Ако можем да синтезираме щастието в мелодия мисля, че моето ще бъде това:
Note – довършвам разказа за Дунав Ултра. Не ме бийте!
v 0.5 | It gets easier. Every day it gets a little easier, but you gotta do it every day. That's the hard part. But it does get easier.
Ако можем да синтезираме щастието в мелодия мисля, че моето ще бъде това:
Note – довършвам разказа за Дунав Ултра. Не ме бийте!
Последно време тренирам колкото мога за Дунав Ултра и се получава. Статистиките за Август месец са:
През последните месеци се концентрирах върху храненията и успях да сваля няколко кг, да изчистя честите грешки, които правих по време на каранията си и да започна да се усещам не като топка лой по баирите.
Цялата история за тренировките, за Жоро от live-to-lift, който ми помогна да сваля 11 кг. за около 3 месеца (+ подробни измервания), за Златина и нейната подкрепа ще опиша след Дунав Ултра.
Днес изпратих колелото по Еконт и следобед летя към София, а четвъртъка се хващаме с Пешо и още едно момче (което ще кара поддържащия автомобил) и потегляме по пътя към старта на Дунав Ултра.
И последно, да не размивам единствения си пост от месеци насам – това ще е най-трудното, най-дългото като времетраене и дистанция, най-тежкото психически и с най-малко сън каране, което ще направя вероятно през живота си. С мен ще има GPS устройство, което ще stream-ва в реално време накъде сме така, че ще се радвам да пишете от време на време. А аз ще прочета сутринта преди старта отново “Не мога?“. Този мой разказ винаги ме е карал да мечтая.
Последните години около рожденния ми ден все се замислях как минава времето, броях годините, започна едно – “Преди 15 години завърших училище”, “Преди 10 – университета” и то няма как да не се сдуха солидно човек. Особено след 30.
Тази година беше различно. Бяхме на Stone Sour (за което ще пиша в отделен пост) със Златина и приятели и си изкарахме скандално яко. Имаше дъжд, бира, любима сладкарница в Букурещ, разговори, пътуване, имаше от всичко. И се замислих дни преди това какво е нужно на човек да бъде щастлив и отговора винаги е – други хора около него.
Благодаря на тия, които са около мен (особено в трудното време), за тия, които стават в 6 сутринта през уикендите да ми помогнат да се оправя и да ходя да тренирам, за тия в офиса, които ме натискат с всеки ден да дам колкото мога. Това ме прави щастлив.
Бъдете и вие щастливи.
Излезе видеото от лекцията ми на QA: Challenge Accepted 2018.
Освен, че гласът ми трепери като на ученичка мисля, че не се справих толкова лошо.
Линк към презентацията можете да намерите тук.
В канала са и останалите видеа и lightning talks също.
Последните дни чета доста за карането на дълги разстояния на висок каданс и нещата изглеждат постижими. Днес ще завъртя пак към Албена да видим резултатите.
По този повод предното ми каране с подобна цел беше преди няколко дни и като приключих Polar-а ми каза да си гледам работата. Беше се счупило нещо в данните и така и не можах да ги извлека. Още ме е яд. А от поддържката ми казаха, че нямам шанс да взема дори и счупения файл (понеже запазва с XML-like format данните лесно може да се намери проблема ако не е нещо тотално осрано). И така.
Още една мечта е на път да се сбъдне.
По съществото си Дунав Ултра е едно огромно каране по поречието на северната ни граница. От миналата година го дебна, но така и не успях да се включа, защото започнах нова работа и приоритетите ми се смениха.
Скоро излезе информация за тазгодишната версия на Дунав Ултра носеща името Dunav Ultra: Teamwork. Правилата са прости:
Няколко минути след като излезе официалната информация Пешо ми писа – “И кво, можем ли го за 48 часа то’а Дунав?”. И така се сформира нашия екип от двама ентусиаста. Един програмист и един QA :D
Участието беше платено, уговорката как да стигнем, груб план на карането и т.н. бяха направени за часове. Само ще вметна, че ще направим 400+280 за двата дни, разделени с малко сън.
Ще бъде епично.
И понеже ще има и live GPS tracking ще намеря начин да го сложа в блога ако ви е интересно да гледате какво се случва с нас.
До септември!
От толкова много време не съм писал, че списъка, който имах за този пост е вече прекалено остарял.
Месеца при мен мина добре, ходихме със Златина преди седмица на първите летни палатки, Дунав Ултра обявиха, че ще има каране и тази година на което вече силно се надявам да участвам.
In other news:
От толкоз патетика, от толкоз „Ура“,
от тропане във ледени води на хора,
от портрети и бюст-монументи,
от строени пишман десиденти.
От балонни фрази, викани в рупори
от „интелигенти“ във редици струпани
забравяме Ботьова. И го размиваме с времето.
Тихо, да чуем сирените!!!
Мина прекалено много време откакто наистина празнувах празника на детето. Може би бях средните класове, после малко ме беше срам, защото все пак бях почти пълнолетен, как така ще празнувам детски празник?!?
Отне ми само няколко години за да осъзная нещо – когато сме малки искаме да пораснем бързо, а когато това стане искаме да се върнем в детската стая, при мама и татко, училището и приятелчетата пред блока. От тогава си казах, че няма да оставя ей така да порасна.
През годините социалната среда ме натисна силно – трябваше да порасна, често трябваше да виждам песимистичното, сивото, ежедневното, защото повечето това виждаха. И ако аз гледах детайли, гледах цветовете, формите, плезих се на децата това някак беше приемано добре. Може би тогава се научих, че да си цветен (макар и с една торба коса и брада) не е нещо лошо, дори напротив. Да може човек да разказва приказки на петгодишни, да пее странни песни на бебета и да мечтае е нещото, което ни прави хора.
Ако станем съвсем сериозни ще убием малката искричка, която ни държи. И ако това стане ще остареем.
Аз не искам.
Честит ден на детето. Бъдете деца вътре в себе си.
Новината на седмицата е, че Polar пуснаха поддръжка на Strava Live Segments за Polar V650. Освен това новите потребители получават и 2 месеца безплатен Premium акаунт.
Ето и списък с новостите покрай последния firmware:
Голяма работа, ще кажете. И ще е така! Знаем, че може да ви звучи тъпо, защото е свързано с платен Страва акаунт и power meter, които струват маса пари, но желанието, което демонтрират Polar да бъдат лидер на пазара е огромно.
Защо избрах Polar пред абсолютния лидер на пазара – Garmin?