектни.
Още ми е странно като пиша, че сме 11 месец. В главата ми е да речем средата/края на Септември.
Вчера Злати по средата на битката с децата за вечер ми каза, че има изненада за мен – “Цялата вечер е твоя, аз ще се грижа за Оги”. Който няма деца може да не осъзнае каква жертва е това за човек, който изкарва по цял ден с децата докато аз съм на работа. А какво имаше снощи? Снощи беше релийза на God of War: Ragnarok – една от основните причини да си взема PlayStation 5. Цъках от 00:00 (официалния release date) до 02:30 с малко прекъсване да нахраня Оги.
Първите ми впечатления (без да спойлвам ако мога) са, че Santa Monica Studios са слушали внимателно потребителите си. Историята вече е много, много по father-son, много повече интеракция има между персонажите, много нови неща излизат, а героите узряват повече и повече (особено Артей (Artheus) и Кратос). Като графика си е добре, но е да речем 15-20% по-добре от предната (поне до момента, после може да излезе нещо по-интересно, поне в ютуб има доста геймплей с едни страхотни пейзажи, едно чудо). Аз играя на PS5 и я въртя на 120хз на около 85 фрейма през цялото време, тоест играта се играе гладко, без засечки, без шумове (само от охлаждането на конзолата се чуват понякога малки стонове).
Не напразно IGN оцениха играта 10/10, а няколко студиа още преди няколко месеца започнаха да си оттеглят заглвията за 2023, защото беше ясно, че GoW ще е игра на годината.
Днес ще го карам малко по-слънчево. Сутринта беше приятна, но динамична с двете деца (знам, но ще пиша за бебенцето когато му дойде времето, не искам да издекламирам само факта), после в офиса и сега боря нещото наречено BitBucket (май съм се разглезил около GitHub Actions и сега ми идва малко примитивно).
Мечтая си идните дни да изкарам колелото и да си направя традиция да го карам по обяд както бях по едно време през ляото (тогава проблема беше, че по обяд беше адски горещо). И говорейки за мечти – мечта ми е багера, който рови на точно 2 метра от мен да не ми спре тока или интернета, но за това ще видим :D
Хах, преди само 3 години ми е била лекцията в dev.bg на тема security testing. Тя беше предшествана и от лекция на ISTACon. Интересното на тази за DEV.BG е, че направих видео по темата компилирано от многото бъзици и лафчета започайки от морето, Исуската, бялото платно, конвертирането от вода във вино и т.н. Та една сутрин към 6 се хванах, обиколих 5 магазина да намеря червен сок и вода, носих си стъклена чаша и към морето да заснема клипа. Беше много awkward, но пък feedback-a беше добър – забавно им е било на хората и даже са научили някакви неща. Какво повече мога да искам? Темата беше Security testing – from lizard to wizard in 40 minutes и се проведе в CampusX. Видеото можете да видите тук (смотания ми wordpress не прави preview на видеа от фейсбук), а събитието можете да видите тук. Залата беше препълнена и със стоящи отстрани хора, което беше много вълнуващо и направо леко насиращо :D
In other news: – SadServers e полезна услуга, която ви помага да си развиете troubleshooting skill-овете в посока Линукс
Денят започва с покойния Честър, за който писах когато отне живота си. Наскоро попаднах на едно music react video в което The Charismatic Voice прави анализ на песен на LP, която не бях чувал от векове – Given Up. Бях забравил колко е яка. A live-а е жесток:
В един от анализите, които четох като си замина Честър някой някъде (имаше поне един журналист, който изпитва емпатия към него) беше казал – “Now all the lyrics makes sense”. И като се замислите повечето им песни са вик за помощ, а той говори открито за депресията си, но това не му попречи да си замине на 40.
