Събота сутрин е, някъде към 6 и малко. Вече съм станал и се приготвям за изляза. Целувам децата, Злати, след 30-тина минути вече съм на път. Карам по любимия си маршрут към Белослав, после с ферибота, Страшимирово и после Варна. Около 50-тина км. Безкрайно малко предвид обема, който трябва да правя, но за момента – толкова.
И вече поприключвам с карането, виждам табелата “Варна” влизайки откъм крайезерния път и си мисля как ще мина набързо през Дъбов или Жасмин да ударя едно хуууубаво еспресо и да се прибирам за да помагам на Злати и да се забавляваме с децата.
Да ама не. Около Аветисян е имало железопътен път, който отдавна не се използва и съответно има няколко слоя асфалт, но релсите си стоят. Бях с около 30-тина км/ч и намалих нарочно, защото вече съм падал веднъж там и с около 20-25 км/ч успях да захапя релсата, която ми изви кормилото за части от секундата в пълно дясно положение, а аз изгубих баланс и тръгнах да падам на ляво.
Не знам дали мозъкът ми не си е съчинил остатъка от падането или наистина в такива ситуации човек може за няколко секунди да съобрази повече неща от обикновено, но когато ми се завъртя кормилото вече нямах възможност да сваля обувките (които се закопчават за педалите) и като установих посоката на падане си прибрах лакътя и коляното към тялото, дръпнах си лявата ръка от командата, стегнах си врата и след някакви части от секундата паднах. Усетих как първо си ударих бедрото, после лакътя и накрая рамото и главата.
Осъзнах и, че по-страшното идва после – освен падането идва и суркането на асфалта – понеже имаше супер много прах по пътя, който предполагам е една от причините да се пребия, се сурках много. Сигурно над 2 метра. Това ми осигури една рана от глезена до коляното, която все едно Wolverine я е измайсторил и на бедрото, което изяде най-голяма част от удара. Там има и най-много скъсано месо (не, че е много, сигурно са 2-3-4 мм, но боли да си ебе).
След като спрях да се суркам по възможно най-бързия начин се изнизах от платното, макар, че бях убеден, че нямаше никой и на безопасно разстояние се огледах за счупвания и кръвотечения. Кръв имаше, но не и като от прободна рана, счупвания слава на онзи супергерой, който не съществува, нямам. После огледах колелото – едната команда от суркането е естетически засегната, малко по рамката, но като цяло колелото е непокътнато. Каската ми също нямаше много поражения. Раздвижих се колкото можах, видях, че всичко по колелото ми е ок и се прибрах на ход.
Карайки към нас се опитвах да се сетя неща, които са ми в периферията на съзнанието, например имена на съученици или на преподаватели в училище. При сътресенията интересното е, че за кеширани данни нямаме проблеми и за това понякога е трудно да го установим, но ако ви питат за презимето на майка ви и не можете да отговорите (ако го знаете по принцип де) тогава първо в бърза помощ да ви огледат.
Та прибрах се аз след като обработих раните с кислородна вода, Златина щеше да припадне като видя на какво съм се направил, а аз бях искрено щастлив и доволен, че не съм строшил нещо. Не е никак приятно да паднеш, но е най-добрия вариант това, което ми се случи. Другия щеше да бъде викам бърза помощ и да се възстановявам с месеци със строшен крак/ръка/глава/таз.
И след няколко часа дойде болката в гърдите. Не знам какво стана, но при падането си явно съм се изпукал и там. Уж нямам синини или охлузвания, но ето, че и там ми се отрази. Златина буквално ме накара да отидем в спешното, там ми направиха рентгенова снимка и установиха, че структурно съм цял. Друг е въпросът, че кръвното ми беше 180/110, но за това ще говорим друг път :D
И така, ден след това, когато започнаха да зарастват раните стана много неприятно, защото тази на бедрото се разкъсва буквално при всяко мое движение и е мееееееега неприятно! Но така де, не мрънкам, доволен съм, че съм цял.
Вечерите последните дни (пиша това на 18.05.2023) са трудни, преди 2 дни си бях в чиста агония от болка в раните и гърдите, но прескочих този прекрасен етап само с един аулин.
Та като излизате да карате винаги имайте предвид, че гадости се случват и от нас зависи да опазим себе си и хората около нас. Трябва да знаете как да реагирате, на кого да се обадите при по-тежки случаи и като цяло да сте подготвени и за такива сценарии.
Снимки няма да слагам, че не са много приятни за гледане :D
P.S. Линк към страва трака – https://www.strava.com/activities/9061367053
P.S. 2 Garmin-а отлично засече, че съм паднал и ми предложи да оповести на близките ми този факт. Много добре особено за ситуации в които мога да загубя съзнание да речем.