Category: Музика

Arch Enemy с нова песен!

Ся, признавам си, че ми е трудно да се развълнувам мощно като ви разказвам за това. Причините са три и може би повечето, които са чували Arch Enemy, но не са мега фенове ще се съгласят:

  • Анджела за мен беше гласа на Arch Enemy. Алиса изглежда добре, добра е в това, което прави, но имам чувството, че melodic-а ѝ е повече от death-a в нея. Не, че е нещо лошо де, но за някоя друга банда;
  • Arch Enemy е melodic death metal (мелодичен умрял метъл, както биха го превели от man.bg) банда и това, което могат беше силно концентрирано в далечната 2005 година с техния потресаващ албум “Doomsday Machine” и главорезници като Enter the Machine, TAKING BACK MY SOUL (която се превърна в емблема на мелодичния дет метъл), която Анджела изръмжа жестоко пред трудната токийска публика преди няколко години и ме спечели като техен фен, Carry the cross, My Apocalypse и разбира се Slaves of yesterday са камъните, които построиха Arch Enemy и устояха на времето и претенциите на публиката;
  • Струва ли ми се или китарите вече не са толкова прогресивно-агресивни както в първите албуми? Имам чувството, че слушам няколко ритъм китари без душата, която се носеше преди от тях?

 

Та за новата песен от предстоящия албум на групата – The world is yours. Можете да видите официалното ѝ видео тук:

Текста, взет от genius.com, на The world is yours:

[Verse 1]
Rise into the light and fade to the night
Sick of being told how to run your life
Their rules
They’re fools
Empty words they promise so much
The present status quo remains untouched

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Verse 2]
Every empire was raised by the slain
Built through the age and you can destroy it in a day
Turn the page
Unleash your rage
Burn your golden cage and walk away
On your path toward ultimate power

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Bridge]
Striking at the leash
Foaming at the mouth
No more subservience
Justice will be done

There was only so much
You could take
There was only so much
You could tolerate
When the bough breaks, the empire will fall

[Chorus] (whispered)
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours.

 

 

И без помпозност и някакъв ненужен хейт ще оставя това тук – изпълнението на Arch Enemy в Токио за което говорих по-горе.
Btw препоръчвам да слушате целия концерт.

Последния официален клип на Крис Корнел и обещанието

След като света изгуби един от най-добрите си музиканти на 17 май тази година много се каза, много се чу и включително и аз приехме с огромна тъга това, че Крис Корнел е решил по една или друга причина да сложи край на живота си.

Интересно защо, но не чух нито един хейт за него. Поне този път. Никой не посочи пръст и не го обвини в някакви налудничеви неща, никой не писа гневни излияния по сайтовете, нищо. Или живея в балон от хора и ресурси, които ми показват нещата едностранчиво или мога да бъда щастлив, че поне веднъж целия ми свят най-накрая реши да бъде единен и да повярва в красивото, в истините от музиката на Крис Корнел, в това, че даде целия си живот за своята кауза. И това го направи безсмъртен.

Днес излезе видео към послендия му сингъл “The Promise”. Видеото само ще видите, че е насочено към бежанците, към неоправданите изгонените и към тези, които правят всичко това да се случи. Песента е и саундтрак към филма “The Promise” в който участва и Крисчън Бейл.

Боли, когато човек слуша последните му думи и прокрадващата се болка в тях, последния акорд и това, че повече няма да има Крис Корнел.
Но аз смятам, че от 17 май Крис стана безсмъртен. Неговите песни живяха в нас от малки и ще продължат да живеят. Ще бъдем свидетели как Крис Корнел ще живее още в сърцата и умовете ни.

 

 

 

 

И едно видео за да се види една трошичка от любовта на хората към Крис Корнел.

 

Крис Корнел си замина…

Има дни в които човек иска да изчезне поне за малко или да накара времето да спре или просто да е на правилното място в правилното време за да накара някой да се откаже от правенето на някоя глупост.

И понеже нямам влияние на нито едно от гореспоменатите физични величини мога само сравнително делово да кажа нещо, което целия свят научи за часове – на 18.05.2017 година си замина един от вероятно най-големите изпълнители, донесъл повече усмивки и сълзи от всеки друг, кърдавия човек, който завинаги остана на 52, който пя, смя се и правеше велики концерти само с една китара, стол и микрофон на сцената – Крис Корнел (Chris Cornell).

Обесил се, вероятно заради микс от лекарства, намерен сам в банята си в хотела. А отвън същата вечер с него са пеели десетки фенове.

 

Започнах да пиша този текст три пъти и с всеки път той ставаше по-малкък и по-малък. Рядко се жегвам толкова много, но това ме събори.

Мога да кажа само “Баси майката” и да спра до тук.