И понеже докато писах този текст се върнах малко назад, сетих се за други заминали си таланти и просто нямаше как умът ми да не залитне с елегантна стъпка (представям си го носещ лачени обувки и тъмносин костюм) към физическото нещастие, което изпитах когато си замина Ленард Коен (и посмърнто издаденя му албум, за който писах). Хората на изкуството са два типа – едните са много, много екстравагантни (понякога клонящи към клоуни направо) или имат деликатна душа на творец и тъжни очи. Ленард Коен беше от вторите. Огромното наследство от най-прекрасни песни ще живее много, много дълго време. Един негов рецитал от Дъблин ме накара да подсмърчам като шестгодишен когато го открих съвсем случайно, споделям го с вас:
You came to me this morning and you handled me like meat. You’d have to be a man to know how good that feels, how sweet. My mirrored twin, my next of kin, I’d know you in my sleep and who but you would take me in A thousand kisses deep I loved you when you opened like a lily to the heat, see I’m just another snowman standing in the rain and sleet, who loved you with his frozen love and his second hand physique, with he is and all he was A thousand kisses deep I know you had to lie to me, I know you had to cheat, to pose all hot and high behind the veils of shear deceit, a perfect born aristocrat so elegant and cheap, I’m old but I’m still into that A thousand kisses deep I’m good at love, I’m good at hate, its in between I freeze. Been working out, but its too late, it’s been to late for years. But you look good, you really do, they love you on the street. If I could move I’d kneel for you A thousand kisses deep The autumn moved across your skin, got something in my eye, a light that doesn’t need to live, and doesn’t need to die. A riddle in the book of love, obscure and obsolete, to witness tear and time and blood A thousand kisses deep I’m still working with the wine, still dancing cheek to cheek, the band is playing Auld Laing Sine, but the heart will not retreat. I ran with Dez and I sang with Ray, I never had their sweep, but once or twice they let me play A thousand kisses deep I loved you when you opened like a lily to heat, just another snowman standing in the sleet, who loved you with his frozen love, his second hand physique, with all he is, and all he was A thousand kisses deep But you don’t need to hear me now, and every word I speak, it counts against me anyhow A thousand kisses deep
И последно, ако ви харесва гласът на Ленард Коен искам да споделя един от много малкото албуми, които са ми абсолютен 10/10 – You want it darker. Събрана скръб и любов в продължение на десетилетия Ленард Коен запечатва всичко това малко преди да почине, а малко след това издадоха и албума, пожизнено. Няма да излъжа ако кажа, че бяха едни от най-щастливите и същевременно най-нещастните моменти от месеци насам. Искаше ми се да запаля една пура и да си налея един голям Лагавулин и да излсушам в тишина целия албум на един дъх.
Тъй де, доста време мина откакто не съм използвал блога си за да блогвам нещо около мен. Като цяло последните 3-4 месеца откакто смених работата се случиха мега много неща, едно от които е, че се сертифицирах като AWS Solution Architect – Associate. Няма да ви лъжа – беше трудно. Огромни обеми от информация по цялото широко поле на AWS си беше плътни три седмици подготовка. Ако на някой му е интересно мога да споделя какви материали използвах и като цяло стратегии за минаване на изпита, защото с ограниченото време и комплексните въпроси човек лесно може да изгуби представа за времето и да стане мазало.
Освен това последните 2 седмици съм се фокусирал върху сертифициране в Kubernetes – CKAD, което ми се струва, че не е толкова трудно колкото AWS, но си изисква времето и фокуса. Надявам се тази седмица да имам време да се явя и ще се похваля при първа възможност (умря циганката… :D ). Понеже ми стана доста интересен този k8s мисля, че си е съвсем doable да мигрирам home lab-а към k8s – хем ще имам свой “production” (нямам по-големи кавички, сори), хем съм убеден, че ще науча още повече за него.
Освен това, естествено, извън работата имам и една страхотна новина и тя е, че станах татко за втори път, но за това повече утре, когато малкия ще стане на точно един месец.
Priorities first. Злати ще роди всеки момент (месец по-рано) така, че след консултация с АГ-то стана ясно, че по времето на конференцията (или малко преди нея) Злати ще има най-много нужда от мен и писах на Пешо Събев в последния момент, че няма да мога да отида. Лекцията ще съществува, но по-натам – може би след месец/два ще направя епизод на подкаста, защото вярвам, че това е важна тема за нас като специалисти и се надявам да успея да мотивирам някого да направи голямата стъпка.