Ще цитирам думите, които ми попаднаха във facebook пост по темата:

We were the 90’s. We were Cornell and Cobain. We were Grohl and Vedder. We were Weiland and Ament. We were Moreno and Kiedis. We were Alanis Morissette and Shirley Manson. We were Breeders and L7. We were Billy Joe Armstrong and Gwen Stefani. We were Yorke and Corgan. We were Blur and Oasis. We were Temple of the dog and Mother love bone. We were Stiltskin and Collective soul. We were Cats in the cradle and Shitlist. We were Dogma and Reality bites. We were Alicia Silverstone and Winona Ryder. We were Mat Dillon and Eddie Furlong. We were Beavis and Butt-head. We were Airheads and Singles. We were Trainspotting and What’s Eating Gilbert Grape. We were Tom Green and MTV’s Alternative nation. We were 3 times oversized clothes and long hair. We were a short dress and combat boots. We were angry and anxious. We were desperate, extreme and addicted. To the intense feelings. To the ultimate emotions. And every f*cking sad day like today reminds us that we still ARE.
RIP Cornell. Thank you for having your music in my life.

 

Ето едно негово изпълнение в Пловдив. Концерт, който ме боля като разбрах, че няма да мога да отида, но сега… смятам, че съм изтървал един цял live event.

 

Стеван Вълдобрев и песента, която (не) е за любов

Стефан Вълдобрев издаде съвместен албум с Обичайните Заподозрени преди почти година носещ заглавието 10½. Не знам защо, но не му обърнах особено внимание до скоро.

Няма да говоря нито за “По-полека”, нито за “Холивуд”, нито за “Бряг с цвят най-зелен”.
Ще говоря за “Тази песен не е за любов”. Spoiler alert – тази песен е за любов.

Стефан Вълдобрев издава първия си, емблематичен албум (О-о-обичам те, мила) преди 23 години. След това издава още десет албума. Всеки различен, цветен и със своите красиви елементи и трески за дялкане.

Но ще говорим за песента, която не е за любов. Не мога да разбера как за 23 години Стефан Вълдобрев не се изхаби, не запя чалга-поп-like еднодневни песни, които да се въртят като бесни по клубовете. С всеки албум се усеща една болезнена доброта, която струи от него. И премереност, красота. Като виното, което колкото повече остарява става още по-хубаво. Между другото той е на 46.

Момчешката любов, дерзания и трудности. Любов, която е била възможна преди, по времето на нашите родители, по времето на техните родители, но не и в нашето. През последните години майката на Вълдобрев боледува и той решава да напише песен за нея и покойния му баща, вероятно с надеждата да се съберат там горе. Така и става. Майка му си заминава миналия ноември, песента остава.

Публикувам текста и видеото. Отделете им 10 минути, заслужават си.

 

 

Текст:
Добър вечер… Хей!
Кой ме търси?
А! Ти ли си това?
Ти ли си това…
По-добре недей.
Не се ли свърши
старата игра…
Старата игра.

Стана време
да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме последвала?
И до мене остани.

Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
До днес останали хванати един за друг.

Няма вина
в любовта,
ако тя е стъбло
без сърцевина.
Затова си тръгни.
Билото-било.
Тази песен не е
за любов.

Да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме настигнала?
И до мене остани.

Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…

Лягаме в едно легло –
гледаме различни филми…
Лягаме в едно легло,
но сънуваме различно.

Ти ми каза, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял,
да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…

Мъча се, но все не мога
да се помиря със Бога,
да обичам без цена,
всичките си тъмни бесове
да укротя.
Не, не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
да живея, сякаш никога
не сме се вричали,
да живея, сякаш никога
не сме обичали,
да живея, сякаш никога
не сме били до тук
създадени един за друг.

22.02.2017

Преди 2 години почина Джоко Росич. Роден преди 84 години Джоко участва в над 110 филма. Работил е 17 години като журналист на БНР, после до 2012 г. отдава живота си на актьорското майсторство (първия филм в който участва е от 1962 година, когато е бил на 30 години). Голям, груб и със страхотен глас той е един от хората, които са пели едни от най-романтичните по мъжко му песни, които съм чувал.

 

УМА И ДУМА, Лого5 и So Called Crew и пръвия ми хип-хоп концерт

Преди няколко месеца намерих Жлъчезар в един от най-добрите One Shots до сега. И след него последва пак манията по Керанов и Маната, после пак се върнах към детските си влечения по Eminem и нещата станаха много цветни. Основните ми причина за това са, че харесвам музиката, която за писането ѝ е използвана немалко мисъл и бийтовете, които ме карат да се чувствам много добре докато карам колелото.

Та преди няколко дни на whiskey testing-а домакините споменаха, че ще има събиране на пичовете от Ума и Дума, Лого5 и So Called Crew в Рубик център (бившите Трите Лъва). И стана така, че отидохме.

Бяха обявили час на започването от 22:00, ние бяхме там 15 минути по-късно, ударихме по 1-2 бири/ром/Йегермайстер/джин (цветна компания :) ) и зачакахме. Първи излязоха Ума и Дума в 12:30. Не бях щастлив от това да чакам два часа и половина, но пък за това си поговорихме доста хубаво с моите, разцъкахме заедно Spotify и тествах връзката му с Shazam и разни такива.

Ума и Дума

Ума и Дума е създадена 2012 г. във Варна от Ангел (MadBasta), Иван (Вантка), Никола (Колеца) и Ясен (Фенги). Излязоха, забиха и си тръгнаха. Бяха добри, но озвучението не беше добро и може би от там малко по-слабото според мен представяне.

Студийните изпълнения на момчетата са много добри.

Лого5

Лого5 от своя страна е създаден в София от Mr.Freesk, Илия Григовор и Jamez Bongg. Според мен се представиха доста добре, бийтовете бяха по-агресивни и мелодични (ако това може изобщо да е комбинация) и избухнахме.

 

So Called Crew

Ако трябва да съм честен отидох за So Called Crew. През 2011 г. Евгени, Жлъч, Бате Доуен и Trasher създават So Called Crew.

Римите са безпощадни. Понякога са меланхолични, понякога агресивни, често са мъдри. Наскоро издадоха албума “Светлосянка EP”. Препоръчвам го.

Жлъчезар според мен е модерен музикално-проповядващ философ, който иска да избяга от обичайното, клишето. Не говори за наркотици и рядко за алкохол. Уважава, рядко унижава. И ако това не ви е достатъчно за да го чуете, може да чуете неговия slam poetry:

 

След това отидох в Арест, видях се с Иван вегана, изпихме по една бира, имах интересна среща с председателя на студентския съвет към ТУ и ме покани да говоря пред студентите след няколко месеца. Ще пиша повече като имам повече информация.

Обратен Ефект с нова песен!

Днес голяма изненада ми поднесоха Обратен Ефект с новата си песен, която храни фейсбук хейтърите. Участва и Георги Бенчев, който е идеално подбран за клипа.

 

Enjoy:

 

 

ТЕКСТ:

Събуждам се намусен във седем сутринта,
веднага включвам Фейса с идея за кавга –
да видя кой е писал, какво е сътворил
и кой къде бил ходил и със к’во се бил напил…
Нюзфийда си преглеждам и лайкове броя
под снощните си мъдри и афиф послания,
нахъсвам се юнашки, запалвам смачкан фас,
сега ще ви разпердушиня с критики от раз!
Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот!

И ставам пак намръщен със задникът напред
Заяждам се със хората за сбъркан словоред,
за всяка запетайка изплювам аз змии,
кафето ми – утайка, а устата ми смърди…
И разни тъпанари се снимат в ресторант,
а други с няк’ъв смотан некадърен музикант,
пък трети на морето развяват си „онуй”,
на мене пък търбухът ми покрива моя… ой, ой!

Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот! /2

Изтривам своя профил във тъпия Фейсбук
реших да се самоизхвърля в кофата с боклук,
че писна ми от всичко, особено от мен,
така че ще ви пожелая аз УЖАСЕН ДЕН!

Да свириш Бах на 90

Днес ще си говорим за любов.

И по-скоро за двама влюбени, а именно Márta and György Kurtág (няма да ги пиша на Български, защото транскрипцията на György Kurtág е [ˈɟørɟ ˈkurtaːɡ] :) ).

György Kurtág е един от най-значимите композитори и пианисти в последните 90 години (wiki page за повече информация). Свири с жена си Márta, която също е успешен пианист.

György е роден в Румъния през 1926 г., мести се в Унгрия 1946 г. и се жени година по-късно за Márta (тогава) Kinsker. Двамата стават дует от тогава до ден днешен. Или точно седемдесет години.
Имайки цялото време на света те са направили нещо удивително – сляли са любовта един към друг (както можете да видите и от видеото) и любовта към музиката в едно.

И без повече пледоарии ви преставям запис от техен концерт от края на Ноември миналата година:

 

Недко слуша: Five Finger Death Punch с ново видео

Първия път като чух името на групата и бях – “Пф. Тия имат баси тъпото име”. След това чух Wrong side of heaven (+ видеото!), кавъра на Animals – House of the rising sun, jekyll and hyde и bad company ми промениха представата за групата и тяхната смесица от груув, хеви и алтърнатив метъл.

Та по темата. 5FDP имат ново видео към песента “Wash It All Away“. Режисьора е небезизвестния Уейн Ишам (Wayne Isham), който е работил с титани като Pantera, Metallica, Godsmack, Def Leppard, Bon Jovi и други.

Wash It All Away е част от техния шести албум – “Got Your Six”, което за 10 годишната кариера на групата не е зле.

Другите песни от последния албум са:

  1. Got Your Six
  2. Jekyll and Hyde
  3. Wash It All Away
  4. Ain’t My Last Dance
  5. My Nemesis
  6. No Sudden Movement
  7. Question Everything
  8. Hell to Pay
  9. Digging My Own Grave
  10. Meet My Maker
  11. Boots and Blood
  12. You’re Not My Kind (само в Deluxe албума)
  13. This is My War (само в Deluxe албума)
  14. I Apologize (само в Deluxe албума)

 

NOTE – Този текст беше роден  на 5 Ноември 2015 г. но пуснат чак се, на 29.03.2017г.