Holy fucking shit. Сутринта тръгнах от Варна към 10 и малко и след като се изпържих 80 пъти в колата най-накрая стигнах до Пловдив. Видях се с Вальо в квартирата и отидохме дa шибнем по едни пици близо до стадиона. Дойде Вельо и тримата се метнахме натам. Беше късничко, някъде към 7:30 и Heaven shall burn тъкмо бяха започнали. Ударихме по една биричка, после по още една и накрая беше мой ред да се наредя на опашката. ЕДИН ЧАС. Един час. Е-д-и-н ч-а-с. “Системите ни не работят”. MasterCard са едни от спонсорите и трябваше да си създам виртуална карта, която да асоциирам към Google Pay акаунта си, то 1000 неща. След 50 минути чакане и десет да ми мине транзакцията след третия таймаут взех шест бири да не се редя по опашки, но естествено им бяха свършили картончетата за 4 чаши. Беше приключение да взема шест бири в ръце и добре, че Вальо и Вельо бяха решили да дойдат да видят какво става с мен, защото посмъртно нямаше да успея да закарам всичките бири цели до тях. Вальо вика – “Недко, знаеш ли, че ти се разлива едната бира в крачола?” no shit, Sherlock, усетих я, не беше приятно :D btw Heaven Shall Burn бяха много добре – звукът беше на ниво, шоуто – също. Ако не сте ги слушали препоръчвам.
Дойде време за Slipknot, момент за който си мечтаех може би от 16 годишен. Ние бяхме доста далеч от сцената и дори и факта, че бях малко по-висок от хората наоколо не ми помогна особено много. Добре, че имаше дисплеи отстрани.
Чакахме може би 40-50 минути и гледахме с адското нетърпение огромния банер на който пишеше Slipknot.
И изведнъж, за няколко секунди, светът затихна. Банера (или там какво се казва това, което опъват пред сцената за да прикрият екипа, който монтира и настройва инстурментите и prop-овете) падна и чухме първите стържещи ума тонове на китарата на Мик Томсън. След това всичко избухна в заря от звуци и светлини и започна Disasterpiece. То си беше и такова – бедствие в главите на всички ни. Кори и неговата нова маска разтопиха всичко, което можеше да се разтопи в диаметър от няколко километра и след това всичко остана в историята. И когато сметнахме, че по-епично не може да стане гръмкия глас на Кори започна да резонира в главите и гърдите ни с:
I've felt the hate rise up in me Kneel down and clear the stone of leaves I wander out where you can't see Inside my shell I wait and bleed
Еййй богу, ако бях тинейджърка сигурно щях драматично да се хвана за главата и да припадна. Цялата публика беше обляна от онова дивашко и сурово усещане за единство и нямаше нещо, което да може да прекъсне това. Няма да изброявам песен по песен какво беше усещането, а само honorable mentions – Before I forget, Dead memories, Psychosocial, Duality, Spit it out и всичко приключи. Погледнахме се с Вельо, той кимна и се метнахме безразсъдно и с цяла душа и сърце в близкото пого. Ние бяхме стегнати и рошави, потни и желаещи това никога да не приключва, искаше ми се всички, които обичам да са около мен да попият от целия коктейл позивитизъм и желание, които излъчвах.
И тогава копеленцето се върна и на encore чухме могъщите барабани на Джей Уейнбърг и потресаващия рев на Кори и още от първата секунда, от първата нота вече знаехме какво следва. Спогледахме се с хората наоколо и всички, в един глас, заедно изкрещяхме – “People = shit”. Беше трудно да го опиша. След това последва Surfacing и вече наистина си тръгнаха под тихите звуци на тъжното “‘Till we die”.
И после всичко свърши. Бяхме размазани, разглобени и потни, целите в прах (няма да хокам пак организаторите, че ще зазвуча като някоя бабичка), на по няколко бири и живота беше поносим, ние се чувствахме леки и гледахме лицата на хора, които ако видите по тъмните улички бихте заобиколили, благи и отпуснати, усмихнати и доволни. С Вальо едвам се прибрахме до квартирата, отворихме по няколко кенчета и гледахме спортно катерене (don’t ask). Животът имаше смисъл, ние бяхме леки и сънят дойде бързо.
